№ 15177
гр. С., 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110144427 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Й. А.-А., ЕГН **********, срещу „Е.П.“ ЕАД, ЕИК
****** (съгласно молба уточнение от 05.04.2023 г.), с която е предявен иск с правно
основание чл. 439 ГПК.
Ищцата твърди, че наследодателят й Йордан А. С. е осъден с изпълнителен лист от
22.04.2016 г. по ч. гр. д. № 6341/2016 г. по описа на СРС, 63 състав, да заплати на „ЧЕЗ
Електро България“ АД сумата от 393,48 лв., ведно със законна лихва от 04.02.2016 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 17,34 лв., дължима за периода от
18.07.2015 г. до 27.01.2016 г., както и 105,35 лв. - разноски по делото, включваща и 80 лв. -
адвокатски хонорар. Посочва, че въз основа на изпълнителния лист при ЧСИ Стоян Якимов
с peг. № 844 на КЧСИ е образувано изпълнително дело № 499/2017 г. срещу Й.А.С.. Твърди,
че от 2017 г. не са извършвани изпълнителни действия срещу нея като наследник (длъжник)
на Й. С., поради което е настъпила перемпция и вземането е погасено по давност. Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу наследодателя й
Йордан А. С. по ч. гр. д. № 6341/2016 г. по описа на СРС, 63 състав, в полза на „ЧЕЗ
Електро България“ АД. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск.
Признава, че срещу наследодателя на ищцата по ч. гр. д. № 6341/2016 г. по описа на СРС, 63
състав, е издадена заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден и изпълнителен
лист от 22.04.2016 г., с които Йордан А. С. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Електро България“
АД (с ново наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД) стойност за използвана
електрическа енергия в размер на 393,48 лв., 17,34 лв. - лихва за забава върху главницата и
1
направените разноски по делото в размер на 105,35 лв. Оспорва процесните задължения да
са погасени по давност, като посочва, че от страна на кредитора „Електрохолд Продажби”
ЕАД е изпратена молба с вх. № 007271/06.02.2017 г., въз основа на която е образувано
изпълнително дело № 499/2017 г. при ЧСИ Стоян Якимов, а с нея са поискани множество
изпълнителни действия. Посочва, че на 20.12.2018 г. е получено съобщение от ЧСИ Стоян
Якимов във връзка със смъртта на длъжника по делото, като на негово място са
конституирани наследниците му, имащи всеки по 1/5 идеална част от наследството му, като
един от тях е именно ищцата, която е легитимирана да предяви иска само за своята част от
наследството на длъжника. Твърди, че е подал молба с искане за извършване на нови
изпълнителни действия по изпълнително дело № 499/2017 г., а именно да бъдат наложени
запори на всички вземания - трудови, пенсия или налични банкови сметки на длъжника от
08.01.2019 г., с което отново е прекъсната давността за вземането по изпълнителния лист от
22.04.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 6341/2016 г. по описа на СРС, 63 състав, както и
двугодишният срок за настъпване на перемпция по изпълнителното дело. Посочва, че на
26.07.2021 г. е извършено ново изпълнително действие, с което са наложени запори на
всички вземания на длъжниците. Твърди, че последната подадена от ответника молба с
искане за извършване изпълнително действие е за налагане на запори на всички вземания -
трудови, пенсия или налични банкови сметки на длъжника, която е от 23.07.2021 г., с което
давността отново е била прекъсната. Посочва, че въпреки предприетите активни действия по
изпълнително дело № 499/2017 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, което е висящо и към
настоящия момент, плащания по изпълнителното производство или директни преводи към
кредитора липсват. Посочва, че давността за процесното вземане е пет години, като същата
не е текла до издаването на изпълнителен лист. Твърди, че от момента на образуване на
изпълнително дело № 499/2017 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов до подаването на отговора
на исковата молба не е имало предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита, че погасителната давност за вземането не е
настъпила и искът следва да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е отделил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите, че: 1) срещу
наследодателя на ищцата е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6341/2016 г. по
описа на СРС, 63 състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 22.04.2016 г., с
които Йордан А. С. (наследодател на ищцата) е осъден да заплати на „ЧЕЗ Електро
България“ АД (с ново наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД) главница за използвана
електрическа енергия в размер на 393,48 лв., ведно със законна лихва от 04.02.2016 г. до
окончателното плащане, както и 17,34 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от
18.07.2015 г. до 27.01.2016 г. и направените разноски по делото в размер на 105,35 лв. 2) въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 499/2017 г. при
ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844 на КЧСИ; 3) ищцата има качеството на наследник на
2
Йордан А. С..
От приетото копие от изпълнително дело № 20178440400499 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.
№ 844 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба вх.
№ 007271 от 06.02.2017 г. на „ЧЕЗ Електро България“ АД против Й.А.С. въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2016 г.
и изпълнителен лист от 22.04.2016 г., издадени по ч. гр. д. № 6341/2016 г. по описа на СРС,
63 състав, по силата на които ответникът е осъден да заплати на „ЧЕЗ Електро България“
АД, ЕИК ****** сумата от 393,48 лв., ведно със законна лихва за периода от 04.02.2016 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 17,34 лв. за периода от 18.07.2015 г.
до 27.01.2016 г. и 105,35 лв. – разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 80,35
лв. възнаграждение за адвокат. В молбата за образуване на изпълнителното дело на
основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна проверка
на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и
други, да определя способа за изпълнение, както и да събере направените по
изпълнителното дело разноски, направено е искане с поканата за доброволно изпълнение да
бъде насрочена дата за извършване на опис на движимите вещи, находящи се по адреса на
местоживеенето, респ. седалището на длъжника, както и за налагането на запор върху
трудовото възнаграждение, респ. банковите сметки на длъжника.
На 06.02.2017 г. е образувано изпълнителното дело, наложен е запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника по справка от НОИ, получавано от „Пи Джи Кепитъл“ ЕООД,
разпоредено е на основание чл. 458 ГПК да се уведоми НАП за започнатото изпълнение
срещу длъжника, да се изискат справки за притежавано имущество, семейно състояние на
длъжника, за притежавани от последния дружествени дялове и акции в търговски
дружества, относно регистрирано трудово правоотношение, разпоредено е да се изпрати
покана за доброволно изпълнение до длъжника и са начислени такси и приети разноски по
делото.
На 21.03.2017 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
На 20.12.2018 г. са конституирани наследниците на Й.А.С., починал на 04.08.2018 г. – В.
И.нова С.а, съпруга, А. Й. Б., дъщеря, Б. Й.ов А., син, Р. Й. И.нова, дъщеря, И. Й. А.-А.,
дъщеря.
До новоконституираните длъжници са изпратени съобщения за дължимите суми по
изпълнителното дело, които съобщения са получени на 02.01.2019 г., с изключение на А. Й.
Б., за която е залепено уведомление по чл. 47 ГПК.
На 08.01.2019 г. е постъпила молба с вх. № 001089 от „ЧЕЗ Електро България“ АД с
искане за налагане на запор върху всички вземания – трудови, пенсия или други налични
суми по банкови сметки на длъжника, след извършване на необходимите справки за наличие
на такИ..
На 04.01.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Р. Й. И.нова,
получавано от „А..К.“ ЕООД, на 10.01.2019 г. е наложен запор върху трудовото
3
възнаграждение на Б. Й.ов А., получавано от ЕТ „К.Т.В.М.“, на 10.01.2019 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на А. Й. Б., получавано от „Е.П.“ ЕООД, както и
запор върху трудовото възнаграждение на В. И.нова С.а, получавано от „.Н.Ч.А.З. 1938“.
На 07.02.2019 г. е насрочен опис и оценка на движими вещи за 05.03.2019 г. от 15:00 часа,
който няма данни да е проведен.
На 26.07.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Б. Й.ов А.,
получавано от „М.Е.“ ООД.
На 23.07.2021 г. е постъпила молба вх. № 29168 от „ЧЕЗ Електро България“ АД с искане
за налагане на запори върху всички вземания – трудови, пенсия или други налични суми по
банкови сметки на длъжника, след извършване на необходимите справки за наличие на
такИ., а в случай, че не бъдат установени - за насрочване на опис на движимите вещи,
находящи се на адреса на длъжника.
На 13.08.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р. Й.
И.нова, което получава в „С.“ ЕООД (запорното съобщение е получено на 25.11.2021 г.), на
длъжника А. Й. Б., което получава в „М.“ ЕООД (запорното съобщение е получено на
16.08.2021 г.) и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И. Й. А.-А., което
получава в „Народно читалище А.З. – 1938“ (запорното съобщение е получено на 23.08.2021
г.), като е разпоредено да се изпратят запорни съобщения и да се уведомят длъжниците.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 439 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно главно
доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително
изпълнение поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на
исковата защита. В тежест на ответника е да докаже онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в
конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, водещи до
спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
От обсъдените доказателства се установи, че срещу ищцата е образувано и висящо
изпълнително производство, по което от нея се претендират част от дължимите суми по
процесния изпълнителен лист, задълженията за чието плащане са преминали в правната й
сфера по силата на настъпилото наследствено правоприемство. Следователно за ищцата е
налице правен интерес от търсената искова защита само по отношение на предявените
срещу нея вземания за по 1/5 част от сумите по изпълнителния лист, за които отговаря
съразмерно на дела си в наследството (чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН) и които именно се
претендират от нея с поканата за доброволно изпълнение – л. 49 от изпълнителното дело, а
4
именно: 78,70 лв. - главница, ведно със законна лихва от 04.02.2016 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 3,47 лв., дължима за периода от 18.07.2015 г. до
27.01.2016 г., както и 21,07 лв. - разноски по делото. За останалата 4/5 част от вземанията, за
която изпълнението е насочено спрямо трети лица (останалите наследници по закон на
починалия длъжник Й.А.С.) и за които суми е издаден изпълнителният лист, исковата
претенция е недопустима, като доколкото наличието на правен интерес е сред абсолютните
процесуални предпоставки, за които съдът следи във всяко положение на делото,
производството в тази част следва да бъде прекратено.
В случая по делото е безспорно обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение, в хипотезата на чл. 416 ГПК. На основание
последната норма, във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК влязлата в сила заповед за изппълнение е
основание за издаването на изпълнителен лист.
Според ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания
по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения съдът намира, че разпоредбата на чл. 439, ал. 2
ГПК намира приложение и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене
не се провежда.
На първо място, следва да се разгледа твърдението на ищцата, че е приложима кратката
тригодишна погасителна давност. Настоящият състав намира, че процесните вземания се
погасяват с предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като
произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и последиците й следва
да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. С влизане в сила на
заповедта за изпълнение - чл. 416 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на
пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия
исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет и спор между същите
страни на същото основание за това вземане е недопустим. Задължителната практика на
ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или
е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва
стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Изброените правни последици приравняват влязлата в сила заповед за изпълнение на силата
на пресъдено нещо, с изключение на правозасилващото действие на СПН, която е
материалноправна последица, характерна за влязлото в сила решение. Доколкото издадената
заповед има всички последици на съдебно решение - установително действие и
преклудиране на обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и
изпълнителна сила, то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата
петгодишна погасителна давност, включително относно спорните лихви (в този смисъл
определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ІV г. о., ВКС,
5
определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на IV г. о. на ВКС,
решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о., ВКС, определение
№ 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. по описа на II т. о., ВКС, решение № 37
от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 118 от
7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 50295 от
23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Положението на
кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие иницииране на заповедно
производство, отколкото, ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по
общия ред. Съответно, не би следвало се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
приложима към влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за
изпълнение, доколкото това би означавало за идентични по установително действие и
изпълнителна сила съдебни актове да се придадат различни правни последици относно
течението на погасителната давност. Поради това съдът приема, че приложим в случая е
петгодишният давностен срок за всички спорни вземания (независимо от характера им на
периодични плащания, включително за изтеклите лихви и разноски).
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение – в случая най - късно на 22.04.2016 г. (с изтичането на
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и издаването на изпълнителния лист, тъй като не са релевирани
твърдения, нито са ангажирани данни за различен момент на влизането й в сила), е
започнала да тече нова петгодишна давност.
Установява се на следващо място, че въз основа на изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело № 20178440400499 по описа на ЧСИ С.Я. на 06.02.2017 г.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Според мотивите на т. 10 на ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Взискателят е този, които чрез своите действия и активност
следва да поддържа висящността на изпълнителния процес - като заявява извършване на
конкретни изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за извършването им
и иска прилагане на нови изпълнителни способи. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатИ. на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
6
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Според възприетото от ВКС тълкуване в изпълнителния процес давността не спира да
тече, но се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. По
смисъла на цитираното тълкувателно решение нова давност започва да тече с
предприемането на всяко ново изпълнително действие за принудително изпълнение.
На следващо място и в доктрината и съдебната практика несъмнено се приема,
включително и преди постановяването на ТР № 2/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, че в
случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не
конститутивно действие. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния
процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа (да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да
не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение,
тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата
давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по
време валидно изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Съобразно актуалната съдебна практика извършените изпълнителни действия или новото
искане, след настъпила перемция, обаче, също прекъсват давността, независимо дали е
образувано ново дело, защото съдебният изпълнител е длъжен да извърши поисканото
изпълнително действие (така решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа
на ВКС, IV г. о.). Перемирането на изпълнителното дело поради непоискването и
неизвършването на изпълнителни действия в продължение на две години е без правно
значение по отношение на ефекта на прекъснатата въз основа на валидно извършеното
7
изпълнително действие погасителна давност.
С оглед така изложените принципни съображения съдът приема, че по отношение на
длъжника И. А.а - А. давността е била прекъсната на 06.02.2017 г., с налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника Й. С. (същата е прекъсната и с молбата на
взискателя за образуване на изпълнително дело от 06.02.2017 г., в която е посочен конкретен
изпълнителен способ и е осъществено възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ). Съобразявайки
разясненията, дадени в мотивите на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че погасителната давност по отношение на
процесните вземания е била прекъсната в хипотезата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и с молбата на
взискателя от 08.01.2019 г. (подадена в двугодишен срок след последното действие, с което
е била прекъсната давността на 06.02.2017 г.), с която последният е поискал от ЧСИ да
извърши конкретни изпълнителни действия спрямо длъжниците – налагането на запори,
като за прекъсване на давността е без значение дали поисканите действия са били
предприети от ЧСИ. Настоящият съдебен състав приема, че насрочването на опис на
07.02.2019 г. не е част от фактическия състав по извършване на описа и не е валидно
изпълнително действие, от категорията на тези, които прекъсват течението на давността, при
липса на данни описът да е бил извършен (така и решение № 261400 от 26.04.2022 г. по в.
гр. д. № 12728/2020 г. по описа на СГС, IV Д състав и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС).
Спрямо ищцата И. А.а – Андова погасителната давност е била прекъсната и на 13.08.2021
г. с наложения запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от „.Н.Ч.А.З. 1938“,
доколкото съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Действително в периода от 08.01.2019 г. до
23.07.2021 г. е изтекъл период, по - дълъг от две години, през който не са искани и
извършвани изпълнителни действия срещу ищцата – И. Й. А.-А.. Ако се приеме, че срокът
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, като предприетите
изпълнителни действия по отношение на един от длъжниците са без правно значение и
последици спрямо останалите, т. е. предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК подлежат на
установяване за всеки един длъжник поотделно, то към момента на налагане на запора на
13.08.2021 г. е изтекъл период от две години от последното по време валидно изпълнително
действие. Както се посочи по – горе обаче изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
спрямо този длъжник не е основание за незачитане на изпълнителното действие от
13.08.2021 г., с което срокът на погасителната давност е бил прекъснат. Съгласно
разясненията, дадени в решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС,
IV г. о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о., които
настоящият състав споделя, перемпцията е без правно значение за давността. Изтеклата
погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, а настъпилата
перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, давността е
прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД и съдебният изпълнител не може да откаже да
8
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. В случая на 23.07.2021 г. е постъпила нова молба за налагане на запори от
взискателя и тази молба, както и последващо наложения запор също са прекъснали
погасителната давност. Съответно от 13.08.2021 г. до датата на образуване на настоящото
производство, а и към настоящия момент, давността не е изтекла. В допълнение, дори да се
приеме, че погасителната давност не се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция (който въпрос е предмет на
тълкувателно дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС), то от последното по време
изпълнително действие, с което е прекъсната давността – 08.01.2019 г. до датата на подаване
на исковата молба на 16.08.2022 г., а и към датата на приключване на устните състезания по
делото на 12.07.2023 г., не е изтекла предвидената петгодишна погасителна давност за
вземанията по изпълнителния лист.
Същевременно, следва да се съобрази и че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобИ.т права от частноправните субекти (каквито са страните по
делото). Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.), според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичане на 7 дни от обнародване на този закон в „Държавен вестник“.
Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е
възобновено на 21.05.2020 г. Ето защо за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.
давностният срок е спрял да тече (за период от два месеца и осем дни). Течението му се е
възобновило отново, считано от 22.05.2020 г. Към момента на образуване на исковото дело
(16.08.2022 г.) давностният срок за погасяване на вземанията срещу И. А.-А., като
наследник на първоначалния длъжник Й. С., не е изтекъл, включително и към настоящия
момент, съответно правото на принудително изпълнение на взискателя на вземанията срещу
длъжника – ищец не е погасено по давност.
При така изложеното, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ответника, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено с
оглед цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и извършените от
9
процесуалния представител на ответника процесуални действия в хода на производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Й. А.а - А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., район С., кв.
„Х.Б.“, ..... срещу „Е.П.“ ЕАД, с предходно наименование „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., .............., иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищцата И. Й. А.а - А., като наследник на Й.А.С., ЕГН
**********, не дължи на „Е.П.“ ЕАД следните суми: сумата от 78,70 лв., ведно със законна
лихва за периода от 04.02.2016 г. до изплащане на вземането, главница за доставена, но
незаплатена електрическа енергия, сумата от 3,47 лв. - мораторна лихва за периода от
18.07.2015 г. до 27.01.2016 г. и сумата от 21,07 лв. – разноски по делото, за които суми на
22.04.2016 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6341/2016 г. по описа на СРС, 63
състав, срещу наследодателя на ищцата Й.А.С., ЕГН **********, въз основа на който
изьпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20178440400499 по описа на ЧСИ
С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, поради погасяване на правото на
принудително изпълнение за вземанията, като
ВРЪЩА искова молба с вх. № 171261/16.08.2022 г. на И. Й. А.а - А., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., район С., кв. „Х.Б.“, ул. „517“ № 33 срещу „Е.П.“ ЕАД, с предходно
наименование „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
.............., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска с правно основание чл. 439
ГПК в частта относно вземанията за разликата над посочените по - горе размери до пълните
предявени размери съответно от 393,48 лв., ведно със законна лихва от 04.02.2016 г. до
изплащане на вземането, главница за доставена, но незаплатена електрическа енергия, от
17,34 лв. – мораторна лихва за периода от 18.07.2015 г. до 27.01.2016 г., както и от 105,35 лв.
- разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителният лист по ч. гр. д. № 6341/2016
г. по описа на СРС, 63 състав, срещу наследодателя на ищцата Й.А.С., ЕГН **********, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20178440400499 по описа на ЧСИ С.Я.,
с рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, като недопустимо поради липса на правен
интерес.
ОСЪЖДА И. Й. А.а - А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., район С., кв. „Х.Б.“, ....., да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Е.П.“ ЕАД, с предходно наименование „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., .............., сумата от 100 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част, в която има характер на
определение, може да се обжалва от ищцата с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11