Р Е Ш Е Н И Е
№ 287
гр. Враца, 09.02.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 23.01.2024 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при
секретаря Ст.Бобойчева и с
участието на прокурора В.Вътов като
разгледа докладваното от съдия Йорданов КАН дело № 684 по описа на АдмС –
Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл.
63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.
Образувано е по
КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „Й.Б.“ ЕАД ***,
депозирана чрез * В.К., против Решение № 320 от 30.10.2023 г. постановено по
АНД № 474 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г., с което е потвърдено
издаденото против дружеството от Директора на Регионална дирекция за областите
Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към
Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите /КЗП/, Наказателно постановление /НП/ № К-001822/12.04.2023 г., с
наложената имуществена санкция в размер на
6 000 лв.
В касационната жалба
са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния и процесуален закон и явна несправедливост на наложеното наказание,
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Твърди се, че Районният съд не е обсъдил всички възражения,
направени в жалбата пред него, спецификата на
изпълнителното деяние и обстоятелството, че описаното нарушение не е
доказано по безспорен и категоричен начин. Иска се отмяна на решението и на
потвърденото с него НП, във връзка с подробно описаните в жалбата нарушения при
постановяването им, а в условията на алтернативност да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН с доводи, че описаното административно нарушение представлява маловажен
случай.
Ответникът по
касационната жалба чрез процесуалния си представител ** С.Д., в представено по
делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените в
пороци. Заявява, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и във
въззивната жалба, разгледани са в производството пред въззивния съд, който
правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на
жалбата, тъй като Районният съд правилно е установил фактите и е приел, че е
налице нелоялна търговска практика по отношение на определена категория уязвими
лица, както изисква закона. Отправя искане към съда оспореното решение да бъде
оставено в сила.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата, в писменото становище и в съдебно заседание
доводи и съображения и след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
За да потвърди
обжалваното НП и наложената с него имуществена санкция, с решението, предмет на
касационна проверка съдът е приел, че в производството по съставяне на АУАН и
НП не са допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното. По
същество на спора въз основа на представените по делото писмени и гласни
доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, е безспорно установено, че на
13.09.2022 г. в ***, търговецът „Й.Б.“ ЕАД не е изпълнил Заповед № 35/15.01.2015
г. на Председателя на КЗП, влязла в сила с решение № 4752/20.04.2016 г. по
адм.дело № 10515/2015г. на ВАС, с която на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП е
забранено на дружеството да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на
чл. 68г, ал. 1, вр. с чл. 68г, ал. 2 от ЗЗП. В нарушение на цитираната заповед
и в противоречие с изискването за добросъвестност и професионална
компетентност, търговецът не е положил очакваните от него грижи към особено
уязвима група потребители, каквито са възрастните хора и е променил съществено
икономическото поведение на възрастен потребител, предоставяйки му по
неподходящ начин информация за стоки и услуги, лишавайки го от правото да вземе
информирано търговско решение. С това поведение дружеството касатор е
осъществило състава на административно нарушение по чл. 210в от ЗЗП, вр. с чл.
68л, ал. 1 от ЗЗП.
Решението на
районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон.
Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал твърдените в
касационната жалба нарушения на съдопроизвод-ствените правила.
Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са
налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата
обстановка. Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата и са формирани
изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от
настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
2 от АПК
не следва да бъдат повтаряни.
Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната
страна на нарушението, доколкото отговорността на юридичес-кото лице е
обективна и безвиновна. Съдът
е обсъдил и възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като
се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които
изводи се възприемат и от настоящия състав. След отчитане на установените в
производството факти и обстоятелства и съобразявайки се с изискванията на чл.
27 от ЗАНН, правилно е прието от съда, че адекватна и справедлива за деянието
за което е ангажирана отговорността на дружеството е наложената санкционната
норма в размер от 6000 лева.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно,
допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия
материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях,
което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната
жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение, в полза на ответника, следва да бъде присъдено такова в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал.3 от ЗАНН, а именно възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер от 150 /сто и петдесет/ лева.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 320 от 30.10.2023 г. постановено по АНД № 474/ 2023 г. по описа на Районен
съд – Враца.
ОСЪЖДА „Й.Б.“ ЕАД *** ДА ЗАПЛАТИ на
Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в размер на 150.00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.