Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………./26.07.2022
г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -
7 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова като разгледа т. д. № 2087 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Н.-И.С.“ при Л.У.– гр. София, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******, с която срещу ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ – гр. София към Министерството на земеделието храните и
горите, представлявана от Изпълнителния директор М.М., са предявени искове с
правно основание чл. 266 ЗЗД за сумата от 31 142,00 лв., представляваща
възнаграждение по договор №4 от 21.06.2010г., която сума се претендира ведно с
обезщетение за забава в размера на законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 28.10.2020г. до окончателното плащане; на основание чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД се претендира сумата от 1 164 лв., представляваща възнаграждение,
задържано от ответника като гаранция по договор № 4 от 21.06.2010г., която сума
също се претендира ведно със законната лихва от 28.10.20г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че е
сключил договор с Държавно – горско стопанство – Пампорово, №4 от 21.06.2010г.,
за изработване на лесоустройствен проект и ловоустройствен проект на Държавно
горско стопанство – Пампорово. В изпълнение на договора е платена парична
гаранция в размер на сумата от 1 164,00 лв. Съгласно договора, изготвеният
проект следва да бъде представен в срок до 31.05.2011г. за обществено обсъждане
и приемане на Второ лесоуствойствено съвещание, проведено за периода от
19.09.2011г. до 21.09.2011г. и на заседание на ЕТИС при ИАГ в София. Изготвеният
проект е предаден за обсъждане на Второ лесоустройствено съвещание, проведено
за периода от 19.09.2011г. до 21.09.2011г. и на ЕТИС при ИАГ проведено на
10.01.2012г. На 18.04.2012г. със Заповед
№ РД 46 – 342 от 18.04.2020г. Министъра на ЗГХ, считано от 10.07.12г. закрива
търговското предприятие ДГС – Пампорово като активите и пасивите му се
разпределят към ДГС – Смолян. Въпреки това, ДГС – Смолян отказва плащане на
дължимото възнаграждение, поради неточности в проекта. След отстраняване на неточностите,
възложителят отново иска приемане на изпълнението в писмо с изх. № 1226 /
11.04.19г. ДГС – Смолян посочва, че всички неточности в съдържанието на проекта
са отстранени съобразно отразените забележки, поради което проектът следва да
се счита за приет. С приемане на работата е дължимо и уговореното
възнаграждение, поради което с писмо изх. № НИС – 2721/08.05.2019г. ищецът
изпраща на Южноцентрално държавно предприятие – Смолян акт за окончателно
плащане на проучвателните и проектните работи по договора за изработване на
горскостопански и ловоустройствен проект на Държавно горско стопанство –
Пампорово и два броя фактури. В отговор на писмото Южноцентрално горско
стопанство – Смолян признава задължение за плащане на сумата от 10 304,00
лв., а за останалата част отказва такова като посочва, че то следва да се
заплати от ответника по настоящото дело, тъй като съгласно писмо на ИАГ с изх.
№ ИАГ-28637 от 23.08.2011г. разходите за инвентаризацията на горските
територии, изработването на горскостопанските карти, плановете за ловостопански
дейности и за дейностите по опазване от пожари, се финансират от държавния
бюджет. Разпоредител със средства от държания бюджет е ответната агенция,
затова претенцията е насочен към нея, но с писмо с изх. № РДГ 13-4054/19.06.2019г.
тя отказва да заплати възнаграждението за изготвените и утвърдени проекти. По
изложените съображения се иска осъждането на ответника да заплати
възнаграждението за приетата работа, ведно със задържаната гаранция и лихва за
забава.
Ответникът оспорва предявените
искове, като счита, че не е пасивно материално – правно легитимиран по тях, тъй
като съгласно §9, ал.2 от ПЗР на Закона за горите (приет 2011 г) не е
правоприемник на териториалните поделения и в частност не е правоприемник на
Държавно горско стопанство – Пампорово. Не оспорва, че възложеният с договор №4
от 21.07.2010г., проект на Държавно горско стопанство – Пампорово е приет от
Второ лесоустройствено съвещание, проведено за периода от 19.09.2011г. до
21.09.2011г. на ЕТИС при ИАГ, но твърди, че последният го приема като контролен
орган. Твърди и че има плащане по договора в размер на 40% от него. Не оспорва
и че има съставена заповед за утвърждаване на лесоустройствения и
ловоустройствения проекти, което завършва фактическият състав по приемане на
възложената работа.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Между страните не е предмет на спор, а това се
установява и от събраните по делото доказателства, че: на 21.06.2010г. между ищеца,
в качеството на изпълнител и Държавно горско стопанство – Пампорово, в
качеството му на възложител, и в изпълнение на проведена обществена поръчка
съгласно приложение №2 е сключен договор №4 за изработване на лесоустройствен и
ловоустройствен проект на Държавно горско стопанство – Пампорово.
Проектите са изготвени и предадени за обсъждане
на второ лесоустройствено съвещание проведено за периода 19.09.2011 г –
21.09.2011 г и на Експертния технико-икономически
съвет (ЕТИС) при Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), проведено на 10.01.2012,
на които те са приети с посочени в протоколите забележки.
Със заповед № РД 46 – 342 от 18.04.2012г. на Министъра на ЗГХ, считано от
10.07.12г. се закрива търговското предприятие на ДГС – Пампорово като активите
и пасивите му се разпределят към ДГС – Смолян.
Със Заповед № РД 49112 от 13.04.2011г. на МХЗ издадена на основание §9 от
ПЗР във вр с чл. 163 от ЗГ е създадено „Южноцентрално държавно предприятие“ ДП
и е определено за правоприемник на активите и пасивите на ДГС – Смолян.
Съгласно писмо изх. № 1226/11.04.19г. на ТП ДГС – Смолян констатираните
забележки на проектите на второ лесоустройствено съвещание проведено за периода
19.09.2011г. до 21.09.2011г. и на заседание
на ЕТИС при ИАГ от 10.01.12 г касаещи територията на ДГС - Пампорово са
отстранени от ищеца.
С писмо изх. № НИС – 2721/08.05.2019г. ищецът изпраща на Южноцентрално
държавно предприятие – Смолян акт за окончателно плащане на проучвателните и
проектните работи по договора за изработване на горскостопански и
ловоустройствен проект на Държавно горско стопанство – Пампорово и два броя
фактури.
С писма изх.№№ 19-изх-3802-01/04.06.2019г и 19-изх-5871-01/12.08.2019г,
Южноцентрално държавно предприятие – Смолян отказва плащане на възнаграждение
по договора от 2106.2010г на ищеца за разликата над 10 304,00 лева с
мотиви, че правоприемник на активите и пасивите на закритото ДГС-Пампорово е
ДГС-Смолян до размера на сумата от 10 304,00 лв, а останалата част е
дължима от държавния бюджет, т.е. от бюджета на ИАГ/РДГ съгласно писмо изх. №
28637/23.08.2011 на ИАГ.
С писмо с изх. № ИАГ-28637 от 23.08.2011г. на ИАГ до Южноцентрално държавно
предприятие – Смолян от държавния бюджет се финансират дейностите за
инвентаризацията на горските територии, изработването на горскостопанските
карти, плановете за ловостопански дейности и дейностите по опазване от пожари,
а останалите проектантски дейности за държавните горски територии извършвани
при изготвяне на стопанските планове са за сметка на държавните предприятия,
като към издаване на писмото за плановете изготвени за територията на ДГС-Пампорово
са отредени 10 304,00 лева за плащане на задълженията на ДГС и 36 256,00 лева
от държавния бюджет за инвентаризация на горските територии.
В отговор на писмо на ищеца изх.№ НИС-3683/07.06.2019, с писмо с изх. № РДГ
13-4054/19.06.2019г. ИАГ отказва да заплати възнаграждение по изготвения акт за
окончателно плащане.
Въз основа на така установените факти, съдът намира исковете за
неоснователни по следните съображения:
Установи се по делото, че между ищецът и ДГС-Пампорово е сключен договор за
изработване на лесоустройствен и
ловоустройствен проект за територията на Държавно горско стопанство –
Пампорово. От правата и задълженията на страните по него (да се изработи нещо
по възложение на другата страна срещу насрещно задължение за заплащане на
възнаграждение за изработеното) се налага извода, че сключения договор има
характеристиките на договор за изработка, а съгласно чл. 266 ЗЗД,
възнаграждението на изработващия е дължимо при приемане на работата от
възложителя. Събраните доказателства безспорно
установяват изпълнението и приемането на работа (утвърждаването на
проектите).
Спорът се концентрира относно пасивната
материалноправна легитимация на ответника. Според ищеца ИАГ дължи плащане, тъй
като последният е разпоредител с бюджетни кредити и задължението е признато в
писмо изх. № ИАГ-28637 от 23.08.2011г. на агенцията до
Южноцентрално държавно предприятие – Смолян, а според ответника плащането
следва да се извърши от правоприемника на активите и пасивите на закритото ДГС - Пампорово.
Отговора налага изследване на нормативната
уредба, регламентираща какво представляват лесоустройствени, респ.
ловоустройствени проекти, какъв е реда за възлагане на изработването им, как се
финансира то, евентуално какъв е статута на ДГС и кой може да е универсален или
частен правоприемник на такова стопанство.
Договорът от 10.06.2010 г е сключен при
действието на Закона за горите ((Обн., ДВ, бр. 125 от 29.12.1997 г., отменен
със Закона за горите (2011 г.)), Наредба № 6 от 2004 г. за устройство на горите
и земите от горския фонд и ловностопанските райони в Република България (обн.,
ДВ, бр. 27 от 2004 г.; изм., бр. 80 от 2005 г., отменена, за кратко надолу
Наредба №6) и Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча
Приет с ПМС № 151 от 13.06.2001 г., отм., обн., ДВ, бр. 58 от 29.06.2001 г., в
сила от 29.06.2001 г.).
Съгласно чл. 25, ал.1 от ЗГ (1997г.) горите и
земите от горския фонд се устройват, управляват и ползват по лесоустройствени
проекти, планове и програми, които се съставят по видове собственост, по ред и
за период, а съгласно чл. 78, ал. 2 от Наредба №6 - лесоустройствените проекти
са основни и най-подробни документи и съдържат данни за: териториалното
устройство, резултатите от инвентаризацията на горите и тяхната характеристика,
основи на организация и стопанисване на горите, комплекс от разработени мероприятия,
свързани с оптималното използване на ресурсите на гората и тяхното
възпроизводство, както и мероприятия по опазване на биологичното разнообразие и
абиотичните компоненти на природния комплекс, обосновка на икономическия,
екологичния и социалния ефект от изпълнението на проекта. Вида на лесоустройството и неговия обем се определят от
собственика на устройвания обект (ФЛ, ЮЛ, община, държава), на който закона
признава качеството на инвеститор при възлагане на изработването на заданието
за проектиране. Възлагането става с договор, с който се определя както обема на
заданието, така и възнаграждението на изработващия. Право да възлага изготвяне на лесо и ловоустройствени проекти е предвидено и за ИАГ (виж чл.9 от Наредба № 6
от 2004 г. за устройство на горите и земите от горския фонд и ловностопанските
райони в Република България (обн., ДВ, бр. 27 от 2004 г.; изм., бр. 80 от 2005
г. и чл. 4, ал.2 ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за лова и
опазване на дивеча Приет с ПМС № 151 от 13.06.2001 г., обн., ДВ, бр. 58 от
29.06.2001 г., в сила от 29.06.2001 г.). Макар да не е предвидено изрично в ЗГ
(1997 г) и Наредба №6 ДГС и ДЛС като самостоятелни ЮЛ, държавни предприятия по
смисъла на чл.62 ТЗ, на които е предоставено за стопанисване и управление
държавно имущество, също имат право да възлагат изготвяне на лесо и
ловоустройствени проекти за имотите, попадащи в техния район на дейност.
В ЗГ (1997 г.) и Наредба №6 е предвидено, че на инвентаризация, картографиране и планиране на ловостопански дейности и дейностите по опазване от пожари, подлежат всички гори и земи от горския фонд
независимо от тяхната собственост, като лесоустройствените проекти, планове и
програми се съставят по видове собственост в района на дейност на съответното
ДГС или ДЛС. След като закона
предвижда тези задължителни дейности за всички земи и гори от горския фонд,
независимо от собствеността им, логично разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗГ
(1997г.) вменява в тежест държавния бюджет разходите за тяхното извършване. Но те
са само част от процеса по лесо и ловоустройване на териториите, поради което
всички останали разходи включени в заданието за проектиране, са в тежест на
възложителя/ инвеститора, който го е инициирал.
Поставя въпроса, ако лесо и ловоустройственото
проектиране е възложено от инвеститор, който не е разпоредител с бюджетни
кредити, как се компенсират разходите за инвентаризацията, картографиране и планиране на ловостопански дейности и дейностите по опазване от пожари на горите и правили това ИАГ страна
правоотношението, така че да дава право на изпълнителя на проекта да иска
заплащане на тази част от дължимото се възнаграждение директно към нея. Относно
финансирането на дейностите предвидени със заданието за проектиране и предвид
относителния характер на облигационните отношения, не може да се приеме друг
извод освен, че те са в тежест на техния възложител. ИАГ не става автоматично
страна в облигационното отношение, породено между други лица, тъй като такъв ефект
не е предвиден нито със ЗГ (1997 г ), нито с Наредба №6 (отм.) . Следователно за
да участва в него, тя следва изрично да е изявила воля за това или да е
правоприемник на страна, участваща в облигационното отношение. Предвижданията
на закона, част от разходите по съставяне на лесо и ловоустройствените проекти да
е за сметка на държания бюджет, не създават извод в различна насока. Тези
разходи ще следва да се заплатят първоначално от възложителя, а в последствие
той може да ги претендира от ИАГ като разпоредител с бюджетни кредити, вкл. на
извъндоговорно основание (с иск по чл.59 или по чл. 63 ЗЗД).
По делото няма спор, че ИАГ не е правоприемник на
активите и пасивите на ДГС-Пампорово и следователно не е страна в
облигационните отношения породени от договора от 10.06.2010 г. Такива са
ДГС-Смолян, а след неговото закриване Южноцентрално държавно предприятие – Смолян.
Писмото на ИАГ до Южно централното предприятие, не налага друг извод. Това е
вътрешно ведомствен акт, който урежда последващите отношения между отделните
поделения на ИАГ, но не прави агенцията страна в правоотношението породено от
ДГС-Пампорово.
С оглед изложеното исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Само за пълнота следва да се посочи, че съдът не разглежда
правопогасяващото възражение на ИАГ, че част от възнаграждението е платено
преди образуване на делото, т.к. е направено под условие, което според мотивите
по-горе не се е сбъднало. Съдът не обсъжда и не гради фактически и правни
изводи основани на представените едва с писмената защита на ответника писмени
доказателства, тъй като не са приети като доказателство по делото, на етапа в
който следва да бъдат представени.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Н.-И.С.“ при Л.У.–
гр. София, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******,
предявени срещу И. А.ПО Г.– гр. София към Министерството на земеделието
храните и горите, с адрес: град София, бул. „********, с правно основание
чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 31 142,00 лв., представляваща
възнаграждение по договор №4 от 21.06.2010г., която сума се претендира ведно с
обезщетение за забава в размера на законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 28.10.2020г. до окончателното плащане; и с правно основание
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 164,00 лв., представляваща
възнаграждение, задържано от ответника като гаранция по договор № 4 от
21.06.2010г., която сума също се претендира ведно със законната лихва от
28.10.20г. до окончателното плащане.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: