РЕШЕНИЕ
№ 262732/1.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.ят районен съд, гражданско отделение, четиридесет и
трети състав, на първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в публично
съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Т.С.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №541/2021 г., по описа на В.я районен
съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба на „И.Ф.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, с която против Ж.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№14687 по описа на
ВРС за 2020 г., а именно: 300,00 лв., представляваща главница - дължима сума по
договор за кредит №135606/08.07.2016 г., сключен между длъжника и заявителя,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 16.11.2020 г., до окончателното плащане, както и сумата от 119,73 лв. –
обезщетение за забава, начислено за периода от 31.07.2016 г. до 13.03.2020 г. и
от 15.07.2020 г. до 06.11.2020 г. Въз
основа молба на ищеца, производството по делото е прекратено по иска за
обезщетение за забава, само в частта за разликата над 80,16 лева до пълния
първоначално претендиран размер от
119,73 лева и за периода от 31.07.2016 г. до 17.11.2017 г., като след
прекратяване на производството в посочената част, искът е за сумата от 80,16
лева и за периода от 18.11.2017 г. до 13.03.2020 г., и от 15.07.2020 г. до
06.11.2020 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Твърди се наличие на възникнало между страните по
делото облигационно правоотношение, въз основа на сключен между тях договор за
преоставяне на кредит от разстояние № 135606 от дата 08.07.2016 г. Сочи, че
договорът е сключен по реда и условията на ЗПФУР. С подписването на договора
кредиторът се е задължил да предостави на потребителя парична сума в размер на
500 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Ищецът е
изпълнил поетото договорно задължение, като е предоставил на ответника сумата
по договора, с твърдение, че същата е била изплатена по негова банкова сметка ***
„УниКредит Булбанк“ АД. Твърди, че към 31.07.2016 г всички вноски по договора
са падежирали. Сочи, че неплатена е останала главница в размер на 300 лева.
Претендира заплащане на обезщетение за забава в погасяване на главницата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените
искове. Оспорва действителността на договора за кредит, като намира, че същият
противоречи на добрите нрави, както и поради противоречие и заобикаляне на
закона /чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4, чл.33 ЗПК/. Намира, че
доколкото договорът е недействителен, то при евентуално уважаване на иска,
ответникът би дължал само главница, но не и лихви и неустойка. Отделно, въвежда
възражение за изтекла кратка погасителна давност по отношение на лихвите.
До
приключване на съдебното дирене, по делото не са представени доказателства за
изплащане на претендираните от ищеца суми.
В.ят районен съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК.
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д.№14687/2020 г. по
описа на ВРС, с която, в полза на ищеца са присъдени следните суми: 300,00 лв.,
представляваща главница - дължима сума по договор за кредит №135606/08.07.2016
г., сключен между длъжника и заявителя, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 16.11.2020 г., до окончателното
плащане; 12,65 лв. – договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 08.07.2016 г. до 31.07.2016
г.; 119,73 лв. – обезщетение за забава,
начислено за периода от 31.07.2016 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 06.11.2020 г., както и сторените разноски по
делото. Срещу издадената заповед длъжникът подава възражение в срок, при което,
след дадени от съда указания, ищецът предявява иск срещу ответника за установяване
дължимостта на сумите по горепосочената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
По делото е представен договор за предоставяне на
кредит от разстояние №135606/08.07.2016 г., по силата, на който ищецът
предоставя на ответника, сума в размер на 500 лева, срещу насрещното задължение
на кредитополучателя да върне заетата сума в срок до 23 дни /чл.2.1/. Съгласно
чл.5, ал. 2 от договора, кредиторът се задължава да предаде на потребителя
сумата от 500 лева в деня на подписване на договора, като поема задължението да
изплати същата по банкова сметка ***. Фиксираният годишен лихвен процент по
заема е 40,15 %, като лихвата се начислява ежедневно и е в размер на 0,11 %.
ГПР е 48,44 %, като съгласно чл.2, ал.5, при изчисляването му са взети предвид
следните допускания – договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение. С
чл.3 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да представи на
кредитора, в тридневен срок от подписване на договора, едно от следните
обезпечения: банкова гаранция за сумата по чл.2, ал.1, т.7 /текст в договора, с посочената номерация,
липсва/, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора или поръчителството на две физически лица, всяко от
които следва да отговаря на многобройни изисквания, в т.ч. да предостави на
заемателя служебна бележка за размера на трудовото си възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е над 1000 лв., да работи по безсрочен
трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има,
кредитната му история в ЦКР към БНБ за една година назад да е със статут не
по-лош от 401 „Редовен”, като поръчителите подписват договор за поръчителство.
Предвидено е при непредставяне на обезпечение, на заемателя да бъде начислена
неустойка в размер на 66,53 лева, която се разсрочва на равни части, като всяка
част е платима на падежите на погасителните вноски. Така, дължимата месечна
погасителна вноска при представяне на обезпечение е в размер на 512,65 лева, а
при непредставяне на обезпечение – 579,18 лева. По делото са приобщени Общи условия към
договор за предоставяне на кредит от разстояние.
Предоставената в заем сума е преведена на ответника,
на посочена от него банкова сметка *** „УниКредит Булбанк“ АД – обстоятелство,
което се установява от приобщено по делото писмено доказателство - платежно
нареждане за кредитен превод от дата 08.07.2016 г., издадено от „УниКредит
Булбанк“ АД. Видно от същия документ, на посочената дата ищецът изплаща в полза
на ответника сумата от 500 лева, като основанието за извършения превод е „дог.
за заем номер 135606“.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна
експертиза, от приетото заключение, на която, се установява, че сума в размер
на 500 лева е преведена от ищеца на ответницата, по банкова сметка, ***,
открита в „УниКредит Булбанк“ АД. По кредита са извършени плащания е общ размер
на 200 лева. Общото вземане по процесния договор е в размер на 432,38 лева, от
които: 300 лева – главница; 12,65 лева – редовна договорна лихва с падеж
31.07.2016 г.; 119,73 лева – лихва за забава, начислена за периода от
31.07.2016 г. до 13.03.2016 г. и от 15.07.2020 г. до 06.11.2020 г. Законната
лихва върху главницата от 300 лева, за периода от 18.11.2017 г. до 13.03.2020
г. е в размер на 70,58 лева, а за периода от 15.07.2020 г. до 16.11.2020 г. –
9,58 лева.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи.
Претенцията на ищеца намира правно основание в
разпоредбите на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 вр. чл.240 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД. В процесния случай приложение намират и разпоредбите на ЗПК.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно
възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е
задължението на ответника да престира определени парични суми по процесния
договор, при неизпълнение на това задължение от страна на ответника. При
въведени възражения от страна на ответника, в тежест на последния е да
установи и докаже възраженията си против
вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на
претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от
задължението за плащането им, или погасяват същите. С доклада по делото, съдът
е указал на страните, че следи служебно за наличие на обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза от потребителски договор, като не се произнася ако
потребителят се противопостави.
Съдът намира, че между страните е налице валидно
облигационно отношение, възникнало въз основа сключен между тях договор за
кредит от разстояние. Разпоредбата на чл.6 ЗПФУР определя, че договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението, до сключването на договора, страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние. В процесния случай, комуникацията между
страните е осъществявана чрез изпращане на съобщения до ел.поща.
Инициативата за встъпване в облигационното отношение е
на ответника, който чрез попълване на електронна форма за регистрация на
интернет сайта на ищеца – www.minizaem.bg. С писмо, изпратено на електронната поща ответника,
ищецът го уведомява, че е одобрен за заем, посочен е размер на предоставената в
заем сума, както и условията, при които задължението на заемополучателя следва
да бъде погасено.
Договорът е сключен при спазване изискванията на чл.18
ЗПФУР, който поставя в тежест на доставчика да докаже, че е предоставил на
потребителя необходимата преддоговорна информация, че е получил съгласието на
последния за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение
през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор; че са спазени сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 ЗПФУР. На основание чл.
18, ал.2 ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както
и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронните изявления – ЗЕДЕП /ЗЕДЕУУ – загл. изм. ДВ бр. 85/24.10.2017 г./.
С разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗЕДУУ, препращаща към
чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета
от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
(OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), е дадено определение на електронен
документ – всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. На основание чл.13,
ал.1 ЗЕДЕУУ, електронният подпис, по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) №
910/2014, означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях и които титулярът на
електронния подпис използва за да се подписва. Представените от ищеца писмени
доказателства - разпечатки на електронни документи, са приобщени по делото по
реда на чл.184, ал.1 ГПК. Ответната страна не оспорва сключването на договора и
получаването на предоставената в заем, сума.
Процесният договор е реален, като същият се счита за
сключен с предаване на заемателя, на предмета му – пари или други заместими
вещи /чл.240, ал.1 ЗЗД/. По делото бе безспорно установено, че на дата 08.07.2016
г., ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 500 лева, която последният
е усвоил изцяло, при поемане на задължението да върне същата в уговорения срок.
От заключението на ССчЕ се установява, че по процесния договор, ответницата е
заплатила сума в размер на 200 лева.
По въведените възражения за недействителност на
договора, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.11 ЗПК
определя като задължителни реквизити на договора за потребителски кредит,
посочване на ГЛП и на ГПР. На основание чл.9 ЗЗД, страните по договора
разполагат със свободата сами да определят съдържанието му, но само ако същото
не противоречи на закона и на добрите нрави, като последното ограничение е
въведено с нормата на чл.26, ал.1 ЗЗД. Начинът
на формиране не ГРП е неясен. Съгласно чл.2, ал.5 от договора, ГПР е в размер
на 48,44 %, като при изчисляването му са взети предвид следните допускания –
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява
точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение. Горното сочи, че
посоченият размер на ГПР е определен под условие и зависи от това дали всяка от
страните ще изпълни задълженията си по договора. Видно от текста на чл.2, ал.5,
в ГПР не са включени суми, които могат да бъдат начислени, а именно: разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение. При данни, че ГПР е в
размер, който е изключително близък до максимално допустимия с разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, с която е въведена забрана за
кредитора да формира ГПР по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения. Поради това, с голяма доза на вероятност може да
се предположи, че при добавяне на изключените суми по чл.2, ал.5 от
договора, ГПР ще надвиши размера по
чл.19, ал.4 ЗПК. Определеният размер на ГЛП надвишава с над четири пъти размера
на законната лихва за страната, като съгласно установената съдебна практика,
уговорката за плащане на възнаградителна лихва е действителна, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава.
При горните доводи, съдът
намира, че клаузите с които са определени ГЛП и ГРП са нищожни на основание
чл.26, ал.1, ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави. Разпоредбата на чл.26,
ал.4 ЗЗД не може да бъде приложена, тъй като тези клаузи не могат да бъдат
заместени по право от повелителните правила на закона, нито може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните ѝ части,
доколкото включването на клаузи с които се определят ГЛП и ГРП е въведено като
изрично изискване по чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и
чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. След
като клаузите, с които са уговорени ГЛП и ГРП са нищожни, то същите не пораждат
правно действие, като недействителността им влече недействителност на целия
договор.
Отделно от горното, следва да се посочи,
че текстът на договора не е съобразен с изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, тъй
като използваният шрифт е по-малък от 12 пункта, като за установяване на това
обстоятелство не са необходими специални технически знания. Същият е трудно
четим, доколкото размерът на шрифта е
изключително дребен и труден за възприемане от потребителя. Видно от
представените по делото общи условия, същите не носят подпис на ответника. Не
се представят доказателства, чрез които да се установи изричното му съгласие
със същите.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При горните доводи, съдът намира предявения иск за заплащане
на главница в размер на 300 лева за основателен, поради което същият следва да
бъде уважен изцяло. Ответникът дължи и законната лихва, считано от 16.11.2020
г. – датата на подаване на заявлението в съда. Искът за установяване на сумата
от 80,16 лева, представляваща обезщетение за забава следва да се отхвърли като
неоснователен.
Ответникът въвежда възражение по чл.78, ал.5 ГПК по
отношение претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение - 300 лева.
Възражението на ответника е неоснователно, доколкото макар делото да не се
отличава с правна и фактическа сложност, по същото процесуалният представител
на ищеца е имал активно процесуално поведение, представил и е ангажирал
доказателства. От друга страна, претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение е в трикратно по-висок размер, а именно – 900 лева.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати сторените от ищеца разноски в общ размер на 532,67 лева, за които е
представен списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство, като в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 46,28 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от иска и на основание
чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се дължат разноски в размер на 189,77
лева в настоящото производство и в размер на 63,26 лева по ч.гр.д. № 14867/2020
г. на ВРС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422,
ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, че Ж.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ НА „И.Ф.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№14687 по описа на ВРС за 2020 г., а именно: 300,00 лв., представляваща
главница - дължима сума по договор за кредит №135606/08.07.2016 г., сключен
между длъжника и заявителя, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2020
г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на
сумата от 80,16 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода
от 31.07.2016 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 06.11.2020 г.
ОСЪЖДА Ж.Л.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „И.Ф.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сторените разноски по делото в размер на 532,67 лева и
разноските по ч.гр.д.№14687/2020 г. по описа на РС – Варна, в размер на 46,28 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „И.Ф.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ж.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
сторените разноски по делото в размер на 189,77 лева и разноските по
ч.гр.д.№14687/2020 г. по описа на РС – Варна, в размер на 63,26 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред В. окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: