Определение по дело №2159/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2638
Дата: 12 октомври 2017 г.
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20173100502159
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                  /                      .10.2017 год., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав,  в разпоредително съдебно заседание, проведено на 12.10.2017 година в следния състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА                                                                             ЧЛЕНОВЕ: Мариана ХРИСТОВА

                                                                                              Наталия НЕДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева

въззивно гражданско дело №2159 по описа за 2017 година,

произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№45672/10.08.2017г. на Ю.Г.К. ЕГН ********** срещу решение 3065/21.07.2017г., постановено по гр.дело №6571/2016 г. по описа на  ВРС, с което предявеният от нея иск е отхвърлен като неоснователен. Жалбоподателката счита решението за неправилно и необосновано,  постановено при допуснати  нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения като е оставил без уважение направени от нея основателни доказателствени искания, в резултат на които делото е останало непопълнено с относими към предмета на спора доказателства, което е опорочило крайните изводи на съда и е довело до отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Счита, че неправилно ВРС е оставил без уважение искането ѝ, направено с молба с вх.№20899 от 12.04.2017г., за разкриване на банкова тайна и операции по банковата сметка на Господин Николов Кожухаров в Първа инвестиционна банка АД.  Твърди, че от представените по делото от „Първа инвестиционна банка" АД документи, съпоставени с приложената към исковата молба нотариално заверена декларация на Анка К. относно паричните средства в „Първа инвестиционна банка" АД в наследствената маса на наследодателя Кожухаров, може да се предположи, че наличната сума към 24.11.2014г. по банковата сметка на Господин Николов Кожухаров в размер на 5170.04 евро е била изтеглена от тази сметка, но не е била внесена по откритата на същата дата банкова сметка *** К.. Поради съществуващата банкова тайна преди датата на смъртта на наследодателката К., починала на 20.12.2015г., ищцата не е могла да узнае от коя банкова сметка (*** К.) е била извършена транзакция - теглена в брой, както и кой е извършил същата (наследодателката К. или ответника). За установяване на твърдението, че наличната сума в „Първа инвестиционна банка" от банковата сметка на Господин Кожухаров, чийто наследник по завещание е Анка К. е била изтеглена през м.ноември 2014г. от ответника като пълномощник, е поискано от съда на основание чл.62, ал.5, т.З от ЗКИ, да постанови определение, с което да бъде разрешено разкриване на банкова тайна относно наличностите и операциите по банковата сметка на Господин Николов Кожухаров с IBAN:***ционна банка АД от откриване на банковата сметка до нейното закриване, с посочване на лицата, извършили транзакциите, основанието за извършването им, както и с посочване на лицето, открило и закрило сметката, като се предостави от банката писмено банково извлечение за движението по сметката. Жалбоподателката твърди, че в съдебно заседание от 23.06.2017г. районният съд е оставил без уважение това искане без да изложи мотиви.  С определение от същото съдебно заседание районният съд оставил повторно без уважение искането, като неправилно, според жалбодателката е приел, че същото няма касателство с въведения предмет на спора, очертан с исковата молба. Счита, че този извод на съда за липса на относимост е неоснователен, тъй като  още с исковата молба се е твърдяло, че тази сума е била изтеглена от ответника в качеството му на пълномощник на Анка К. след откриване на наследството на Господин Кожухаров. Жалбоподателката твърди, че като не е уважил това искане, съдът е допуснал процесуално нарушение, което я е лишило от възможността да докаже исковата си претенция. Твърди също, че районният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, както и всички нейни възражения и доводи, което е съществено процесуално нарушение според задължителната съдебна практика на ВКС. Посочва, че в мотивите на обжалваното решение съдът не е изследвал какви по размер са сумите, приети за изплатени от ответника за такси и разноски по възложената му от упълномощителката Анка К. правна работа, както и конкретната обща сума, получена като адвокатско възнаграждение. Липсата на фактически констатации относно размера на тези суми правят невъзможна проверката на приетите от съда като отчетени на упълномощителката с разходно-оправдателни документи суми и платените от същата суми за адвокатски хонорар на ответника. Счита, че за ответника по настоящия иск е възникнало задължение да предаде на упълномощителката Анка К., а след нейната смърт, настъпила на 20.12.2015г.- на нейната наследница Ю.К. получената сума от закритите банкови сметки през м.ноември 2014г. в трите банки в общ размер 7753.38 лева и 2500 евро. В случая към момента на извършените на 11.11.2014г. банкови транзакции адвокат Д.М. е бил задължен по силата на специалния закон (39, ал.2 от ЗА), както и на чл.284, ал.1 ЗЗД да уведоми упълномощителката за изтеглените от него суми от посочените банкови сметки в изпълнение на договора за поръчка, като даде отчет и предаде полученото. При установеното неизпълнение на горното задължение, от този момент (най-късно от деня, следващ последното теглене, извършено на 11.11.2014г.) ответникът е изпаднал в забава, считано от 12.11.2014г. и дължи обезщетение по чл.8б ЗЗД.  По изложените съображения моли решението на ВРС да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени като ответникът бъде осъден да ѝ заплати претендираните суми ведно с направените по делото разноски. Във въззивната жалба се съдържат и следните доказателствени искания: 1. На основание чл.62, ал.5, т.З от ЗКИ, да бъде постановено определение, с което да бъде разрешено разкриване на банкова тайна относно наличностите и операциите по банковата сметка на Господин Николов Кожухаров с IBAN: ***ционна банка АД от откриване на банковата сметка до нейното закриване, с посочване на лицата, извършили транзакциите, основанието за извършването им, както и с посочване на лицето, открило и закрило сметката, като се предостави от банката писмено банково извлечение за движението по сметката. 2. Да бъде допусната повторна тройна съдебно-почеркова експертиза с първоначално поставената от районния съд задача.

            Ответната страна чрез представения писмен отговор изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му първоинстанционният съд обстойно е обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Излага, че фактите по делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са  изведени правилни фактически  и правни изводи за неоснователност на предявените искове. Счита а неоснователно твърденията за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Моли доказателствените искания да бъдат оставени без уважение тъй като са преклудирани. В заключение моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира и присъждане на направените разноски.

Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание:

Във връзка с направените доказателствени искания, съдържащи се нея, настоящият състав съобрази следното:

            Съобразно разясненията, дадени в т. 3 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №1/2013 от  9 декември 2013 год., доколкото разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това.

            По изложените съображения и доколкото въззивникът се позовава на процесуално нарушение на първата инстанция, което е попречило на използването на това доказателствено средство, съдът намира, че искането за разкриване на банковата тайна относно наличностите и операциите по банковата сметка на Господин Николов Кожухаров с IBAN: ***ционна банка АД от откриване на банковата сметка до нейното закриване,следва да бъде уважено, тъй като установяването на обстоятелствата досежно наличните суми и тегленето на същите е относимо към предмета на спора. Искането за събиране на това доказателства не е било преклудирано, тъй като едва в о.с.з, в което е било направено искането с оглед изпратените от ПИБ документи е станало ясно, че сумите от тази сметка не са постъпили по новооткритата сметка на името на Анка К., а още в исковата молба е посочено, че претенцията е за суми, теглени от сметките на  Господин Кошухаров  въз основа на пълномощно, дадено на ответника от наследодателката на ищцата, в качеството ѝ на наследник на Кошухаров. Като не е  уважил своевременно направеното доказателствено искане, първоинстационият съд е допуснал процесуално нарушение, предвид което искането следва да бъде уважено пред настоящата инстанция на осн. чл. 266, ал.3 ГПК.

Искането за назначаване на нова тройна СГЕ с посочената задача следва да бъде оставено без уважение, тъй като в хода на първоинстанционното производство са изслушани единична и тройна СГЕ, като липсва особено мнение на някое от вещите лица. Заключенията са пълни, ясни и обоснования, предвид което настоящият състав не намира основание по чл. 201 ГПК  за назначаване на повторна тройна СГЕ.

Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №45672/10.08.2017г. на Ю. Г. К. срещу решение №3065/21.07.2017г., постановено по гр.дело №6571/2016г. по описа на ВРС, 33-ми състав.

            На осн. чл. 266, ал.3 ГПК  РАЗРЕШАВА РАЗКРИВАНЕТО на банкова тайна за движението, операциите и наличностите по банковата сметка на Господин Николов Кожухаров, ЕГН **********, починал на 07.03.2014г., с IBAN: ***ционна банка АД от откриване на банковата сметка до нейното закриване, с посочване на лицата, извършили транзакциите, основанието за извършването им, както и с посочване на лицето, открило и закрило сметката, като се предостави от банката писмено банково извлечение за движението по сметката, на на осн. чл. 62, ал.5, т.5 ЗКИ

 ОСТАВЯ без уважение искането на въззивницата на назначаване на повторна тройна СГЕ с посочената в жалбата задача.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 22.11.2017г. от 10.00  часа, за която дата и час да се уведомят страните.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                               2.