Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.С., 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 19 май, Две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Ивка Вълкова, като разгледа
докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 232/2021 г. по описа на РС – Б.С., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от “Ю.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско
дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК,
със съдебен адрес ***, с която се иска да се
установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът
издаде изпълнителен лист срещу ответника Б.Т.П./по справка от
ЕСГРАОН е с имена Б.Т. ***, за сумата от 116,65 лв. – главница за неизплатени електронни съобщителни услуги
по договор/и с клиентски № 15445199001/12.06.2017г. с „БТК„ ЕАД, което вземане
е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а
„С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури №
**********/08.04.2018г., фактура № **********/08.05.2018г., фактура №
**********/08.06.2018г., фактура № **********/08.07.2018г. за периода от
08.03.2018г. до 07.07.2018г. и крайна фактура № **********/08.08.2018г., както
и направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.
И.м. е била оставена без движение от 23.02.2021г. и в
изпълнение указанията на съда, ищцовото дружество с писмена молба вх.№ 261489/05.03.2021г.
е посочило, че мораторната лихва за забава в размер на 27,81 лв. за периода от
24.07.2018г. до 30.11.2020г., не представлява интерес за дружеството и се
отказва от тази исковата претенция посочена в исковата молба.
Представило е вносна бележка за сумата от
25.00 лв.-внесена държавна такса за иска
за главницата, но не и държавна такса за иска по чл.86 от ЗЗД-мораторна лихва.
С определение постановено в з.з. на
16.04.2021г. по реда на чл.140 от ГПК съдът прекратил производството по гр.д. №
232/2021 г. по описа на Районен съд – Б.С., образувано по искова молба от Ю.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с
ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***,с
правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.124, ал.1 от ГПК, с която
се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество
вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Б.Т.П./по справка
от ЕСГРАОН е с имена Б.Т. ***, за
сумата 27,81 лв. за периода от
24.07.2018г. до 30.11.2020г. представляваща мораторна лихва върху главницата, поради непредявен иск.
Обезсилил Заповед № 260388/21.12.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №
1412/2020 г. по описа на Районен съд гр. Б.С. в частта за сумата 27,81 лв. за периода от 24.07.2018г. до
30.11.2020г. представляваща мораторна лихва върху главницата по чл.86 от ЗЗД.
Определението за прекратяване на делото в
тази част не е обжалвано.
Ищцовото дружество Ю. ЕООД, чрез
пълномощник адв. В.Г. с писмена молба с вх. № 262921/14.05.2021г. е поискало
при възможност и наличие на предпоставките на
чл.238,ал.1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение спрямо
ответника.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК
ответника Б.Т.П./по справка от ЕСГРАОН е с имена Б.Т. Б./ не е депозирал писмен отговор във
връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е
направил своите възражения и не е
ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в
процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Ответника Б.Т.П./по справка от ЕСГРАОН е с имена Б.Т. Борисова/ редовно призована за
с.з. по чл.41,ал.2 от ГПК не се явява, не изпраща представител, не е депозирала
писмена молба делото да се гледа в нейно отсъствие, не е ангажирала доказателства по
делото.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1412/2020г. по описа на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1412/2020г. по описа на
РС-Б.С. срещу длъжника Б.Т.П./по справка от ЕСГРАОН е с имена Б.Т. *** е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 260388/21.12.2020г. за сумата
от 116,65 лв. главница за
неизплатени електронни съобщителни услуги по договор/и с клиентски №
15445199001/12.06.2017г. сключен с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на
„С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило
на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане е издадена
съответна фактура за периода от 08.03.2018г. до 07.07.2018г., мораторна лихва
за забава в размер на 27,81 лв. за
периода от 24.07.2018г. до 30.11.2020г., както и направените деловодни разноски
за това производство, в размер на 25.00
лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК длъжникът Б.Т. Б.е депозирала писмено възражение срещу
заповедта за изпълнение, с което оспорва дължимата сума, поради изтекъл срок на
давност.
Впоследствие
на заявителя е изпратено съобщение, че по издадената заповед по чл.410 от ГПК е
постъпило възражение по чл.414 от ГПК, въз основа на което кредиторът „Ю.“ ЕООД, ***, е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.
В срока по
чл.131 от ГПК съобщението е връчено лично
на ответницата Б.Т. на 12.03.2021г., видно от върнатата разписка/л.43 от делото/,
в което са й съобщени последиците на чл.40 и чл.41 от ГПК.
Ответника Б.Т. е редовно призована по
чл.41,ал.2 от ГПК за с.з. насрочено за 19.05.2021г.,
видно от върнатата разписка.
Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е
спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №1412/2020 год. по
описа на Районен съд-Б.С..
В исковата молба ищеца навежда доводи, че
между длъжника/ответник в настоящето производство/ Б.Т.П. *** е сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №
15445199001/12.06.2017г. с „БТК„ ЕАД, с който абонатът е добавил за ползване
мобилен номер ********** по избран тарифен план
VIVACOM Hybrid, с месечна абонаментна
такса в размер на 10.00 лв. с ДДС, за срок от 12
месеца.
Въз основа на процесният договор за
далекосъобщителни услуги сключен между П. и „БТК“ ЕАД са издадени фактури,
обективиращи вида и размера на
неплатената електронна съобщителна услуга, а именно: фактура № **********/08.04.2018г.,
фактура № **********/08.05.2018г., фактура № **********/08.06.2018г. и фактура
№ **********/08.07.2018г. за периода от 08.03.2018г. до 07.07.2018г.
На 08.08.2018г. операторът издал крайна
фактура № **********, с която е сторнирана сумата от 4,64 лв. с ДДС, поради
което от сумата 121,49 лв. след приспадане на 4,64 лв. ищеца има правен интерес
да претендира незаплатената услуга в размер на 116,65 лв. с ДДС.
Абонатът е потребил, но не е заплатил
мобилни услуги фактурирани за няколко
последователни отчетни месеца: м.04/2018г., м.05/2018г., м.06/2018г. и
м.07/2018г. Към всяка от фактурите има детайлизирано приложение-извлечение за
размера на сумите.
В раздел VІІІ „Права и задължения на
абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1.
от ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги, а чл.44.1 от същите ОУ визира, че
абонатът отговаря за забава в плащането на дължими суми за предоставените
телефонни услуги по тези Общи условия. „БТК“ЕАД има право да получава изцяло и
в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по
Договора и Общите условия(чл.45.1).
При неспазване на кое и да е задължение
визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, да прекрати едностранно индивидуалният договор с
потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.
В случая поради неплащане на ползваните
мобилни услуги за няколко месеца, за които са издадени горепосочените фактури,
кредитора „БТК“ЕАД е прекратил едностранно индивидуалният договор с П. и е
издал крайна фактура № № **********/08.08.2018г. с начислена обща сума за
плащане. В тази фактура ищцовото дружество твърди, че е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, която
не е предмет на настоящето производство, а останалата
фактурирана цена е дължима за потребените мобилни услуги от два предходни
отчетни периоди в размер на 116,65 лв. –предмет на установителния иск.
Датата на деактивация
на процесния абонамент е 05.08.2018г.,
като същата се генерира автоматично
по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
В процесният договор №
1544519912062017-40727944г. от 12.06.2017г. сключен с „БТК„ ЕАД /стр.10-13/
находящ се в заповедното производство/ е записано, че с прекратяването на
споразумението се прекратяват всички допълнителни споразумения към него,
включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичане на уговореният срок (в случая той е за 12 месеца, от 12.06.2017г. до 12.07.2018г.)
по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на оператора неустойка в
размер на месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за
физическите лица това е ограничено до размер на трикратния размер на месечните
абонаментни такси.
Впоследствие е сключен договор за цесия
от 16.10.2018г. между„БТК“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ООД.
По силата на чл.5 от договора, цесионерът
е задължен и упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично пълномощно в тази насока
изготвено от „БТК“ ЕАД (л.32 от делото), както и потвърждение за прехвърляне на
вземането на Б.П. по чл.99, ал.3 от ЗЗД(л.35 от делото).
Видно от Договор за цесия от 01.10.2019г.
сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „Ю.“ ЕООД се установява, че цедентът „С.Г.Груп“
ООД е прехвърлило на цесионера „Ю.“ ЕООД следните свои вземания, а именно:
вземане в размер на 116,65 лв., придобито по силата на Договор за цесия,
сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД от
16.10.2018г., подробно индивидуализирано в Приложение № 1 към този договор.(л.34
от делото).
По делото е представено Уведомление за
цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “С.Г.Груп”
ООД и от “Ю.” ЕООД до ответника, за
извършените цесии, като липсват доказателства за връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с
постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника
от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор - чл.
99, ал. 4 ЗЗД .
Уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №
3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
В съдебната практика се приема, че е
налице валидно съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от
цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване
извърши цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се приеме
хипотетично, че липсват категорични доказателства за уведомление, което да е
връчено на длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис
от исковата молба, ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за
цесия и упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента,
ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането на вземането. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, включително и уведомлението за
цесия приложено към исковата молба, видно от върнатата разписка на съобщението,
които са получени лично от ответницата/л.43 от делото/ и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в този смисъл е
Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о./ По делото не
е спорно, че уведомлението до длъжника за цедиране на процесното вземане е
връчено с препис от исковата молба на ответника, поради което следва да се
приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, което обстоятелство
е настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено при решаване на спора.
Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
установяване съществуването на цедираното вземане, не може да бъде игнорирано и
на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено. Ефектът на
уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт,
стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално
право. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по
т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013
г.на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II
т.о.
С оглед изложеното съдът намира, че
договорът за цесия е произвел действие по отношение на ответника, което
обосновава извод за доказаност на активната и пасивната материална легитимация
по предявения иск.
Предвид обстоятелството, че договорите и
на двете цесии и Уведомлението за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “С.Г.Груп” ООД и от “Ю.” ЕООД до ответника са били приложени към исковата
молба, които са получени лично от ответницата Б.Т. на 12.03.2021г., следва да се приеме, че тя е надлежно уведомена за
тях.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск
с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД е
допустим- предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника.
Предявеният положителен установителен иск
има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната
дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. По този иск следва с пълно
доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен
начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили
неговото вземане.
В случая, предмет на предявеният иск е вземане,
произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги договор №
1544519912062017-40727944г. от 12.06.2017г. сключен между длъжника Б.Т.П. ***(VIVACOM) от който е видно, че между
страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответна
месечна такса и условия и срок на действие на договора, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и
цени на услуги извън включените в съответния тарифен план. В договора се
съдържа описание на тарифният план, ценовите условия, като са посочени
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с
начисляване на неустойки. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната в самият
договор, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях(л.5 от договора).
В случая ищцовото дружество
претендира вземане в размер на 116,65 лв.
представляваща главница по неизплатени електронни съобщителни услуги по договор
№ 1544519912062017-40727944г. от 12.06.2017г. с клиентски № 15445199001 сключен
между ответницата и „БТК„ ЕАД-София(VIVACOM),
което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от
16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия
от 01.10.2019г.
Относно възражението на
ответницата за погасяване на вземането
поради изтекла давност, инкорпорирано в депозираното по реда на чл.414 ГПК възражение, съдът намира, че същото е допустимо, но разгледано по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според задължителната съдебна
практика правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на
вземането – предмет на иска, се преклудира с изтичане на срока за отговор на
исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ако длъжникът в заповедното производство
и ответник по установителния иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК
се е позовал изрично на погасяване на вземането по давност във възражението по
чл. 414, ал. 1 ГПК и това възражение е приобщено към исковото производство, то
съдът следва да се произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал
писмен отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 2 ГПК. Преклузията по чл. 133 ГПК на правото да се иска от съда да зачете последиците на изтеклия давностен
срок не настъпва само, ако възражението на длъжника в заповедното производство
по чл. 414 ГПК е приложено по делото, образувано по иск с правно основание чл.
422 ГПК.
В тази връзка следва да се
отбележи, че действително по аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземанията на
доставчиците на комуникационни услуги по договорите им с потребителите, какъвто
е и настоящият случай, се погасяват с изтичане на кратката три годишна
погасителна давност. Това положение в последна сметка е установено и в
задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012
г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Освен това съгласно чл. 116, б.
„б“ от ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск относно вземането, а
съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД същата не тече, докато трае съдебния процес
относно вземането./В тази връзка т. 14 от
Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС/. В съдебния акт се посочва като аргумент в подкрепа на направения извод,
че това следва от характера на заповедното производство, което е уредено като
част от изпълнителното производство.
Ответницата на практика не оспорва по основание и по размер исковите
претенции, така както са заявени. Единственото въведено възражение е за
погасяването на вземанията по давност, без обаче да уточни, считано от коя дата
вземанията са станали изискуеми и е започнала на тече погасителната давност, за
да е налице изтичането й към датата на подаване на заявлението.
В настоящия случай обаче посоченият
тригодишен период от време не е изтекъл. В тази връзка следва да се отбележи,
че като начален момент на давността следва се приеме моментът на изпадане на
ответника в забава по отношение на заплащането на посочените във фактурите
суми. Спрямо фактура №
**********/08.04.2018г. за начален момент на забавата
следва да се счита крайният срок за плащане на сумата по фактурата, а именно-25.04.2018г., за фактура №
**********/08.05.2018г. - 25.05.2018г., за фактура № **********/08.06.2018г. - 25.06.2018г., за фактура № **********/08.07.2018г. -25.07.2018г. и фактура №
**********/08.08.2018г. - 25.08.2018г.
От своя страна съгласно изричния текст на чл.
422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, стига
да е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Доколкото в случая това заявление
е подадено на 18.12.2020г. и
исковата молба е депозирана в едномесечния срок от съобщението по чл. 415 от ГПК(19.02.2021г.-виж куриерското клеймо), то в периода от 25.04.2018 г. (начална дата на давностния срок относно вземането по
фактура с № **********/08.04.2018г., съответно от 25.05.2018г.
(начална дата на давностния срок относно вземането по фактура с №
**********/08.05.2018г.), от 25.06.2018г.
(начална дата на давностния срок относно вземането по
фактура № **********/08.06.2018г.), от 25.07.2018г. (начална дата на давностния срок относно вземането по
фактура № **********/08.07.2018г.) и от 25.08.2018г. (начална дата на давностния
срок относно вземането по фактура № **********/08.08.2018г.) до 18.12.2020г. (депозиране на заявлението) не е изтекъл установеният в
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД тригодишен период.
По тези съображения в случая не е изтекъл изискуемия тригодишен срок, за да се приеме, че е погасено
по давност и вземането, представляващо задължение за сумата от 116,65 лв.
В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че вземането на ищеца „Ю.” ЕООД по процесните
фактури е установено, както по основание, така и по размер.
Поради направеното възражение на ответницата в срока по чл.414,ал.1 от ГПК, по което съдът дължи произнасяне по същество на спора, не следва да се
произнася с неприсъствено решение по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Следователно ответника
Б.Т.П./по справка от ЕСГРАОН е с имена Б.Т. ***, следва да заплати на ищеца „Ю.“
ЕООД-София, сумата от 116,65 лв. представляваща
главница за неизплатени електронни съобщителни услуги по договор №
1544519912062017-40727944г. от 12.06.2017г. с клиентски № 15445199001 сключен между
нея и „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за
цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор
за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени фактури: №
**********/08.04.2018г., фактура № **********/08.05.2018г., фактура №
**********/08.06.2018г. и фактура № **********/08.07.2018г. за периода от
08.03.2018г. до 07.07.2018г., както и крайна фактура № **********/08.08.2018г.,
за която сума
е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 260388/21.12.2020г. по ч.гр.д.№ 1412/2020г. по описа на РС-Б.С..
По
разноските:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода
на настоящия исков процес, ответницата Б.Т.П./по справка от ЕСГРАОН е с имена Б.Т. Борисова/ следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1412/2020г. по описа на РС-Б.С. в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00
лв. адвокатски хонорар или общо 205,00 лв.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата Б.Т.П./по справка от ЕСГРАОН е с имена Б.Т. Борисова/ ще следва да заплати на ищеца направените в
настоящото исково производство разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00
лв. адвокатски хонорар или общо 205,00 лв. въз основа на представеният списък и
представените платежни документи.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата
Б.Т.П./по справка от ЕСГРАОН е с имена Б.Т.
***, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ НА “Ю.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с
ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***,
сумата от 116,65 лв.(Сто и
шестнадесет лева и шестдесет и пет стотинки) представляваща главница
за неизплатени електронни съобщителни услуги по договор/и с клиентски №
15445199001/12.06.2017г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“
ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“
ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени фактури:
№ **********/08.04.2018г., фактура № **********/08.05.2018г., фактура №
**********/08.06.2018г., фактура № **********/08.07.2018г. за периода от 08.03.2018г.
до 07.07.2018г., както и крайна фактура № **********/08.08.2018г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260388/21.12.2020г.
по ч.гр.д.№ 1412/2020г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА Б.Т.П./по справка от ЕСГРАОН е с имена Б.Т. ***, ДА ЗАПЛАТИ на“Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Ю.Б.Ц.,
чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г.,
вписан в САК, със съдебен адрес ***, направените
деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 232/2021г. по описа на БСлРС, в общ размер от 205,00 лв., както и сторените от ищеца
в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1412/2020г.
по описа на РС-Б.С. разноски в общ размер от 205,00 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по
делото, че е изготвено.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
ч.гр.д.№ 1412/2020г. по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: