Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 11.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на
трети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Д.Шулева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 11488 по описа за 2018г. на СГС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение от 02.11.2016г по гр.д.
№ 39436 по описа за 2014г. на Софийски районен съд, 88-ми състав са отхвърлени предявените с искова молба вх. І№ 11046/18.07.2014г.
искове от Столична община, с адрес:
гр. София, ул. „*********и адрес за призоваване: гр. София, бул. „*************срещу:
1.
Е.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** с
правно основание чл. 108 от ЗС за предаване
владението на собствения й имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4360.425.15.1. с предназначение жилище, представляващ апартамент № 113 в жилищна сграда в гр.
София , ж.к. „********бл. **,стар номер на блока ****, състоящ се от две стаи,
кухня, дневна и сервизни помещения, с площ , прилежащи части и съседи посочени по
нотариален акт № 12/2014г., както следва: със застроена площ от 86кв.м. при съседи по
документ за собственост: от изток - вход и стълбища, от запад – двор, от север
– двор, от юг – улица „617”, отдолу – избени помещения, отгоре – апартамент №
115 и № 116, а по представена схема от АГКК при съседни самостоятелни обектни в
сградата: на същия етаж – няма, под
обекта – няма, над обекта – 68134.4360.425.15.4.; 68134.4360.425.15.3., заедно
с прилежащото към апартамента избено
помещение № 11 с полезна площ от 3 кв.м. при съседи по документ за
собственост: мазе № 12, двор, коридор,
заедно с 0,979% ид.ч. от общите части на сграда № 15, в която се намира самостоятелния
обект и толкова от правото на строеж върху мястото – ПИ с идентификатор
68134.4360.425;
2.
срещу Е.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** с
правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК
за отмяна на нотариален акт № 12/13.03.2014г.,
том І, рег. № 921, дело № 11/2014г. на нотариус Т.А., рег. № 272 на Нот.К.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 1171877/17.11.2016г. по регистъра на СРС от
ищеца С.О.в частта, в която исковете
са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
Посочило е, че имотите по нотариалния акт от 2014г. и по договора от
06.07.1978г., по договора от
09.03.1982г. и ОИС от 2014г. имотите били идентични, извода на районния съд за
обратното бил неправилен. Претендирало е разноски.
Въззиваемият – ответник по исковете Е.В.В.
ЕГН ********** чрез назначения му по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил жалбата.
Посочил е, че решението е правилно. Не било установено ищецът да е
собственик на имота, не било установена идентичност на имота по договора от
1978г. и нотариалния акт от 2014г. Приетите
документи установявали, че е собственик на имота по нотариалния акт от 2014г. и
го владее на годно основание.
Въззиваемият – ответник по исковете Б.Д.С., ЕГН ********** не е изразил становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 11046/18.07.2014г., уточнена с молба от 07.11.2018г. и във
въззивната жалба на Столична община,
с адрес: гр. София, ул. „*********и адрес за призоваване: гр. София, бул. „*************:
1.
срещу Е.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** с
правно основание чл. 108 от ЗС за
предаване владението на собствения й на основанието по АОС № 8833/16.06.2014г.- чл.
11 от Закона за наследството, имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4360.425.15.1.
с предназначение жилище, представляващ апартамент
№ 113 в жилищна сграда в гр. София , ж.к. „********бл. **, стар номер на
блока ****, състоящ се от две стаи, кухня, дневна и сервизни помещения, с площ,
прилежащи части и при съседи посочени в нотариален акт № 12/2014г.: площ от
86кв.м. съседи: от изток - вход и стълбища, от запад – двор, от север – двор,
от юг – улица „617”, отдолу – избени помещения, отгоре – апартамент № 115 и №
116, а по представена схема от АГКК при съседни самостоятелни обектни в
сградата: на същия етаж – няма, под
обекта – няма, над обекта – 68134.4360.425.15.4.; 68134.4360.425.15.3., заедно
с прилежащото към апартамента избено помещение № 11 с полезна площ от 3 кв.м. при съседи по документ за
собственост: мазе № 12, двор, коридор,
заедно с 0,979% ид.ч. от общите части на сграда № 15, в която се намира самостоятелния
обект и толкова от правото на строеж върху мястото – ПИ с идентификатор
68134.4360.425;
2.
срещу Е.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** с
правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК
за отмяна на нотариален акт № 12/13.03.2014г., том І, рег. № 921, дело №
11/2014г. на нотариус Т.А., рег. № 272
на Нот.К.
Навел е твърдения, че е
собственик на имота описан в договора от 1978г. и в АОС от 2014г. на основанието, посочено в АОС – чл. 11 от
закона за наследството, но ответниците били сключили помежду си договор за
продажба на имота с нотариален акт № 12/2014г., в който имотът би описан по
начина, посочен в исковата молба. Този имот бил продаден на 06.07.1978г. на М.А.С.,
И.В.С.и И.В.С., те били починали и не били оставили наследници. При проведена
проверка за установяване кой живее в имота на 09.04.2014г. било установено, че
в имота не живее никой, но в последствие Е.В. представил в общината нотариален акт № 12/2014г., сочещ че той е
собственик на имота по договор за покупко-продажба с продавач Б.С., наследник
на Д. С., купил имота по договор от 09.03.1982г. Такъв договор от 1982г. не бил
открит в архива на СО и не бил сключван, поради което и имотът не бил придобит
от Д. С., съответно от наследника му Б.С. и от Е.В.. Посочил е, че независимо
че не предявявал собственически иск срещу Б.С. искането му по чл. 537, ал.2 от ГПК срещу него било допустимо, защото той бил праводател на ответника Е.В. и
това искане било преюдициално по отношение на иска му по чл. 108 от ЗС. Посочил
е, че имотите описани в договора от 1978г., в АОС от 2014г, в договора от
1982г. и в нотариалния акт от 2014г.
били идентични, но собственик на имота бил СО на основание на чл. 11 от Закона за наследството,
ответникът в. държал имота без да има основание за същото. Претендирал е
разноски.
Ответникът Е.В.В., ЕГН ********** чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е
оспорил исковете. Посочил е, че е собственик на имота,
описан в нотариалния акт от 2014г. на основанието посочено в него,
неоткриването в архива на ищеца на договора от 1982г. не означавало, че такъв
не бил сключен. Ответникът бил придобил имота на годно правно възмездно
основание. Доколкото договора от 1982г. бил сключен преди повече от 30 години,
то при сключването на договора от 2014г. били изтекли всички давностни срокове и съобразно
чл. 70 от ЗС Б.С. имал право да се разпорежда с имота през 2014г.
Ответникът Б.Д.С., ЕГН ********** не е изразил становище.
По делото е приет неоспорен от
страните договор рег. № 22/06.07.1987г., том VІІ, носещ подписи
на страните по него, съгласно който Главна дирекция за изграждане на София при
СГНС на основание на чл. 117 от ЗТСУ е продало на М.А.С., И.В.С.и И.В.С. новопостроено жилище № 113, находящо се в бл. **** в
кв. ******”, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, сервизни помещения с площ от 88,41кв.м. и избено помещение № 8 и 0,944%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, определени
със Заповед № 607/19.04.1977г. на Председател на Димитровски РНС на стойност от
770лв. при съседи на жилището:
стълбище, ул. „617”, от две страни –двор; при съседи на избено помещение:
коридор, В.М.М., Д. В.Т., М.Н.Т., като продажна цена е 12573лв., като част от сумата е по договор за заем от ДСК, за
който е вписана ипотека том 6, стр. 93, 10.04.1979г.
По делото е приет договор от 09.03.1982г., носещ подпис
за страните по него, съгласно който СНС, РНС „Люлин” е продало на Д.Б.С. по реда на Наредба за държавните
имоти недвижим имот, представляващ държавен апартамент ведомствен на СД „Градски транспорт” представляващ апартамент № **********в гр. София, състоящ се от две стаи, кухня,
дневна и сервизни помещения със застроена площ от 86кв.м. с избено
помещение № 11 с полезна площ от 3 кв.м. с идеални части от общите
части на сградата и с 0,979% ид.ч.
от правото на строеж върху мястото при
съседи на жилището: от изток- вход и стълбище, от запад-двор; от север
– двор, от юг-ул. 617”, отгоре-ап. 115 и 116, отдолу-избени помещения; при съседи на избено помещение: - мазе
12, двор и коридор при продажна цена от
14105лв.
Приета е таблица за окончателни цени
за продажба на жилища и магазини в бл.
12-17, ж.к. **********”, гр. София от
19.04.1977г., съгласно която ап. № 113 е
с площ от 88,41кв.м. и 0,944 ид.ч. от правото на строеж и с цена на право на
строеж за тях от 770лв. и цена за
продажба на имота от 12573лв.,
припадащото се мазе е № 8. По тази
таблица мазе № 11 се припада на ап. 114.
Приети са удостоверение за
родствени връзки изх. № ГР-3-99, издадено на 04.03.2014г. от СО, район
Люлин, писмо рег. индекс
ЖН-92-114/1/16.06.2014г., издадени от СО, район Люлин, съгласно които: М.А.С., ЕГН ********** е
починал е на 29.01.1992г.; И.В.С.,
ЕГН ********** е починала на 09.01.1994г.,
И.В.С., ЕГН ********** е
починала като неомъжена без деца, М.С. и И.В.са родители на И.М., не са имали и
братя и сестри, имали са друга дъщеря – Ц.М.С., която е починала на
31.08.2012г. неомъжена и без деца.
Приети са заповед №
РД-09.124/28.03.2014г. на кмета на СО,
район Люлин, констативен протокол от
09.04.2014г., Заповед № РД-09-161/10.04.2014г на кмета на СО, район Люлин,
съгласно които комисия от служители на СО, район Люлин са извършили проверка на
09.04.2014г. и са посетили апартамент № ********, гр. София, като са
установили, че жилището е заключено, един прозорец е открехнат, счупени са
стъкла на остъкления балкон, входна врата на апартамента е с видими следи от
насилие, по информация на съсед от ап. 114 през зимата е починала
собственичката Иванка С. и от тогава в него не живее никой, на 10.04.2014г.
кмета на СО, район Люлин е издал заповед за завземане на този имот като
безстопанствен.
Приет е АОС № 8833/16.06.2014г.
съгласно който на основание на чл. 2, ал.1,т. 7 от ЗОС вр. с чл. 11 от Закона за наследството е съставен
акт за общинска собственост за
апартамент ********кадастрален идентификатор 68134.4360.425.15.1. състоящ
се от две стаи, дневна и кухня и
сервизни помещения със застроена площ от 94,43кв.м.(със 100% балкони), избено помещение № 8 с площ от 4,36кв.м.,
ведно с 0,944% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, панелна конструкция, въведен в експлоатация през 1976г., при съседи:
на същия етаж-коридор, под обекта –мазета, над обекта – 68134.4360.425.15.4.;
68134.4360.425.15.3.
По делото е приет нотариален акт № 12/13.03.2014г., том І, рег. № 921,
дело 11/2014г. носещ подписи за страните по него и за нотариуса, съгласно който
на 13.03.2014г. Б.Д.С. е продал на Е.В.В. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4360.425.15.1. с предназначение жилище, представляващ апартамент № 113 в жилищна сграда в гр.
София , ж.к. „********бл. **, стар номер на блока ****, състоящ се от две стаи,
кухня, дневна и сервизни помещения, със застроена площ от 86кв.м. при съседи по
документ за собственост: от изток - вход и стълбища, от запад – двор, от север
– двор, от юг – улица „617”, отдолу – избени помещения, отгоре – апартамент №
115 и № 116, а по представена схема от АГКК при съседни самостоятелни обектни в
сградата: на същия етаж – няма, под
обекта – няма, над обекта – 68134.4360.425.15.4.; 68134.4360.425.15.3., заедно
с прилежащото към апартамента избено
помещение № 11 с полезна площ от 3 кв.м. при съседи по документ за
собственост: мазе № 12, двор, коридор,
заедно с 0,979% ид.ч. от общите части на сграда № 15, в която се намира
самостоятелния обект и толкова от правото на строеж върху мястото – ПИ с
идентификатор 68134.4360.425.
По делото са приети книжа по
нотариално дело № 11/2014г. по описа (архива) на нотариус Т.А., рег. № 272 на
нот.К., който архив се съхранява в нотариалната й кантора на адрес/ гр. София,
ул. „цар ********, съгласно които за сключването на договора по нотариалния акт
№ 12/13.03.2014г., том І, рег. № 921, дело 11/2014г. са били представени молба на Б.Д.С. и Е.В.В. за сключване на
договор за продажба на недвижим имот, представени са декларации за гражданско
състояние и за гражданство и такива по чл. 264 от ДОПК,по чл. 4, ал. 7 и по чл.
6, ал. 5 от ЗМИП, справки по НББД, удостоверение от Агенция по Вписвания, удостоверение за данъчна оценка на имота –
апартамент №********, гр. София, район Люлин, издадена на 21.02.2014г. от СО,
район Люлин сочеща за собственик на имота Б.Д.С., договор от 09.03.1982г.,
удостоверение от СО, район Люлин № АГ-69(1)/18.02.2014г., съгласно което
жилищна сграда бл. 12-17, ул. 617” в
гр. София, район Люлин е с
административен адрес към 18.02.2014г. бл.
**, вх. Е, ж.к. Люлин 6”, гр. София, удостоверение за наследници, съгласно
което Б.Д.С. е единствен наследник по закон на Д.Б.С., ЕГН **********, починал
на 25.06.1986г., схема № 9808/20.02.2014г. издадена от АГКК, съгласно която
този имот е с идентификатор 68134.4360.425.15.1.
и е записан като собствен на Д.Б.С. по договор от 09.03.1982г. издаден от
СНС-РНС „Люлин”.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и оглед на място е посочило, че нотариалният
акт № 12/2014г. възпроизвежда изцяло имота, описан в договора от 09.03.1982г. ,
а АОС от 2014г. възпроизвежда описанието на имота по договора от
06.07.1978г. при съобразяване на промени
в нормативна уредба, съгласно които към 2014г. цялата площ на лоджии и балкони
се добавя към имота, а към 1978г. само 40% от тях са се добавяли. Посочило е,
че в таблицата за цените на имотите в бл. 12-17 ап. 113 е с характеристиките на
имота по договора от 1978г. В тази таблица нямало апартамент с характеристиките
на апартамента по договора от 1982г. – с площ от 86кв.м. В тази таблица нямало
апартамент с идеални части от 0,979% ид.ч. от сградата, каквито били посочени в
договора от 1982г. Така било не само във вход Е, но и в останалите входове на
сградата. Избеното помещение № 11 в таблицата било посочено като прилежащо към
ап. 114, но той бил с площ от 88,01кв.м. и с 0,937% ид.ч. от общите части на
сградата. Вещото лице е посочило, че описаните в договора от 1982г. и в
нотариалния акт от 2014г. граници на апартамента – от изток - вход и стълбище,
от запад – двор, не съответстват на границите на имота по схемата от АГКК – от
изток –двор, от запад –стълбище. Посочило е, че имотите по договора от 1978г. и
от1982г. се различавали по площ, прилежащи избени помещения и по прилежащи
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Имот с
характеристики по договора от 1982г. не съществувал в Таблицата за цените на
имотите в сградата. При изслушване в о.с.з. вещото лице е посочило, че имот, описан в нотариалния акт от 2014г. и в
договора от 1982г. реално не съществува. По всички документи освен тези два
документа, ап. 113 бил описан по начина, посочен в договора от 1978г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част по отношение на исковете срещу Е.В. е допустимо.
Съдът приема, че решението в
частта по искането по чл. 537, ал.2 от ГПК срещу Б.С. е недопустимо. Това е така, защото срещу този ответник не е
предявен иск за собственост, а самостоятелното предявяване на искането по чл.
537, ал.2 от ГПК е недопустимо. Произнасянето на съда по искане по чл. 537,
ал.2 от ГПК е допустимо само при предявяване на собственически иск. Искането по
чл. 537, ал.2 от ГПК не е самостоятелно. Непредявяването на собственически иск
срещу ответника С. препятства допустимост на искане срещу него по чл. 537, ал.2
от ГПК. Доводите на въззивника ищец, че искането по чл. 537, ал.2 от ГПК било
преюдициално по отношение на иска по чл. 108 от ЗС са неоснователни. Разрешаването
на спора за собственост е преюдициално по отношение на искането по чл. 537,
ал.2 от ГПК. При така възприето съдът приема, че решението на СРС в тази част е
недопустимо и като такова следва да се обазсили, а производството по искането в
тази част следва да се прекрати.
По правилността на решението в обжалваната част, в която съдът прие, че
решението е допустимо:
Предявените искове срещу Е.В. са с правно основание чл. 108 от ЗС вр. с чл. 11
от ЗН и чл. 537, ал.2 от ГПК за предаване
на владение на собствения на ищеца на основание на чл. 11 от ЗН апартамент № 113 в жилищна сграда в
гр. София , ж.к. „********бл. **,стар номер на блока **** с площ от 88,41кв.м. и избено помещение № 8 и 0,944%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с идентификатор 68134.4360.425.15.1. , описан
в АОС № 8833/16.06.2014г. като
апартамент ********кадастрален идентификатор 68134.4360.425.15.1. състоящ се
от две стаи, дневна и кухня и сервизни
помещения със засторена площ от 94,43кв.м.(със 100% балкони), избено помещение № 8 с площ от
4,36кв.м., ведно с 0,944% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, панелна конструкция, въведен в експлоатация през 1976г.,
при съседи: на същия етаж-коридор, под обекта –мазета, над обекта –
68134.4360.425.15.4.; 68134.4360.425.15.3. като
бъде отменен нотариален акт № 12/2014г.
Действително, с исковата молба
ищецът е описал имота съобразно нотариален
акт № 12/2014г., а не по АОС от 2014г. и по договора от 1978г. Твърденията и
исканията на ищеца обаче са, че имотите по тези документи са идентични, че той
е собственик на имота, описан по договора от 1978г. и АОС от 2014г. на
основание на чл. 11 от Закона за наследството. При така възприето и като
съобрази спецификата на исканията - признаване на правата на ищеца на основание
на договора от 1978г. и чл. 11 от ЗН, то съдът приема, че иск е предявен за
имота по договора от 1978г. и АОС от 2014г., а описанието в исковата молба на
същия съобразно нотариалния акт № 12/2014г. не е от естество да обоснове
обратен извод. При предявен положителен иск за собственост имотът следва да се
опише по титула за собственост на ищеца при съобразяване на промените в регулационния му статут, които следва да се
съобразят служебно от съда при установяване на такива по делото. Непрецизно описание на имота от ищеца при ясно
изявена негова воля за правото, което въвежда като предмет на делото, не е от естество да обоснове обратен извод. В
случая предявен иск е по чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал.2 от ГПК за имот придобит на основание на чл. 11 от ЗН
вр. с договор № 22 от 06.07.1978г., за който е съставен АОС № 8833/2014г., с твърдения , че за този
имот ответник се е снабдил с нотариален акт № 12/2014г., поради което и съдът
приема, че иск е за имот , описан от съда по-горе – този по договора от 1978г.
и АОС от 2014г. последният съответства на настоящия статут на имота и това се
установява от приетите по делото таблица за цените и заключение по
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло в тази част като
вярно и задълбочено, неопровергано от другите събрани по делото доказателства.
При така предявените искове в
тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик на имота на основанието посочено в исковата молба – чл. 11 от ЗН, че ответника ползва имота.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е
да установи по делото, че ползва имота на противопоставимо на ищеца основание, за окето
е навел твърдения – право на собственост на имота по договор за продажба на имота от 2014г., праводател
по който е придобил имота по договор от 09.03.1982г.., евентуално – по
придобивна давност.
Съдът приема за
установено от приетите по делото договор от 1978г., че на 06.07.1978г. М.А.С., И.В.С.и И.В.С. са придобили собствеността по договор за покупко-продажба
сключен с ГДИ на София при СНС върху новопостроено жилище № 113, находящо се в бл. **** в кв. ******”, състоящ се от
две стаи, дневна, кухня, сервизни помещения с площ от 88,41кв.м. и избено помещение
№ 8 и 0,944% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището:
стълбище, ул. „617”, от две страни –двор; при съседи на избено помещение:
коридор, В.М.М., Д. В.Т., М.Н.Т..
Съдът приема за установено по
делото от приетите удостоверение
за родствени връзки, удостоверително писмо № ЖН-92-114/ 16.06.2014г., че към 16.06.2014г. купувачите на имота по
договора от 1978г. са починали и не са
оставили наследници по закон по чл. 5-10 от Закона за наследството. При така
установеното съдът приема, че по делото е установено, че имотът като жилищен такъв в рамките на гр.
