Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на седми юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №12846 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е и по въззивна жалба на
ответника В.Х.Б. срещу решение от 15.05.2018 г. по гр.д. №75138/2015 г. на
Софийския районен съд, 60 състав, в частта, в която на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 и сл. ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 682,50 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода мес.12.2011
г. – мес.04.2014 г. за имот, находящ се в гр. София, жк. „*******, аб. №196565,
ведно със законната лихва от 29.12.2014 г. до окончателното изплащане, сумата
от 151,59 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода 31.01.2012 г. – 09.12.2014 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. №72183/2014 г. по описа на СРС, 60
състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и
исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в процесния недвижим имот не е
доставяна топлинна енергия, както и че липсва покана за доброволно изпълнение,
а средствата за търговско измерване са неизправни. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. оспорва
същата.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Решението
на СРС в частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени до
пълните предявени размери, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен
и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги,
само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на
облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят
по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да
приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и
възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се
прилагат съответно правилата за договорите. По делото не е спорно, а и се
установява от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства,
че ответникът е бил собственик на процесния топлоснабден имот през процесния
период.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или
основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Съгласно
ОУ/2008 г. – чл.33 ал.1, потребителите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, и съгласно
разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на
цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъде канен от ищеца,
доколкото задълженията му са били срочни. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ/2014
г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността
на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. За разлика от
предходните Общи условия, върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава,
като съгласно чл.33 ал.5 от новите ОУ, обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата фактура/, ако
не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на купувача, поради което и за този период
отправянето на покана за доброволно плащане е ирелевантно.
За установяване
факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, в първоинстанционното производство са приети заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
От приетото заключение на СТЕ, което съдът кредитира
напълно, се установява, че през процесния период процесната сграда е с непрекъснато
топлоснабдяване, като е начислявана ТЕ само за БГВ, а ищецът ежемесечно е
извършвал отчети на общия топломер в АС. Дяловото разпределение в имота на
ответника е в съответствие с нормативната уредба, а измерванията в АС също са в
съответствие с нормативната уредба. Вещото лице сочи още, че технологичните
разходи в АС са за сметка на ищцовото дружество, а общият топломер е преминавал
периодично метрологичен контрол. От заключението се установява още, че общият
размер на ТЕ за имота на ответника за процесния период е 682,50 лв., до която
сума искът е основателен.
Съгласно заключението на ССчЕ, което съдът кредитира
напълно, няма данни за извършени от ответника плащания за процесния период, а
размерът на лихвата за забава върху неплатените суми за топлинна енергия за
периода 31.01.2012 г. - 09.12.2014 г. е в общ размер на 151,59 лв., до който
размер искът за мораторна лихва е основателен.
Поради изложеното, решението на СРС в обжалваните части
следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №407723/15.05.2018 г., постановено по гр.д. №75138/2015 г.
по описа на СРС, ГО, 60 състав, в обжалваната част.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.