Р Е Ш
Е Н И Е
№ 13.11.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд
гражданска колегия
На двадесет и осми октомври
2019 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир
Петков
ЧЛЕНОВЕ: Милен Стойчев
Бисера Максимова
Секретар Жоржета Христова
като разгледа докладваното от
Б.Максимова
в. гр. д. № 282 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 467 от 06.08.2019 година, постановено по гр. д. 8/2019 година
по описа на РСТ, съдът е признал за установено по отношение на С.Е.Х., ЕГН
**********, С.Е.Х., ЕГН **********, и двамата от с. Д.К., общ.Омуртаг, съдебен
адрес ***, адв.М.Д. ***, и А.М.К., ЕГН **********, от гр.Търговище, съдебен
адрес ***, адв. Н.С. ***, че Г.Т.Д., родена на *** година, ЕГН **********,
съдебен адрес ***, кантора М., е собственик на следния имот: АПАРТАМЕНТ с
идентификатор № 73626.507.522.14.15, находящ се в гр.Търговище, ул. ”Паисий”, №
6, вх. А, ет. 2, ап. 10, при граници: на същия етаж 73626.507.5 22.14.16 и
73626.507.522.14.14, под обекта - 73626.507.522.14.7, над обекта
73626.507.522.14.23, ведно с таванско помещение № 10, с площ от 9.56 кв.м.,
избено помещение № 10, с площ 14.85 кв.м., ведно с 3.82% ид.ч. от общите части
на сградата, която е с идентификатор 73626.507.522.14 и от правото на строеж
върху поземлен имот с идентификатор 73626.507.522, като е осъдил С.Е.Х. и
С.Е.Х. да предадат собствеността и владението на Г.Т.Д., родена на *** година,
върху така описания по-горе апартамент, на основание чл.108 от ЗС, и е отменил
нотариален акт № 50, том IX, дело № 1181/18 по описа на нотариус с рег.№ 496, с
район на действие Районен съд Търговище от 14.09.2018 година, с който А.М.К.
ЕГН ********** е бил признат за собственик по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност върху този апартамент, на основание чл. 537, ал.2 ГПК.
Присъдени са разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от адв.М.Д. - пълномощник на С.Е.Х. и С.Е.Х.,
със съдебен адрес ***, ет.1, против
така постановеното решение в частта му, в която исковете срещу доверителите й
са уважени, като се излагат следните основни съображения:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ищцата е
придобила недвижимия имот чрез покупко-продажба през 2004 г., а фактът, че се е
установила да живее постоянно в друга държава, не означава автоматично, че е
загубила владението върху този имот и е престанала да упражнява фактическата
власт за себе си по отношение на него. Съдът също така е приел, че ищцата „винаги”
е демонстрирала собственически права по отношение на имота, който извод обаче
не се подкрепя от събраните по делото доказателства, доколкото дори разпитаните
по нейно искане свидетели не изнасят такива твърдения. Според адвокат Д.,
всъщност свидетелите установяват единствено появилите се преди 2-3 години
намерения на ищцата да продаде спорния имот. По делото обаче е безспорно
установено, че ответникът А.К. е придобил правото на собственост върху
процесния недвижим имот по давностно владение, тъй като в продължение на повече
от 10 години, считано от 27.05.2004 г. и до датата, на която е продал имота на
доверителите й, той е упражнявал върху този недвижим имот фактическа власт
явно, непрекъснато и напълно необезпокоявано, като е демонстрирал недвусмислено
пред всички трети лица, включително и ищцата, че счита този имот за свой. Счита
за доказан факта, че ответникът А.К. е придобил собствеността върху процесния
недвижими имот по давностно владение и следователно се е разпоредил с право,
което му принадлежи. Това прави неговите правоприемници - доверителите й
собственици на недвижим имот и предявеният срещу тях иск се явява неоснователен
и недоказан.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника А.М.К., ЕГН **********, от
гр.Т., съдебен адрес ***, чрез адв. Н.С. ***, против
така постановеното по делото съдебно решение, в частта му, в която исковете
срещу този ответник са уважени, и в която се излагат следните основни
съображения:
Според този ответник, в процеса е било доказано, че фактическото
владение от негова страна през първите дванадесет години (2004 г.-2016 г.) е
било спокойно, необезпокоявано и непрекъснато. В хода на съдебното следствие не
се събрали доказателства някой да му е оспорил владението от 2004 г. до 2016 г.
През всичките дванадесет години ищцата не е правила нито един опит да отнеме
фактическата власт върху имота. Счита, че направените от него подобрения и значителните суми, които са вложени в тях,
са един ясен и категоричен израз на анимуса на владелеца спрямо ищцата.
Пасивното поведение на втората същевременно е ясен израз относно съзнанието и
тогавашното й намерение спрямо имота и неговия владелец. Въпреки че ремонтните
дейности по апартамента не са прикривани от Г.Т. и тя е знаела за тях, то не е
последвало каквато и да е реакция от нейна страна. Друго много важно
обстоятелство, което не е взето предвид от съда, но което ясно сочи към
намеренията на ищцата да обезпечи жилищните нужди на по-малкия си син А., като
му подари жилище, според този въззивник, са извършените банкови преводи от нея
към него около месец преди закупуването на жилището. Той е изтеглил сумата от
9133 паунда точно в деня на сделката.
Твърди се още, че важно обстоятелство по отношение на манифестираното
своене от А. спрямо майка му е защитата на владението му, която той е оказал
спрямо нея. Това отблъскване било доказано безспорно, както със свидетелски
показания, така и с писмени доказателства. Другият син на ищцата заявил в
съдебното заседание, че действайки от нейно име многократно се е опитвал да
вземе ключовете за жилището от брат си А., но той така и не му ги е дал.
Излагат се и съображения, че при положение, че с предявения иск,
ищцовата страна се стреми да докаже за установено, че притежава правото на
собственост в пълен обем, то счита, че било наложително съдът да изследва
начинът и условията, при които тя го е придобила. По този въпрос напълно били
игнорирани твърденията на самата ищца, че е закупила жилището при режим на СИО,
тъй като към 2004 г. е била в брак с лицето Д. Д..
Предвид тези основни съображения, адвокат С. като пълномощник на А.М.К., моли съда да отмени изцяло Решение №
467 от 06.08.2019 г., постановено по гр.д. № 8/19 г. като неправилно и
незаконосъобразно, като вместо него
постанови решение, с
което да отхвърли
предявените искове на
ищцата.
Прави доказателствено искане за разпит на свидетел.
Постъпил е отговор на подадената от ответника А.М.К. въззивна жалба от
адв. М.Д. - пълномощник на С.Е.Х. и С.Е.Х., в който се изразява становище, че
направеното от другия въззивник доказателствено искане следва да се уважи.
Въззивната жалба на всеки ответник е подадена в двуседмичния срок по чл.
259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията по чл. 260-261 от ГПК, налице е надлежна
активна и пасивна процесуална легитимация за страните, както и редовна размяна
на книжата, поради което всяка една от жалбите е процесуално допустима и следва
да бъде поставена на разглеждане, обуславящо насрочване на въззивното дело в
открито съдебно заседание.
В съдебно заседание въззивникът А.М.К. чрез адвокат С. поддържа
въззивната жалба и моли съда да я уважи.
Въззивниците С.Е.Х. и С.Е.Х. лично и чрез адвокат М.Д. поддържат
въззивната си жалба и молят съда да я уважи като отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна чрез адвокат М. оспорва въззивната жалба на всеки
един от ответниците и моли съда да потвърди атакуваното съдебно решение.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и
е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея
оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
По фактите:
Не е спорно, че ищцата Г.Т.Д. и
ответникът А.М.К. са майка и син. Не е спорно, че на 27.05.2004 година с
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 102, том II, дело № 372/2004 по описа на нотариус с рег.№ 164, с
район на действие РС Търговище ищцата е закупила от Н.М.К. и Е.М.Ц. следния
недвижим имот: апартамент с идентификатор № 73626.507.522.14.15, находящ се в
гр.Търговище, ул. ”Паисий”, № 6, вх. А, ет. 2, ап. 10, при граници: на същия
етаж 73626.507.522.14.16 и 73626.507.522.14.14, под обекта -
73626.507.522.14.7, над обекта 73626.507.522.14.23, ведно с таванско помещение
№ 10, с площ от 9.56 кв.м., избено помещение № 10, с площ 14.85 кв.м., ведно с
3.82% ид.ч. от общите части на сградата, която е с идентификатор
73626.507.522.14 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор
73626.507.522 за сумата от 12577 лева, като владението върху имота е предадено
на купувача веднага. Не е спорно, че в този апартамент е живял ответникът
А.М.К. и е извършвал ремонти в същия.
Основният спор по делото е дали А.М.К. е придобил процесния апартамент
въз основа на давностно владение. Не е спорно, че А.М.К. се е снабдил на
14.09.2018 година с нотариален акт за собственост № 50, том IX, дело №
1181/2018 по описа на нотариус с рег.№ 496 с район на действие – Районен съд –
Търговище, по давност. А на 03.10.2018
година той е продал същия недвижим имот на ответниците С.Е.Х. и С.Е.Х. за сумата от 43000 лева с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том V, рег. № 4702, дело № 498/2018 година на нотариус с рег. № 223 с район на действие
Районен съд – Търговище.
Разпитаните по делото свидетели, посочени от ответника А.К.
свидетелстват за следното: Свидетелят С.И. е правил няколко пъти ремонт в
процесното жилище по възлагане от страна на А., който му плащал за извършените
строително-ремонтни работи. Свидетелят останал с впечатление, че жилището е на
А.. Свидетелката С.Д., която живее в съседния вход дава показания, че тя също
била с впечатление, че жилището е на А., тъй като само него виждала да живее
там; бил избран за домоуправител, а ищцата не е виждала да живее там.
Свидетелства пред нотариус за собствеността на жилището, тъй като А. й казал,
че има някакъв проблем с жилището и А. й казал, че жилището е подарено от майка
му, но повече не й обяснил.
Свидетелката Е.А., с която октветникът А.к. живее от 2006-2007 година,
заявява, че винаги е знаела, че жилището е закупено и подарено на А. от майка
му. Същото било закупено с парите, които
е превеждала майка му, тъй като преди това живеели на квартира. подсигури първо
него. Това, което тя знаела за закупуването на апартамента на името на ищцата,
а не на А., е че той имал някакви задължения към трети лица и бил много
притеснен, тъй като искал да се занимава със собствен бизнес. Тази свидетелка
заявява, че ищцата искала да се
прехвърли жилището на А., но не го сторили, защото започнали да правят ремонти.
Нотариалният акт се изкарал на името на А., тъй като майка му протакала нещата,
и след като два пъти тя сама ги е подканяла да направя това производство,
започнала да дава назад и да отлага това
прехвърляне. Свидетелката твърди в показанията си, че ищцата оспорила правата
на А. върху имота през 2016 година, а те вече го придобили по закон през 2014
година. Ищцата не се е противопоставяла на ремонтите, които правили, дори се
радвала, защото имали планове за дете. Свидетелката С.С. заявява, че по принцип
винаги били убедени, че жилището е на А., защото той правил такива ремонти през
тези години, и дограма сложил, и терасата направил, и ламинат Относно майка му,
виждала я през лятото, може би 2-3 пъти в коридора, засичали са се, но буквално за ден или два.
Знаели, че тя идва на гости.
Посочените от ищцата свидетели дават основно следните показания:
Свидетелят В.Г. ищцата няколко пъти му
споделила, че има жилище в гр. Т., което иска да продаде и да си купи имот във
В.. Преди 10 години за пръв път видях Г., били се събрали на язовира; виждал я
и още на два пъти през последните две или три години, когато си идвала
последно, някъде през 2016 година, когато отседнали у тях за около една
седмица. Свидетелят А. А. заявява, че
знае, че ищцата упълномощила другия си син – А. с цел продажба на процесния
апартамент. Свидетелят А.Г., който е син на ищцата и брат на ответника
А.М.К., свидетелства, че жилището е
купено от и за майка му, тя почти всяка година си е идвала в България, дала му
е пълномощно да продава имота, а през 2018 година го обявила за продажба чрез
агенция. Брат му А. обитавал жилището, защото нямал къде да живее. Свидетелката
Г. К. заявява, че ищцата теглила кредит през 2004 година, за да купи процесния
апартамент. А. бил малък и Г. го оставила там да живее. Когато си идвала в българия
Г. винаги отсядала в апартамента. Наскоро Г. заявила, че иска да продава
апартамента.
Свидетелят П.С. заявява, че познава Г.
от около 10 година и знае, че апартамента е неин. Никога не е споменавала, че
мисли да го дари на А., а през последните години дори изявявала желание да
продаде апартамента и да си купи друг във Варна.
Разпитаният пред въззивната инстанция свидетел С.Т., посочен от
ответника А.К., свидетелства за ситуация, при която чул разговор между А. и
майка му по скайп преди 5-6 години, в който ищцата попитала сина си кога ще
събере средства, за да прехвърлят апартамента, а А. отговорил уклончиво, че
сега му трябвали средства за ремонт.
От правна гледна точка съдът
приема следното:
Ищцата се легитимира като собственик на процесния апартамент по силата
на договор за покупко-продажба, извършен по нотариален ред. Ответникът А.К.
твърди, че е придобил имота въз основа на давностно владение.
При така въведената от ответника К. защитна теза, съдът приема следното:
Придобивната давност е един от регламентираните в чл. 77 от ЗС способи
за придобиване право на собственост върху вещи. Съгласно чл. 79 от ЗС, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според легалната дефиниция на
чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт /corpus/ върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя /animus/. Законът
– чл.69 от ЗС, установява оборима презумпция, че владелецът държи вещта като
своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго. Презумпцията относно
субективния елемент на владението, т. е. намерението за своене на вещта
/animus/, е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на
владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което
оспорва осъщественото владение.
В настоящия случай не се установява, че ответникът К. е заживял в
апартамента през 2004 година като владелец. Същият е живеел на квартира и
поради тази причина майка му е закупила апартамент, в който той да живее.
Ответникът К. е бил допуснат от майка си да живее в жилището, но липсват
доказателства, че жилището е закупено в полза на А.. Към 2004 година той е бил
държател на имота, но не и негов владелец. Възможно е в даден имот той да е
имал собственически намерения спрямо имота, но не ги е демонстрирал спрямо
майка си. Обстоятелството, че ответникът А.К. е правил ремонт в жилището не
може да се счита за демонстрация на владението.
Анализът на свидетелските показания очертават следната картина: Ищцата е
закупила апартамента за себе си, допуснала е ответникът К. да живее в него,
редовно е посещавала имота. Синът й не е заявявал, че се счита за собственик на
имота; консултирал се е с адвокат какви права има, но не е изискал от майка си
изрично разпореждане от нейна страна в негова полза. Дори и ищцата да е имала
някакви виждания в тази насока, за което свидетелства свиделят С.Т., не е ясно
дали става дума за дарствено разпореждане или възмездно. И доколкото
разговорът, за който свидетелства свидетеля Т. се е състоял преди 5-6 години,
явно е, че ищцата се е считала за собственик към него момент. Ищцата, която е
собственик на имота, по никакъв начин не е възприемала поведението на ответника
във връзка с извършването на ремонти
като Т.а на собственик, напротив тя самата се е възприемала като такъв и
го е демонстрирала на всички свои познати, включително чрез упълномощаване през
2016 година на другия си син да продаде имота. Дори и да се приеме, че след
определено време, ответникът е манифестирал намерението си да свои имота и по
отношение на ищцата, което от своя страна ще е началният момент на давността,
то безспорни доказателства в тази насока не са събрани. Напротив, свидетелят Т. твърди, че преди 5-6
години ищцата все още се е възприемала като собственик на процесния имот.
Що се отнася до показанията на свидетелите, посочени от ответника К.,
които са му съседи или пък майстор, който е извършвал ремонт в имота, то е
нормално същите да са възприемали К. като собственик на имота, доколкото не са
имали представа за юридическото състояние на нещата между майка и син.
Въз основа на изложените мотиви, съдът приема, че ответникът К. не е
успял при условията на пълно главно доказване да установи в хода на процеса
кога е установил фактическата власт върху спорния имот, да е упражнявал поне
десет години спокойно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху имота, да
е упражнявал тази власт по начин, по който да отблъсне правата на собственика-
ищцата и с намерението да свои имота.
Предявеният иск за собственост е основателен и следва да се уважи.
Доколкото ответникът А.К. е продал процесния имот на другите двама ответници в
процеса С.Е.Х. и С.Е.Х., то следва да се отбележи, че те са закупили имота от
лице, които не е носител на правото на собственост. Ответникът К. не е имал
права върху имота, които да им прехвърли. Към момента имотът се владее именно
от ответниците С.Х. и С.Х., без да имат правно основание за това. С оглед на
изложеното те следва да бъдат осъдени да предадат собствеността и владението
върху имота на неговия собственик-ищцата Г. Д..
Предвид изложеното решението на ТРС е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди изцяло.
Въззиваемата страна претендира адвокатско възнаграждение в размер на
1800 лева. Въззивниците са направили възражение за прекомерност на поисканото
за присъждане възнаграждение, което съдът приема за неоснователно. Съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв.
плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В случая цената на иска съгласно чл. 69,
ал. 1, т. 2 от ГПК е равна на данъчната оценка, която е 39685.80 лева – т.е.
минималното възнаграждение е 1720.57 лева.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 467 от 06.08.2019 година, постановено по гр. д. 8/2019 година по описа на
РСТ, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
С.Е.Х. ЕГН **********, С.Е.Х. ЕГН ********** и двамата от с.Д.К., общ.Омуртаг,
съдебен адрес ***, адв.М.Д. *** и А.М.К. ЕГН ********** от гр.Търговище,
съдебен адрес ***, адв. Н.С. *** да заплатят на Г.Т.Д. , родена на *** година,
ЕГН ********** съдебен адрес ***, направените по делото разноски в размер на
1800 /хиляда и осемстотин/ лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред
ВКС-София само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.