№ 20618
гр. София, 08.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Частно
гражданско дело № 20221110109997 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от „ЗАЯВИТЕЛ” ООД срещу АНТ. Г. Г. за следните суми: 850,85 лева (осемстотин и
петдесет лева и 85 стотинки), представляваща главница за период от 05.10.2021 г. , ведно със
законна лихва за период от 25.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 51,29 лева
(петдесет и един лева и 29 стотинки), представляваща лихва за период от 05.10.2021 г. до
24.02.2022 г., сумата 104,75 лева (сто и четири лева и 75 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 06.02.2020 г. до 05.10.2021 г., 235,06лева (двеста тридесет и
пет лева и 06 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от
05.11.2020 г. до 05.10.2021 г., 225,00лева (двеста двадесет и пет лева), представляваща
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст", както и държавна такса
в размер на 29,34 лева (двадесет и девет лева и 34 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет лева).
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Съдът намира, че възнагражденията за допълнителни услуги Фаст и Флекси по
договора са разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1
и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
1
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България /основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че
лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съпоставянето с общия размер на уговореното по договора възнаграждение за
допълнителните услуги Фаст и Флекси и начислената договорна лихва с размера на
главницата по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е
превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените съображения съдът намира,
че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претендираната допълнителна услуга
„Фаст“.
За останалите суми, включени в заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена
заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „ЗАЯВИТЕЛ“ ЕООД срещу АНТ. Г. Г. в
частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за цената на неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер
на 225 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за указания по чл.415
2
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3