СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
04.06.21г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател: Г.И.
Разгледа
в съдебно заседание на 13.05.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 652/19г. и констатира следното:
Предявени
са искове Д. Н. и Ю. Н. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с
правно основание чл. 226 от КЗ отм.за сумите: по 120 000 лева – за всеки от
ищците /обезщетения за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД
за присъждане на законна лихва върху посочените суми, считано от 07.12.14г.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
07.12.14г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинал Н. Н. /брат на
ищците/. Произшествието е причинено от Г. Д.. Обстоятелствата, свързани с
процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността на
деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и
резултата, и вината на Г. Д./ са удостоверени със събраният по делото писмен и
експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/, съответно /при
условията на чл. 300 от ГПК/ и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд.
Към датата на ПТП-е Г. Д. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника.
Горните
обстоятелства удостоверяват пряко, категорично /еднозначно/ предпоставките на
чл. 226 от КЗ отм.
Исковете
са частично основателни:
В
случая ищците се явяват принципно легитимирани /в материално-правен аспект/ да
претендират обезщетения за неимуществени вреди /в качеството си на братя на
загиналия/ – с оглед съдържанието на ТР № 1/18г. на ВКС.
Председателят
на настоящия съдебен състав намира /независимо от конкретното съдържание на
посоченото тълкувателно решение/, че във всички случаи на причинена смърт –
наличието на неимуществени вреди /за лица, имащи близка или далечна роднинска или
емоционална връзка със загиналия/ следва да се презумира. С други думи: в
хипотеза като процесната – винаги се следва обезщетение. Независимо /отделно/
от това – по делото са събрани /досежно посоченото релевантно обстоятелство/ и конкретни
доказателства /свидетелски показания и психологична експертиза/.
Процесните
обезщетения обаче следва /с оглед изричната редакция на пар.
96, ал. 1 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 493а, ал. 4 от КЗ/ да бъдат лимитирани
/ограничени/ до размера на сумите – по 5 000 лева за всеки от ищците. Тази
разпоредба /предвид принципната си постановка и доколкото бе приета от
законодателния орган в защита на обществения интерес/ се явява приложима и
спрямо вреди, настъпили по време на действие на отменения КЗ. Възприемането на
друга логика би позволило – директно /пряко/ игнориране /незачитане/ на
категорична /императивна/ правна норма.
При
отсъствие на посочената регламентация /която на практика съставлява в случая –
единствената причина за редуциране на заявените обезщетения до размера на
горните суми/ исковете биха били уважени от председателя на състава – в пълните
им заявени размери /които се явяват надлежно удостоверени в процеса – предвид
горните принципни съображения и конкретно - със събраните гласни и експертни
доказателства/. На последно място в същата връзка:
Председателят
на състава намира, че в случая /и в други подобни хипотези/ имуществената
отговорност на Държавата /като самостоятелен – специфичен правен субект/ или на
съответните – конкретни държавни органи /визирани в разпоредбата на чл. 493а,
ал. 2 от КЗ/ може да бъде ангажира /при условията на чл. 49 от ЗЗД във връзка с
чл. 7 от КРБ/ за противоправно – бездействие.
Посоченият
праг на отговорност на практика не позволява заявените обезщетения да бъдат
редуцирани допълнително /в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. С оглед това –
председателят на състава не обсъжда събраният във връзка с това законово
правило доказателствен материал.
Основателни
са и акцесорните искове:
В
полза на ищците следва да бъде присъдена /при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/
и законната лихва върху горните главници за периода след 07.12.14г. /датата на
произшествието/.
В
полза на ищците следва да бъдат присъдени съдебни разноски /при условията на
чл. 78, ал. 1 от ГПК/.
В
полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски /при условията на
чл. 78, ал. 3 от ГПК/, но без заявеното адвокатско възнаграждение /доколкото
дружеството разполага с възможност да се представлява в процеса от юрисконсулт;
такава е принципно практиката на всички застрахователи/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД да плати на Д.Б.Н. ЕГН ********** и на Ю.Б.Н.
ЕГН ********** сумите: по 5 000 лева – за всеки от ищците /обезщетения за
неимуществени вреди – следствие от ПТП/ на основание чл. 226 от КЗ отм.;
законната лихва върху тези суми от 07.12.14г. до цялостното им изплащане и 25
лева – съдебни разноски /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; съразмерно на
уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ
главните искове за сумите над по 5 000 лева - за всеки от ищците.
ОСЪЖДА
Д.Б.Н. и Ю.Б.Н. да платят на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД 604 лева - съдебни разноски
/на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК; съразмерно на отхвърлените искове/.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД да плати на адвокат Д. 830 лева -
адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД да плати на СГС 400 лева - държавна такса
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
е постановено при участие на Г.И.Д. /трето лице – помагач на ответника/.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: