Р Е Ш
Е Н И
Е № І-64
град Бургас
,11.06. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
........пети юни...............………..през
две
хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Таня Маркова-Русева
мл.с. Марина Мавродиева
Прокурор:
Гергана Илиева
Секретар:
Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдията М.Карастанчева
в.гр.д. № 611 по описа
за 2019 год. за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Х. В. и Г.В.–ищци по гр.д. № 672 /2018 год. по описа на Поморийския районен съд против решение № 32/01.03.2019 год. постановено по същото дело в частта ,с която са отхвърлени молбите на въззивниците на осн.чл. 19 от ЗГР да бъде променено фамилното име на двамата от В. на Р. ,както и предявените в условията на евентуалност молби за промяна на фамилното име на двамата от В. на П.
Въззивниците изразяват недоволство от решението ,като считат същото за неправилно .Сочи се на първо място ,че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 19 от ЗГР,тълкуване-рестриктивно и несъответстващо на действителния смисъл на нормата и нейните цели .Налице са важни обстоятелства ,допискащи промяната на фамилното име на молителите по смисъла на чл. 19 ЗГР .Събрани са по делото доказателства ,че молителите имат родова принадлежност към рода на своята майка ,представят се с фамилно име,което носи тя и то изразява не само обективната им принадлежност към нейния род ,но и емоционалната им такава и е израз на тяхното лично ,субективно чувство за идентичност .Молителите по никакъв начин не се идентифицират с вписаното в регистрите фамилно име В.,което за тях е абсолютно чуждо и не изразява никаква родова принадлежност.Те не го припознават за свое ,след приятели ,познати и в обществото се представят и са измести с фамилното име на майка си – Р. Доколкото е установено ,че те нямат никаква връзка с баща си ,не са живели с него и не го познават ,то тяхното фактическо положение е идентично с това на лицата с неустановен произход от бащата ,за които законът позволява фамилното им име да бъде това на майката .
Затова се счита ,че правилният прочит на закона налага извод ,че когато фамилното име ,чиято промяна се иска ,е съобразено с родовата традиция и установява родова принадлежност ,то то отговаря на критериите на чл. 14 ЗГР и промяната му не е в колизия с императивната норма .Още повече ,че запазването на презимето на молителите – п. ,производно от личното гръцко име на бащата ,запазва връзката по произхода им от бащата .
Първоинстанционният
съд е изложил и твърде лаконични мотиви
за направеното при условията на евентуалност
искане за промяна на фамилното име на П.
Моли се за отмяна на решението в отхвърлителните му части и уважаване на молбата за промяна на фамилното име на молителите .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК .
Въззиваемата Община и Окръжна прокуратура – Буургас не са взели писмено становище по жалбата .В съдебно заседания представителят на Окръжна прокуратура счита въззивната жалба за основателна .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Производството е охранително – по реда на чл. 530 и сл. ГПК вр.чл. 19 от ЗГР,като районният съд е отхвърлил молбата на непълнолетните Х. и Г. В. ,подадена със съгласието на своята майка Д.П.Р.,за промяна на фамилните им имена от „В.“ на „Р.“,както и евентуално предявената им молба за промяна на фамилното им име от „В.“ на „П. „
Решаващият мотив на съда да откаже промяната на фамилното име на молителите е,че това искане противоречи на императивните разпоредби на чл. 14 и чл. 15 от ЗГР-прието е ,че преценката относно наличието на важни обстоятелства за промяна на името трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на сочените норми от закона относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице .
Решението е правилно .
Съгласно теорията и практиката- правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което се урежда с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден ред. Законовите основания за промяна на името са: да е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Тъй като името индивидуализира, идентифицира и отличава едно лице от останалите - законодателят е предвидил възможност за промяна на името и при наличие на важни обстоятелства, които я налагат. В закона няма легално определение кои обстоятелства са "важни". В практиката се приема, че преценката е конкретна, като значимостта на обстоятелството се определя в контекста на всеки отделен случай /в този смисъл са постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения № 434 от 24.06.10 г. по гр. д. № 712/09 г. и № 145 от 8.05.10 г. по гр. д. № 628/11 г. на IV г. о./. Принципно се приема, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР са тези, които са лично и обществено значими /решение № 507 от 22.10.10 г. по гр. д. № 227/10 г. на III г. о./. Като такова обстоятелство в цитираното решение е посочено "носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна". В други актове е прието, че доколкото името е част от личностното самоопределение на лицето- субективното му желание да носи определено лично име може да се квалифицира като "важно обстоятелство" /определение № 215 от 5.03.10 г. по гр. д. № 227/10 г. на III г. о./ С оглед на изложеното и като се има пред вид, че името носи информация за произхода на лицето и е един от основните идентификационни белези на всяко физическо лице, може да се счете, че промяната на фамилното име, така че детето да носи фамилното име на майка си, би била в противоречие с принципа на закона, определен по императивен начин с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗГР относно начина на формиране на фамилното име на всяко лице. Този принцип гласи, че фамилното име на всяко лице се определя от фамилното или бащиното име на неговия баща, но не и на неговата майка.Фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството - към фамилия с определен произход, значение, история, възраст; определя принадлежността му към рода; към корените на родословието му. Промяната на име се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. "Промяната на име" представлява "смяна, замяна" на името/ в случая бащиното/, изменяне на образуваното по силата на закона име на лицето, съобразно предвидения за това начин на неговото образуване.
В този смисъл прекъсването на връзката с бащата не е достатъчно основание за промяна на фамилното име на децата в конкретния случай. Те искат да смени фамилното си име и вместо това на баща си да носят фамилното име на майка си- Р. , тъй като баща му ги е изоставил, не са се виждали с него и нямат никаква връзка с баща си ,известни са с фамилията Р. и се записват с нея в различни документи в училище – дневници ,ученически книжки ,всички съученици и приятели се обръщат към тях с фамилията Р. , а освен това желаят по този начин да се отблагодарят на майка си, която го е отгледала/вж. показанията на свид.Г. и свид. К., както и изявленията на двамата молители пред първата инстанция/. Колкото и да са хуманни тези съображения и да почиват на моралната преценка на молителите ,районният съд правилно е приел, че те не съставляват важни обстоятелства, поради които да се допусне смяна на фамилното име на децата.Няма никакво основание и децата да се „чувстват неудобно в обществото „,носейки гръцко фамилно име , което не е осмиващо или опозоряващо . Съставянето на имената на българските граждани се определят със закон, а промяната се допуска по изключение, каквото в случая не е налице, поради което материалният закон е приложен правилно и няма основание за отмяна на решението.Заличаването на произхода и от посочения в акта зараждане баща не би могло да се постигне, по реда на исканата промяна в имената. Такива възможности правно са регламентирани в разпоредбите на чл. 16 ЗГР (припознаване), чл. 17 ЗГР (произход установен по съдебен ред), чл. 18 ЗГР (осиновяване).В тази връзка промяната на фамилното име от „В. „на „П. „ също не може да се опре на закона ,доколкото П. е личното име на бащата , а не бащиното ,или фамилното име.
Не на последно място следва да се подчертае ,че молителите са все още непълнолетни и преценката им за обществено значимите и важни обстоятелства за тях чрез заличаване на произхода си и принадлежността им към фамилия с определен произход , е твърде незряла ,повлияна от отношението на близките им ,при което доста емоционална .Няма пречки тази промяна да бъде поискана и в един по-късен етап от живота им ,когато биха могли по-зряло да осъзнаят значението на корените на родословието си .
Ето защо настоящият съд счита постановеното първоинстанционно решение за правилно ,поради което
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/01.03.2019 г. постановено по гр.д. № 672/2018 г. по описа на Поморийския районен съд .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.