№ 278
гр. Пазарджик, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255200500339 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №173/21.02.2025г., постановено по гр.д.№2836/2024г. по
описана РС- Пазарджик е осъдена „Агенция пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Македония“
№3, Областно пътно управление- Пазарджик, с адрес: гр.Пазарджик, бул.
„Александър Стамболийски“ №20, представлявано от инж.М.А.Ш., да заплати
на ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул.„Витоша“ №89Б, представлявано
от К.Х.Ч. и Б.А.В.- изп. директори, съдебен адрес: гр.П., бул.„****“ №***,
вх.*, ет.*, ап.**, следните суми: сумата в размер на 1813,40лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил
„Мерцедес Бенц“, с peг. № ******, причинени в резултат на ПТП, настъпило
на 15.03.2023г., сумата от 126,60лв., представляваща разходи за транспорт на
автомобила от мястото на инцидента до автосервиз, изплатени по щета
№44011512301550, сумата от 12,42лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 12.10.2023г. до 27.06.2024г. върху сумата от 126,60лв., сумата от
202,32лв., представлява обезщетение за забава за периода от 05.09.2023г. до
1
27.06.2024г. върху сумата от 1813,40лв., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда-03.07.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлена исковата
претенция за обезщетение за забава върху сумата от 1813,40лв. за периода от
03.09.2023г. до 04.09.2023г. и за сумата над 202,32лв. до първоначално
претендирания от 203,65лв., като неоснователна.
Осъдена е „Агенция пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Македония“ №3, Областно
пътно управление- Пазарджик, с адрес: гр.Пазарджик, бул.„Александър
Стамболийски“ №20, представлявано от инж.М.А.Ш., да заплати на „ДЗИ
Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул.„Витоша“ №89Б, представлявано
от К.Х.Ч. и Б.А.В.- изп. директори, съдебен адрес: гр.П., бул.„****“ №***,
вх.*, ет.*, ап.**, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 1232,37лв.
за разноски в производството.
Осъден е „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.„Витоша“ №89Б,
представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В.- изп. директори, съдебен адрес: гр.П., бул.
„****“ №***, вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на „Агенция пътна
инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Македония“ №3, Областно пътно управление- Пазарджик, с
адрес: гр.Пазарджик, бул.„Александър Стамболийски“ №20, представлявано
от инж.М.А.Ш., на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 0,12лв.
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от„Агенция пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление- Пазарджик.
Твърди се в същата, че постановеното решение е неправилно и
необосновано, с оглед събраните доказателства, постановено в противоречие с
материалния закон и при съществени процесуални нарушения.
Сочи се, че обратно на изводите на РС, при условията на пълно
доказване не са установени твърдените положителни факти- елементи на
фактическия състав по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД. Не се доказва по несъмнен
начин, както сочи съдът, че причинените имуществени вреди са вследствие на
попадане на процесния автомобил в дупка на пътя.
2
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за
безспорно установена причинно- следствената връзка между настъпилото
пътно произшествие и съС.ието на пътя. Решението е в противоречие с
принципа на разпределение на доказателствената тежест, регламентиран в
чл.154 от ГПК.
Визира се, че обратно на изводите на съда, механизма на ПТП, както и
мястото на ПТП не са установени по категоричен и безспорен начин, поради
което не следва да бъде ангажирана отговорността на АПИ, ОПУ- Пазарджик.
Счита се, че обстоятелствата относно механизма на настъпване на
процесното произшествие, както и причинно- следствената връзка между
механизма и причинените имуществени вреди са недоказани, от което се
налага извода, че искът е неоснователен. Не е установено, че единствената
причина за пътното произшествие и за имуществените вреди е препятствие на
пътното платно.
Искането е да се отмени изцяло първоинстанционното решение, като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано и вместо това се отхвърли
предявения иск срещу АПИ.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника й
адв.С. М..
В него се оспорва подадената въззивна жалба е допустима, като се счита,
че релевираните във въззивната жалба оплаквания са изцяло неоснователни.
Твърди се, че не са налице сочените пороци в съдебното решение.
Същото е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при
стриктно спазване на материалния и процесуалния закон но по съществото си
е неоснователна. При постановяване на решението, първостепенният съд е
обсъдил задълбочено всички доказателства по делото, както поотделно, така и
в тяхната взаимовръзка. Изложил е подробен анализ на релевантните за
правния спор и установени от доказателствената съвкупност факти, като е
формирал фактическите си и правни изводи в съответствие с логическите,
опитните и научните правила.
Твърди се, че от събраните в хода на проведеното пред първостепенния
съд съдебно дирене се установява наличието на всички елементи от
фактическия състав, от който произтича претендираното право.
3
Развити са подробни доводи в насока неоснователност на наведените
във въззивната жалба оплаквания.
Искането е да се остави бе уважение, като неоснователна въззивната
жалба и при разрешаване на спора по същество се постанови решение, с което
се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят „Агенция пътна инфраструктура“,
Областно пътно управление- Пазарджик, редовно призован, представител не
се явява.
Ответникът по жалбата- „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, редовно
призован не се явява законен представител. Не се явява и процесуалния му
представител- адв.М.. От страна на последния е постъпило писмено
становище в което се оспорва подадената въззивна жалба, като моли да се
постанови съдебно решение, с което да се остави без уважение същата и се
потвърди обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и
обосновано. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите
и становищата на страните и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Производството пред РС- Пазарджик е образувано по повод на подадена
искова молба от „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.„Витоша“
№89Б, представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В.- изп. директори, съдебен адрес:
гр.П., бул.„****“ №***, вх.*, ет.*, ап.**- адв.С. Ф. М., против „Агенция пътна
инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Македония“ №3, Областно пътно управление- Пазарджик, с
адрес: гр.Пазарджик, бул.„Александър Стамболийски“ №20, представлявано
от инж.М.А.Ш. и с която са предявени искове по искове с правно основание
чл.410 КЗ във връзка с чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Твърди се в същата, че на 15.03.2023г. около 14:00 часа, на
републикански път **** между селата ***** и *****, общ. П., С.Б.Н., като
водач на лек автомобил „Мерцедес Бенц”, с peг.№**** попаднал в
необозначена дупка на платното за движение, при което настъпили повреди по
4
автомобила. Щетите по автомобила се изразявали в следните повредени
детайли: предна дясна гума, джанта лята предна дясна, амортисьор преден
десен маслен и преден десен носач. След настъпване на ПТП, Н. се е обадил
на Пътна помощ и автомобилът бил откаран в автосервиз „Бразини Ауто”
ЕООД- гр.Пазарджик.
Сочи се, че за извършване на ремонта била издадена фактура №** от
04.05.2023г. за сумата от 2157лв. с ДДС, а за превоза на автомобила от УС на
СБА от мястото на инцидента до автосервиза била издадена фактура №*****
от 25.04.2023г.
Твърди се, че за процесния лек автомобил е имало валидно сключена
застраховка „Каско+“ с ищцовото дружество, обективирана в застрахователна
полица № 440122127000232 от 14.03.2022г. със срок на действие от 00:00 часа
на 18.03.2022г. до 23:59 часа на 17.03.2023г. След като застрахователят бил
уведомен на настъпване на застрахователното събитие е образувана преписка
по щета № 44011512301550.
Визира се, че по щетата били съставени опис на повредите, както и
калкулация за извършените ремонтни дейности и направените разходи, както
следва: подмяна на материали и детайли- 1438лв.; демонтаж и монтаж- 5,90
часа х 10,00лв. на час или общо 59,00лв.; ремонт- 3,00 часа х 10,00лв. на час
или общо 30,00лв.; труд и материали за боядисване- 106,40лв.; масло на
хидравлично окачване- 5 л. х 30лв. или общо 150лв. без ДДС.
Сочи се, че за процесната щета застрахователят съставил ликвидационен
акт, в който определил обезщетение за имуществени вреди в размер на
1813,40лв.
Твърди се, че с преводно нареждане от 15.06.2023г. ищецът изплатил на
собственика на автомобила- Б.П.Н. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1813,40лв., а с преводно нареждане от 06.06.2023г. ищецът изплатил
на УС на СБА сумата от 126,60лв., представляваща разходи за транспорт на
автомобила от мястото на инцидента до автосервиза. Общо платената сума от
ищеца сума по процесната щета била в размер на 1940лв.
Посочва се, че ищецът отправил до ответника регресна покана с изх.№0-
92-10194 от 09.08.2023г., получена от ответника на 18.08.2023г., с която го
поканил да възстанови сумата от 1813,40лв. в 15- дневен срок от получаването
й, т.е. до 02.09.2023г., но плащане не последвало. Поради това ответникът
5
дължал на ищеца и лихва за забава върху сумата от 1813,40лв., считано от
03.09.2023г., която към 27.06.2024г. възлизала в размер на 203,65лв. Ищецът
изпратил до ответника и регресна покана, с изх.№ 0-92-11929 от 20.09.2023г.,
получена от ответника на 26.09.2023г., с която го поканил да възстанови и
сумата от 126,60лв. в 15- дневен срок от получаването й, т.е. до 11.10.2023г.,
но плащане не последвало. Поради това се приема, че ответникът дължи на
ищеца и лихва за забава върху сумата от 126,60лв., считано от 12.10.2023г.,
която към 27.06.2024г. възлизала в размер на 12,42лв.
Визира се, че с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Искането е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сума в общ размер на 2156,07лв., от която 1813,40лв.
изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета №44011512301550,
сумата от 203,65лв.- обезщетение за забава за периода от 03.09.2023г. до
27.06.2024г. върху сумата от 1813,40лв., сумата от 126,60лв., представляваща
извършените разходи за транспорт на автомобила от мястото на инцидента до
автосервиз, както и сумата от 12,42лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 12.10.2023г. до 27.06.2024г. върху сумата от 126,60лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.131 ГПК от ответната страна е депозиран писмен отговор
на исковата молба чрез пълномощник й- Я. Б. В него се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция.
Твърди се, че от представените писмени доказателства не се установява
наличието на причинно- следствена връзка между твърдяното пътно
произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила.
Не бил установен по безспорен начин и механизмът на осъществяване на
15.03.2023 г. на ПТП при движение по републиканки път **** в описания в
ИМ участък- между селата ***** и *****, общ. П..
Сочи се, че не се установява точното място на ПТП, скоростта с която се
е движел автомобилът, големината на препятствието. Не се установявали
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, метеорологична обстановка,
нито, че твърдините щети по МПС са в резултат от преминаването му през
6
дупка на пътното платно.
Твърди се, че от написаното в декларацията по щетата можело да се
направи извод, че водачът е излязъл извън платното за движение, тъй като
камионът е бил в неговото платно за движение, респ. ако е имало дупка, то тя
се е намирала извън пътя и не е била причина за настъпване на ПТП.
Твърди се, че така описаният механизъм на ПТП е също и недоказан с
оглед това, че не е установено точно мястото на инцидента, нито фактът в
населено място ли е станал инцидентът или извън населено място. Не е
установена причинно- следствената връзка между твърдяното ПТП и щетите
по автомобила и връзката им със съС.ието на пътното платно.
Сочи се, че нямало доказателства за противоправно поведение на АПИ,
ОПУ- Пазарджик, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на
задълженията по Закона за пътищата /ЗП/ за поддържане на пътното платно на
територията на републикански път и отстраняване на повреди по него, което
да е в причинна връзка с настъпилите повреди по автомобила.
Визира се, че ответникът полагал системни грижи за поддържане на
републиканските пътища. Поддържането на републиканските пътища на
територията на Областно пътно управление- Пазарджик било възложено с
Договор за възлагане на обществена поръчка №РД-37-72/28.10.2022г., в сила
от 31.10.2022г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура” и
„Европейски пътища” АД. Съгласно договора на изпълнителя са възложени
дейностите по зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни
ситуации на републиканските пътища на територията на Южен централен
район, ОПУ- Пазарджик.
Твърди се, че съгласно чл.1 от горецитирания договор, възложителят
възлага, а изпълнителят приема да извърши дейностите по зимно поддържане
и възстановителни работи при аварийни ситуации по републиканските
пътища на територията на Южен централен район, включващ област
Пазарджик, ОПУ- Пазарджик.
Сочи се, че Законът за движение по пътищата изисква повишено
внимание от водачите на МПС и съобразяване на скоростта с пътните условия.
Водачът на л.а.„Мерцедес Бенц“ е следвало да се съобрази с конкретните
условия на видимост и скоростта на движение на съответния пътен участък, за
да бъде в съС.ие да спре пред всяко предвидимо препятствие /чл. 20 и чл. 21
7
от ЗДвП/.
Претендират се разноски.
Искането е първоинстанционният съд да отхвърли исковата претенция в
цялост.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Не е спорно между страните по делото, че със застрахователна полица
№440122127000232 от 14.03.2022г., „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД е
сключило договор за застраховка „Каско+“ на лек автомобил марка „Мерцедес
Бенц” с per. № ****, който е бил валиден към процесната дата- 15.03.2023г.; че
ищецът в качеството на застраховател по имущественото застраховане е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1813,40лв., както и е
изплатил на УС на СБА сумата от 126,60лв., представляваща разходи за
транспорт на автомобила. Горното се установява и от приложените по делото
писмени доказателства- застрахователна полица №440122127000232 от
14.03.2022г., опис към фактура №*****/25.04.2023г., преводно нареждане в
полза на УС на СБА от 06.06.2023г. с посочено основание „ф. **********-
****/25.04.2023г.“ и преводно нареждане в пола на собственика Б.П.Н. от
15.06.2023г., в размер на 1813,40лв. с посочено основание „щета
44011512301550 опис 151-20230“.
Видно от Декларация- приложение 1 от 16.03.2023г. се установява, че
С.Н., в качеството на водач на МПС марка „Мерцедес Бенц”, с peг.№****, при
разминаване с камион на пътя с.***** към с.***** се наложило да кривне, за
да избегне сблъсък с камиона и попаднал в дупка на пътя. Посочено е, че
ПТП-то е станало на 15.03.2023г. около 14:00 часа, като участъкът от пътя бил
мокър, при нормален трафик, като по пътя преди настъпване на ПТП е имало
дупки и камион. Скоростта му преди ПТП била 50 км/ч. Посочено е в същата,
че Н. е уведомил КАТ веднага след инцидента. Повикал и пътна помощ от
СБА, с помощта на която откарал автомобила в гр.Пазарджик.
От Ликвидационен акт по щета №20701588202 по преписка
44011512301550 от 16.03.2023г. е видно, че е определен размер на
застрахователно обезщетение за причинените вреди по МПС на Н. в размер на
1813,40лв.
От приложената калкулация и опис- заключение по щета
8
№44011512301550/16.03.2023г. се установява какви по вид са щетите по
процесния лек автомобил- гума предна дясна, джанта лята предна дясна,
амортисьор преден десен маслен и носач преден десен горен, както и каква е
необходимата стойност за тяхното отремонтиране, в т.ч. и за труд.
По делото са приети като доказателства документи от ОД на МВР
гр.Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ от които се установява, че процесното
ПТП е посетено от служители на Сектор „Пътна полиция“ след получен
сигнал на ЕНН 112. Установява се, че водачът Н. е изпробван за алкохол като
техническото средство е отчело 0,00 промила в издишания от водача въздух.
По делото са приложени регресни покани, изходящи от дружеството
ищец и адресирани до ответника, в които са описани обстоятелства, при които
е настъпило ПТП-то, че са изплатили застрахователното обезщетение в размер
на 1813,40лв., като общо дължимата сума е в размер на 1828,40лв. с включени
15,00лв. ликвидационни разходи, както и за сумата в размер на 126,60лв.
Поканата за заплащане на сумата от 1813,40лв. е получена от ответника на
18.08.2023г., а за заплащане на сумата от 126,60лв. на 26.09.2023г.
Предоставен е петнадесет дневен срок за заплащане за задълженията.
Видно от приложения на л.26 от делото документ за проверка за валиден
периодичен технически преглед, към датата на ПТП, процесният автомобил
има валиден периодичен технически преглед.
От Писмо с приложен към него компактдиск, изпратени от Дирекция
„Национална система 112, районен център 112 Кърджали“ се установява, че на
процесната дата 15.03.2023г. в 13:46 часа на НТ 112 е прието повикване от
лицето Себастиян Н. за настъпило пътно произшествие на път **** между
селата ***** и *****.
Видно от Договор за възлагане на обществена поръчка, с предмет
„Определяне на изпълнител за извършване на дейности по зимно поддържане
и възстановителни работи при аварийни ситуации по републиканските
пътища на територията на южен централен район, за обособена позиция №2-
ОПУ Пазарджик, с изпълнител „Европейски пътища“ АД се установява какви
дейности са възложени на изпълнителя, начин и срок на тяхното изпълнение.
Съгласно чл.5 от договора дейностите по поддържане на републиканските
пътища се възлагат с месечни, допълнителни и извънредни задания Липсват
представени доказателства за възложени и изпълнени дейности и в частност
9
свързани с обезопасяването, респективно ремонтирането на процесната дупка.
От ответната страна са предоставени 2 броя снимки от „street view на
Google“ от 04.2023г. за процесния път.
В показанията си св.С.Б.Н. излага данни, че именно той е управлявал лек
автомобил марка „Мерцедес Бенц”, с peг.№ ****, когато пътувал от с.*****
към съседното село, в района около кариерата и винарна и спукал гума, като
едва тогава разбрал, че е попаднал в необозначена на пътя голяма дупка.
Уточнява, че дупката била в дясната част на пътя, почти по цялата дясна
лента, като се движил с малка скорост. Посочва, че се опитал да я избегне, но
било неизбежно, тъй като насреща имало друго МПС. Уточнява, че след удара
веднага спрял движението си. Слязъл и констатирал щетите, след което се
обадил на телефон 112 и на застраховател му. На място пристигнал и
автопатрул. С помощта на пътна помощ откарал автомобила до СБА гр.
Пазарджик. Сочи какви били повредите по автомобила.
Видно от заключението по назначената съдебно- автотехническа
експертиза се установява, че произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието, суха и чиста асфалтова настилка, когато автомобил марка
„Мерцедес“ модел „***“, с peг.№**** управляван от С.Б.Н. се движил по път
**** в посока от север на юг, със скорост от около 42км/ч. Движейки се на
прав участък, водачът приближил препятствие, представляващо дупка в
десния край на платното за движение, като не възприел опасността
своевременно, а я възприел когато предно дясно колело на управлявания от
него автомобил отстои на около 6.42 метра от препятствието, а дължината на
зоната на пълния спирачен път е 26,34 метра. Вещото лице е посочило, че
водачът не е имал техническото време да приведе автомобила в режим на
спиране и предното дясно колело на автомобила пропаднало в дупката и
настъпил удар. Вследствие на удара били нанесени щети по автомобила.
Според вещото лице, от техническа гледна точка, настъпилите увреждания по
автомобил марка „Мерцедес“, модел „***“, с peг.№**** биха могли да се
получат при описания механизъм. Стойността на причинените щети възлизала
в размер на 1813,40лв., разходите за транспорт били в размер на 126,60лв.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението
си и потвърждава, че от неравностите, видими на представените от ответника
снимки, могат да настъпят повредите по автомобила.
10
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Въззивната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок, от
страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а подадената жалба
се явява неоснователна. В случая, така както е обективирано искането от
въззивника, то се обжалва изцяло. На практика обаче се установява, че е
налице отхвърлителна част касаещ претенцията за обезщетение за забава
върху сумата от 1813лв. за периода от 03.09.2023г. до 04.09.2023г. и за сумата
от 203,32лв. до първоначално претендирания от 203,65лв., като
неоснователна. Установява се от данните въззивната жалба, че не са навеждат
доводи за тази част от постановеното от районния съд решение. Жалба не се
установява да е подадена в тази му част и от другата страна в процеса, която
би имала евентуален интерес от обжалване. Предвид на това, при липса на
обжалване от която и да е от страните по делото, в тази му отхвърлителна част
следва да се приеме, че съдебния акт на районния съд е влязло в законна сила.
По същество, обжалваното решение в останалата му уважителна част и
касаеща осъждането на „Агенция пътна инфраструктура“, да заплати на ДЗИ
Общо Застраховане“ ЕАД на следните суми: сумата в размер на 1813,40лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил
„Мерцедес Бенц“, с peг.№****, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
15.03.2023г., сумата от 126,60лв., представляваща разходи за транспорт на
автомобила от мястото на инцидента до автосервиз, изплатени по щета
№44011512301550, сумата от 12,42лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 12.10.2023г. до 27.06.2024г. върху сумата от 126,60лв., сумата от
202,32лв., представлява обезщетение за забава за периода от 05.09.2023г. до
27.06.2024г. върху сумата от 1813,40лв., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда-03.07.2024г. до
окончателното изплащане на задължението е правилно и законосъобразно,
включително и присъдени разноски.
В случая, правните изводи са формирани въз основа на установената по
делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон. В тази
11
връзка, настоящата инстанция няма основание да не ги приеме изцяло и
изложените съображения в тази насока без да е необходимо да ги преповтаря
в цялост.
На практика, по безспорен и категоричен начин е установено на база
ангажираните от страна на ищеца гласни доказателства и възприети правилно
от първата инстанция, че на 15.03.2023г. около 14:00 часа, на републикански
път ***** между селата ***** и *****, общ. Пазарджик, С.Б.Н. като водач на
лек автомобил „Мерцедес Бенц”, с peг. № **** попаднал в необозначена дупка
на платното за движение, при което настъпили повреди по автомобила.
В конкретният казус няма основание да се приеме за основателно
възражението във въззивната жалба в насока, че не е било установено мястото
на ПТП. В този аспект няма основание да се игнорират данните от
Декларацията по приложение №1, така и в издаденото от органите на МВР
удостоверение, в която ясно е посочено, че мястото на което е настъпил
процесния инцидент е на републикански път *****, между селата ***** и
*****, общ.Пазарджик. налице е уточнение, че процесният пътен участък е
след кариерата.
В показанията си св.Н. в нито един момент на излаганите от него данни
не сочи, че дупката е извън пътното платно. По същество и относимо към
спора са категоричното му изявление, че му се е наложило да отклони
автомобила си леко вдясно, но това е станало в неговата лента за движение по
която се е движел. Неопровергано е и твърдението му, че това се е наложило
за да избегне сблъсък с насрещно движещо се МПК. Данни от негова страна,
същият да е излизал извън платното за движение в което се е движел, този
свидетел не излага. Доказателства в насока на противното по делото не са
налице.
Няма основание да се сподели възражението, че механизма на
реализиране на ПТП и причинната връзка не са били доказани. В този аспект
следва да се посочи, че от заключението на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза категорично се установява механизма на ПТП. То
подкрепя и показанията на свидетеля С.Б.Н.. На практика по делото не са
ангажирани каквито и да е било доказателства, които да опровергават
излаганите от него данни. Няма основание в тази насока да не се приеме, че те
са достоверни, логични и последователни, като съответстват на цялата
12
доказателствена съвкупност. Свидетелят е категоричен, че при движение на
управлявано от него МПС е преминал през необозначена дупка. Съответно
изяснява и щетите, причинени в резултат на удара. В относимост на тези
данни, според приета от съда съдебно- автотехническа експертиза,
ремонтираните детайли отговарят като да са увредени по посочения от водача
начин. Ето защо и правилно е преценено от първоинстанционният съд, че
вредите по управлявания от Н. лек автомобил са вследствие от преминаване
през необозначена дупка на пътя.
Не следва да се приема за основателно и възражението в насока, че при
движение със скорост 42км/ч и до 50км/ч, водачът би имал техническа
възможност да спре движението на автомобила и по този начин да избегне
попадането си в дупка. Основанието за това се извежда от обстоятелството, че
на практика се налага ограничение от страна на въззивника, при движение по
междуселищен път, където допустимата скорост е до 90км/ч, да се задължава
водача на МПС да управлява последното с посочената скорост от 42км/ч до
50км/ч и да се вмени във вина и отговорност, че при движение с скорост над
42км/ч да отговарят за евентуални щети. Предвид на това няма повод да се
приеме, че има и съпричиняване от страна на въпросния водач на МПС.
Прави се коментар във въззивната жалба, че от направени снимки на
предполагаемото място на произшествието не се виждат дупки. В тази връзка
следва да се посочи, че няма основание да се приеме, че въпросните снимки за
които се говори са годно доказателство по ГПК. От друга страна, няма данни
от кое точно място и кога са били направени, поради което няма основание да
не се изведе и извод, че районния съд правилно е не основавал изводите си въз
основа на тях.
В заключение няма основание да не се приеме, че при условията на
пълно и главно доказване се установява наличието на всички елементи от
фактическия състав от който произтича претендирано от ищеца право.
В допълнение следва да се посочи, че процесния пътен участък на който
е настъпило въпросното ПТП е част от републиканската пътна мрежа, което
определя и задължението именно на ответника да поддържа последния в
съС.ие, годно за експлоатация и по предназначение. Безспорно е установено
на база събрания и възприет доказателствен материал, че към
инкриминираната дата е имало налична необезопасена и необозначена дупка
13
на пътното платно, при преминаването на която са били причинени щети на
застрахования автомобил с водач- св.Н..
Предвид гореизложено, споделяйки изцяло правните изводи на
първоинстанционният съд изведени в решението му в неговата обжалвана
част и несподеляйки като основателни наведените възражения във въззивната
жалба, приема, че следва да остави без уважение последната, като
неоснователна и се потвърди, като правилно и законосъобразно решение в
същата, включително и в частта за разноските.
В останалите необжалвани такива, решението е влязло в законна сила.
При този изход на делото, в тежест на жалбоподателката следва да се
присъдят направените от страна на въззиваемата страна разноски пред
въззивната инстанция в размер на 618,72лв.- адвокатско възнаграждение.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №173/21.02.2025г., постановено по гр.д.
№2836/2024г. по описа на РС- Пазарджик, в частта му с която е осъдена
„Агенция пътна инфраструктура“, да заплати на „ДЗИ Общо Застраховане“
ЕАД на следните суми: сумата в размер на 1813,40лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес Бенц“, с peг.
№****, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 15.03.2023г., сумата от
126,60лв., представляваща разходи за транспорт на автомобила от мястото на
инцидента до автосервиз, изплатени по щета №44011512301550, сумата от
12,42лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 12.10.2023г. до
27.06.2024г. върху сумата от 126,60лв., сумата от 202,32лв., представлява
обезщетение за забава за периода от 05.09.2023г. до 27.06.2024г. върху сумата
от 1813,40лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба в съда- 03.07.2024г. до окончателното
изплащане на задължението, включително и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Агенция пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Македония“ №3, Областно
пътно управление- Пазарджик, с адрес: гр.Пазарджик, бул.„Александър
Стамболийски“ №20, представлявано от инж.М.А.Ш., да ЗАПЛАТИ на „ДЗИ
14
Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул.„Витоша“ №89Б, представлявано
от К.Х.Ч. и Б.А.В.- изп. директори, съдебен адрес: гр.П., бул.„****“ №***,
вх.*, ет.*, ап.**, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдебно- деловодни
разноски пред въззивната инстанция в размер на 618,72лв.- адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15