РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 03.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 17 юли две хиляди и двадесета год. в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При секретаря ****като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`802 по описа за 2020 год. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Д.И.Ц. *** против „ВиК” ООД, гр.Враца, с която се иска
постановяване на решение за установяване, че трудовото й правоотношение с
ответника е прекратено на осн. чл.327, ал.1, т.7 от КТ, а не на осн. чл.326,
ал.1 от КТ и постановяване на поправка на основанието за прекратяване, вписано
в трудовата й книжка. Ищцата твърди, че е подала молба за предсрочно
прекратяване на трудовото й правоотношение, в която заявила, че започва
постоянна работа на друго място. Счита, че прекратяването е следвало да се
осъществи от работодателя на осн. чл.327, ал.1, т.7 от КТ – прекратяване на
срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ, поради преминаване на друга
работа за неопределено време.
Предявените
искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
В писмен отговор по чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва исковете. Счита, че ищцата не е спазила преклузивния срок по
чл.358, ал.1, т.2 от КТ за предявяване на иск за оспорване законността на
уволнението и това нейно право се е погасило. Поддържа и алтернативно
становище, при разглеждането му по същество да бъде отхвърлен като
неоснователен по съображения, че прекратяването е осъществено по молба на
ищцата, с която е поискала прекратяване по чл.325, ал.1, т.1 от КТ с
алтернативно искане - при неуважаването й на това основание, изявлението да се
счита за едностранно предизвестие за прекратяване на договора, каквото е прието
в прекратителната заповед.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
доводите и съображенията на страните, намира следното:
Безспорно е между страните, че ответницата Д.Ц. е била
в трудовоправна връзка с ответника „Водоснабдяване и канализация “ ЕООД и е
изпълнявала длъжността „лаборант“ по срочен трудов договор.
На 16.09.2019 г. Ц. е депозирала молба до работодателя
за освобождаване от заеманата длъжност по взаимно съгласие, поради започване на
работа на постоянен трудов договор в СУ „Христо Ботев”-Враца. В молбата е
посочила, че в случай че същата не бъде приета да се счита за писмено
предизвестие.
Със Заповед от 16.09.2019 г. трудовото правоотношение
с Д.Ц. е прекратено, като в мотивите се сочи – по молба на лицето с писмено
предизвестие от страна на чл.326, ал.1 КТ.
В трудовата книжка на ответницата като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение е вписана разпоредбата на чл.326, ал.1 КТ - въз основа на писмено предизвестие от работника до работодателя.
По делото е приложен трудов договор
№РД-20-15/16.09.2019 г., по силата на който, считано от 16.09.2019 г. Ц. е
постъпила на работа в СУ „Христо Ботев” Враца.
При така установените фактически обстоятелства се
налагат следните правни изводи:
Съдът не приема възражението на ищеца, че в случая с
предявеният иск се претендира незаконосъобразност на уволнението, поради което
срокът за искова защита е изтекъл.
Искът за поправяне на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка
на работника не е за признаване на уволнението за незаконно и за неговата
отмяна. С него се оспорва само основанието за прекратяване на трудовия договор,
което е вписано в трудовата книжка. Налице е законно прекратяване на трудовото
правоотношение, което не се оспорва от страните, но ищецът твърди, че
фактическите обстоятелства сочат на друга правна квалификация, различна от
отразената в документа. При основателност на иска, съдът с решението си
предписва вписването на точното, правилно основание за уволнение. При предявен
иск по чл. 344, ал. 1 КТ се твърди незаконност на уволнението, като се иска да
се признае, че трудовото правоотношение е незаконно прекратено, както и отмяна
на уволнението. В този случай няма твърдение за неточно отразено основание на
иначе законосъобразно уволнение и липсва правен интерес да се иска поправка в
трудовата книжка, след уважаване на иска по чл. 344, ал. 1 КТ. Тази последица
се следва по право и работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка, че
уволнението на работника или служителя е признато за незаконно.
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ не
се установяват правните възможности, при които страните по трудовото
правоотношение, едностранно или по взаимно съгласие, биха могли да прекратят
трудовото правоотношение, а правната квалификация на действителното основанието
(осъществените юридически факти), при които това е сторено. В този смисъл е
решение №193/16.07.2014 г. по
гр.д.№5948/2013 г. IV Г.О. на ВКС. Следва с оглед на това да се отбележи, че
тази претенция не е погасена по давност, защото законодателят не свързва по
никакъв начин сроковете за оспорване незаконността на уволнението със сроковете
за поправка на основанието за уволнение вписано в трудовата книжка и не им
придава еднаква продължителност. Този иск се предявява в общия тригодишен
давностен срок, доколкото за този иск не е предвидена някаква специална давност,
така както изрично в закона /КТ/ лимитирано и изчерпателно това е посочено за
други категории искове по т. 1 и
по т. 2 на чл. 358,
ал. 1 от КТ. Претенцията в случая е заявена в тригодишния срок,
отчитан от момента на връчването на оформената трудова книжка на работника или
служителя от работодателя и в този смисъл същата не е погасена по давност /опр.
№ 150 от 19.03.2014 г. на ВКС на РБ по ч. гр. д. № 808/2014 г., І г. о. и
други/. При тези съображения съдът приема предявеният иск за допустим.
В разглеждания случай страните не
спорят, че трудовото правоотношение е било прекратено, но спорят на какво
основание е било прекратено. Законът дава възможност на страна по трудовото
правоотношение да иска поправка на вписаното основание за уволнение, като в
прилагането на института няма спор или колебание, че за успешно провеждане на
този иск е необходимо установяването на действителното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 327, ал.1 КТ работникът има право да прекрати трудовия
договор писмено без предизвестие. Това право на работника и служителя обаче е
предоставено само при наличие на изрично
посочените основания. Цитираната разпоредба установява едно материално субективно
преобразуващо право на работника да прекрати едностранно трудовия договор с
работодателя като неговото упражняване не е свързано с
предварително уведомяване на последния. Правото на едностранно прекратяване на
трудовия договор се осъществява с едностранно волеизявление. Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т.
7 КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия
договор освен когато работник или служител работещ на срочен трудов договор премине на друга работа за неопределено
време. В случая се
твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е станало на осн. чл.327,
ал.1, т.7, когато работник или служител работи на срочен трудов договор и премине на друга работа за неопределено
време.
Видно от представеното
заявление ищцата е депозирала молба до работодателя за освобождаване от
заеманата длъжност по взаимно съгласие поради започване на работа на постоянен
трудов договор в СУ „Христо Ботев”-Враца като в молбата е посочила, че в случай
че същата не бъде приета да се счита за писмено предизвестие. Вярно е, че
ищцата е посочила и алтернативно основание за прекратяване на трудовото й
правоотношение, но депозираната молба ясно сочи кое е желаното основание, въз
основа на което е волята й за прекратяване на трудовото й правоотношение и само
въз основа на така заявената воля на работника, автоматично трудовото й правоотношение
се счита за прекратено, считано от получаване на молбата. Следва да се посочи
и, че при наличие на конкуренция между насрещни волеизявления
за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това,
чийто фактически състав е настъпил по-рано.
Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т.
3 КТ, трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие
се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за
прекратяване на договора. Законът не прави разлика между прекратяването на
трудов договор без предизвестие от работодателя и прекратяване на трудов
договор без предизвестие от работника. И за двата случая нормата сочи, че трудовото
правоотношение се счита за прекратено от датата на получаване на писменото
изявление /на работодателя или на работника/. Следователно законът не поставя
момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това дали
фактически е налице основанието, посоченото от работодателя или от работника за
прекратяване на договора. Поради това, както връчването на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично
води до прекратяване на договора, независимо дали са били налице посочените в
нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за
прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основания по чл. 327, ал. 1 КТ
води до автоматично прекратяване на трудовия договор, независимо от това дали е
налице соченото от работника основание.
В настоящия случай при направено волеизявление за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.327, ал.1 ТЗ
прекратителното действие на трудовоправната връзка настъпва с получаване на
волеизялвението от работодателя, без да е обусловено от други обстоятелства,
поради което за работодателя не съществува правна възможност за прекратяване на
трудовоправната връзка с работника на друго основание.
Въпросът дали преобразуващото
право по чл. 327, ал. 1 КТ
е съществувало, т. е., дали са били налице предвидените в закона предпоставки
за възникването му и дали с оглед на това то е било надлежно упражнено, може да
бъде предмет на преценка и евентуално установяване впоследствие, в случай че
работодателят предяви по съдебен ред притезания, възникнали като негова
последица, напр. обезщетение за неспазено предизвестие. В този смисъл е и
константната съдебна практика, обективирана в решение № 144 от 23.02.2010 г. по
гр. дело № 3101/2008 г. на ВКС, І ГО, ГК и решение № 203 от 30.05.2011 г. по
гр. дело № 832/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, ГК.
С оглед всичко
изложено съдът приема, че при доказаното прекратяване на трудовото
правоотношение на основанието по чл. 327, ал. 1, т.
7 от КТ, предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т.
4 от КТ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен като
бъде допусната поправка на вписаното в трудовата книжка основание за
прекратяване – от чл. 326, ал. 1 КТ на чл. 327, ал. 1, т.
7 от КТ.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК,
когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи
се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. На
посоченото основание ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд Враца сумата от 50.00лв. – държавна такса за производството.
С оглед изхода от спора в полза на ищцата на основание
чл.78, ал.1 от КТ следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на
400.00лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1, т.
4 КТ поправка на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение между Д.И.Ц. с ЕГН ********** и „Водоснабдяване и канализация”
ООД-Враца, с ****, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул. Александър
Стамболийски №2, осъществено със заповед от 16.09.2019г., вписано в трудовата
книжка на Д.И.Ц. с ЕГН ********** като вместо "чл. 326, ал. 1 КТ"
да се чете "чл. 327, ал. 1, т.
7 от КТ".
ОСЪЖДА Водоснабдяване и канализация” ООД-Враца, с ****,
със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул. Александър Стамболийски №2 да
заплати на Д.И.Ц. с ЕГН ********** *** съдебно-деловодни разноски в размер на
400.00лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация” ООД-Враца, с ****, със седалище и адрес на управление гр.Враца,
ул. Александър Стамболийски №2 да заплати по бюджетната сметка на Районен съд
Враца на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 50.00 лв., представляваща държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца
в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: