РЕШЕНИЕ
№ 1478
гр. Велико Търново, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело №
20234110101497 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. Н. Е. против „Хигиенно-
медицинска индустрия“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1
КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 03/23.03.2023 г.
на управителя на ответното дружество, и за неговата отмяна, за възстановяването му
на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на сумата от 6750 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от
23.03.2023 г. до 23.09.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 23.05.2023 г., до окончателното плащане. В
исковата си молба ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжността „шофьор
товарен автомобил“ въз основа на сключен между тях трудов договор, като основното
му месечно трудово възнаграждение е било в размер от 1125 г. Твърди още, че със
Заповед № 03/23.03.2023 г. на управителя на ответното дружество трудовото му
правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно
съгласие на страните. Ищецът оспорва прекратяването, като поддържа, че не е налице
соченото в заповедта основание за това. Заявява, че не е подал посочената в заповедта
писмена молба за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие
и че не е налице отправено предложение по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ нито от
негова страна, нито от страна на работодателя. По изложените съображения отправя
молба до съда за уважаване на предявените искове, както и за присъждане на сторените
в хода на производството разноски.
С протоколно определение от 18.09.2023 г. по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК е
допуснато изменение на предявения от ищеца осъдителен иск чрез увеличаване на
неговия размер от първоначално заявения от 6750 лв. до 10144,04 лв.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по
делото „Хигиенно-медицинска индустрия“ ЕООД, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Твърди се, че на 22.03.2023 г. ищецът е депозирал
писмена молба до управителя на дружеството, с която е отправил искане да му бъде
прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от
23.03.2023 г., че молбата е била уважена и е била издадена процесната заповед, с която
трудовото правоотношение е било прекратено на посоченото основание и която
заповед е била връчена лично на ищеца. Твърди се също така, че на ищеца е било
заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на осем
работни дни. Поддържа се, че прекратяването на правоотношението е инициирано от
ищеца и е извършено законосъобразно. Отправя се молба за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и недоказани и за присъждане на сторените в
производството по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото са приобщени документите, съдържащи се в личното трудово досие
на ищеца. От същите се установява, че между страните е сключен трудов договор №
***, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е приел да изпълнява
длъжността „шофьор“ (с код по НКПД: 83222006 – шофьор лекотоварен автомобил) с
уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 1159,83 лв., платимо до 30-то
число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. Видно от направеното в
договора отбелязване, ищецът е постъпил на работа на 01.01.2022 г.
По делото е представено сключено между страните допълнително споразумение
№ *** към трудов договор № ***, с което същите са уговорили промяна в част от
елементите на трудовото им правоотношение – място на работа, смяна на длъжността,
трудово възнаграждение.
По делото е представена молба на ищеца И. Н. Е. от 22.03.2023 г. до
управителите на ответното дружество, с която отправя искане трудовият му договор да
бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие, считано от
23.03.2023 г.
От представената Заповед № 03/23.03.2023 г. на управителя на ответното
дружество е видно, че трудовото правоотношение с ищеца И. Н. Е. е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с
молба от служителя, считано от 23.03.2023 г. В заповедта е посочено, че ищецът заема
длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“, както и че на същия следва да бъде
изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224,
ал. 1 КТ за осем работни дни.
Представени по делото са и уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, от които е видно, че
ответникът е уведомил НАП за сключването и прекратяването на трудовия договор с
ищеца.
По делото е приобщена справка за актуалното състояние на трудовите договори
на ищеца към 23.06.2023 г., от която е видно, че последният му вписан трудов договор
към посочената дата е с ответника. Приобщена по делото е и справка от ТД на НАП –
Велико Търново за актуалното състояние на трудовите договори на ищеца към
23.10.2023 г., от която се установява, че на 08.08.2023 г. ищецът е сключил трудов
договор с „ТОП ТРАНС 2015“ ЕООД.
2
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля М. Д. А., работещ на длъжността „Директор администрация“ в ответното
дружество. От показанията на свидетеля се установява, че в ответното дружество има
деловодство. През месец март 2023 г. са предавани множество документи за
прекратяване на трудово правоотношение, тъй като е имало прехвърляне на голям
процент служители в свързано дружество. Част от документите са били предавани към
свидетеля, а друга част – към счетоводството. В сградата на дружеството има
изградена система за достъп и сигурност – всеки от служителите има достъп чрез чип
през системата, която идентифицира влизането и излизането му.
По делото е прието заключението по изслушаната съдебносчетоводна
експертиза, от което се установява, че обезщетението на ищеца по чл. 225, ал. 1 КТ за
периода 23.03.2023 г. – 23.09.2023 г. е в размер на 10144,04 лв., а размерът на
обезщетението за периода 23.03.2023 г. – 23.06.2023 г. възлиза на 5178,23 лв.
Прието по делото е и заключението по изслушаната съдебнографическа
експертиза, от което се установява, че в молба от 22.03.2023 г. ищецът И. Н. Е.
саморъчно е изписал името си, като от него е положен и подписът в долния десен ъгъл
на молбата. Пак от ищеца са положени подписите в долен ляв и десен ъгъл на
оспорената по делото Заповед № 03/23.03.2023 г. В същата ищецът саморъчно е
изписал и името си.
По искане на ищеца по делото е допусната и изслушана повторна
съдебнографическа експертиза, която дава идентични отговори на поставените към
първоначалната такава въпроси, а именно, че ищецът саморъчно е изписал името си в
молбата от 22.03.2023 г. и заповедта от 23.03.2023 г. и е положил подпис в долния
десен ъгъл на молбата и долния ляв и десен ъгъл на заповедта.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
По делото по безспорен начин от събраните писмени доказателства се установи,
че между страните е било налице валидно трудово правоотношение въз основа на
сключен между тях трудов договор № *** г., по силата на който ищецът е заемал в
ответното дружество длъжността „шофьор“ с код по НКПД: 83222006 – шофьор
лекотоварен автомобил. Установи се, на следващо място, че трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед № 03/23.03.2023 г. на управителя на
ответното дружество с посочено в нея основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – взаимно
съгласие на страните.
Основният спор в производството е осъществен ли е фактическият състав на
визираното в процесната заповед прекратително основание. Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи
предизвестие, когато те са постигнали взаимно съгласие на страните, изразено
писмено. Прекратяването на трудовото правоотношение на това основание означава,
че и двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да прекрати своето
действие, считано от определен момент нататък, като всяка от тях следва да изрази
волята си за това ясно и категорично. Предложението за прекратяване на договора по
взаимно съгласие може да бъде направено от всяка от страните – както от
работодателя, така и от работника или служителя. Страната, към която е отправено
предложение за прекратяване на трудовия договор по съгласие на страните на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, следва да вземе отношение по него и да уведоми в 7-
дневен срок от получаването му другата страна дали го приема или не, като ако тя не
3
направи това, смята се, че предложението не е прието.
В случая от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
предложението за прекратяване на трудовото правоотношение е направено от ищеца
И. Н. Е., който е подал молба до управителите на ответното дружество на 22.03.2023 г.
В молбата е ясно изразена воля за прекратяване на сключения между страните договор.
Съдът намира, че така направеното предложение е прието от работодателя, който на
следващия ден е издал оспорената заповед, връчена на ищеца на 23.03.2023 г. В
практиката на ВКС се приема, че съгласието на работодателя може да се изрази и чрез
връчване на заповед за прекратяване на трудовия договор, но това следва да се
извърши в 7-дневния срок от получаване на предложението (така Решение № 326 от
19.05.2010 г. по гр.д. № 706/2009 г. IV г.о.).
