РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1263/29.6.2022г.
гр.
Пловдив, 29.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, XXV състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ административно дело № 7
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК.
Оспорва се отказ за регистрация на водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на
собствени потребности на гражданите, обективиран в
писмо изх. № РР-10-740(1)/08.12.2021 г. на директора на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район".
Жалбоподателят
Г.М.М. моли да се отмени отказа, като неправилен и
незаконосъобразен. Твърди,че имотът,в който се намира водовземното съоръжение
не се използва за извършване на стопанска дейност,а за жилищни нужди и същият
се намира в границите на населеното място гр.Карлово. Прави възражение,че за
вписването на кладенеца не е предвиден разрешителен режим. В подкрепа на
твърденията си представи писмени и гласни доказателствени
средства. Претендира разноски.
Ответникът – директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, чрез процесуален представител юрк. Г.,
оспорва жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Административното производство е започнало
по заявление на Г.М.М. вх. № РР-10-740/23.10.2020 г. до директора на БДИБР,
за регистрация на водовземно съоръжение от подземни
води за задоволяване на собствени потребности на гражданите.
Заявлението е подадено от собственик на ПИ
с идентификатор 36497.703.30 по КККР на гр.Карлово, за вписване на основание §
41, ал. 7 от ПЗР към ЗИД на ЗООС (обн. ДВ, бр. 98 от
2018 г.) на водовземното съоръжение в регистъра по чл. 118г, ал. 3 от Закона за
водите.
В заявлението са вписани данни за имота,
в който е разположено съоръжението – поземлен имот в местност „Бежбунар“ № **, с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – за друг вид застрояване. Посочено е, че кладенецът е
изграден през 2015 г., описани са неговото разположение, вид и конструкция,
отбелязано е, че черпената вода се ползва за домакинство и поливане.
Към заявлението са приложени скица на
имота и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, декларация за
датата на изграждане на водовземното съоръжение.
С оспорения отказ заявителят е уведомен,
че водовземното съоръжение не може да бъде вписано в регистъра на водовземните
съоръжения от подземни води за задоволяване на собствени потребности на
гражданите съгласно чл.118г, ал.3,т.5 от ЗВ, тъй като не са изпълнени
изискванията на чл.43,ал.2 от ЗВ. Изложено е, че имотът е с начин на трайно
ползване „за друг вид застрояване“ и вид на територията „Земеделска“.
Водовземните съоръжения, изградени в такъв вид имоти и в които имоти се
извършва стопанска дейност можели да се впишат в регистъра по чл.112,ал.1,т.1
от Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и
опазване на подземните води. Изложено е още, че водовземането
от подземни води за стопански цели подлежи на разрешителен режим,като
разрешителното се издава на юридически лица, еднолични търговци и регистрирани
земеделски производители.
Така постановеният акт съставлява
индивидуален административен акт. Направеното волеизявление е с властнически
характер и създава конкретно задължение за адресата. С него се отказва
прилагането на уведомителния, регистрационен режим и се изисква конкретно
поведение от собственика на имота - да предприеме действия по вписване в
регистъра по чл.112,ал.1 т.1 от Наредба № 1/10.10.2007г.,
т.е. при условията на заплащане на такса, с оглед разпоредбата на чл.8,ал.2 от
ЗВ и чрез разрешително за водовземане, с оглед
ограничението на чл.44,ал.1,т.1 от ЗВ.
Оспорването срещу така постановения акт
е допустимо, доколкото жалбата е подадена чрез администрацията на БДИБР на
23.12.2021г.,а писмото е получено на 15.12.2021г.,т.е. спазен е 14-дневния срок
за обжалване, като същото изхожда от адресат на акта, пряко засегнат от отказа.
Отказът не е нищожен административен
акт, тъй като независимо от постановяването му в рамките на производство по
уведомяване и регистрация, същият е израз на установени от закона правомощия на
директора на басейнова дирекция по воденето на
регистри на водовземни съоръжения и контрол при
упражняване правото на водовземане. А и самата
разпоредба на §41,ал.5 от ПЗР към ЗИД на ЗООС (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2020 г., в
сила от 27.11.2020 г.) предвижда възможност да се отказва вписване в съответния регистър по чл.
118г, ал. 3 от Закона за водите.
Отказът обаче е незаконосъобразен поради
противоречие с материалноправните разпоредби и с
целта на закона, както и с принципа за пропорционалност, установен в чл.6 от АПК.
С оглед изложените в писмото мотиви се
налага извод, че основание да се откаже признаване на правото на безвъзмездно водовземане по чл.43,ал.2 от ЗВ е обстоятелството, че не са
изпълнени условията на чл.43,ал.2 от ЗВ, имотът, в който е изграден процесният кладенец е с начин на трайно ползване „за друг
вид застрояване“, вид на територията „земеделска“, в който се извършва
стопанска дейност.
Според чл.43,ал.2 от ЗВ физическите лица
- собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания,
имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м
на денонощие за собствени потребности
от намиращите се в него повърхностни и подземни води, както и в случаите на
ползване на индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща
инсталирана мощност до 50 kW, използващи като
първичен енергиен източник енергията на сухите зони в земните недра и на
подземните води с температура до 20 °С, с изключение
на минералните води.
В мотивите на оспорвания отказ не се
уточнява кое точно от условията на чл.43,ал.2 ЗВ не е изпълнено, което прави
отказът немотивиран,а това препятства преценката на съда за законосъобразност и
е самостоятелно основание за отмяна.
Видно е, че за упражняване на право на
безвъзмездно водовземане е необходимо да се касае за
физическо лице, собственик или ползвател на недвижим имот, имотът да се намира
в границите на населено място или селищно образувание и водовземането
да е за собствени потребности.
Разпоредбата на § 41 от ДР на ЗООС,на
основание на която е подаденото заявление, въвежда и изискване за срок на изграждане
на съоръжението и за срок на подаване на заявлението, които срокове в случая са
спазени и не се спори за това.
Несъмнено е и няма спор, че заявителят е
физическо лице собственик на недвижимия имот.
От изложените в отказа мотиви става
ясно, че според административния орган водовземането
е свързано със стопански цели, но доказателства за това няма с оглед вида на
описания в заявлението имот. Доказателства няма за това и да се касае за
регистриран земеделски производител. Напротив, установи се посредством
заключението по допуснатата СТЕ, че се касае за вилен имот, в който няма следи
от стопанска дейност. В същия има плодни дръвчета и лозови насаждения за лично
ползване. В същия са изградени две едноетажни жилищни сгради, лятна кухня с барбекю и лека постройка за съхранение на отоплителни
материали.
Вида на имота по никакъв начин не може
да обоснове наличието на стопанска дейност и възможността да се водовзема в този имот с цел различна от задоволяването на
собствени нужди.
Остава изискването за местонахождението
на имота в границите на населено място. Тук следва да се отбележи, че начинът
на трайно ползване и вида на територията не са сред условията нито на чл.43 от
ЗВ, нито в приложимия § 41 от ПЗР на ЗИД на ЗООС.
От доказателствата към заявлението –
нотариален акт и скица на имота се установява,че същият е с административен адрес
в гр.Карлово, местност „Бежбунар“, ул.“3та“.
Видно от заключението на вещото лице
инж.Р. по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено
от страните, за процесния имот не е одобряван ПУП-ПРЗ
и няма регулационно отреждане. Същият е отразен в План на новообразуваните
имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е заснет в кадастралния план, като местността е
част от землището на гр.Карлово. Намира се в северната част на гр.Карлово в
непосредствена близост до жилищните сгради.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за
административно-териториалното устройство на Република България, териториални
единици са населените места и селищните образувания. Населено място е
исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на
постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни
граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Според чл. 3, ал. 3
от с. з. населените места се делят на градове и села и подлежат на регистрация
в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални
единици.
В случая, спорът е дали имотът е част от
гр.Карлово,като няма спор,че гр.Карлово е населено място по смисъла на ЗАТУРБ.
Съгласно § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ "територията на населено място" е
селищна територия, обхваната от границите му /строителните му граници/,
определени с устройствен план, без да се включва
землището. Тоест, липсата на устройствен план прави
имотът на жалбоподателя да се намира извън територията на населеното място. Същевременно
обаче, видно от експертното заключение, според Предварителен проект за ОУП на
гр.Карлово, неприет към настоящия момент, процесният
имот попада в границите на населеното място, в устройствена
зона „Жм“-територии със съществуващи жилищни функции,
зона „Жилищна среда с индивидуално жилищно застрояване с малка височина на
застрояване- Н max
10м., преобладаващо еднофамилно и двуфамилно
обитаване“.
При това положение, след като се касае
за използван за собствени нужди имот, находящ се в
землището на населено място, в непосредствена близост до града, предоставен
някога с ПМС за лично ползване и
проектиран да стане част от населеното място, отказът да се признае право на
безвъзмездно водовземане за очевидно собствени нужди,
само на основание, че имотът не се намира в населено място, защото за него няма
изработен устройствен план, се явява в противоречие с
принципа за пропорционалност в чл.6 от АПК, както и е несъответен на целта на
Закона за водите за осигуряване на интегрирано управление на водите в интерес
на обществото и за опазване на здравето на населението/чл.2/.
Ето защо, както и поради констатираната
липса на ясни мотиви, оспорваният отказ ще следва да се отмени и преписката да
се върне за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при съобразяване
на изложените тук мотиви и като се съобразят изискванията на §41,ал.2 и ал.3 от
ПЗР от ЗИД на ЗООС относно изискуемите документи,които следва да се представят
към заявлението, и на чл.43,ал.3 от ЗВ
относно разполагаемите ресурси. Следва да се отбележи, че нито в хода на
административното производство, нито в хода на съдебното производство не се
установи нарушение от страна на заявителя на изискванията в Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните
води, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на
регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването и
министъра на икономиката и енергетиката/чл.117 и чл.119/.
С оглед изхода на спора, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски в размер на 430лв.
депозит за вещо лице, 10лв. държавна такса и 600лв. заплатено адвокатско
възнаграждение или общо 1040лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по оспорване на Г.М.М. отказ за регистрация на водовземно
съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности на
гражданите, обективиран в писмо изх. № РР-10-740(1)/08.12.2021
г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район".
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" за ново произнасяне в едномесечен срок по Заявление вх.№ РР-10-740/23.10.2020г.
на Г.М.М., ЕГН ********** ***, при съобразяване с
гореизложените мотиви.
ОСЪЖДА БАСЕЙНОВА
ДИРЕКЦИЯ“ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“ да заплати на Г.М.М.,
ЕГН ********** *** сумата от 1040/хиляда и четиридесет/ лева разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: