Р Е Ш Е Н И Е №1767
18.10.2018 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4546/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.Т.Н., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 132 от 27.06.2018 г., издадено от инж. М.Х.Д. – директор на Регионална
дирекция по горите - Пловдив, с което на основание чл. 270 от Закона за горите
(ЗГ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
(сто) лева за нарушение по чл. 148, ал. 4 от ЗГ във вр. чл. 23, ал. 2 и ал. 6 от Наредба № 1 за
контрола и опазването на горските територии.
В жалбата не се навеждат конкретни доводи за
незаконосъобразност или за неправилност на атакуваното наказателно
постановление (НП), формулира се искане последното да бъде отменено. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. И.И., който взема становище
жалбоподателят да не е годен субект на нарушението, за което е наказан. Твърди
още да е налице непълна правна квалификация на нарушението, което административнонаказващият
орган (АНО) е приел да е извършено от жалбоподателя, което да съставлява
съществено процесуално нарушение. Поддържа искането за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна се представлява от главен
юрисконсулт З.М., която пледира за потвърждаване на наказателното постановление,
като намира същото за законосъобразно и правилно.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от С.Т.Н., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
02.07.2018 г., установено от известие за доставяне на НП № 132 от 27.06.2018 г., а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 06.07.2018 г.,
поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
На 06.06.2018 г. около 14:25 часа жалбоподателят С.Т.Н.
управлявал товарен автомобил „Камаз“ с рег. № РВ ****, натоварен с иглолистна
строителна дървесина в землището на с. Добралък, обл. Пловдив, отдел 534 к,
имот с кад. № ****, път горска територия, водещ до местността Бяла черква. По
същото време служебните си задължения по контрол за спазването на изискванията
на Закона за горите в посочения район изпълнявал св. Р.В.А. – г. и. при Регионална
дирекция по горите - Пловдив. Свидетелят А. спрял за проверка управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил „Камаз“ с рег. № РВ ****. В хода на проверката
св. А. установил, че жалбоподателят Н. нямал разрешително за достъп до отдел
535 е, имот с кад. № ****, който бил собственост на физическо лице. На място и
в присъствието на свидетели Р.А. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 001714 против жалбоподателя, на когото
бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на св. Р.В.А. се установяват датата и
мястото на извършената проверка, обстоятелството, че именно жалбоподателят Н. е
управлявал товарен автомобил, натоварен с дървесина, както и че се е движел по
път горска територия. Установява се още, че в хода на проверката не е било
представено разрешително за достъп и жалбоподателят е казал, че няма такова. Съдът
дава вяра на показанията на св. А., като намира същите за подробни,
последователни, вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелят възпроизвежда
обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. Не се установяват
и основания, по които да се приеме, че същият е бил предубеден или
заинтересован.
От разрешително за достъп до горски територии с рег. №
323/06.06.2018 г. се изяснява, че за пътно превозно средство „Камаз“ с рег. №
РВ ****, собственост на „Стиви Лес“ ООД се разрешава достъпът до обект № ****,
отдел ***, подотдел „е“, землище на с. Добралък, със срок на валидност от
06.06.2018 г. до 31.12.2018 г.
От Заповед № РД 49-199/16.09.2011 г. на министъра на
земеделието и храните се установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено
лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална
компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от
разпоредбите на ЗГ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. То също е издадено от материално и
териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на
установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства
се установява, че на описаните в НП време и място, по време на процесната
проверка жалбоподателят Н. не е представил разрешително за достъп до отдел ***
„е“, имот с кад. № **** в землището на с. Добралък. Това му поведение е
квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.148, ал.4 ЗГ, който
гласи, че: „собствениците или ползвателите на имоти, за чието ползване е
необходимо преминаването с товарни превозни средства и пътни превозни средства
с животинска тяга по горски пътища, получават разрешение за движение по
конкретните пътища от кмета на общината, района, кметството или кметския
наместник по местонахождението на имота, или от управителя на горското
сдружение по чл. 183“. В тази връзка настоящият състав намира за основателно
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е доказано
именно Н. да е извършил описаното нарушение. Нарушението, за което той е
наказан, е със специален субект и то не може да бъде извършено от всяко
административнонаказателно отговорно лице. Годен субект на нарушението е само
това административнонаказателно отговорно лице, което е и собственик или
ползвател на съответния имот, за чието използване е необходимо преминаването с
превозно средство по горски път. Никъде в НП не се твърди жалбоподателят Н. да
е собственик или пък да е ползвател на имот с кад. № **** в землището на с.
Добралък, отдел *** „е“, поради което за съда остава неясно защо именно това
лице е било наказано. Действително в НП се посочва, че описаният имот е
собственост на физическо лице, но не и кое е това физическо лице. Свидетелят А.
също потвърди в показанията си, че в производството не е изследван въпросът кое
физическо лице е собственик на имота, като уточни, че при служебните
дистанционни справки, които служителите на РДГ правят, единствено се изписва
видът на собственика – физическо или юридическо лице, но без той да се индивидуализира.
Важно е да се подчертае обаче, че в случая не се касае единствено за
доказателствена непълнота, а за изначална липса на признак от състава на
нарушението при неговото описание от фактическа страна в съдържанието на НП.
Именно поради това дори и в хода на съдебното следствие да беше установено кое
лице е собственик на описания имот, то това не би санирало допуснатото
процесуално нарушение. Не може за пръв път с въззивното решение на
жалбоподателя да се предявява нов факт – кой е собственик на имот с кад. № ****
в землището на с. Добралък, отдел *** „е“, по каквото фактическо обвинение той
не се е защитавал досега. Единственият установен факт по отношение на
жалбоподателя е, че той е управлявал превозното средство, което се е движило по
горски път. В съпроводителното писмо с вх. № 43621/13.07.2018 г., с което се
препраща жалбата и административната преписка, наказващият орган отново взема
становище, че жалбоподателят Н. бил извършил нарушението, тъй като бил водач на
превозното средство – автомобил „Камаз“ с рег. № РВ ****, но до края на
проверката не бил представил разрешение за движение на превозното средство по
горския път. Административнонаказателната отговорност за нарушението по чл.
148, ал. 4 ЗГ обаче не е предвидена за водача на превозното средство. Дори и в
обективната действителност да има сливане на качествата водач и собственик или
ползвател, то това не изключва задължението на
наказващия орган ясно и недвусмислено да посочи на кое лице и в какво
качество се налага административното наказание. Налагайки наказанието на лице,
което не е адресат на задължението по чл.148, ал. 4 ЗГ, а в този смисъл не е и
годен субект на нарушението по тази разпоредба, АНО е издал незаконосъобразно
наказателно постановление, което следва да бъде отменено.
На следващо място настоящият състав намира, че по
делото е налице и друго отменително основание по отношение на обжалваното
наказателно постановление. Приетата за установена от наказващия орган
деятелност на жалбоподателя е била квалифицирана като нарушение по чл. 148, ал.
4 от ЗГ във вр. чл. 23, ал. 2 и ал. 6 от
Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии. С разпоредбата на
чл. 23, ал. 6 от Наредба № 1 обаче се въвежда съвсем различно задължение от
това по чл. 148, ал. 4 ЗГ. Съгласно чл. 23, ал. 6 от Наредба № 1 оригиналът на
разрешителното за достъп в горски територии и до горски пътища придружава
превозното средство, за което е издадено, и при престой се поставя на видно
място. С посочването и на тази разпоредба като нарушена волята на наказващия
орган остава неясна – дали жалбоподателят се наказва за това, че не е имал
издадено разрешително за достъп или за това, че разрешителното не е
придружавало превозното средство, за което е издадено. На практика от правна
страна на жалбоподателя се предявяват две отделни нарушения. Видно е и че те се
осъществяват при различни факти, тъй като нарушението по чл. 148, ал. 4 ЗГ
предполага разрешително за достъп въобще да не е било издадено, докато за да
бъде осъществено деянието по чл. 23, ал. 6 от Наредба № 1, то на първо място
трябва да има издадено разрешително за достъп. Законните разпоредби, които
наказващият орган приема, че жалбоподателят виновно е нарушил, са част от
задължителното съдържание на наказателното постановление съгласно чл. 57, ал.
1, т. 6 ЗАНН. Нарушението на това изискване всякога се цени като съществено,
тъй като в рамките на производството следва да се установи проявлението в
обективната действителност именно на посочените в хипотезата на нарушената
правна норма признаци на нарушението. Същевременно в обстоятелствената част на
наказателното постановление не се съдържа описание на факти, които да се
подведат под разпоредбата на чл. 23, ал. 6 от Наредба № 1 за контрола и
опазването на горските територии. Тази непоследователност и неяснота относно
обстоятелството кое точно поведение на жалбоподателя и под състава на какво
нарушение е подведено неправомерно ограничава правото на защита на наказаното
лице и съставлява съществено процесуално нарушение, което влече
незаконосъобразност на НП.
Отделно от изложеното следва да се посочи и че по
делото беше доказано да има издадено разрешително за достъп до процесния имот и
по отношение на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил. Ирелевантно е
за делото в колко точно часа на 06.06.2018 г. той е получил това разрешително,
тъй като с НП е санкциониран за това, че въобще не притежава такова, а не че не
го е представил или носил със себе си. От своя страна в самото разрешително е
посочено, че срокът му на валидност е с начална дата 06.06.2018 г., поради
което безспорно е, че то е имало действие през целия ден, а не едва след
получаването му от жалбоподателя. По тези съображения и искането за разпит на
лицето С.З. беше оставено без уважение, тъй като е насочено към установяване на
обстоятелства, които са неотносими към предмет на делото, а и отговор на
въпроса, за който се иска разпит на З., се съдържа в т. 2 от писмо с вх. №
25611-2/14.08.2018 г. по описа на РДГ – Пловдив (лист 20 от делото). Следва да
се обърне внимание, че разрешителното е издадено в полза на „Стиви Лес“ ООД,
което подкрепя твърдението на св. А., че с разрешителното за достъп трябва да
се снабди фирмата-изпълнител, а не водачът на превозното средство. Категорично
несъстоятелен е доводът на въззиваемата страна, че са налице основания за
наказване на жалбоподателя Н., тъй като той бил и управител на дружеството
„Стиви Лес“ ООД. Касае се за различни правни субекти, като в случай, че
нарушението е осъществено от юридическото лице, липсват законови основания да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя Н..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 132 от 27.06.2018 г.,
издадено от инж. М.Х.Д. –
директор на Регионална дирекция по горите - Пловдив, с което на С.Т.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***
на основание чл. 270 от Закона за горите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 148,
ал. 4 от Закона за горите във вр. чл.
23, ал. 2 и ал. 6 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските
територии.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оргинала!ЙТ