№ 98
гр. Търговище, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20243500500122 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Тузлушка гора“ЕООД(н)-
гр.Антоново против решение №40/09.04.2024г., постановено по гр.д.
№141/2022г. на Районен съд-Омуртаг, с което е отхвърлен предявения от
ищеца против ответника Г. И. А. от гр.Омуртаг иск по чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на вземания по акт за начет №11-04-
25/05.12.2018г. на гл. финансов инспектор от Дирекция „Извънпланова
инспекционна дейност“ на АДФИ, както следва: сума в размер на 91 463.57
лева- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 19.11.2020 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 6
250.51 лева - лихва за периода от 04.04.2018 г. до 05.12.2018г., сума в размер на
18 141.73 лева - лихва за периода от 06.12.2018г. до 18.11.2020г., за което е
издадена заповед по чл.417 от ГПК за незабавно изпълнение
№612/08.12.2020г. по ч.гр.д.№361/2020г. по описа на РС- Омуртаг.С доводи за
нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на
решението и за уважаване на иска.
Писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от въззиваемата
страна не е постъпил.В открито съдебно заседание процесуалният й
1
представител адв.Ц. И. от АК-Търговище оспорва основателността на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното отхвърлително
решение.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.422, ал.1 във вр.с чл.417, т.9 от ГПК за
установяване на съществуването на вземания по акт за начет №11-04-
25/05.12.2018г. на гл. финансов инспектор от Дирекция „Извънпланова
инспекционна дейност“ на АДФИ, както следва: сума в размер на 91 463.57
лева- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 19.11.2020 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 6
250.51 лева - лихва за периода от 04.04.2018 г. до 05.12.2018г., сума в размер на
18 141.73 лева - лихва за периода от 06.12.2018г. до 18.11.2020г., за което е
издадена заповед по чл.417 от ГПК за незабавно изпълнение
№612/08.12.2020г. по ч.гр.д.№361/2020г. по описа на РС- Омуртаг, е
обоснован с неизпълнение на задължението до настоящия момент от страна на
длъжника, възразил срещу заповедта по реда на чл.414 от ГПК.
С писмен отговор по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
оспорва иска с възражения за липса на предпоставки за ангажиране на пълната
му имуществена отговорност, тъй като с изтеглените от банковата сметка на
дружеството суми са погасени задължения на същото.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд
прие за установено следното:
По силата на договор за възлагане на управление № 522/01.12.2014 г.
ответникът е бил управител на ищцовото дружество в периода 01.12.2014г. до
04.04.2018г., като с акт за начет №11-04-25/05.12.2018г. на АДФИ е
констатирано, че към 04.04.2018 г. по дебита на счетоводна сметка 501 „Каса в
левове“ е следвало да има наличност от 111 463.57 лв., формирана от
изтеглени от управителя суми от банковите сметки на дружеството в общ
размер на 137 900 лв., за които не е съставен ПКО, вместо намиращите се в
касата 730.05 лв., а след корекция на кредитните обороти, финансовият
инспектор е стигнал до извода, че в ответника следва да има неотчетена сума в
размер на 91.463.57 лв.
2
Съгласно заключенията на първоначалната и допълнителната ССЕ,
обаче, чието допускане и приобщаване към доказателствения материал, ведно
с представените в първата инстанция разходооправдателни документи,
предвид възраженията на въззивника, не е преклудирано съобразно
разпоредбите на чл.146, ал.2-3 от ГПК, през процесния период в
счетоводството на дружеството е заприходена 2 940.41 куб.м. дървесина, а по
издадените в този период 177 превозни билета по 13 позволителни за сеч-2
984.57 куб. м. дървесина. По представените 7 граждански договора е платена
сума в размер на 47 359.70 лв.Направени са и корекции на осчетоводени
разходи в брой, които са документално доказани с първични счетоводни
документи, фискални бонове, чиято стойност е 25 198.90 лв. Съгласно
счетоводна справка изх. № 114/18.09.2018 г. и сметки за изплатени суми по чл.
45, ал. 4 от ЗДЦФЛ разходът е в размер на 44 865.16 лв., в която е включена и
сумата от 15 879.97 лева, изплатена на Елица Й.а Христова- А.а, призната
като разход в хода на финансовата инспекция. В счетоводната справка не са
включени суми по две сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДЦФЛ за
общо 17 340.37 лв., като последните не са включени в сумата от 44 865.16 лв.,
в равносметката на дебитния и кредитен оборот следва да бъде отразена и
сумата 6 640.12 лв., относима към процесния период.Относно разходите за
заплати в периода 01.01.2018 г. - 04.04.2018 г. са представени два варианта,
касаещи общите разходи, поради незаписване на датите на изплащане на
заплатите на служителите на дружеството- за сумата 141 404.25 лева общи
разходи и за сумата 148 270.32 лв. общи разходи, ако заплатите за месец март
2018г. са изплатени в периода 01.01.2018г.- 04.04.2018г., като според вещото
лице, тъй като счетоводството на дружеството е водено от външна фирма без
офис в гр.Антоново, осчетоводяването на приходите и разходите е ставало по-
късно от съответното събитие.
При тези обстоятелства, действително счетоводството на дружеството
не е било редовно водено, но заключенията на ССЕ установяват, че
направените разходи от дружеството през периода 01.01.2018г.-04.04.2018г. в
размер на 141 404.25 лева, респ. в размер на 148 270.32 лв., надвишават
изтеглената от ответника от банковите сметки на дружеството сума и
опровергават констатациите по акта за наличие на липса на сума в размер на
91.463.57 лв., която да обуславя ангажиране на пълната имуществена
отговорност на ответника и предявеният установителен иск е неоснователен.
3
При разрешаване на спора първоинстанционният съд е изложил
обстойни мотиви, които се споделят и от настоящия състав на въззивната
инстанция, поради което на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва
препращане към същите.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като с оглед
неоснователността на въззивната жалба, разноски за въззивната инстанция не
следва да се присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №40/09.04.2024г., постановено по гр.д.
№141/2022г. по описа на Районен съд-Омуртаг, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4