София е преминал на основание на чл. 11 от Закона наследството общинска собственост
и за него е съставен АОС № 8833/16.06.2014г. Идентичността между имота, посочен
в договора от 1978г. и АОС № 8833/2014г. , както и на имота по схемите,
издадени от АГКК е установена по делото от заключението по съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от
другите доказателства по делото. Действително, вещото лице е установило разлика
в площта на имотите по договора от 1978г. и в АОС. Вещото лице, обаче, е
посочило, че това се дължи на промяна в нормативната уредба и включването към
2014г. на цялата площ на лоджиите и балконите, а към 1978г. само на 40% от тях,
поради което и съдът приема, че тази разлика в площта не е основание да се
приеме, че имотите не са идентични.
Съдът приема, че от приети по
делото удостоверение за идентичност на административен адрес, заключение по
техническата експертиза, схеми, таблица за цените на апартаментите , се
установява, че сградата на бл. **, вх. Е
е идентична с блок стар № 12-17, ж.к. Люлин”, гр. София в нея се намира процесния,
който представлява апартамент № 113
с площ от 88,41кв.м. състоящ се от
две стаи, дневна , кухня и сервизни помещения и избено помещение № 8 и 0,944%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при
съседи на жилището: стълбище, ул. „617”, от две страни –двор; при съседи на
избено помещение: коридор, В.М.М., Д. В.Т., М.Н.Т. с идентификатор 68134.4360.425.15.1.
Съдът приема за установено по
делото, че за процесния имот са съставени
и договор от 09.03.1982г. и нотариален акт № 12/2014г. на нотариус Т.А..
Вещото лице е било категорично в извода си, че договора от 1982г. и нотариалния
акт от 2014г. описват един и същ имот,
защото по идентичен начин са възпроизведени
характеристиките му. Съдът приема, че неправилно е прието от районния съд, че
имотът по тези документи е различен от имотът, описан в договора от 1978г.
и АОС от 2014г. По делото се установи от
приети данъчни оценки, схеми, че по всички титули за собственост, приети по делото
имотът по записванията по кадастралните схеми и регистри и в данъчна служба на
СО е само един – апартамент № ********,
бл. ** (стар бл. 12-17) ж.к Люлин 6”, гр. София, като този имот е с
идентификатор 68134.4360.425.15.1 . Този
идентификатор на имота е посочен както в
АОС от 2014г., така и в нотариалния акт от 2014г. Страните по
делото не спорят,, че тези документи са съставени за един и същ имот. В тази
насока са всички изявления на страните по делото и точно това е породило правния им спор. Така, на иска на
ищеца, основаващ правата си по договора от 1978г. и АОС от 2014г. , ответникът
противопоставя правата си по договора от 1982г. и нотариалния акт от 2014г. като
двете страни твърдят че всяка от тях е собственик на процесния имот на
основанията по тези документи. При съвпадащи твърдения на страните, че имотите
по приетите титули за собственост са идентични, районният съд не е следвало да въвежда
като спорно това обстоятелство по делото. Отделно, съдът приема, че е
установено по делото, че АОС от 2014г. и
договора от 1978г. описват имота, който е посочен и в договора от 1982г. и в
нотариалния акт от 2014г. Действително, съществува разлика в площта, в
идеалните части и в прилежащото избено помещение на имотите по тези документи. Тази разлика е установена и
от заключението на вещото лице по съдебно техническата експертиза. Тези белези на имотите, обаче, не са
съществени за индивидуализация на имотите при съобразяване , че липса спор
между страните, че описаният в тях имот е един и същ. Тези различия не са
достатъчни, за да се приеме, че документи са съставени за различни имоти. Имотите
по тези документи е установено, че са с един и същ идентификатор по
кадастралната схема и регистри. По делото е установено от приета таблица за
цени на имотите в сградата, от заключение по техническа експертиза, че на описания в договора от 1982г. и в
нотариалния акт № 12 от 2014г. имот не съответства друг имот в сградата,
различен от апартамент 113. Изводът на вещото лице, че са различни имотът по
договора от 1978г. и този по договора от 1982г. съдът приема, че следва да се
цени при съобразяване от една страна на
уточнението на вещото лице при изслушването му от съда - че имот с характеристики по договора
от 1982г. не съществува в сградата, от друга страна при съобразяване причините
за този извод н вещото лице -разлики в несъществени за индивидуализация на
имотите белези, площите, и от трета
страна – при съобразяване безспорното между страните, че един и същ имот е
описан в тези документи. Установената от вещото лице разлика в описанието на
имотите по договора от 1982г. и от 1978г. не може да обоснове извод, че имотите
по тези договори са различни, защото не е установено договора от 1982г. и
нотариалния акт от 2014г. да са съставени за конкретен друг имот. Вещото лице е
било категорично в извода си , че не може да посочи друг имот, за който е
съставен договора от 1982г. и нотариалния акт от 2014г., поради което и като
съобрази че разликите са само в площите и прпилежащи части, че страните не
спорят че нотариалния акт от 2014г. е съставен за имота по АОС от 2014г., то
съдът приема за установени тези обстоятелства по делото.
Съдът приема, че по делото не е
установено ответникът да е придобил собствеността върху имота по договора за покупко-продажба
по нотариален акт № 12/2014г. Към сключването на този договор продавачът по
договора не е установено да е бил собственик на имота на основание на договора
от 1982г. Към 09.03.1982г. имотът е бил собственост на М.А.С., И.В.С.и И.В.С.,
придобили го по договора от 1978г. Това се установява от приетия по делото
договор от 06.07.1978г. По делото не е установено и не се твърди този договор
от 1978г. е бил развален, да не е проявил транслативното си действие или в
последствие купувачите по него да са загубили правата си върху имота и те да са
придобити от продавача по договора от 1982г. При така възприето съдът приема,
че праводателят по договора от 1982г. не е установено да е бил собственик на
процесния имот, поради което и съдът приема, че купувачът по договора от 1982г.
Д. С. не е придобил собствеността върху имота на основание на договора за покупко-продажба от 09.03.1982г. Съдът приема за неоснователно
и евентуалното твърдение на ответника, че праводателят по договора по
нотариалния акт от 13.03.2014г. е бил
собственик на имота по придобивна давност. По делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че за определен период от време Д. С.,
съответно сина му Б.С., да са владели имота като свой необезпокоявано и
спокойно, а в тежест на ответника е било да го направи по делото. С оглед гореизложеното
съдът приема, че по делото не е установено ответникът да е придобил процесния
имот по договора от 13.03.2014г.
При така възприето съдът приема,
че по делото е установено, е С.О.е собственик на процесния имот на основание на
чл. 11 от Закона за наследството, на което основание е съставен и АОС 8833/16.06.2014г.
По делото не се спори, че
ответникът упражнява фактическа власт върху имота. Твърденията на ответника по
отговора на исковата молба са че владее имота на годно правно основание. При
така възприето съдът приема за
установено по делото, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота,
поради което иск по чл. 108 от ЗС е основателен и в осъдителната му част и
следва да се уважи.
По искането по чл. 537, ал.2 от ГПК :
На отмяна по реда
на чл.537 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове. Нотариалните
актове, обективиращи сделки, удостоверяват волеизявления на страните по
сделката, насочени към сключване на сделката, целяща прехвърляне на вещни
права, а не удостоверява съществуването на правото. Сделката е действително
независимо от това дали праводателят по сделката е бил носител на правото. Тази
сделка поражда валидно правоотношение между страните по нея, като нотариалният
акт е само форма за действителност на същата и тя трябва да бъде запазена с
оглед реализиране за в бъдеще на права, произтичащи от неизпълнение на този
договор. ( В този смисъл ТР № 3/29.11.2012г. по тълк.д.№ 3/2012г. на ОСГК на
ВКС). В случая искането по чл. 537 от ГПК е насочено към нотариален акт №
12/2014г., който обективира договор за покупко-продажба, тоест това не е
констативен нотариален акт, поради което и
искането за отмяната му съдът пирема за неоснователно.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски по
делото пред СРС и СГС следва да се постави в тежест на ответника по исковете и
той следва да бъде осъден да заплати на въззивника –ищец разноски за
възнаграждение за юрисконсулт от по 100лв. за всяка инстанция, сумата от
1701,56лв. разноски за особен представител на ответника в производство пред
СРС, сумата от 300лв. разноски за възнаграждение за вещо лице, сумата от
423,85лв. разноски за държавна такса в производство пред СРС и сумата от 211,93лв.
