Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/31.07.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI
състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19013 по описа за 2019 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба от Р.Д.С.В.С.Д., Т.П.Д., З.П.Д., В.Ж.С., П.Ж.Т., С.И.Д., С.И.К., И.Н.И.
и Е.Н.И. против Н.Д.Н. и Д.Р.Н. за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на
недвижим имот № 501.122 по ПНИ на СО“Доброгледско лозя“,
землището на с. Доброгред, общ. Аксаково, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че страните са наследници по закон на Илия Желев
Недялков. Сочи се, че с решение №12231 от 06.08.1996г. на наследниците на Илия Желев
Недялков е възстановено правото на собственост върху имот в землището на с.
Доброглед, м-ст „Доброгледски
лозя“, който имот попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи се, че в
действителност процедурата по възстановяване на имота не е приключила, тъй като
на възстановените собственици не е издадена заповед на кмета по § 4к, ал.
7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се постановено
в полза на ищците решение на Поземлената комисия няма конститутивен
ефект, тъй като описаните в решението имоти не могат да се индивидуализират по
действал план. Отделно, за землището на с. Доброглед не са одобрявани планове
за земите, включени в ТКСЗ към момента на кооперирането им, няма и изработени
помощни кадастрални планове, по които да се индивидуализира имота. Ето защо се
извежда, че до приемането на ПНИ имотът не би могъл да бъде идентифициран,
съответно процедурата по възстановяването не се счита за приключила до издаване
заповед на кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ.
Сочи
се, че ПНИ за местност м-ст „Доброгледски
лозя“ е одобрен със Заповед №РД-16-7706/67 от 4.04.2016г. на Областния управител на
Област Варна. По този план процесният НИ № 501.122 е записан на ответника Н.Д.,
който се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка №110, том XXIV, дело № 11321/1994г. Оспорва се Н.Д. и съпругата му Д.Н. да са
придобили вещни права по отношение на процесния имот.
Оспорва се правото на ползва да е предоставено валидно. Евентуално се твърди,
че не възникнало правото на изкупуване, тъй като в имота не е имало постройка
съгласно § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В имота е имало само малка барака, която не е
трайно прикрепена към терена, а към 31.03.1991г. дори тази барака е липсвала.
На следващо място се твърди, че имотът не попада в терен по § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Твърди се, че имотът се владее от ответниците.
Ответниците оспорват иска. Твърдят, че са титуляри на вещно право на
собственост, придобито по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на
трансформиране предоставеното им право на ползване. Евентуално се позовават, че
са придобили права върху имота по силата на упражнявано давностно
владение в периода от 22.06.1994г. (когато е заплатена цената за имота) до
датата на предявяване на исковата молба. Твърди се, че тъй като решението на
ПК, с което имотът е възстановен на ищците има конститутивен
ефект съгл. действащата тогава редакция на чл.14, ал.1, т. 1 от ЗСПЗЗ, след
влизане в сила на решението процесният имот е станал
годен обект на собственост, а следователно и на владение. Евентуално се
оспорват правата на ищците по съображения, че решение №12231 от 06.08.1996г. на ПК е нищожно като постановено от
незаконен състав. По изложените съображения се настоява за отхвърляне на
исковата претенция.
В
съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си по спора. Ищците са доразвили доводите си по спора в писмени
бележки.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е
решение № 12231/06.08.1996г. на ПК
Аксаково, от което се установява, че в полза на наследниците на Илия Желев
Недялков е възстановен имот с площ от 7 дка., местност „Под село“, землище на
село Доброглед, община Аксаково, област Варна.
От представеното
удостоверение за наследници на Илия Желев Недялков, б.ж. на гр. Игнатиево се
установява, че същият е починал на 20.09.1910г., за което обстоятелство е
съставен акт за смърт № 21/20.09.1970г., като наследници на същия са ищците.
По делото е представено
удостоверение № 625/27.07.1989г., изадено
от ИК на ОС, с. Аксаково, видно от което на ответника Н.Д.Н. е предоставено
право ползване на земеделска земя с площ
600 кв.м., находящо се в землището на
с.Доброглед, парцел 122 по парцеларния план на селото
при граници, п.117,120,121,123 и път.
На ответника Н.Д.Н. е издено разрешение № 794/27.12.1982г. за построяването на
стопанска постройка за сезонно ползване.
По делото е представено
удостоверение № 786/07.07.1994г., с което на
ответника Н.Д.Н. е предоставено право да закупи предоставено му за ползване по
ПМС място, находящо се в м-стта
Доброглед, представляващ имот № 122.
Не се спори също
и това е видно от представените банкови бордера от 22.07.1994
г., че изискуемата сума е била заплатена. По
делото фигурира също и оценителен протокол за оценка
на предоставения за ползване имот
на ответника Н.Д.Н. (л.20).
Не е спорно, че ответниците
са съпрузи и че към датата на изкупуването, същите са били в брак.
По делото е прието
заключение по съдебно – техническа експертиза на в.л. Ж. Б., от което се
установява, че първия план за местността, в която се намира имота е от КП от
1988г., по който процесния имот под № ПИ-122 е с площ
от 587 кв.м., а в разписната книга към плана за собственик на същия е посочена Н.Д.Н..
Имота по КП-1988г. е напълно идентичен с имота по ПКП от 2013г. Същия напълно
попада в стар имот №105 по ПКП от 2013г., като се ситуира
в средата му. Плана на старите имотни граници е приет през 2013г. Процесният имот попада в ПИ-105, целия с площ от 6962
кв.м., като в регистъра за собственост към плана имота е вписан в собственост
на наследници на Илия Желев Недялков. От този план, в който се нанасят и
имотите на ползвателите се установява, че за имот №122 с площ от 587 кв.м. в
регистъра за собственост е записан Н.Д.Н..
Планът на новообразуваните
имоти е приет през 2016г., като по същия имота е под № 122, с площ от 587
кв.м., а в регистъра към него за собственик е записан Н.Д.Н.. Имота по ПНИ №122,
с площ от 587 кв.м. с цялата си площ попада в имот №105 по ПСИГ от 2013г.
Предоставеният за ползване имот №
122 по КП от 1988г. с протокол на ИК на ОбНС-Аксаково с НИ-501.122 по ПНИ за м.“Доброгредски
лозя“. Експертът посочва, че имот №105 по ПСИГ, с площ от 6962 кв.м. е записан
в собственост на наследници на Илия Желев Недялков. По отношение на този имот в
списъка на имотите преди образуване на ТКЗС/ДЗС имота също е посочено, че е
собственост на наследници на Илия Желев Недялков.Вещото лице е дало заключение,
че процесния имот отстои на 14 590 м от
крайбрежната ивица. Експертът констатира, че в имота има изградена постройка,
която не е прикрепена към терена с ивични фундаменти
или чрез бетонова настилка замонолитена в земята.
Вещото лице е дало
заключение, че между имота, възстановен на наследниците на Илия Желев Недялков
и имота притежаван от последния преди кооперирането не може да се установи
идентичност.
В съдебно заседание вещото
лице е уточнило, че планът от 88 г. отразява само ползвателските
имоти.
По делото са събрани гласни
доказателства, които сочат че след 1980 г. ответниците
ползват и са във владение на имота в землището на с. Доброглед. Владението им
не е смущавано. В имота няма вода.
Въз основа на горната
фактическа установеност, съдът формулира следните правни изводи:
С предявяването
на отрицателен установителен иск се цели защита
на спорно право, като се
твърди и иска установяване със сила на присъдено
нещо, че ответникът не притежава
това право, т. е. спорното. Съобразно приетото с ТР №8/2012г. на
ОСГТК на ВКС, правен интерес за ищеца от предявяване на установителен
иск за собственост или други вещни права ще е налице ако той притежава самостоятелно
право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност
да придобие права ако отрече правата на ответника.
В настоящия правен спор ищците твърдят, че се легитимират за собственици на
процесния имот на деривативно
придобивно основание, а именно решение на ПК Аксаково
№
12231/06.08.1996г., с което в полза на наследниците на праводателят им Илия Желев Недялков е възстановен имот с площ от 7
дка., местност „Под село“, землище на село Доброглед, община Аксаково, област
Варна. От заключението на съдебно – техническата експертиза на в.л. Ж.Б., което
напълно се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено се
установява, че имота посочен в решението на ПК Аксаково от 1996г. е под №
ПИ-105 (стар) в плана на страните имотни граници (ПСИГ/ПКП), който е изработен
през 2013г. За този имот в разписните листи към плана е посочено, че е
собственост на наследници на Илия Желев Недялков. Процесният
имот с №122 с цялата с площ попада в имот №105(стар), което обстоятелство се
онагледява на комбинирана скица №2 към заключението на съдебно - техническата
експертиза. Категорично се установи, че към момента на постановяване решение на
ПК Аксаково, ПСИГ/ПКП все още не е изготвен, поради което така възстановения в
полза на праводателя на ищците имот не може да бъде
индивидуализиран, към този момент на възстановяване. Не е издавана заповед по
§4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на която е от страните по спора.
От така изложеното следва извода, че в полза на ищците,
като наследници на Илия
Желев Недялков с решение на ПК Аксаково е възстановен имот в
терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ирелевантно към спора се
явява обстоятелството, че притежаваният от Илия Желев Недялков не е идентичен с възстановения
на наследниците. С Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. по т.д. № 9/2012 г.
на ОСГК е дадено задължително тълкуванен, според
което ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който
противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, може да се брани с
възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба
по земеделие ОСЗ, СЗГ, ПК /, от което черпи права ищецът, но само във връзка
със своите противопоставими права – че собствеността
неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б
ПЗР ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове и той не може да възразява, че
лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият
наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС,
или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди
колективизацията.
По въпроса за състава на
поземлената комисия във връзка с изтъкваните доводи, че решението е нищожно,
ако е подписано от състав, различен от определения по чл.60, ал.4 ППЗСПЗ, е
формирана многобройна съдебна практика,
която приема, че решението е валидно, ако е взето от мнозинството от състава на
комисията и е подписано от председателя и секретаря като акт на колективен
административен орган. В случая решението е
подписано от Венка Лилова и Янчо Куртев Златев, които съгласно
издаденото удостоверение изх. № РД-12-02-1103-11/11.07.2020г. на Министерството
на земеделието и храните са заемали към 06.08.1996г. съответно длъжностите
председател секретар на ПК- гр. Аксаково.
Съобразявайки изложеното съдът приема, че ищците се
легитимират за собственици на имот №105(стар) по ПСИГ/ПКП от 2013г., като същия
имот е с площ от 6962 кв.м. В този стар имот №105 по ПСИГ/ПКП от 2013г. се ситуира с цялата си площ процесния
имот № 122 по ПНИ, който имот в регистъра към изработения през 2016г. ПНИ за
землището на село Доброглед, община Аксаково е вписан в собственост на ответниците по спора. При тези съображения ищците успяха да
установят в условията на пълно и главно доказване, че за тях е налице интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост, доколкото същите се легитимират въз основа на решение на ПК
Аксаково за собственици на частта, в която попада процесния
имот, а от друга страна правата им се оспорват от ответниците
предвид това, че за тази част от стар имот №105 по ПСИГ/ПКП 2013г. е отреден
имот №122 по ПНИ 2016г., в регистрите за собственост на който, като собственик
е посочен ответника Н.Н..
При така установената колизия на правата между реститут и ползвател, то в тежест на ответниците
е да докажат, че в тяхна полза
е предоставено валидно право на ползване
досежно процесният имот, както и че са трансформирали правото си на
ползване в право на собственост, тъй като до 01.03.1991г. в имота е била изградена сграда, която отговаря на изискването за постройка, отразено
в тълкувателната норма на параграф 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ че е изготвен оценителен протокол, като стойността на земята
е надлежно и в срок заплатена от ползвателя.
В тяхна тежест е да докажат, че
имота е придобит по давност, съобразно
релевираното в евентуалност
възражение.
В случая по делото не е спорно, а и се установява от
приобщените по делото доказателства, че на ответника Н.Д.Н. е
предоставен за ползване имот в територия по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като и че е
изготвен оценителен протокол за стойността земята, която стойност е надлежно
заплатена от ползвателя. Същевременно от
заключението на назнчената по делото експертиза се
установява, че постройката в имота не е трайно прикрепена към терена с ивични фундаменти или чрез бетонова настилка замонолитена в земята. С ТР 2/2011 на ОСГК се дадено
задължително за съдилищата тълкуване, че в полза на ползвателите възниква правото да придобият
собствеността по реда на параграф
4а ПЗР ЗСПЗЗ, когато сградата
отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на параграф 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без
да е необходимо същата да отговаря
и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на
построяването нормативни актове. В разглеждания
случай сградата не отговаря на тези изисквания. Както се посочи постройката не трайно
прикрепена към терена и следователно не отговаря на изискването за сграда по смисуля на параграф 4а ПЗР ЗСПЗЗ.
При тези съображения съдът
следва да приеме, че за ответниците не е възникнало правото да придобият
собствеността по реда на параграф
4а ПЗР ЗСПЗЗ. При това положение подлежи на разглоеждане въведеното от ответниците.
Ответниците посочват, че фактическата власт върху имота е установена
от 1994г. и се осъществява и понастоящем.
За
да се придобие
право на собственост по давностно владение, позоваващият се на него (в случая ответниците) следва да установят
чрез главно и пълно доказване наличието на всички
елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Според
чл. 5 ал. 2
ЗВСОНИ, ДВ, бр. 107/18.11.1997 год., изтеклата придобивна давност върху имоти, собствеността
върху които се възстановява по реда на
ЗСПЗЗ и ЗВСОНИ, не се зачита от влизане
в сила на тази разпоредба (разпоредбата е в сила от 22.11.1997 год., три дни след
обнародването й в Държавен вестник), започва да тече нова
давност. Без значение за приложението
на тази забрана
е дали имотът има земеделски характер към настоящия
момент. Достатъчно е имотът да подлежи
на земеделска реституция, т. е., да е
бил земеделска земя към момента
на кооперирането му или отнемането
му по друг
начин.
По правило
давността не тече срещу този, който не може да защити правата си. Началото на давностния срок за придобиване на имот, намиращ се в терен
по пар 4 ПЗР на ЗСПЗЗ тече от момента на приключване
на административната процедура по възстановяване на собствеността върху
самостоятелен обект на собственост. Тъй като от момента на обособяване на
обекта на правото на собственост това право може да бъде защитено, то от този
момент тече и придобивна давност ( Решения № 584 от 25.09.2009г. по гр.д. № 2949/2008г. на І г.о., Р № 373 от 21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на І г.о., Р № 204 от 15.07.2011г. по гр.д. № 99/2011г. на ІІ г.о. и Р № 496 от 21.05.2009г. по гр.д. № 905/2008г. на ІІ г.о., Р № 66/26.04.2013г. по гр.д.№ 6-3/12.ІІ гр.о).
Решенията,
издадени при действието на първоначалната редакция на пар.4к
ЗСПЗЗ ДВ бр. 98/28.10.1997г. преди изменението на нормата /ДВ бр. 68/30.07.1999г/.,
след като са стабилизирани имат конститутивно
действие и възстановяват правото на собственост, но аргументацията за това е,
че имота е индивидуализиран по кадастралния план. Когато частите от бившите
имоти по кадастрален план, или по плана на старите имотни граници не са
обособени като самостоятелни обекти на собственост, респективно възстановените
части от такива имоти, които са останали след приложението на пар. 4а и пар.4б ЗСПЗЗ не са
определени с влязъл в сила на ПНИ по 28, ал.4 ППЗСПЗЗ, решенията по чл. 14,
ал.1 т.3 ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие. За тези
части не настъпва реституционния ефект. Административната процедура за
реституция на тези терени приключва след приемането на ПНИ и издаване на
заповедите по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ. До този момент те
не са индивидуализирани и като части от възстановените имоти с решението по чл.
14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ дори тези решения да са издадени при първоначалната редакция
на пар.4к ЗСПЗЗ и затова за тези части давност не
тече до приемане на ПНИ. По изложените съображения, съдът приема, че за частите
от бившите имоти останали след приложението на пар.4а
и 4б ЗСПЗЗ давност не тече до приемане на плана за новообразуваните имоти, с
който тези части се обособяват като самостоятелни обекти на правото на собственост
( виж Решение №185/25.06.2013г. по гр.д. № 2066/2013 на ВКС, Първо ГО)
В случая доколкото решението на ищците постановено преди 1999г.
не индивидуализира имота, който е предмет на реституция, то не може да бъде
прието, че от момента на възстановяване на имота с постановяване решение на ПК
от 1996г. ще започне да тече придобивна давност. Едва
с ПНИ от 2016г. се индивидуализира процесния имот.
Именно с този план се определя точното местоположение и форма на процесния имот №122, отразявайки придобитите от
ползвателите, респ. от бившите собственици права при съобразяване ограниченията
и възможностите по §4 ЗСПЗЗ. Едва след влизане в сила на ПНИ и индивидуализация
на имота на ищците е възможно в полза на ответниците
да започне да тече придобивна давност.
Считано от
влизане в сила на заповедта на областния управител на област Варна, с която е
приет ПНИ до депозиране на исковата молба в съда не е изтекъл 10 –годишния давностен срок, който е визиран в разпоредбата на чл.79,
ал.1 ЗС. При тези съображения въведеното възражение за придобиване на имота по
давност се явява неоснователно.
При това
положение исковата претенция се явява доказана и като такава следва да се
уважи.
По отношение на разноските:
В полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1247 лева,
от които 647 лева съдебно – деловодни разноски и 600 лева възнаграждение за
процесуално представителство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ищците Р.Д.С.,
ЕГН **********, В.С.Д., ЕГН **********,
Т.П.Д., ЕГН **********, З.П.Д.,ЕГН **********, В.Ж.С., ЕГН **********, П.Ж.Т., ЕГН **********, С.И.Д., ЕГН
**********, С.И.К., ЕГН **********, И.Н.И.,ЕГН********** и Е.Н.И.,
ЕГН **********,че
ответниците Н.Д.Н.,
ЕГН ********** и Д.Р.Н., ЕГН ********** не са собственици на недвижим имот № 501.122 по плана на новообразуваните
имоти на селищно образование „Доброгледски лозя“, землище на село
Доброглед, Община Аксаково, Област Варна, одобрен със Заповед
№РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областния
управител на Област Варна целия
с площ от 587 кв.м.,
при граници: имот 502.123, имот 502.117, имот 502.120,
имот 502.121
и улица 502.2018 на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.Н., ЕГН ********** и Д.Р.Н.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.Д.С., ЕГН **********, В.С.Д., ЕГН **********, Т.П.Д.,
ЕГН **********, З.П.Д.,ЕГН **********, В.Ж.С., ЕГН **********, П.Ж.Т., ЕГН **********, С.И.Д., ЕГН
**********, С.И.К., ЕГН **********, И.Н.И.,ЕГН********** и Е.Н.И.,
ЕГН ********** сумата от 1247 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: