Р
Е Ш Е
Н И Е №
2774
гр. Бургас, 30.10.2019 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 7941 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240, чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1
от ЗЗД, предявени от “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, седа-лище
и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, срещу В.Г.Ч., с ЕГН: **********,***.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело
№ 5043/2018г. на БРС. По него е била издадена такава за сумата от общо
1 814.81 лв., дъл-жима по Договор за
потребителски кредит № *********/08.04.2016г., сключен с ”Про-видент
Файненшъл България” ООД, вземанията по който са прехвърлени от последното на
дружеството – с договор за цесия от 19.05.2017г., в това число: 930.32 лв. – главница, 215.41 лв.
– договорна лихва за периода от 24.07.2016г. до
04.06.2017г., 28.05 лв. – так-са за оценка на досие
за периода от 22.01.2017г. до 04.06.2017г., 478.49 лв. – такса за ус-луга “Кредит у дома“ за същия период, и 162.54 лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода от 19.05.2017г. до 02.07.2018г.;
законната лихва върху главницата от 03.07. 2018г. до окончателното плащане,
както и за деловодните разноски – 86.30 лв. Твърди и че заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е
било указано да предяви иск за вземането си. Предвид това, моли Съ-да да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на Ч., че същият му дължи горните суми. Претендира
разноски.
Ответникът не
взема становище по така предявените искове.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказател-ства, намира
за установено следното:
По заявление на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против В.Г.Ч. за исковите суми по ч. гр. дело № 5043/2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предяве-ните установителни
искове.
На 08.04.2016г. между ”Провидент Файненшъл България” ООД и Ч. е сключен Договор за
потребителски кредит № *********, по силата на който дружест-вото му е предоставило сумата 1 700 лв. – съгласно
чл.27, с неговото подписване клиен-тът потвърждава,
че я е получил, а той се е задължил да я върне, ведно с договорна лих-ва в размер на 335.33 лв., както и да заплати 85 лв. –
такса за оценка на досие и 1 450.06 лв. –
такса за услуга “Кредит у дома“, общо 3 570.39 лв., на 60 седмични вноски
– 59 по 59.51 лв. и последната от 59.30 лв., в срок до 04.06.2017г.
С Договор за цесия от
19.05.2017г. дружеството е прехвърлило вземанията си по кредитната
сделка на ищеца – общо 1 652.27 лв. към 01.05.2017г., в това число:
1 091.98 лв. – главница, 215.39 лв. – договорна лихва и 344.90 лв. –
такси/неустойки, отразени в Приложение № 1 към него.
Безспорно е обстоятелството, че до момента на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК, както и на исковата молба, въз основа на
която е образувано настоя-щото дело, цесията не е била съобщена от ”Провидент Файненшъл България” ООД, на Ч., съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие
спрямо него – ал.4.
С исковата молба ищцовото
дружество е представило писмено потвърждение за извършената цесия от прехвърлителя и пълномощно, с което последният го е упълно-мощил да уведоми от негово име
длъжника за нея.
Предвид горното, следва да се приеме, че с
получаването на преписи от книжата по делото ответникът е бил надлежно уведомен
за извършената цесия, съобразно разпо-редбите на
чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при
постановяване на решението – съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия
момент ищецът се явява негов кредитор.
Тук следва да се
посочи, че нормите, уреждащи нищожността
на сделките, са от императивен
характер и за приложението им Съдът следи служебно.
Когато страна
се позовава на договор – ищецът черпи правата
си от такъв за
по-требителски кредит,
Съдът е длъжен да провери неговата
действителност и без да има съответно позоваване, в този
смисъл Решение № 384 от 02.11.2011г. на
ВКС по гр. дело № 1450/2010г., I г. о., и Определение №
483 от 08.10.2015г.
на ВКС по гр. дело №
3383/ 2015г., I г. о. Разпоредбата на
чл.9 от ЗЗД, пък, предвижда, че страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни-те норми
на закона и на добрите нрави.
В тази връзка, според настоящия
съдебен състав, клаузите, досежно начислените такси по договора
– за услуга ”Кредит у дома“ и оценка на досие, са нищожни.
В чл.25 от процесния
договор страните са уговорили домашни посещения за съ-биране
вземанията на кредитора. Посочено е, че 30 % от общия размер на дължимата за
това такса е за компенсиране на разходите му. Тази клауза, макар и формално да съот-ветства на буквата на чл.10а, ал.1 от ЗПК, по същество
противоречи на закона. На пър-во място, от размера на
таксата за услуга за домашно посещение – 1 450.06
лв., само 30 % покриват разходите на кредитора по събирането на дълга.
Останалата част, реално, е печалба за него. Т. е., налице е очевидно заобикаляне
на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, указваща, че максимално
допустимият % на разходите на годишна база по потребителските кредити следва да
не е в по-висок размер от петкратния такъв на законната лихва по просрочени
задължения, определена с постановление на Мини-стерския
съвет. В случая – процесната такса не е включена в ГПР,
а ако същата се доба-ви към него, сборът безспорно ще надхвърли коментирания
лимит. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на същия закон, е нищожна.
На следващо място, уговарянето на такса за ”домашното” погасяване на дълга в
близък до сумата по главницата и над три пъти по-висок от този на евентуалните
разходи на кредитора размер противоречи на добрите нрави – основание за
нищожност на обсъжданата клауза по чл.26, ал.1 от ЗЗД. Най-накрая – ищцовата страна не е ангажирала никакви доказателства за
реалното предоставяне на услугата по чл.25 от договора. По отношение на таксата
за оценка на досие – касае се за действие на кредитора по проверка
платежоспособността на креди-тополучателя, което предхожда
сключването на договора и по необходимост е свързано с усвояване на предоставяната
в заем сума. Т. е. уговарянето й е в противоречие с раз-поредбата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква запла-щането на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Предвид това и на основание чл.21, ал.1
от с. з. съответната клауза е нищожна.
При това положение, следва да се приеме, че
за ответника е възникнало валидно задължение да заплати единствено главницата и договорната
лихва по процесния дого-вор
за заем.
Ищецът
признава обстоятелството, че Ч. е
платил сумата 1 918.12 лв., като я е отнесъл, както следва: 971.57 лв. – такса
за услуга “Кредит у дома“, 56.95 лв. – такса за оценка на досие, 119.92 лв. –
договорна лихва, и 769.68 лв. – главница.
Ответникът
не е ангажирал доказателства за това да е извършил и други плаща-ния.
Както обаче беше посочено, той не дължи такси за услуга
”Кредит у дома“ и оцен-ка на досие по договора, поради което и съобразно чл.76, ал.2 от ЗЗД
следва да се прие-ме, че с горната сума е погасил задължението си за договорна
лихва от 335.33 лв. изця-ло, като
дължима е останала единствено главница в размер от 117.21 лв. Обезщетението за
забавено плащане върху нея за периода от 19.05.2017г.
до 02.07.2018г. е 13.35 лв. Ис-ковете в тези
размери са основателни и следва да бъдат уважени. За разликите над тях,
съответно – до 930.32 лв. и 162.54 лв., както
и за сумите: 215.41 лв. – договорна лихва за
периода от 24.07.2016г. до 04.06.2017г., 28.05 лв. – такса за оценка на досие
за перио-да от 22.01.2017г. до 04.06.2017г., 478.49
лв. – такса за услуга “Кредит у дома“ за същия период, претенциите следва да се
отхвърлят, като неоснователни.
Върху
главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на заявление-то за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 03.07.2018г., до окончател-ното й изплащане.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното
и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете:
8.73 лв. за ДТ и общо 10.63 лв. – юрисконсултски
възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г. Ч., ЕГН: **********,***, че същият дължи на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и
адрес на управ-ление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, сумата
117.21 лв.
– главница по Договор за
потребителски кредит с № *********/08. 04.2016г., сключен с ”Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на
дружеството – с Договор за цесия от
19.05.2017г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от
03.07.2018г. до
окончателното пла-щане, и сумата 13.35 лв. – обезщетение за
забавено плащане периода от 19.05.2017г. до 02.07.2018г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 5043/2018г.
на РС Бургас, като за разликите над тях – до
пълните предявени размери, съответно – от 930.32 лв. и 162.54 лв., както и по отношение на сумите: 215.41 лв. – до-говорна лихва за периода от 24.07.2016г. до
04.06.2017г., 28.05 лв. – такса за оценка на досие за периода от 22.01.2017г.
до 04.06.2017г. и 478.49 лв. – такса за услуга “Кредит у дома“ за същия период, ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, като неосновател-ни.
ОСЪЖДА В.Г.Ч. да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД направените в заповедното и в настоящото производства
разноски – общо 8.73 лв., както и юрисконсултски
възнаграждения в общ размер от 10.63
лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връч-ването му на страните.
Съдия: п / не се чете/
Вярно с
оригинала!МД