разноски за държавна такса в производството пред СРС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение от 02.11.2016г по гр.д. № 39436 по описа за
2014г. на Софийски
районен съд, 88-ми състав в частта, с
която е отхвърлено искането на С.О.срещу Б.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт №
12/13.03.2014г., том І, рег. № 921, дело № 11/2014г. на нотариус Т.А.,
рег. № 272 на Нот.К. и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството
по това искане.
ОТМЕНЯ Решение
от 02.11.2016г по гр.д. № 39436 по описа за 2014г. на Софийски
районен съд, 88-ми състав в частта, с
която е отхвърлен иска на Столична
община, с адрес: гр. София, ул. „*********и адрес за призоваване: гр.
София, бул. „*************срещу Е.В.В., ЕГН
**********, с адрес: *** с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на собствения й имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4360.425.15.1.
с предназначение жилище, представляващ апартамент
№ 113 в жилищна сграда в гр. София , ж.к. „********бл. **,стар номер на
блока ****, състоящ се от две стаи, кухня, дневна и сервизни помещения, с площ
, прилежащи части и съседи посочени в нотариален акт № 12/2014г., както
следва: със застроена площ от 86кв.м.
при съседи по документ за собственост: от изток - вход и стълбища, от запад –
двор, от север – двор, от юг – улица „617”, отдолу – избени помещения, отгоре –
апартамент № 115 и № 116, а по представена схема от АГКК при съседни
самостоятелни обектни в сградата: на
същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – 68134.4360.425.15.4.;
68134.4360.425.15.3., заедно с прилежащото към апартамента избено помещение №
11 с полезна площ от 3 кв.м. при
съседи по документ за собственост: мазе
№ 12, двор, коридор, заедно с 0,979% ид.ч. от общите части на сграда № 15, в
която се намира самостоятелния обект и толкова от правото на строеж върху
мястото – ПИ с идентификатор 68134.4360.425 и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от С.О.с искова
молба вх. № 11046/18.07.2014г. иск с
правно чл. 108 от ЗС срещу В.В., ЕГН **********,*** и адрес за
призоваване: гр. София, бул. „*************е
собственик на основание на чл. 77,
ал.1 пр. 3 от ЗС вр. с чл. 11 от Закона за наследството на посочения в АОС
№ 8833/16.06.2014г. апартамент № 113 , намиращ се в жилищна сграда
в гр. София , ж.к. „********бл. **, стар номер на блока **** с площ от
88,41кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно
с прилежащото му избено помещение № 8
и заедно с 0,944% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с идентификатор на апартамента
68134.4360.425.15.1. , при съседи: на същия етаж-коридор, под обекта
–мазета, над обекта – самостоятелни обекти с идентификатори
68134.4360.425.15.4.; 68134.4360.425.15.3. ; при съседи по договор № 22/06.07.1978г. на
жилището: стълбище, ул. **”, от две страни –двор; при съседи по договор № 22/06.07.1978г
на избено помещение: коридор, В.М.М., Д. В.Т., М.Н.Т., за който имот е съставен
АОС № 8833/16.06.2014г. и ОСЪЖДА Е.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** да предаде на Столична
община, с адрес: гр. София, ул. „*********и адрес за призоваване: гр.
София, бул. „*************владението
върху така описания имот.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 02.11.2016г
по гр.д. № 39436 по описа за 2014г. на Софийски районен съд,
88-ми състав в частта, с която е
отхвърлено искането на С.О.срещу
Е.В.В., ЕГН ********** с правно
основание чл. 537, ал.2 от ГПК за
отмяна на нотариален акт №
12/13.03.2014г., том І, рег. № 921, дело № 11/2014г. на нотариус Т.А.,
рег. № 272 на Нот.К
ОСЪЖДА Е.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Столична община, с адрес: гр. София, ул. „*********и адрес за
призоваване: гр. София, бул. „*************на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 2837,34лв. (две хиляди осемстотин тридесет и седем лева и 0,34лв), представляващи
съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.