№ 13406
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110112735 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “*****************” ЕАД
против Д. Ц. А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца както следва: главница в
размер на 934 лв. за потребена топлинна енергия за периода м. 10.2018 г. - 30.04.2020
г., ведно със законна лихва за периода от 10.12.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 24.11.2021 г. в размер на 156,17 лв.,
главница в размер на 16,83 лв. за услуга дялово разпределение за периода м. 11.2018 г.
- 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 10.12.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. в размер на
3,73 лева, за които е издадена заповед за изпълнение от 10.01.2022 г. по гр. д. №
70913/2021 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
Ответникът Д. Ц. А. е подал възражение – бланкетно.
Ответникът Д. Ц. А. е подала отговор, но извън срока по чл. 131 ГПК. Исковата
молба й е връчена на 14.05.2022 г. лично, срокът изтича на 14.06.2022 г. /вторник/,
отговорът е подаден в съда на 16.06.2022 г., към която е приложено пълномощно по
исковото пр-во /л. 68/.
Поради това съдът не отчита преклудираното възражение за давност, сторено с
отговора.
Останалите възражения не са преклудирани. Ответникът на първо място не
оспорва иска по размер – изрично изявление в т.1,4, и т. 1,5 стр. 1 от отговора.
Ответникът оспорва да е потребител на ТЕ в исковия период; между него и ищеца да
съществува облигационно отношение за доставка на ТЕ; оспорва да дължи лихви за
1
забава.
С молба на л. 64, представена в първо с.з., ответникът Д. А. оспорва да е
собственик или вещен ползвател, както и имотът да е топлоснабден и количеството
доставена ТЕ.
С определението за насрочване е указано на ответника Д. А. на осн. чл. 101 ГПК
в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с молба по делото да
уточни какви точно по размер суми е заплатила, на кои дати, за кой период се отнасят,
по какъв начин, посочила ли е основание за плащане във вносната бележка, ако да –
какво; дава възможност на ответника да представи доказателства за това. При липса на
уточнение в срок съдът е указал на ответника, че ще приеме на осн. чл. 101, ал. 3 ГПК,
че ответникът Д. Ц. А. не твърди плащане на процесните суми. Не е постъпило
уточнение в срок, поради което съдът приема, че не са наведени конкретни доводи за
заплащане на процесните суми.
Относно Г. А.. Другият ответник Д. Ц. А. сочи в исковото пр-во, че тя е подала
от името на Г. А. възражението срещу заповедта; Г. А. живее в Германия, като е
посочен конкретен адрес с молба от 24.11.2022 г. на л. 107. Видно от пълномощното на
л. 108 Г. А. е упълномощила Д. Ц. А. да я представлява пред съдилищата, но съгласно
чл. 32 ГПК това упълномощаване / на сестра/ не е надлежно. Не е представено
пълномощно за адвокат от този ответник. С нарочно разпореждане от 01.12.2022 г. на
л. 109 на Г. А. е указано да потвърди действието по подаване на възражението срещу
заповедта за изпълнение. Разпореждането е изпратено и получено от Г. А. лично на
адреса й в Германия видно от обратната разписка на л. 121. В определения от съда срок
не е потвърдено на осн. чл. 101 ГПК и в първото с.з. по делото от 15.05.2023 г., в което
е даден ход на делото, исковото пр-во спрямо Г. А. е ПРЕКРАТЕНО и разпоредено
да се издаде ИЛ.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже, че в исковия
период между него и ответника Д. Ц. А. е съществувало облигационно отношение
във връзка с доставка на ТЕ до имот с адрес: гр. София,
****************************; че ответникът са собственик или ползвател на
процесния имот. По исковете за вземанията за лихва за забава ищецът следва да докаже
и настъпила забава на ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил
падеж/.
Като безспорно е отделено, че в сочения исков период ищецът е доставял до
топлоснабден имот с адрес: гр. София, ****************************, топлинна
енергия с уговореното качество, количество и цена, на сочената в исковата молба
стойност; ответникът Д. Ц. А. не оспорва размера на исковете за главница и за лихва за
забава.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
2
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди.
Видно от нот. акт от 09.12.1997 г. ответникът Д. Ц. А. е придобил правото на
собственост върху ½ ид.ч. от имота преди началото на исковия период по договор за
дарение. До 2000 г. ответникът Д. Ц. А. е бил „гол собственик“ поради запазено право
на ползване на дарителите, но видно от вписани в СлВп откази, то поради отказ от
вещното право на ползване от лицата, в полза на които е учредено, то считано от 2000
г. ползвател на имота са ответникът Д. Ц. А. и сестра й, всяка на по ½ ид.ч.
Поради това съдът намира, че ответникът Д. Ц. А. е потребител на доставяната
до имота топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно
доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от
нейна страна, че желае да закупува доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не се установява ответникът Д. Ц. А. да се е
възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните -
ищец и Д. Ц. А., е сключен и е действал договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни ОУ.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва
върху тях.
Видно от неоспорените главни отчети от 19.05.2019 г. и от 25.05. то имотът е
топлоснабден и ответникът на две дати не е предоставил достъп до имота за снемане
показанията на уредите.
От заключението на изслушаната СТЕ се установява начисляваната от ищеца за
имота топлинна енергия да е за отопление на имот и ТЕ, отдадена от сградната
инсталация. В имота и сградата не се подава топла вода от ищеца. В имота има
монтирани 3 бр. радиатори с ИРРО. Според СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна
собственост към Наредба №16-334, а монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания, подлагани са на
изискуемия контрол и точно са отразявали количествата топлинна енергия.
Количествата потребена топлинна енергия са начислявани при спазване
поднормативната уредба. Отдадената от сградната инсталация ТЕ е изчислена
коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба № 16-334.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за доставена ТЕ за
процесния период за целия имот по партидата е колкото претендира ищецът.
3
Ответникът Д. Ц. А. дължи половината от сумата по заповедта за главница, а
именно 934 лв.
Ищецът претендира за периода м. 11.2018 г. - 30.04.2020 г. такса за дялово
разпределение за имота в размер на 16,83 лв. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и
ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследване по настоящото дело. Според
посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото
дружество. Според справката за исковия период е дължима именно сума от 16,83 лв.
от ответника.
Претендира се и законната лихва върху главницата за ТЕ. Ответникът оспорва
това вземане. Съгласно ОУ в сила от 27.06.2016 г. потребителите дължат законна лихва
и не е необходимо публикуване на фактурите в интернет страницата на продавача.
Ответникът дължи сумата от 156,17 лв. - лихва за забава за от 15.09.2019 г. до
24.11.2021 г. върху главницата за ТЕ.
Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца
не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за
сумата от 3,73 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в
размер на 81,63 лв. дт, 300 лв. депозит за експертиза, дължат се и 100 лв. юрк
възнаграждение според чл. 78 ГПК. В заповедното пр-во са сторени разноски в общ
размер от 47,21 лв. Според уважената част от исковете в исковото пр-во се дължат
480,01 лв., а в зап. пр-во- 47,05 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*****************” ЕАД ЕИК
*******************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„**********************, против Д. Ц. А. ЕГН **********, с адрес: гр. София,
****************************, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 934 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г. относно топлоснабден имот с адрес:
гр. София, ****************************, ИД номер 167853, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/10.12.2021 г./ до окончателното й погасяване, сумата от 16,83 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода за периода 01.11.2018 г.
- 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 10.12.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 156,17 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
24.11.2021 г. върху главницата от 934 лв., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска
за мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г. в размер на 3,73 лева.
ОСЪЖДА Д. Ц. А. ЕГН **********, с адрес: гр. София,
****************************, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„*****************” ЕАД ЕИК *******************, със седалище и адрес на
4
управление: гр. София, ул. „**********************, сумата от 47,05 лв. – разноски
по гр. д. № 70913/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА Д. Ц. А. ЕГН **********, с адрес: гр. София,
****************************, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„*****************” ЕАД ЕИК *******************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „**********************, сумата от 480,01 лв. – разноски
в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„Нелбо инженеринг“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5