В хода на производството ищецът изрично оспорва да е подавал посочената в
заповедта писмена молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие или да е отправял каквото и да е било предложение до работодателя по
смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Своевременно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК същият е
оспорил подписа върху молбата от 22.03.2023 г. за прекратяване на трудовия му
договор да е положен от него. В връзка с така направеното оспорване по делото са
допуснати съдебнографическа експертиза и повторна съдебнографическа експертиза.
Както се посочи по-горе, вещите лица и по двете изслушани експертизи дават
заключение, че подписът върху процесната молба е положен от ищеца. В този смисъл
съдът намира за недоказано направеното оспорване на подписа.
В последното проведеното открито съдебно заседание пред настоящата съдебна
инстанция ищецът чрез процесуалния си представител е навел твърдения в насока, че
процесната молба е била изготвена много по-рано при постъпването му за пръв път на
работа при същия работодател, а впоследствие са попълнени единствено необходимите
дати, като е направил доказателствени искания за допускане на допълнителна задача
към съдебнографическата експертиза, която да отговори на въпроса от него ли са
изписани цифрите в молбата, както и за допускане на съдебнохимическа експертиза,
която да отговори на въпроса има ли разлика в оптическата плътност в цвета на
мастилото, с което са изписани цифрите и с което е положен подписът на ищеца.
Посочените доказателствени искания са оставени без уважение като преклудирани по
съображения, изложени в откритото съдебно заседание, които няма основание да бъдат
ревизирани. В допълнение следва да се отбележи, че доколкото по делото по безспорен
начин се установи, че ищецът се е подписал под направеното в молбата изявление, то
без значение е обстоятелството кой фактически е изписал датите. Същият е следвало
преди да положи подписа си да прочете какъв документ подписва, съответно какво е
неговото съдържание. Без правно значение е и обстоятелството, че по процесната
молба няма деловодни отбелязвания. Безспорно същата е била доведена до знанието на
работодателя, който е издал оспорената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Неоснователно е възражението на ищеца, че в процесната заповед е посочена
друга длъжност. От представения по делото трудов договор е видно, че същият е
заемал длъжността „шофьор“ с код по НКПД: 83222006 – шофьор лекотоварен
автомобил. Представеното с исковата молба допълнително споразумение, в което
действително е посочено, че ищецът заема длъжността „шофьор тежкотоварен
автомобил“, касае друго правоотношение между страните, възникнало по силата на
трудов договор № ***, различен от процесния.
При така установеното по делото съдът приема, че трудовото правоотношение е
4
законосъобразно прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие
на страните. Оспорената заповед е връчена на ищеца срещу подпис, за който безспорно
се установи, че е негов. Следователно същият надлежно е бил уведомен, че
предложението му се приема от работодателя и е постигнато съгласие за прекратяване
на правоотношението, считано от 23.03.2023 г. Ето защо предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и
неговата отмяна е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора по главния иск неоснователни се явяват предявените от
ищеца акцесорни искове за възстановяването му на заеманата преди уволнението
длъжност и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа.
Същите следва да бъдат отхвърлени, доколкото една от предпоставките за уважаването
им е именно признаването на уволнението за незаконно.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и депозит за вещо лице в
размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И. Н. Е., ЕГН: **********, с
адрес: ***, против „Хигиенно-медицинска индустрия“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 81а,
обективно кумулативно съединени искове за отмяна на уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № 03/23.03.2023 г. на управителя на „Хигиенно-медицинска
индустрия“ ЕООД, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност
„шофьор“ и за заплащане на сумата от 10144,04 лв. (десет хиляди сто четиридесет и
четири лева и четири стотинки), представляваща обезщетение за оставането му без
работа поради уволнението за периода от 23.03.2023 г. до 23.09.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
23.05.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА И. Н. Е., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Хигиенно-
медицинска индустрия“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 81а, сумата от 1300 лв. (хиляда и
триста лева), представляваща сторени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от 04.12.2023 г. - датата, която е посочена на основание чл. 315, ал. 2
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5