Номер 245617.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 17.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело №
20203100502131 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ОД на МВР, гр. Варна, представлявана от
Директора Даниел Стайков Пашов срещу Решение № 2343 от 15.06.2020г. по гр.д. №
16030/2019г. по описа на ВРС, XIX-ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР въззивникът е осъден да заплати на И. В. Н. с ЕГН **********
сумата от 1 854.74 /хиляда осемстотин петдесет и четири/ лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 263 часа за периода
01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд
от ищеца в дневен с коефицент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение
на материалния закон. Съдържа доводи, че за процесния период ищецът изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на сумирано изчисляване, чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. Изложени са също
доводи за неправилност на извода за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. на МС, доколкото по
отношение на служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва
изрична норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с
определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на КТ и НСОРЗ не могат
да намерят приложение. Наред с това по делото не са установени отработени часове над
нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в рамките на установеното работно време през
нощта, съответно напълно заплатен от него. Извънреден труд би бил налице, ако
работниците действително работят извън установеното работно време. Следователно
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. ВРС не е отчел на
следващо място спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР,
обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица
компенсаторни механизми. Нормите, на които се е позовал съдът регламентират само
заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не формират извънреден труд.
Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-
часовите му дежурства положени по график. Нормативно основание за заплащане на
нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че
в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в
извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с
еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се
отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен. Евентуално моли да се отмени решението частично за
периода 01.01.2018г. до 16.07.2018г. поради липсата на действаща нормативна уредба,
уреждаща преизчислението на нощен към дневен труд в размер съответно на 317.34 лв.
В отговор на жалбата от И. В. Н. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се
потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 28.09.2020г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________