Решение по дело №152/2019 на Окръжен съд - Габрово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 148

гр.Габрово, 05.07.2019г.

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

         ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Генжова

                                                                 ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова

                                                                                      Симона Миланези

         при секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №152 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на ответниците Д.Ц.Н. и Р.Р.Н. срещу Решение №54/06.03.2019г. по гр.д.№1685 по описа за 2018г. на Габровски районен съд.

         В жалбата се твърди, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че ищцата не е придобила право на собственост върху описания в исковата молба имот на основание наследствено правоприемство, тъй като не е настъпила трансформация на правото на ползване в право на собственост в полза на наследодателите й, правилно било приети и ме при липсата на доказателства правото на собственост да е реституирано по реда на ЗЦСПЗЗ същото принадлежи на Община Габрово. Районният съд обосновано бил приел, че давност върху имота можело да тече в периода от 22.11.1997г. до 31.05.2006г., когато течението на давностния срок е спряно с §1 ДР ЗС, както и че с извършване от Община Габрово на разпореждане с имота е отпадало спирането на давността. Неправилно обаче районният съд бил приел, че след 08.04.2014г. до предявяване на иска самата ищца била упражнявала фактическа власт върху реална част от имота и следователно била придобила правото на собственост въз основа на давностно владение. Това било резултат от неправилно тълкуване на свидетелските показания и необоснованост при формиране на фактически и правни изводи от страна на съда.

         За да постанови решението си районният съд бил приел, че в периода 23.11.1997г.-24.08.2018г. фактическата власт върху имота била упражнявана от наследодателите на ищцата, а след тяхната смърт от нея без данни да е прекъсвана и при явното намерение за своене, поради което съдът направил и извода, че в полза на ищцата е изтекъл 10-годишен давностен срок. Първоинстанционният съд не бил анализирал дали ищцата е владяла непрекъснато, явно и несъмнено имота от 08.04.2014г.-датата на която Община Габрово е престанала да е собственик на имота до 24.08.2018г.-датата на предявяване на иска или поне до 30.09.2015г.-датата, на която е изтекъл 10-годишния давностен срок. Ако съдът бил изследвал този въпрос е щял да достигне до извода, че ищцата в този период не е извършвала явни и несъмнени действия, които П.С.да е могла да установи и да се защити спрямо тях. Нито един от свидетелите не бил установил, че след като св.Г. през 2013/2014г. преустановил поддържането на имота ищцата лично или чрез друго лице е осъществявала явна и несъмнена фактическа власт върху него до предявяване на иска или поне до 30.09.2015г. Доказани били само инцидентни посещения, които не били от категорията на явните действия по стопанисване на имота. Свидетелите имали преки впечатления да упражняване на фактическа власт от ищцата до 2014г., а след това същата само посещавала имота, но тези посещения не можело да се приемат като упражняване на непосредствена, явна и несъмнена власт. Първоинстанционният съд не бил обсъждал и че в показанията на св.С. било установено, че роднини на П.С.били разчистили падналия бор в имота, като общоизвестен бил факта, че бурята се е разразила през м.март 2013г. Молят съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, претендира и за направените по делото разноски в двете инстанции.

         Ищецът по делото и ответник по въззивната жалба в депозирания по делото отговор оспорва жалбата, като неправилно, необоснована и незаконосъобразна. Изразява несъгласие с решението, в частта, в която първоинстанционният съд е приел, че наследодателят на ищцата не е могъл да придобие имота по силата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Точно този начин на придобиване е основание на ищцата да завеждане на иска, като при условията на евентуалност е наведено основание придобивна давност. Съдът бил приел, че с иска е предявена претенция за придобиване на правото на собственост върху имота по §4А от ПЗР ЗСПЗЗ, което не отговаряло на действителното фактическо положение. Още с исковата молба бил представен Оценителен протокол, в който изрично било посочено вид на имота : по §4Б, ал.1 ЗСПЗЗ. Този протокол не бил оспорен от ответника. В исковата молба нямало твърдение за придобиване по реда на §4А. От посочения по-горе протокол било видно, че оценителната комисия не била извършила оценка на сграда, тя не е заплащана и не фигурира в нотариалния акт. Твърди, че неправилно съдът бил приел, че административната процедура е по §4А ПЗР ЗСПЗЗ. Освен това през 1995г. наследодателят на ищцата бил извършил цялостната процедура по §4 и от тогава то и съпругата му, а след тяхната смърт дъщеря им владеят имота и се считат за негови собственици. Правилни били изводите на районния съд относно давностния срок. По делото не били ангажирани доказателства, че след закупуване на имота от П.С.същата е влязла във владение на същия или по някакъв начин е прекъснала владението на ищцата. Съдебната практика приемала, че фактическа власт върху имота може да се осъществява и чрез периодични посещения, както е в настоящия случай. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените поделото разноски пред въззивната инстанция.

         Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

         Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

         Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

         С обжалваното Решение №54/06.03.2019г. по гр.д.№1685 по описа за 2018г. на Габровски районен съд е признато за установено по отношение на ответниците Д.Ц.Н. и Р.Р.Н., че ищецът е собственик на основание давностно владение, осъществявано лично и от праводателите й Д.Т.П.и Е.Й.П. на следния недвижим имот - реална част от поземлен имот с идентификатор №14218.146.6 по кадастралната карта на гр. Габрово, с площ на реалната част от 535кв. м., отразена с тъмно зелен цвят на комбинираната скица на вещото лице С.Б. намираща се на л.83 по гр. д. №1685/2018г. на Габровския районен съд, като при изработването на кадастралната карта тази реална част погрешно е заснета като част от ПИ 14218.146.6, вместо като самостоятелен имот и ответниците са осъден и да заплатят на ищеца сумата от 814,26лв. – разноски по делото.

         Решението обжалвано изцяло.

         За да постанови решението си съдът е приел следното :

         Не е спорно, че с Постановление №76/1977г. на МС и решение №183/26.12.1979г. на Д.Т.П.е предоставено правото на ползване на земя от 0.5дка, намираща се в гр.Габрово, местност П.Ш.при граници изток: И.С., К.С., север: Д.Х., юг: път, запад: частен имот. От акт за узаконяване №62/25.10.1988г. на ОбНС Габрово се установява, че е узаконена постройка дървено бунгало за стопански нужди със застроена площ 11.50кв. м., построена от Д.П.. С молба от 08.08.1994г. Д.Т.П.поискал от Община Габрово на осн. §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и §5 ППЗСПЗЗ да бъде направена оценка на ползвания от него имот в местността Ш. с оглед закупуването му, като с Оценителен протокол от 20.09.1994г. на комисия назначена със Заповед №1538/22.10.1993г. на Кмета на Община Габрово, действаща на основание §5, ал.3 ППЗСПЗЗ и §4а, ал.1 и 2, §4б, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ по искането на Д.П., в молба, вх. №94-Д-285/10.08.1994г. е определена оценка предоставения му за ползване имот в размер на 24000лв. Видно от удостоверение №96-00-2115/29.09.1995г. на Община Габрово сумата от 24000лв по §4 ЗСПЗЗ е постъпила по сметка на общината, като удостоверението е издадено, за да послужи за снабдяване с констативен нотариален акт. С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот - констативен акт по §4 ЗСПЗЗ №30, том V, дело №2282/1995г. на нотариус при ГРС Д.Т.П.е признат за собственик на недвижим имот - земеделска земя от 500кв. м., десета категория, намираща се в местността „Под Ш.”, кв.Ш . – гр.Габрово, при съседи: изток – И.С., запад – частен имот, север Д. Х. и юг - път.

         Не е спорно между страните по делото, че Д.Т.П.е починал на 01.07.2000г. и е оставил за свои наследници по закон ищцата В.Д.П. - дъщеря и Е.Й.П. – съпруга, която след смъртта си, настъпила на 03.12.2010г. оставила за свой наследник по закон ищцата.

         За поземлен имот с идентификатор 14218.146.6 по КККР на гр. Габрово, представляващ земеделска земя с площ 798кв. м., находящ се в местност Ш ., при граници: имоти 14218.146.2; 14218.146.3, 14218.146.4, 14218.146.5, 14218.146.7, 14218.428.21 е съставен АОС №170/23.10.2013г. С Договор №170-ОССД-14/08.04.2014 г. имотът е продаден, като със Заповед № 882/20.05.2014г. на Кмета на Община Габрово, имотът е отписан като общинска собственост. С Нотариален акт №111, том I, рег. №2025, дело №94/2018г. на нотариус С.В., №093 в регистъра на Нотариалната камара, сключен на 23.02.2018г. П.С.се разпоредила в полза на ответниците с правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 14218.146.6.

         От заключението на вещото лице се установява, че в кадастралния план на гр. Габрово от 1987г. процесният имот е нанесен като двор с планоснимачен №147. Имотът се намира извън границите на регулационния план на града Съгласно заключението имотът придобит от родителите на ищцата е част от ПИ с идентификатор 14218.146.6 по КККР на землището на гр.Габрово. Вещото лице е посочило, че при посещението на процесния имот на 08.12.2018г. е установило, че същият е заграден с ограда от бетонови колове и мрежа. Оградата не е разположена по границите на ПИ 14218.146.6 по КК на гр. Габрово, а огражда западната му част с площ 535кв.м. В южната част на заградения участък се намира стопанска постройка, барака с покрив изпълнен от ламарина, стени от ламарина и винкел прихванат към бетонова плоча, служеща за под. Сградата е предназначена предимно за съхраняване на селскостопански инвентар и продукция. Същата е отразена в кадастралния план на гр. Габрово от 1987г. В имота има няколко овощни дръвчета и бор на значителна възраст.

         Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели първоинстанционният съд е приел, че фактическа власт върху имота след 1995г. се е упражнявала от наследодателите на ищцата, а след тяхната смърт от самата ищца.

         Районният съд е приел, че твърдяното от ищцата в исковата молба придобивно основание е § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, а не § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, каквито доводи били наведени според него едва в депозираните бележки по съществото на спора. Твърдения за факти от този придобивен фактически състав ищцата не била излагала в хода на производството. Касаело се до напълно различни предпоставки (фактически състави) за придобиване правото на собственост от ползвателя на земята, които не били твърдяни от ищеца в исковата молба и съответно не били събрани доказателства в тази насока.

         Районният съд приел, че построеното в имота бунгало не представлява сграда по смисъла на закона. За наличието на трансформация, следвало да се прецени, дали към 01.03.1991г., при влизане в сила на ЗСПЗЗ, в процесния имот е била построена сграда. Тъй като към тази дата в имота било изградено дървено бунгало, което не представлява "сграда" по смисъла на закона, то следвало да се приеме, че не е налице материалноправната предпоставка за трансформиране на правото на ползване, предоставено на наследодателя на ищеца в право на собственост, тъй като не са били налице изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

         Процесният имот обаче бил обект на право на собственост, елемент от правната сфера на ищеца въз основа на оригинерно придобивно основание – давностно владение. Ищцата и праводателите й не можело да се приемат, че са добросъвестни владелци, поради което по отношение на тях следвало да се приложи 10-годишния давностен срок.

         Съгласно изменението на чл.86 ЗС с ДВ бр. 33/1996 г., не могат да се придобиват по давност само имоти, публична общинска собственост, или по аргумент на противното - могат да се придобиват по давност имоти, частна общинска собственост, какъвто е процесният, но след 22.11.1997г., предвид чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.

         Според решение №127/25.11.2014г. по гр.д. №3190/2014г., ІІг.о. с изменението на чл.86 ЗС давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. Следователно за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС давностният срок започва да тече от 01.06.1996г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006г. На тази дата обаче течението на давностния срок е спряно с §1 ДР ЗС. Изтеклият до спирането (31.05.2006г.) период на владение не губи значението си, затова с извършеното от Община Габрово на 08.04.2014г. разпореждане в полза на П.С.е отпаднала забраната за дисквалифициране на придобивната давност като придобивен способ и до предявяването на исковата молба – 24.08.2018г. са изтекли допълнително 4години, които следва да се присъединят към владението на общинския имот (след 22.11.1997г.) и така да се изпълни изискуемия от закона срок от 10 години, обуславящ придобиването на собствеността.

         Следователно от 23.11.1997г., когато е било възможно да се придобиват имоти, подлежащи на реституция, върху имота фактическата власт е упражнявана от наследодателите на ищеца, без данни да е прекъсвана и при явното намерение за своене, до 24.08.2018г. в полза на П. да е изтекъл период от време, по-продължителен от 10-годишният давностен срок, който обуславя придобиването на собствеността.

         Обстоятелството, че ищецът живее в чужбина и не е непрекъснато в имота, не означава прекъсване на фактическата й власт.

         При непълнота или грешка в кадастралната карта и в изработения въз основа на нея подробен устройствен план, действителният собственик не губи правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг имот, тъй като притежаваната от ищеца съобразно акта за собственост вещ е самостоятелен недвижим имот, независимо дали е заснета като такава. При произнасянето по предявен иск за собственост съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост. Затова, ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда. С оглед изложеното и изхода на спора по установителния иск за собственост то е налице грешка в одобрената кадастрална карта, тъй като процесният имот неправилно е бил заснет като част от ПИ 14218.146.6, вместо да бъде заснет като самостоятелен имот.

         Въззивният съд намира следното :

         Не е спорно, че ищцата е законен наследник на Д.и Е.П.

         Не е спорно между страните по делото, че Д.Т.П.съпругата му Е.Й.П.. С Постановление №76/1977г. на МС и решение №183/26.12.1979г. на Д.П., по време на брака му с Е. П., е предоставено правото на ползване на земя от 0.5дка, намираща се в гр.Габрово, местност П.Ш.при граници изток: И.С., К.С., север: Д.Х., юг: път, запад: частен имот. През 1988г. П. изградил в имота дървено бунгало за стопански нужди, с площ 11.50кв.м. С молба от 08.08.1994г. Д.Т.П.поискал от Община Габрово на осн. §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и §5 ППЗСПЗЗ да бъде направена оценка на ползвания от него имот в местността Ш. с оглед закупуването му, като с Оценителен протокол от 20.09.1994г. на комисия назначена със Заповед №1538/22.10.1993г. на Кмета на Община Габрово, действаща на основание §5, ал.3 ППЗСПЗЗ и §4а, ал.1 и 2, §4б, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ по искането на Д.П., в молба, вх. №94-Д-285/10.08.1994г. е определена оценка предоставения му за ползване имот в размер на 24000лв., която лицето внесло по сметка на общината. С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот - констативен акт по пар. 4 ЗСПЗЗ №30, том V, дело №2282/1995г. на нотариус при ГРС Д.Т.П.е признат за собственик на недвижим имот - земеделска земя от 500кв. м., десета категория, намираща се в местността „Под Ш.”, кв.Ш . – гр.Габрово, при съседи: изток – И.С., запад – частен имот, север Д. Х. и юг - път.

         Правилно първоинстанционният съд в доклада си по делото е определил правната квалификация на предявения иск - чл.124 ГПК и е разпределил доказателствената тежест. Неправилно в обжалваното решение районният съд е приел, че имотът е придобит от наследодателя на ищцата по реда на §4А от ПЗР ЗСПЗЗ, като е приел, че ищцата в исковата молба се е позовала на този ред на придобиване и едва в писмените си бележки е заявила като основание §4Б ПЗР ЗСПЗЗ. Действително ищцата едва в писмените бележки е прецизирала, че имота е придобит от наследодателите й по реда на §4Б ПЗР ЗСПЗЗ, но при внимателен прочит на обстоятелствената част на исковата молба е видно, че същата е изложила обстоятелства и доводи навеждащи на придобиване по реда на §4Б ПЗР ЗСПЗЗ.

         Действително решението на районния съд не е обжалвано в тази му част, но както е посочено в отговора на подадената въззивна жалба, тъй като като краен резултат с решението се уважава предявения от ищцата иск, макар и съдът да е приел неправилно, че същата се позовава на §4А ПЗР ЗСПЗЗ и е приел, че не са изпълнени предпоставките за придобиване по този ред, но имота е придобит въз основа на изтекла в полза на ищцата и праводателите й придобивна давност същата не е имала правен интерес от обжалване на решението. По тази причина съдът счита, че следва да се обсъди дали имота е придобит при условията на §4А или на §4Б ПЗР ЗСПЗЗ.

         Видно от приложеното копие от Оценителен протокол от 20.09.1994г. същият и използван и в процедурата по §4А и в процедурата по §4Б ПЗР ЗСПЗЗ. Прави впечатление, че в протокола е зачеркнато на машина текста "§4А", но текста "§4Б" не е. Освен това е видно, че оценка е извършена само на земята, а не и на изграденото в нея бунгало за стопански нужди. Следователно пред Община Габрово праводателя на ищцата е развил процедура по реда на §4Б ПЗР ЗСПЗЗ. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че с издадени я в резултат на процедурата по §4Б ПЗР ЗСПЗЗ Нотариален акт за собственост на недвижим имот - констативен акт по пар.4 ЗСПЗЗ №30,том V, дело №2282/1995г. на нотариуса при РС Габрово Д.П.е признат за собственик само на недвижим имот, представляващ земеделска земя, а не и на сграда, ако Д.П.беше придобил имота по реда на §4А ПЗР ЗСПЗЗ с нотариалния акт щеше да бъде признат за собственик и на бунгалото.

         Поради изложеното въззивният съд счита, че праводателите на ищцата са придобили собствеността на процесния имот на осн. §4Б ПЗР ЗСПЗЗ, а Община Габрово неправилно е актувала през 2013г. имота като общински и е извършила разпоредителна сделка, с която е прехвърлила собствеността на имота на П.С., тъй като не е била собственик на имота. По тези съображения приобретателя П.С.не е могла да стане собственик на имота, а в последствие не са станали собственици и ответниците по делото, тъй като същите са придобили имота от несобственик.

         По делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че ответниците, тяхната праводателка П.С.или Община Габрово са извършили действия, с които по несъмнен начин са демонстрирали, че владеят процесния имот като собствен, нито че са извършили действия, с които да са нарушили владението упражнявано от ищцата и нейните праводатели. Св.Г. и св.Т. заявяват, че и до сега знаят, че имота е на ищцата, а следва да се отбележи, че св.Г. живее в близост до него. Св.Р. и св.С. не установяват, че ответниците са извършили действия, с които да демонстрират, че те са собственици на имота. С. заявява, че жалбоподателя Д.Н. бил поставил нова ограда, но това не се установява от показанията на останалите свидетели и от установеното от вещото лице, които са установили, че имота е заграден със стара ограда, поради което следва извода, че към момента имота е заграден с оградата направена преди години от Д.П., което подкрепя извода, че през целия период от закупуване на имота от П. никой по никакъв начин не е извършвал действия, с които да демонстрира собственически намерения и да оспорва собствеността на ищцата и нейните праводатели.

         Поради изложеното въззивният съд намира предявения иск, че ищцата е собственик на процесния имот за основателен и доказан.

         Дори и да се приеме, че праводателя на ищцата не е осъществил процедурата по §4Б, а е осъществил процедура по §4 А от ПЗР ЗСПЗЗ, която не е била надлежно извършена, поради което същият не е придобил собствеността върху имота на това основание, то в полза на ищцата и праводателите й е изтекъл десетгодишния придобивен давностен срок, като районният съд подробно е изложил мотиви в тази насока, които въззивния съд възприема и към които препраща, на осн. чл.272 ГПК.

         Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че показанията на свидетелите са тълкувани неправилно от районния съд. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че след 2013г. ищцата само инцидентно посещавала имота и тези посещения не са явни действия по стопанисване на имота. Напротив за упражняване на владение не е необходимо същият да се  посещава ежедневно, поради което и периодични посещения са достатъчни да се манифестира упражняване на фактическа власт. Св.Г. и св.Т., които имат или са имали имоти в съседство, са категорични, че и след 2013г. са знаели, че имота е на ищцата. Същите не са виждали в него други лица.

         Свидетелите Р. и С. притежават имоти, които не са в близост до процесния, а ги делят по няколко имота, поради което показанията на същите не могат да се приемат за обективни, тъй като тези лица нямат преки наблюдения върху процесния имота, а само от време на време са минавали край него. Освен това в техните показания са налице значителни противоречия. Така например св.Р. заявява, че живее в Ш . от 2013г., но е категоричен, че процесния имот от 1995г. буренясвал. Същевременно св.С. заявява, че от време на време виждал в имота да гледа пчели. Същевременно заявява, че не познава Д., но е категоричен, че не го е виждал в имота.

         Поради изложеното правилно първоинстанционния съд е приел, че след осъществената през 2014г. прехвърлителна сделка от Община Габрово до предявяване на иска спрения давностен срок е продължил да тече и към 2018г., когато е предявен настоящия иск в полза на ищцата и праводателите й е изтекъл срок значително по-дълъг от 10 години.

         Поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция и районния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         Предвид оставянето на въззивната жалба без уважение жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата -ответник по жалбата сумата от 500лв. - адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

         По изложените съображения, въззивният съд

 

                                               Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №54/06.03.2019г. по гр.д.№1685 по описа за 2018г. на Габровски районен съд.

         ОСЪЖДА Д.Ц.Н., с ЕГН ********** и Р.Р.Н., с ЕГН ********** и двамата с адрес *** да заплатят на В.Д.П., с ЕГН **********, с адрес *** сумата 500.00. (петстотин лева) – разноски пред въззивната инстанция.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :