Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №266     

 

гр. Русе 2.7. 2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание  на 25.6. през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                            Председател:           ИСКРА БЛЪСКОВА

                                                                               ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

                                                                           ЗОРНИЦА ТОДОРОВА       

при секретаря  ИВАНКА ВЕНКОВА в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от председателя в.г.д. № 311 по описа за 2019 год. за  да се произнесе, съобрази:

                             Производството е по чл.258 и сл ГПК.

                             Л. Л. *** са обжалвали решението на Русенски районен съд,постановено по гр.д.№ 6875/2018 г.,с което предявеният от тях иск е отхвърлен.Развиват оплаквания за неправилност на същото.Искат от съда да го отмети и да постанови друго,с което да уважи предявения иск.

                             Ответниците по жалбата искат от съда да потвърди обжалваното решение.

                             Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

                             По делото не е спорно,че между ответниците по жалбата на 25.2.2015 г. е сключен договор за наем на земеделска земя-имот № 041031 от 19.766 дка,находяща се в землището на с.Ч.,Р. област за срок от 10 стопански години,считано от 1.10.2016 г.Безспорно е също,че този имот е придобит по време на брака на ответницата В.Й. с Л. Й.-длъжник по изп.д.№ 447/2014 г.и ½ ид.ч.от нея е продадена на публична продан от ЧСИ за погасяване на задължението му.Преди сключването на договора за наем,ЧСИ е наложил на 24.9.2014 г.възбрана върху нея.Купувач от същата е „В.“ЕООД-Русе,като в последствие чрез сделка тази половина е придобита от „Т.“ООД-Р..Последното е извършило доброволна делба с ответницата по жалбата В.Й. и е придобило новообразуван имот № 041046 от 9.833 дка/от процесната нива от 19.766 дка са реално обособени два имота/.Именно този имот е придобит чрез сделка от жалбоподателите на 29.9.2017 г.

                             Според тях съпругът длъжник на ответницата по жалбата Й. запазва правото си на собственост върху нивата и след наложената възбрана,но няма право да се разпорежда с него,а да извършва само действия на обикновено управление,а процесният договор за наем бил действие на разпореждане.При това положение и на основание чл.229 ал.2 ЗЗД той не може да сключи договор за наем за повече от три години и за това срокът на договора за наем от 25.2.2015 г.следва да се редуцира до 3 години.

                             Предявен е положителен установителен иск срещу ответниците по жалбата да се признае за установено,че договорът за наем по отношение на половината от имота,не поражда действие за срок от 10 години и да се приеме,че същият в тази част има сила за срок от три години,считано от 1.10.2016 г.

                             При тези безспорно установени и посочени по-горе факти въззивнияят съд намира предявения иск недопустим.

                             Установителен иск е този,чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо.Търсената с него защита се изчерпва със силата на пресъдено нещо,с която спорното право се потвърждава или отрича.Функцията на установителния иск е да брани правото,засегнато от правния спор,като внася яснота,определеност и безспорност в гражданските отношения.Като предпоставката за неговата допустимост се подчертава изискването за интерес от установяването.Той е допустим само когато с установителното решение ще се постигне целения резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск.Липсва правен интерес от предявяването му,когато целеното с него установително действие,може да бъде постигнато с осъдителен или конститутивен иск.Защото и чрез тези искове ще се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският спор,но едновременно с това ще се постигнат и присъщите им защитни цели.Ето защо спрямо тези права,които могат да бъдат предмет на другите искове,установителният иск е субсидиарна форма на защита.В този смисъл е правната теория/Ж. С.,Българско гражданско процесуално право/и цялата константна практика на ВКС както по чл.97 ГПК/отм./,така и по чл.124 ГПК.В този смисъл са решения № 127/2010 г.I г.о., № 960/2008 г.III г.о., № 405/2011 г.I г.о., № 183/2010 г.III г.о.и мн.др.За наличието на правен интерес съдът следи служебно.

                             В случая жалбоподателите нямат правен интерес от воденето на предявения установителен иск,защото с установяването на твърдяното в петитума на исковата молба,няма да постигнат правна защита и ще е необходимо да водят друг иск.Обвързващото действие на наемния договор,респективно срокът му на действие спрямо тях,ще бъде установено напр.в иск по чл.233 ал.1 ЗЗД,където всички тези въпроси ще бъдат поставени и изяснени и при положителното им решаване,ще си върнат собствеността върху отдадената под наем нива.

                             На основание изложеното въззивният съд намира обжалваното решение недопустимо,тъй като предявеният иск е недопустим.Като е решил спора по същество,районният съд е постановил недопустимо решение,което следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати.

                             По тези съображения въззивният съд

                                                Р  Е  Ш  И:

                             ОБЕЗСИЛВА решение № 411/12.3.2019 г.,постановено по гр.д.№ 6875/2018 г.на Русенски районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

                             РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                   Председател:

 

 

 

                                                                   Членове: