Р Е Ш Е Н И Е
№ 1522/13.9.2023г.
гр. Пловдив, 13 , 09, 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 04,09,2023 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря Г.Г. и прокурор Георги Гешев,
като разгледа административно дело №1949 по описа на съда за 2023г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и чл. 197 от АПК, във връзка с чл.76Б, ал. 1 , т. 2 и чл. 86 от Закона за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Жалбоподателят -
Х.М.Ф., гражданин на Ислямска Република Афганистан, ЛНЧ **********, с настоящ
адрес ***, обжалва Решение № ВР-16 от 19.07.2023г. на интервюиращ орган при
Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което на
основание чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, не е
допусната последваща молба с рег.№ УП-2618/03.07.2023г. на ДАБ-МС от
жалбоподателя до производство за предоставяне на международна закрила.
Претендира се отмяна на акта поради
незаконосъобразност и връщане на преписката за ново разглеждане, като се иска и
назначаване на преводач от език узбекски.
С Определение № 1858/02.08.2023г. на
жалбоподателя е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство,
а с уведомително писмо от 03.08.2023г. от Адвокатска колегия – Пловдив е
назначен адв.Т.Ч. за служебен защитник на жалбоподателя.
Ответникът -
председател на ДАБ, чрез юрисконсулт Й.П. (лист 112), в писмена защита изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор г.изразява становище за неоснователност на
жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът
констатира, че оспореното решение (листи 8-11) е връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 26,07,23г., а от своя страна, жалбата (листи 4-5) е подадена чрез
ответника, като същата постъпва в ДАБ на 31,07,2023г., или в рамките на
законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на
правен интерес, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщената по делото административна
преписка се установява, че жалбоподателят подава втора последваща молба за
предоставяне на международна закрила с рег. № УП - 2618/03.07.2023 г. на
Държавна агенция за бежанците при МС ( ДАБ-МС ), от Х.М.Ф., от мъжки пол, роден
на *** ***, село Балахана, Афганистан, гражданин на Афганистан, етническа
принадлежност: пащун, вероизповедание мюсюлманин - сунит, семейно положение:
женен, с ЛНЧ **********. Посочената по-горе молба е последваща по смисъла на §
1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ.
Установява се , че жалбоподателят е
подал молба с Вх. № 3 от 03.04.2019 г. , като образуваното административно
производство е приключило с влязло в сила решение относно бежанския и
хуманитарния статут на чужденеца. В предишното производство с решение №
947/28.02.2020 г., председателят на Държавната агенция при Министерски съвет е
отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х.М.Ф..
Постановеният административен акт е обжалван пред съд и с решение № 1211 от 10.07.2020 г.
Административен съд - Пловдив, отхвърля жалбата на Х.М.Ф.. Подадена е
касационна жалба на 28.07.2020г. и с разпореждане № 12021 от 29.09.2020 г.
Върховен административен съд (ВАС) - Четвърто отделение оставя без разглеждане
жалбата на Х.М.Ф. и прекратява производството.
Впоследствие на 06.04.2023г. е
подадена последваща молба за регистрация.
С Решение №ВР-10/27.04.2023г. на
интервюиращ орган е същата не е допусната до регистрация. На 09.05.2023г.
решението е връчено лично на кандидата, като същото е обжалвано пред
Административен съд Пловдив, но е оставено без разглеждане, тъй като Ф. е пропуснал 7-дневния срок и същото е
влязло в сила с Определение №1457 от 08.06.2023г. по ад. № 1307/23г. на съда.
И така , както се каза по-горе съдът
установи , че Ф. подава втора последваща молба / л. 28/ за предоставяне на международна
закрила с рег. № УП - 2618/03.07.2023 г. до Държавна агенция за бежанците при
МС ( ДАБ-МС ).
В АП са приложени относимите съдебни
актове , както и три интервюта / л. 50-61/
проведени с жалб. през месеци
април, август и ноември 2019 година.
На 03.04.2019г. е проведено първото интервю с жалбоподателя от интервюиращ орган
на ДАБ при МС- Г.Т., в присъствие на преводач, по време на което интервю Х.Ф.
излага своята бежанска история. Ф. посочва, че е напуснал Афганистан легално с
паспорт на 18.11.2013г. от Кабул със самолет за гр.Истанбул, където останал 2-3
дни, а в Република България влязъл легално с кола и виза. Сочи, че няма виза за
други страни и не е подавал молба за закрила другаде. Твърди, че не е бил
арестуван и осъждан в Афганистан или друга държава. Разказва, че баща му е бил
полковник в армията, като на 15.09.2012г., движейки се с кола по служебно
задължение, колата е попаднала на мина и той загинал. Посочва, че след това
отишъл в гарнизона, където служел баща му, за да попита какво се е случило с
него и след 20 дни получил предупреждение от талибаните, които му казали да
отиде в конкретна местност и да вземе със себе си 5 000 долара и му казали, че
ако не плати ще го убият, така както убили баща му. Х.Ф. сочи, че отишъл на
тази среща и дал тези пари, като след един месец човек от неговия район на име
Хабиб му казал, че хора го търсят и трябва да отиде на определен адрес, на
който адрес той отишъл (същият като първата среща) и му казали, че трябва да
даде още пари. Той отрекъл пред тях, че има още пари и те го задържали два три
дни в местността Даще Ляйли (където талибаните имали щаб) и го ползвали за
готвач. Като го пуснали на свобода (края на 2012г.), му наредили като обслужва
клиентите в ресторанта си да се оглежда за влиятелни хора и да подслушва за
какво си говорят. Когато отишъл в гр. Анхой, провинция Феряб, където е
ресторантът му, оставил ресторанта на сътрудника си и отишъл в град Кабул. В
интервюто Ф. разказва, че се страхува от талибаните за живота си и че оставил
семейството си във Феряб, тъй като нямал възможност да ги вземе в Кабул. Сочи,
че една седмица е търсел квартира и работа и получил телефонно обаждане от
талибаните, които му казали, че са изпратили човек в ресторанта, но него го
нямало там и го попитали къде е. Той им казал, че е за продукти за ресторанта и
че е болен, а те му казали, че ако не се прибере, ще навредят на семейството
му. Посочва, че се е изплашил за семейството си и се е върнал и отишъл на среща
с талибаните, които му казали, че ще го вземат по някое време и ще го заведат на
адрес (Ш.К.) да готви на влиятелни хора и да сложи отрова в храната им, която
отрова те ще му дадат. Ф. се съгласил, а като споделил на съпругата си, тя му
казала, че това е много опасно и решили да заминат за Кабул, като наели кола и
още същата вечер заминали и се настанили в къща под наем. Търсил си работа и
случайно видял негов познат, който му препоръчал да отиде в ресторант EFC,
където търсели персонал. Ф. посочва, че бил на интервю, харесали го как готви и
го наели на работа. Макар, че бил с нови номера, след един месец талибаните пак
му звъннали по телефона и му казали, че се отметнал от думите си и ако го
хванат няма да го оставят жив, него и семейството му. Пак си сменил номера,
продължил да работи в ресторанта, като тръгвал за работа по тъмно и се прибирал
по тъмно. Споделил със собственика на ресторанта проблемите си и той му
предложил да се свърже с приятеля му в България (който държал ресторант и имал
нужда от готвач) и да му издейства покана и да работи при него. През следващите
6 месеца успял да се сдобие с покана от България, издали му виза и заминал за
България през 2013г. Ф. посочва, че през тези 6 месеца няколко пъти е сменял
квартирата и училищата на децата си. Не взел семейството със себе си, защото
поканата била само за него. Посочва, че е имал проблем с имената на децата си и
не е могъл да им изпрати покани да дойдат в България. Върнал се да оправи тези
неща в Афганистан и отново се прибрал в Република България. Набавил документи,
оправил и грешката на детето му в личната карта, но му казали, че ако
документите му за престой са за шест месеца, не може да започне процедура да
вика семейството си, а му трябвало документ за една година. Започнал процедура
за издаване на такъв документ, но му трябвали и документи от фирмата, за която
се оказало, че дължи на държавата данъци. Шефът на фирмата не успял да плати
данъците и не могъл да представи документ, че фирмата е без данъчни задължения.
В интервюто Ф. посочва още, че семейството му е в гр. Кабул и не е имало
проблеми с талибаните, но се страхували. Не е търсил закрила от официалните
власти, тъй като талибаните го предупредили, че са техни хора и ако отиде и се
оплаче, те ще разберат. Не е имал проблеми заради религията си или етноса си
(като той е узбек) и върху него не е оказвано насилие, а го карали да готви. Не
е участвал в политически партии. Изрично Ф. посочва, че в Кабул и Феряд не е
имало мащабна война, а е имало атентати, като във Феряд и до момента е много
опасно. Имало присъствие на талибаните. Ф. заявява на интервюиращия, че не би
се завърнал в Афганистан и че от доста време живее в България. Моли за помощ да
се събере със семейството си, за което ще се грижи и плаща.
На 02.08.2019г. е проведено второто
интервю от
интервюиращ орган на ДАБ при МС - Г.Т., в присъствие на преводач, за което е
съставен протокол и в рамките на
интервюто жалбоподателят отново излага своята бежанска история, която по
същество преповтаря историята, описана в първото интервю, но допълнително
говори за своята съпруга, за майка си, за децата си и за другите си роднини в
Афганистан. Посочва, че изпраща пари на майка си и съпругата си и ги издържа.
На въпрос дали може да живее при своите роднини на друго място в страната Хаид Ф.
сочи, че се страхува от талибаните, които са го заплашвали няколко пъти и са
искали от него да доносничи. Относно принадлежността си към етническа група в
това интервю Ф. посочва, че е пащун, но по паспорт са го писали узбек. Във
второто интервю заявява, че е напуснал Афганистан на 16.11.2013г., а в Република
България пристига на 21.11.2013г. По отношение на втората среща с талибаните, в
това интервю Ф. посочва, че след като им казал, че няма пари, те се ядосали и
започнали да му удрят шамари, като мисли че и зъб са му избили, а след това му
казали че след 4-5 месеца един министър щял да има делегация и ще го пратят да
им готви, като поискали да сложи отрова в храната. Подробно разказва за
подготовката на документи за пристигането в България. Посочва, че два пъти си е
сменял квартирата в Кабул, единият път за по-добро жилище и друг път заради
заплахата от талибаните. Ф. посочва, че от както е в България, жена му и майка
му са били заплашвани от талибаните, като съпругата му е сменяла квартирата 8
пъти. Допълнително посочва, че в Афганистан имало атентат скоро и дъщеря му
била близо до него и е можело да загине. В интервюто Ф. иска закрила, и
заявява, че ако получи такава ще покани семейството си, за което се притеснява.
На 12. 11. 2019г. е проведено третото
интервю от
интервюиращ орган на ДАБ при МС – М.П., в присъствие на преводач, за което е
съставен протокол и в рамките на
интервюто жалбоподателят отговаря на явни несъответствия и разминавания между първите две интервюта,
като целта е била да се установи имало ли е реални заплахи за живота на Ф. ,
както и на неговите близки.
Като доказателство по делото в
съдебната фаза е прието в превод на български език актуална статия от м.
февруари 2023г., която съставлява насоки относно нуждите от международна защита
на хората, бягащи от Афганистан и направена от Върховния комисариат на
бежанците към ООН и в която е описано
каква е текущата ситуация в Афганистан към днешна дата. В нея е посочено и са
дадени насоки към държавните органи, включително и България, че за лицата,
които са подали молби за международна закрила във времето след средата на
2021г., какъвто е настоящият случай, че могат да подадат нова, или последваща
молба въз основа на това, че текущата ситуация в Афганистан представлява
променени обстоятелства и да потърсят предоставянето на международна закрила
чрез бежански статут, респективно хуманитарен статут.
По искане на жалбоподателя съдът е
допуснал и разпитал свидетел А.Х., ЕГН ********** притежаващ документ - лична
карта на Европейски съюз **** и живущ *** ****.
Свидетелят уточнява, че
последно е бил в Афганистан преди осем години и сега в Афганистан е
същото, няма никаква разлика, там хората ги обезглавяват, убиват, мъчат, виждал е лично с очите си, че им няма главите, че им
няма ръцете. Ф. го познава отпреди 2020г., но 2020г. той си тръгнал за
Афганистан и му е споделил, че като се върнал оттам, бил в много лошо състояние
, а ръцете му били нарязани, ноктите на краката му ги нямало. Свидетеля
уточнява , че и в момента там е много
лош начина на живот, не е човешки живот, нарушени са човешките права, всичко е
нарушено, там не е за живеене и че всеки ден от Афганистан излизат над 5000
човека. Ф. му споделил, че ако се върне в Афганистан, ще го убият него и семейството му, не са го
убили 2020г., защото не са го намерили.
Освен горните доказателства съдът взе
предвид и събраните доказателства по ад.
№ 1249/2020г. и ад. 1307/2023г. и
заявеното в интервютата от жалбоподателя , както и противоречията между тях.
В оспореното по делото решение е обсъдена
подробно бежанската история на жалбоподателя, като за последващата молба за международна закрила е преценена
нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2. В чл. 13, ал. 2 от ЗУБ, респ. наличието
на нови обстоятелства от съществено
значение за личното му положение или относно държавата му по произход.
Извършен е анализ на предоставените
писмени доказателства от Ф. и е прието ,
че той реално не представя никакви нови писмени доказателства от съществено
значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Обсъдена
е съществената разлика при подадената
молба за регистрация на 06.04.2023г., където той никъде не е заявил, че е имал
проблем с талибаните през 2020г., а се е позовал единствени на променената
политическа обстановка в страната, като е прието , че ако това твърдение действително се е случило, то той би го
представил още по време на първата молба за повторна регистрация в ДАБ при МС.
В решението е посочено , че въз
основа на анализ на предоставените писмени доказателства , те не попадат в
хипотезата на нови писмени доказателства от съществено значение за личното му
положение или относно държавата му по произход, които да не са били обсъдени в
предходните производства в ДАБ - МС, както и пред съответните съдебни
инстанции. В настоящото си искане, Х.М.Ф. не изразява никакви конкретни
основания, който да подкрепят опасенията му от евентуално завръщане в държавата
му по произход. Kaтo мотив е посочено , че въпреки противоречията в
предоставената молба, ако наистина
талибаните са имали намерение да го убият, то възниква въпроса, защо е бил
пуснат да напусне Афганистан и как му е била продължена валидността на паспорта през 2022г., след като вече
талибаните са завзели властта в Афганистан, а в същото време са искали и да го
„убият".
В решението са изложени мотиви , че не
е установено спрямо него да е налице страх от преследване, както и да е налице
реална опасност, която да е била повод за напускането на Афганистан. Дори да е
налице обща ситуация на несигурност в държавата по произход, то тя не е
достигнала степен на безогледно насилие, с опасност от тежки посегателства,
което да е основание за предоставяне на международна закрила на базата на
общата ситуация. Не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и
потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на
територията на държавата му по произход, той би бил изправен пред реален риск
да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на закрила. Въпреки, че
обстановка в Афганистан, след завземането на властта от страна на талибаните,
може да се характеризира като несигурна, следва да се отбележи факта, че те
полагат усилия да се представят като загрижено правителство. Дори самите
талибани обявяват обща амнистия, като заявяват, че са помилвали „всички който
са воювали срещу тях".
В заключение е посочено , че гореизложените
факти по промяната в управлението на Афганистан, не би следвало да се приемат като ново доказателство или обстоятелство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
Оспореното в настоящото производство
решение изхожда от компетентен интервюиращ орган, служител на ДАБ, който има
законоустановено правомощие да не допуска последваща молба за международна
закрила в Република България.
Решение е издадено в писмена форма и
отговаря на изискванията за съдържание на административния акт по смисъла на
чл.59 от АПК, доколкото в същото за посочени фактическите и правните основания,
послужили за издаването му, както и редът за оспорването му. Ответникът
подробно и поотделно излага съображения защо приема, че на чужденеца не следва
да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като обсъжда, както
бежанската история на жалбоподателя и обстановката в страната му на произход –
Афганистан и липсата на нови доказателства.
Настоящият състав на съда не
констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила.
Административната преписка е
попълнена и с достатъчно доказателства, въз основа, на които органът е
постановил решението си.
На следващо място, административният
акт е издаден в съответствие с чл.35 от АПК, след като са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за конкретния случай. Административният орган е
спазил изискването на чл.73 от ЗУБ като последователно, обективно,
безпристрастно и обосновано е извършил преценка относно наличие на основания
предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, като е изпълнил
императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, при произнасянето по молбата за
международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или
документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по
произход.
Решението е постановено след обстоен
анализ на бежанската история на лицето, като изведените правни изводи сочат ,
че Х.М.Ф. се е запознал с правната
уредба на ЗУБ и прави пореден опит да представи актуална информация за
положението в страната си, единствено и само с цел допускане на последващата му
молба до производство.
В срока по чл. 76б, ал. 1
интервюиращият орган дължи допускане на последващата молба за разглеждане единствено въз основа на нови писмени доказателства,
представени от чужденеца.
В случая без да се провежда лично интервю е взето решение, с което не се допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила.
Съдът споделя изводите на ответника
по отношение на липсата на нови писмени
доказателства, представени от чужденеца.
Съдът приема за безспорно установено
по делото , че жалбоподателят Х.Ф. пристига в Република България на
21.11.2013г. и едва на 03.04.2019г. , повече от 5 години след това подава молба
за закрила в Република България и ако той
действително е изпитвал постоянен страх от талибаните от заплашителните
им писма и ако той и семейството му са били подложени на физическо и психическо
насилие, логично би поискал закрила още при пристигането си в Република
България, за което по делото няма данни.
От друга страна, от изявленията на
жалбоподателя в процесните интервюта става ясно, че той желае да покани
семейството си в България и да се събере със съпругата и децата си, което съдът
разбира и счита за напълно нормално и житейски обосновано човешко желание, но
това не е причина и основание на жалбоподателя да бъде предоставена закрила по
реда на ЗУБ.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на съда намира, че оспореното по делото решение е валиден и
законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не
следва да бъде уважена.
Предвид горното и на основание чл. 86
от ЗУБ съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.М.Ф., гражданин
на Ислямска Република Афганистан, ЛНЧ **********, с настоящ адрес ***, против Решение № ВР-16 от 19.07.2023г. на интервюиращ
орган при Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с
което на основание чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/,
не е допусната последваща молба с рег.№ УП-2618/03.07.2023г. на ДАБ-МС до
производство за предоставяне на международна закрила.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:./П/