Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260080
гр. *****, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III
състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на втори ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 894/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба, уточнена с молби вх. № 3273/13.07.2020 г., вх. № 4160/18.08.2020 г., в
която първоначално като ищци са посочени С.Я.А. и С.С.С. против С.С.Я., починал
в хода на процеса и заместен от своите законни наследници: А.А.Я. – съпруга, С.С.С.
– дъщеря и А.С.С. – дъщеря, с която е предявен конститутивен иск с правна
квалификация чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
С влязло в сила определение №
502/06.06.2019 г. производството по делото е прекратено по отношение на ищеца С.Я.А.,
тъй като същият е починал на 20.07.2018 г., и е останало висящо по отношение на
другия ищец С.С.С.. Това
определение е било обжалвано от ищеца С.С. ***, който с определение №
2558/29.08.2019 г., постановено по в.ч.г.д. № 1548/2019 г. по описа на същия
съд, е потвърдил прекратителното определение на първостепенния съд, приемайки в
мотивите на същото, че С.Я.А. е починал на 20.07.2018 г. в 00 часа, т. е. преди
образуване на исковото производство.
С
влязло в сила определение № 260146/20.07.2021 г. производството по делото е
прекратено на основание чл. 232 от ГПК в частта за разликата над 2/3 до
претендираното разваляне в цялост на алеаторен договор, обективиран в нот. акт,
вписан под
№ 47, т. 2, дело № 247/28.02.2011 г. на СВ – *****, с който С.Я.А., починал на 20.07.2018 г., и С.Ш.А., починала на
30.10.2016 г., са прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане на С.С.Я.
процесния недвижим имот.
С определение от 15.12.2019 г.
съдията докладчик по настоящото дело се е отвел от разглеждане на делото, тъй
като С.С.Я. е подсъдим, срещу когото РП – ***** е повдигнала обвинение и е
внесла обвинителен акт в РС – ***** за извършено престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 1 от НК с пострадал С.Я.А., докладчик по което
е същият съдия.
Ищецът твърди, че ответникът по иска е
неин брат. Приживе общите им наследодатели С.Я.А., починал на 20.07.2018 г., и С.Ш.А., починала на
30.10.2016 г. прехвърлили на ответника през 2011 г. недвижим имот, находящ се в
гр. *****, ******, който се състоял от жилищна сграда със застроена площ от 57
кв.м., ведно с принадлежащото ѝ мазе със застроена площ 18 кв.м., жилищна
сграда със застроена площ 68 кв.м. и гараж със застроена площ 18 кв.м.,
построени върху държавно дворно място с площ от 375 кв.м., при граници: от
двете страни улица и поземлени имоти: IV-647 и II-125, съставляващо урегулиран
поземлен имот III-124 в кв. 80, по плана на града. Прехвърлили имота срещу
задължение да ги гледа и издържа докато са живи с нотариален акт, вписан под №
47, т. 2, дело № 247/28.02.2011 г. на СВ - *****.
Твърди, че след прехвърлянето С.
станал хладен и безразличен към тях. Не искал и да чуе какви нужди имат
родителите му. Не се интересувал, че имат нужда от средства за храна и
издръжка, че нямали с какво да купят лекарства и дърва, а с прехвърлянето се
лишили и от правото да бъдат социално подпомагани. Обиждал ги и ги ругаел. Така
починала майката в мъка от насилието, което упражнявал синът върху тях. Не
могла да преживее хулите и обидите му, страдала от отношението на сина им и в
края на предишната година починала. Баща му го помолил за средства, защото
работел, а на него му били нужни за храна и лекарства. Не можел да се грижи сам
за себе си и искал някой да дойде да му почисти, да го изпере, но С. отговарял
с псувни и обиди. Не само, че не изпълнил задълженията си по договора за
издръжка и гледане, но прибирал и пенсията му, на майката също, като ги оставял
без пари и в нищета, на милостта на близки и роднини. На 13.07.2018 г. в дома
му, на посочения адрес, нанесъл побой на баща си, при което едва не го убил и
затова се наложило да постъпи в болница. На тази възраст родният му син го
унижил по такъв начин, с този голям побой, а ответникът не се притеснил от
болките и страданията му, от виковете за помощ и молбите му да спре, защото не
издържал. Родителите никога не получили издръжка, която ответникът трябвало да
им осигури, а само болка и страдания. Всъщност те го издържали с техните
пенсии, защото той ги прибирал и те оставали без пари в глад и мизерия. Затова
бил налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Посочва, че родителите били
възрастни хора и затова сключили този договор, за да са сигурни, че са
подсигурили старините си. Бащата бил болен – хипертоник, нуждаел се от
медикаменти, а в резултат на побоя бил неподвижен и на легло, за което имал
нужда от постоянни грижи. Сключеният договор по своята същност бил възмезден и
двустранен. Задължението на прехвърлителя било изпълнено – недвижимият имот бил
прехвърлен, а насрещното задължение не се изпълнявало. Не били осигурявани
грижи и издръжка. Задължението за издръжка и гледане трябвало да се изпълнява
точно по обем, вид и качество, цялостно, системно и непрекъснато. Такова
изпълнение не било давано на праводателите от ответника лично или чрез друго
лице. Нямало направено искане за трансформация на натуралното задължение в
парично.
Моли съда да постанови решение, с
което да развали сключения с нотариален акт, вписан под № 47, том II, н.д. №
247/28.02.2011 г. на СВ - *****, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка между С.Я.А. и С.Ш.А. от една страна и С.С.Я. от друга
страна до размера на нейния наследствен дял от имота в размер на 2/3 ид. части.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника С.Я., починал в хода на процеса и заместен от законните си
наследници.
Преписи от уточняващите молби на
ищеца са връчени на новоконституираните страни – ответници в производството /л.
146 – л. 148/, за отговор в двуседмичен срок, но такъв не е постъпил по делото
в рамките на дадения срок.
В отговора се изразява становище за
недопустимост на иска, тъй като ищецът С.Я.А. е починал преди подаване на
исковата молба, с което било погасено и правото му на иск. Исковата молба била
подписана от лице без представителна власт, като този факт нямало как да бъде
саниран, предвид настъпилата преди депозиране на исковата молба смърт на ищеца
и упълномощител С.Я.А.. Вторият ищец, посочен в исковата молба, нямал право на
иск, предвид обстоятелството, че не бил в кръга на активно лигитимираните лица
за завеждане на иска, описан в исковата молба. При условията на евентуалност се
изразява становище за неоснователност на иска, ако не бъдат уважени направените
възражения за недопустимост, тъй като изнесените в обстоятелствената част на
исковата молба фактически твърдения били неверни, поради което не можели да
обосноват извод за основателност на претенцията.
По делото е постъпило становище вх. №
6212/02.11.2018 г. от ищцовата страна във връзка с постъпилия отговор от
ответника С. С.Я., с което оспорва същия.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа иска и моли за неговото уважаване. В
предоставения от съда срок не депозира писмени бележки. Ответникът А.С., лично,
а ответниците А. и С.С.С., чрез процесуалния си представител, оспорват иска
изцяло, като неоснователен, а при условията на евентуалност – за размера над
1/2 ид.част от процесния имот, тъй като до този размер искът съответства на
наследствената част на ищеца. В хода на устните състезания молят за отхвърляне
на иска изцяло. Претендират разноски. Представят списък на разноските.
Представят писмени бележки.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
иска:
Искът е частично
допустим: Съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване
на иск за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане в размер на 2/3 ид. части. За ищеца, в качеството ѝ на
наследник на С.А. и С. А. е налице интерес от развалянето му само в обема на
притежаваните от нея права, т.е. съобразно дела ѝ от наследството на наследодателите.
Това е така, тъй като ищецът като наследник получава дробна част от
наследството, съответстваща на наследственият ѝ дял, включително и от
правото да иска разваляне на договора, поради неизпълнение, което е било
допуснато приживе на наследодателите – кредитори по договора. По делото се
установи, че ищецът С.С.С. наследява 1/2 от наследството на родителите
си. Следователно, ищецът има интерес да развали договора за прехвърляне
на процесния имот срещу издръжка и гледане само до 1/2 ид. част от прехвърления
имот, а в останалата част до размер 2/3 ид. части искът се явява недопустим и
производството по делото в тази част следва да бъде
прекратено.
По същество:
Предявеният иск е с правна квалификация по
чл. 87, ал.3 ЗЗД.
За основателността му ищецът следва да установи по пътя на
пълно и главно доказване наличие на договор за издръжка и гледане фактите,
обосноваващи материалното правоприемство между съконтрахентите и страните по
делото, т.е., че ищецът и ответникът Я. са наследници на прехвърлителите по
договора, съответно, че новоконституираните ответници са наследници на починалия
приобретател по договора – С.Я., както и твърдените предпоставки за разваляне
на договора.
В тежест на ответниците е да докажат, че е предоставено
пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията на приобретателя по договора за
издръжка и гледане или от тяхна страна.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът счита предявения иск за частично основателен по следните
съображения:
Родствените
връзки между страните не са спорни, а и същите се установяват от представените
по делото удостовеР.я за наследници. Няма спор, а от
представения договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка от 22.02.2011 г., обективиран в нотариален акт № 75, том I,
рег. № 877, дело № 74/2011 г. на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на
Нотариалната камара, с район на действие РС – *****, вписан с вх. рег. № 918,
акт № 47, том II, дело № 247/28.02.2011 г. на СВ - ***** /л. 4/, се установява
наличието на твърдяното правоотношение между наследодателите на ищеца и наследодателя
на ответниците. По силата на този договор С.Я.А. и С.Ш.А. продават на С.С.Я.
следния свой собствен недвижим имот: жилищна сграда с площ 57 кв.м. с мазе с
площ 18 кв.м., жилищна сграда с площ 68 кв.м. и гараж с площ 18 кв.м.,
построени върху държавно дворно място, находящо се в гр. *****, област ****, ******,
цялото с площ 375 кв.м., при граници: от две страни улици и поз. имоти: IV
– 647 и II – 125, съставляващо урегулиран поземлен имот III – 124 в кв. 80 по плана на града, като срещу
прехвърляне на правото на собственост върху този имот на купувача, го
задължават да гледа и издържа продавачите докато са живи, давайки им алименти:
храна подслон, облекло и медицинска помощ, грижейки се за личността им
съобразно социалното им положение. Продавачите си запазват правото на ползване
върху целия имот докато са живи. Купувачът С.С.Я. заявява, че купува
гореописания недвижим имот при горните условия и че като контрапрестация поема
задължението да гледа и издържа продавачите докато са живи, давайки им
горепосочените алименти. Не е спорно и че към момента на сключването му, наследодателят
на ответниците - С.С.Я. и ответникът А.А.Я. вече са били съпрузи и са придобили
собствеността в режим на СИО /чл. 19 СК от 1985 г.-отм./.
От представеното
удостовеР.е за наследници, изх. № ГР17-399/20.07.2018 г., издадено от Община *****,
се установява, че на 30.10.2016 г. /преди процеса/ продавачът С.Ш.А. е
починала, от представеното удостовеР.е за наследници изх. № ГР17-284/1/ от
05.06.2019 г., издадено от Община *****, се установява, че на 20.07.2018 г.
продавачът С.Я.А. е починал. Техни наследници по закон са децата им, а именно
настоящият ищец С.С.С. и първоначалният ответник С.С.Я.. От представеното
удостовеР.е за наследници изх. № ГР17-272/1/ от 25.05.2021 г., издадено от
Община *****, се установява, че на 21.03.2021 г. купувачът С.С.Я. е починал /в
хода на процеса/. Негови наследници по закон са конституираните на негово място
ответници, а именно: съпругата му А.А.Я. и децата му – С.С.С. и А.С.С.. Следователно, съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН, ищецът е
наследила продавачите и е материалноправно легитимирана да предяви настоящия
иск. Насрещна страна по
иска и доколкото придобитият имот е станал съпружеска имуществена общност, са
наследниците на купувача по договора, чието разваляне се иска, както и другият
съпруг, който не е посочен, като страна по договора, т.е. те са необходими
другари и са легитимирани да отговарят материалноправно в процеса /чл. чл. 18,
ал. 1, т. 1 от СК от 2009 г., чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал. 1 от ЗН/.
По делото е приета епикриза на С.Я.А.,
издадена от МБАЛ „Света Анна – ****” АД, според която същият е приет на
13.07.2018 г. и изписан на 16.07.2018 г. с окончателна диагноза: S06.00
Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма и придружаващи заболявания:
Хипертонична болест, Хронична ИБС. Според анамнезата, снета от дежурния
персонал в ПШЗ и отчасти на болния, в деня на приемането на последния е бил
нанесен побой. Ударен е по главата. Не е губил съзнание, не е повръщал. След
няколко часа станал объркан, оплаквал се от главоболие, гадене, световъртеж.
След образна диагностика е бил приет за лечение по спешност. Установена е
фрактура на лявата зигоматична кост на черепа, умерен подкожен хематом в ляво
фронтопариетално.
По делото са ангажирани гласни
доказателства и от двете страни. Свидетелите Д.С. С. и С.П.С., дъщеря и съпруг
на ищеца, и свидетелите Р.Ю. А. – племенница на ответника А.Я., и К.Я.И.– съсед
на ответниците.
От разпита на свидетеля Д. С. се установява, че дядо ѝ, баба
ѝ, вуйчо ѝ и ответниците са живели в една къща, която била на два
етажа, с две крила, в които се влизало поотделно. Възрастните хора са живели в
едното крило на долния етаж, а в другото крило – вуйчо ѝ със семейството
си. Свидетелят посещавала дома на баба си и дядо си около 2-3 пъти месечно, а
майка ѝ - 3-4 пъти седмично. Когато е била в дома на баба си и дядо си,
не е заварвала вуйчо си или някой от членовете на семейството му при тях. Изнася
информация за конфликтни ситуации между родителите и техния син, в основата на
които били постоянните претенции на сина за пари и недоволството, че не му
помагат. Конфликтите стигали до физическо посегателство от страна на сина
спрямо родителите, при които съседите се обаждали на семейството на свидетеля
за случилото се и те отивали при тях. Подобни инциденти ставали около 2-3 пъти
в годината. Дядо ѝ живял като вдовец година и половина преди да почине. След смъртта на баба
ѝ отношенията между бащата и сина още повече се влошили. Последният път,
когато свидетелят разговаряла с вуйчо си, той казал за дядо ѝ, че ще му
даде да се научи, ще му покажа какво ще стане. Възрастните хора имали обща
сметка. Една седмица след смъртта на баба ѝ, довели нотариус, за да може
дядо ѝ да подпише и да се изтеглят парите. Тези пари ги получил вуйчо
ѝ. Мисли, че парите са били около 13 000 – 14 000 лева. Баба ѝ и дядо
ѝ получавали помощ от децата на вуйчо ѝ, които работели в чужбина и
понякога им изпращали пари. Когато били в България и баба им ги помолила, те
ѝ помагали. Баба ѝ и дядо ѝ почти нямали контакт със снаха
си, но контактували с внучките си. Когато била жива баба ѝ, те се
отоплявали с дърва. Вуйчо ѝ вземал дърва за себе си, а дядо ѝ си
плащал дървата отделно. Напоследък дядо ѝ се отоплявал на ток. Дядо
ѝ се залежал 1-2 години преди да почине, имал инфаркт и високо кръвно, но
можел да става и да ходи. Купил си МПС и с него отивал до магазина. Около 6-8
месеца преди да почине съвсем се залежал. Семейството на вуйчо ѝ наели
жена, за да се грижи за дядо ѝ, на която вуйчо
ѝ плащал, но той вземал пенсията на дядо ѝ. Тази жена се грижила за
дядо ѝ около 1 година преди да почине, като отивала при него сутрин и
вечер. На жената давали пари от пенсията на дядо ѝ, за да му купува
храна. Тя поддържала дома на дядо ѝ и пренасяла дървата, когато той се
отоплявал на дърва, сменяла му памперсите. Майката на свидетеля също помагала
на дядо ѝ и баба ѝ - купувала лекарства, викала „Бърза
помощ“, водила ги по болници. Когато жената, която гледала дядо ѝ се
обаждала, че той не е добре и трябва лекар, майка ѝ викала „Бърза помощ”.
Свидетелят не е присъствала на инцидента, но това което е узнала за него е, че
дядо ѝ е викал и вуйчо ѝ влязъл при него и започнал да го налага,
защото е викал. Когато изписали дядо ѝ от болницата, го прибрали в къщата
на майката на свидетеля. Той бил със счупена ръка и счупена челюст и след 1
седмица починал. Майка ѝ се грижела за него. Когато взели дядо ѝ от
болницата, той споделил, че е бит от сина си и казал: „Кащата ми.”. Бил много
разочарован и съсипан.
Разпитан по делото, свидетелят С. С. посочва, че бил в ****, когато
съпругата му се обадила, че са били тъста и той е в болница. До преди 5 години
ходил често в дома на бабата и дядото – през 2 - 3 дни. Съпругата му била в
лоши отношения с брат си. Той си мислел, че майка му и баща му ѝ дават
пари и се карал с нея. Твърди, че е ставал свидетел, когато синът вдигал ръка
на майка си и баща си. Влизал в къщата и започвал да ги бие с шамари и ритници,
а съпругата му хвърлила празна тава върху бабата и я ударила по веждата.
Снахата била дядото с дръжката на метлата и свидетелят отишъл да ги разтървава.
Една вечер му се обадили съседите, защото синът им ги биел и свидетелят отишъл
и ги прибрал в дома си за 1-2 вечери. Видял шурея си, че ги гони с нож и му
взел ножа. Когато се напиел все така правел. Това се случвало често. Синът им
ги биел, а свидетелят отивал и ги прибирал. Това се случвала веднъж на около 2
месеца. Свидетелят казвал на шурея си, че не може така, а той му отговарял да
си гледа работата. Те постоянно се карали. Не можели да разделят парите. Синът
им си мислел, че баща му има много пари. Даже в полицията казал, че баща му
имал 2-3 чувала с пари и ги е давал на семейството на свидетеля. Бабата и
дядото били чисти и спретнати и къщата била подредена, като бабата чистела,
готвела и перяла, а съпругата му ги подстригвала. Преди да почине бабата била
болна и свидетелят я е водил на лекар, защото тя била около 6 месеца у тях. Те
я взели да я гледат, а дядото с едно моторче идвал, виждал жена си и се
прибирал. Тогава си готвел сам и съпругата на свидетеля ходела понякога.
Внучката му С. също гледала дядо си, готвела и чистила стаята му. Твърди, че
след смъртта на бабата, дядото изтеглил пари от книжката си и дал на сина си
около 15 000 – 17 000 лева. Първите няколко месеца след смъртта на
бабата, дядото бил добре, но после не можел да ходи и те наели жена да го
гледа. Плащали ѝ по 150 лева от пенсията на дядото. Жената го гледала 1-2
години, перяла, чистела и готвела. Съпругата на свидетеля купувала лекарства на
баща си и ходела от време на време да се грижи за баща си, защото брат ѝ
не я пускал в къщи. След побоя жена му прибрала дядото в тяхната къща, като тя
и дъщеря му се грижили за него. Бил в лошо състояние, но в съзнание. След една
седмица той починал. Твърди, че неговото семейство е организирало и платило
погребението. По това време А. не била в България, за да се грижи за дядо си.
Работела в ****. Синът не помагал на майка си и баща си. Помагали им децата му.
Твърди, че негов приятел поставил теракот в стаята на възрастните хора, а
самият той им боядисвал стените. Бабата и дядото не им се обаждали, но съседите
им се обаждали, че те имат здравословни проблеми.
В показанията си
свидетелят Р. А. посочва, че живее в с. ****, но през седмица гостувала в дома
на леля си. Братовчедка ѝ С. помагала на бабата и дядото, а също свако
ѝ и леля ѝ. Грижели се за тях. С. не била през цялото време в
България. Идвала си в България за един месец през лятото и тогава ги гледала.
Не е ставала свидетел на конфликтни отношения между дядото и бабата, и
семейството на свако ѝ. След като починала бабата имало жена, която
гледала дядото. Той бил лежащо болен. Жената го гледала повече от 6 месеца.
Свако ѝ наел жената и ѝ плащал. Семейството давало пари на
възрастните. Твърди, че дядото не е изразявал недоволство от свако ѝ и
леля ѝ. Имал нужда те по – често да бъдат около него и си мислел, че
никой не иска да ходи при него. Леля ѝ и гледачката си помагали в грижите
за дядото, леля ѝ готвела. Твърди, че е виждала леля ѝ да влиза в
банята с дядото. Жената, свако ѝ и леля ѝ поддържали печката.
Дядото ѝ казвал, че по – често внучките му и леля ѝ го гледат,
отколкото дъщеря му. Твърди, че е виждала свако ѝ да купува на дядото
лекарства. Свако ѝ водел бабата и дядото на лекар, когато се налагало.
Жената, която обслужвала дядото, му носела лекарства. Домът на бабата и дядото
и те самите били поддържани. Докато била жива бабата, всичко тя сама си правела
за поддържането на стаята. Отоплявали се с дърва, които сами си купували.
Свидетелят
К.И. посочва, че познавал дядото, но не знае името му. Знае, че има син,
познава го, но не знае как се казва. С дядото и сина са разговаряли за общи
неща, но за лични неща не са споменавали. Не им е гостувал. Общували на
улицата. Дядото изглеждал добре, бил чист, а в последно време бил с бастун.
Познавал и бабата. Не знае от какво са починали дядото и синът му. Не познавал
жена на име Диана, която се е грижила за дядото. Не е чувал от тях викове и
скандали. Къщата му била на баира и от нея се виждала задната част на тяхната
къща. Посочва, че вечер си е в къщи, но през деня не.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите Д. С., С. С. и Р. А. в частите, в които
възпроизвеждат непосредствени възприятия за релевантни за спора обстоятелства,
вкл. като съобрази изискването на чл. 172 от ГПК, тъй като са ясни,
непротиворечиви и последователни. От една страна, показанията на свидетелите Д.
С. и С. С. до известна степен съвпадат с показанията на свидетеля А., като
същевременно кореспондират и с писмените доказателствени източници, а от друга,
нито един от посочените свидетели не е живял в дома на прехвърлителите и
приобретателите и в посочените части дава информация за факти, които е възприел
лично.
Съдът не коментира
показанията на свидетеля К.И., доколкото същите не възпроизвеждат релевантни за
спора факти.
По правната си същност договорът за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е вид ненаименован
алеаторен договор, който е двустранен и възмезден, а когато касае вещ, за чието
прехвърляне законът изисква форма, както е в процесния случай, същата следва да
бъде спазена. Съдържанието на насрещните права и задължения по договора се
определя по съгласие на страните, които съгласно чл. 9 от ЗЗД могат свободно да
определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на
закона и на добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, всяка
от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и
добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна
да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Задължението на
прехвърлителя се изпълнява още със сключването на договора, с оглед на
транслативния му ефект, поради което прехвърлителят може да отговаря за
неизпълнение само, ако не е носител на прехвърляните права. Задължението на
приобретателя да престира грижи и издръжка следва да се изпълнява от момента на
сключване на договора до смъртта на прехвърлителя, т. е. касае се до задължение
с продължително изпълнение, което трябва да е ежедневно, непосредствено и
непрекъснато, а не епизодично /решение № 633/01.07.2002 г. по гр.д. № 944/2001
г. на ВКС, II г.о.; решение № 293/24.06.2009 г. по гр.д. № 491/2008 г. на ВКС,
I г.о.; решение № 165/01.03.2010 г. по гр.д. № 71/2009 г. на ВКС, III г.о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Това задължение е
неделимо, поради което е недопустимо да се дели по обем и на периоди.
Приобретателят е длъжен да изпълнява по начин, който да съответства на всички
нужди на прехвърлителя, като не е необходимо кредиторът да го уведомява за
промяната в нуждите си. Изпълнението се дължи лично от приобретателя, като не
може без изричното съгласие на прехвърлителя, той да изпълнява поетите по
договора задължения за гледане и издръжка чрез трето лице. Специфичността на съдържанието на задължението
за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото
между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай; с оглед
жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам.
Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния ѝ
обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства
за издръжка - дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка,
уредени в СК, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на
което може да доведе до разваляне на договора. Възможностите на длъжника да
предостави договореното са без значение - целта на договора е нуждите на
прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради
което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави
обещаното по договора. Липсата на парични средства за изпълнение на
задължението за издръжка, било в натура, било в пари, не освобождава длъжника
от отговорност. Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да
получи желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но
не извън договоР.я обем. Дължимата престация по своя характер е единна и
неделима, дори и при множество длъжници /ТР № 6/2011 г. от 15.05.2012 г. на
ОСГК на ВКС/. Специфичната крайна социална цел при алеаторния договор е да се
осигури на кредитора един по – добър начин на живот, изразяващ се в ежедневно,
редовно и в пълен обем покриване на потребностите му, докогато е необходимо.
Изпълнението на задължението за гледане и
издръжка в натура изисква и съдействие от страна на кредитора. Когато
последният не оказва такова съдействие, длъжникът има право да трансформира
задължението за гледане и издръжка в паричен еквивалент и да го изпълнява чрез
заплащане на съответна сума по установения ред. Неоказването на съдействие от
страна на кредитора обаче, не освобождава длъжника от поетите с договора
задължения. За да е изправна страна, той трябва да продължи изпълнението и да
престира в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на
кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. Дори и
при установена забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано
изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея е
виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора. Така при всички
случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е
останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и
поражда правото за разваляне на целия договор.
Бланкетно записаната в процесния договор
уговорка за поемане от страна на приобретателя да гледа и издържа продавачите
със стандартното пояснение, че това включва осигуряване на храна, подслон,
облекло и медицинска помощ, грижейки се за личността им съобразно социалното им
положение, не означава периодично изпълнение. Последователна е както съдебната
практика, така и правната теория, че при договора за издръжка и гледане
задължението на приобретателя има продължително изпълнение, а когато по
изключение бъде трансформирано в неговата парична равностойност – то е
периодично. Задължението на прехвърлителя на имота няма такъв характер, той
изпълнява задължението си еднократно – с прехвърлянето на имота.
След анализ на доказателствата по делото –
писмени и гласни, обсъдени поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
съдът приема, че искът е частично основателен.
Не се установява
ответникът С.С.Я. /починал в хода на процеса и заместен от законните си
наследници/ да е полагал необходимата грижа и изобщо някога да е давал издръжка
на прехвърлителите, т.е. ответниците не доказват изпълнение на поетите
договорни задължения. Тъкмо обратното, отношенията между родителите и техния
син са били влошени по причина постоянните претенции
на последния за пари и недоволството, че родителите не му помагат, като
конфликтите са ескалирали до физически посегателства от страна на приобретателя
по отношение на прехвърлителите. За прояви на грубо и агресивно поведение
спрямо последните и от страна на ответника А.Я., дава показания свидетелят
С. С., станал очевидец на инцидентите. Прехвърлителите сами са покривали
разходите си, като при нужда от финансова или друга помощ са се обръщали към
внучките си – децата на приобретателя. По делото обаче не се установява тази
помощ да е била постоянна, ежедневна или винаги при възникнала необходимост, за
да се счете, че длъжникът е освободен от задължението си за издръжка. Такъв
категоричен извод не може да бъде направен, доколкото от показанията и на
тримата свидетели Д. С., С. С. и Р. А.
се установява, че ответниците С.С.С. и А.С.С. са работили в чужбина и че ответникът С.С. е помагала на
баба си и дядо си, когато е била в България. Дори да се приеме, че прехвърлителите
са били доволни от получаваната от внучките си финансова подкрепа и помощ,
налице са категорични данни за неудовлетворяване на нуждите на прехвърлителите
от грижи
и внимание. В този смисъл са показанията на свидетеля Д. С., която посочва, че
прехвърлителите винаги са се оплаквали от сина си и са споделяли, че вуйчо
ѝ все искал пари от тях. За постоянни конфликти между родителите и сина
им говори и свидетелят С. С.. Според показанията му те постоянно се карали,
синът си мислел, че баща му има много пари и че майка му и баща му дават пари
на ищеца. Синът ги биел, а съседите се обаждали на свидетеля и той ги прибирал
в дома си за 1-2 вечери. Изнесеното от свидетеля Р. А., че докато била жива
бабата, тя сама поддържала стаята, че бабата и дядото се отоплявали с дърва,
които сами си купували и че не е ставала свидетел по време на гостуванията в
дома на леля си на конфликтни отношения между праводателите и семейството на
свако ѝ, не опровергава показанията на свидетелите на ищцовата страна.
Показанията и на тримата свидетели са еднопосочни за това, че родителите и
техния син не са живели в общо домакинство. Дори да се приеме, че синът е водел
бабата и дядото на лекар, когато това се е налагало, както твърди свидетелят А.,
прехвърлителите са били възрастни хора, при което за нормалното им съществуване
и бит е следвало да бъдат полагани системни усилия, чрез оказване на
съответната подкрепа, внимание и съдействие, а не системен психически и
физически тормоз. Както беше посочено по - горе наследодателите на ищеца са
прехвърлили на сина си собствеността върху процесния недвижим имот срещу
задължението на последния да се грижи за личността им, което безспорно е
несъвместимо с подобно агресивно и грубо поведение, липса на уважение и
нормално отношение към тях, демонстрирано от приобретателя и неговата съпруга.
По никакъв начин не бяха опровергани и показанията на свидетеля Д. С. за още по
– силното влошаване на отношенията между бащата и сина след смъртта на
праводателя С. А., която по думите на свидетеля е била „балансьор”, и след като
е починала: „всичко свърши”. За подобряване на отношението на сина към бащата
не са помогнали нито разговорът на свидетеля с вуйчо ѝ, нито опитите на
свидетеля С. С. да му обясни, че не може да постъпва така. Отговорите, които С.Я.
им е давал, както и отношението към баща му до смъртта на последния, говорят за
липсата на воля и желание от страна на сина да изпълнява поетите с договора
задължения. Още повече, че от показанията и на тримата свидетели Д. С., С. С. и
Р. А. се установява, че няколко месеца след смъртта на съпругата му,
здравословното състояние на С.А. се е влошило и същият не е бил в състояние да
се справя сам. Не може да се приеме, че с наемането на жена за период от около
1 година преди смъртта му, която да се грижи за него, се изчерпват всички
задължения на приобретателя и съпругата му. При това по делото не се установи с
категоричност заплащането на наетата гледачка да е извършвано с лични средства
на последните. Така свидетелите Д. С. и С. С. посочват, че семейството на С.Я.
плащали на жената по 150 лева от пенсията на дядото, която вземали, а
свидетелят А. – че не знае кой е вземал пенсията на дядото. Грижите, които
наетата жена е полагала за праводателя, посещавайки дома му по два пъти на ден,
очевидно не са били приемани от същия за достатъчни, доколкото свидетелят А.
посочва, че леля ѝ готвела и се грижела за личната хигиена на възрастния
човек, а свако ѝ купувал дърва и лекарства, но също и че дядото е имал нужда
свако ѝ и леля ѝ по - често да бъдат около него, както и че:
„Дядото си мислеше, че никой не иска да ходи при него”. Последното е
показателно за неудовлетвореност от това, което праводателят е получавал и че е
бил готов да приеме по – конкретни грижи и внимание. Не за ежедневни грижи,
внимание, уважение, зачитане на личността и телесната неприкосновеност на
прехвърлителя, при неделимо поетото задължение от страна на приобретателя,
говори и последният инцидент, около една седмица преди смъртта на С.А., при
който синът е упражнил физическо насилие над болния си и немощен баща. За
случилото се дават показания свидетелите Д. С., С. С., които кореспондират и с
представената по делото епикриза на наследодателя на ищеца, издадена от МБАЛ
„Св. Анна – ****” АД. Действително последната не е пряко доказателство, че
автор на деянието е именно С.Я., но от друга страна коментираните доказателства
не се опровергават от други, събрани в хода на делото доказателства.
При преценката
относно изпълнението, поставените критерии към полаганите грижи и давана
издръжка трябва да съответстват на закона и целта на договора. В случая е налице
неточно изпълнение от страна на приобретателите, вкл. от нравствено – етична
гледна точка, което обусловя извод за липса на пълна и цялостна престация по
договора. От показанията на свидетелите не може да се заключи, че за праводателите
са били полагани чести, постоянни и пълноценни грижи. Същите са били възрастни хора,
при което за нормалното им съществуване и бит е следвало да бъдат полагани
системни усилия, чрез оказване на съответната подкрепа, внимание и съдействие,
вкл. като се осигуряват регулярно и съответните суми за покриване на ежедневни
нужди и лекарства. Не е доказано полагане на грижи с оглед задоволяване на тези
битови и личностни потребности на прехвърлителите. Спорадична подкрепа, вкл. в
домакинството, не могат да се приемат за изпълнение, годно да предпостави точна
и пълна престация, вкл. и от морална гледна точка. Що се отнася до проявеното
непочтително отношение, то най – малкото е свързано с обществено неприемливо
поведение. За да е налице точно изпълнение по
договора, се предполага продължителност, системност и ритмичност при изпълнение
на престацията за осигуряване на грижи за личността на прехвърлителителите, без
рискове.
Поддържането на бита и хигиената, като част
от действията, които приобретателите е следвало да осъществяват, са били
съпроводени с чести конфликти, грубо и непочтително отношение на
приобретателите спрямо прехвърлителите. Дори да се приемат за изпълнение
грижите, помощта и материалната подкрепа, предоставени от трети лица, то е било
частично и по никакъв начин не е могло да компенсира в достатъчна степен
задължението на приобретателите да осигурят на прехвърлителите спокойни
старини и в пълно съответствие с
характера на поетите с алеаторния договор задължения. В тази връзка съдът не
споделя доводите на ответниците, изложени в писмената защита, че
прехвърлителите не са споделяли с дъщеря си и зет си да са имали някакви
дефицити в отношенията със сина им. Действително от показанията на свидетелите Д.
С., С. С. и Р. А. се установява, че праводателите не са се обаждали на дъщеря
си и зет си след поредния скандал и не са се оплаквали на свидетеля А. от сина
си и снаха си. Това им поведение обаче е било в абсолютно съответствие с
личностните им особености и разбиранията им за патриархалното семейство и
установените в него морални правила, подробно
описани от свидетеля Д. С.. Именно поради това те са премълчавали, по
думите на свидетеля – „за да не стават и други конфликти”, а не защото са били
доволни или са се примирявали с подобно отношение към тях. Съгласно установената практика, кредиторът не е
длъжен да приема частично изпълнение.
По изложените
съображения съдът намира, че е налице неточно изпълнение на договора, поради
което искът на ищеца за развалянето му се явява основателен и следва да се
уважи до размер 1/2 ид. части, а за разликата до заявения размер от 2/3 ид.
части – да се прекрати, като недопустим.
По отговорността за
разноски:
При този изход на
делото ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК, но такива не са претендирани, поради което не следва да
се присъждат. Ответниците имат право на разноски за частта, в която
производството по делото се прекратява, съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК. Такива
са претендирани от ответниците А.Я. и С.С.С., като е представен и списък на
разноските. За прекратената част на посочените ответници следва да се присъдят
по 100 лева разноски за платени адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключения на 22.02.2011 г. договор, обективиран
в нотариален акт № 75, том I, рег. № 877, дело № 74/2011
г. на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на Нотариалната камара, с район на
действие РС – *****, вписан с вх. рег. № 918, акт № 47, том II, дело №
247/28.02.2011 г. на СВ - *****, с който С.Я.А., ЕГН **********, починал на
20.07.2018 г. и С.Ш.А., ЕГН **********, починала на 30.10.2016 г., са продали
на С.С.Я., ЕГН **********, починал в хода на процеса на 21.03.2021 г. и
заместен от законните си наследници А.А.Я., ЕГН **********, С.С.С., ЕГН **********
и А.С.С., ЕГН **********, срещу задължение за гледане и издръжка, собствеността
върху следния недвижим имот, придобит от С.С.Я., ЕГН ********** в режим на СИО
с А.А.Я., ЕГН **********, а именно: жилищна сграда с площ 57 кв.м. с мазе с
площ 18 кв.м., жилищна сграда с площ 68 кв.м. и гараж с площ 18 кв.м.,
построени върху държавно дворно място, находящо се в гр. *****, област ****, ******,
цялото с площ 375 кв.м., при граници: от две страни улици и поз. имоти: IV
– 647 и II – 125, съставляващо урегулиран поземлен имот III – 124 в кв. 80 по плана на града, до размер
на 1/2 ид. част, съответстваща на дела на ищеца С.С.С., ЕГН ********** от
наследството на С.Я.А., ЕГН **********, починал на 20.07.2018 г. и С.Ш.А., ЕГН **********,
починала на 30.10.2016 г., поради неизпълнение на поетото към праводателите
задължение за издръжка и гледане от страна на С.С.Я., ЕГН ********** и А.А.Я.,
ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в останалата му част, над размера
от 1/2 ид. част от договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка до размера от 2/3 ид. части на договора, поради недопустимост на иска в
тази част.
ОСЪЖДА С.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.А.Я., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА С.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ОС – ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: