РЕШЕНИЕ
№ 3595
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110100729 по описа за 2022 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - ФИРМА, моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че
дължи:
- 3 936,74 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г.;
- 572,57 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2019г. до 14.10.2021г.,
ведно със законната лихва от 05.11.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - ФИРМА, не се ангажира със становище.
Ответникът - СВ. Г. АНД., оспорва иска:
- искът бил нередовен;
- прави възражение за давност;
- навежда и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
1
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) -
Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3
ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите
за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се
проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.
Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага
невъзникване на забава.
Жилището е закупено през 88г. от С. и Г. Г. (НА). Ответникът е техен син. Той
следваше да установи нещо различно, но въпреки изричноте указания в тази насока в
доклада, не го стори.
Депозирана е комплексна СЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно
изготвена. От нея, както и от разпита на в.л. в ос.з., се установява, че:
- главницата, при съобразена давност, възлиза на 3 454,20 лева; а
- лихвата на 605,75 лева.
Предмет на експертизата е реалното подадената ТЕ за съответния период към
апартамента. По тази причина оспорванията относно счетоводството на ищеца е
ирелевантно.
от правна страна:
Искът е напълно редовен – например: съставът на Върховния касационен съд намира
за правилно становището, според което за конкретизация на претенцията в посочената
хипотеза, е достатъчно посочване на общия период, часовете извънреден труд по месеци,
цената на иска и начина на формирането й. Такива са изискванията и на чл. 211, ал. 5 ЗМВР,
както и аналогичния текст на чл. 146 КТ. В хода на процеса, след проверка на
счетоводството, както и с помощта на съдебна експертиза и на базата на събраните
доказателства, ще се установи конкретно има ли дни от месеца, в които служителят да е
полагал извънреден труд, съответно колко часа и за това получил ли е дължимото
възнаграждение от работодателя - Определение № 650 от 14.11.2011г. по ч.гр.д. №
433/2011г., г.к., ІV г.о. на ВКС.
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и
пряко присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл.
149 от ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да
купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
2
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
страна в правоотношението. Следователно страните са обвързани от валиден договор за
продажба на топлинна енергия – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по
тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.
(Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при
която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без
той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане).
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от
5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
В обобщение – договорът се сключва конклудентно – с придобиването на жилище в
отопляема сграда.
Публикуването на ОУ, като начин на регулиране на договорните правоотношение само по
себе си не е недопустимо (или страдащо от по-тежък порок). То е предвидено с оглед
улеснение на монополни дружества и огромен брой потребители. Ако в такива случай се
спазва общия режим, това би довело до затруднения на търговеца, но и до такива на
потребителите, които би следвало често да отделят време, за да посещават клоновете на
3
дружеството; или просто в неподходящ момент да се окажат без топлинно захранване,
поради пропуск да подпишат поредната промяна.
Дяловото разпределение се извършва въз основа на документация, предоставена от
страна на ЕС – като ответникът е част от нея. Т.е., той следваше да установи някакво
несъобразяване от страна на монополиста.
Давността е 3-години назад, считано от 05.11.2018г., като предвид падежа, не е
обхванат от давност и периодът от 01.09.2018г. (45 дена, но за цял месец).
Искът е основателен за главницата, посочена от в.л. и претендираната лихва.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 125,17 лева (съобразно уважената част от исковете).
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 1 431,57
лева (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК), съобразно уважената част от исковете.
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от
ФИРМА, ЕИК ..., представлявано от С. П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С..., e-
mail: ..., срещу СВ. Г. АНД., ЕГН **********, чрез адв. Д. Д.., САК, съд.адр.: гр. С., особен
представител, тел.: .., e-mail: ..., че ответникът дължи:
- сумата от 3 454,20 (три хиляди четиристотин петдесет и четири лева и двадесет
стотинки) лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от 05.11.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от
05.11.2021г. до окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО
СЕЛО" IBAN: ... BIC:...), като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от
3 936,74 (три хиляди деветстотин тридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки)
лева, както и за периода от м.05.2018г. до 04.11.2018г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ; и
- сумата от 572,57 (петстотин седемдесет и два лева и петдесет и седем стотинки) лева –
мораторна лихва за периода 16.07.2019г. до 14.10.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, СВ. Г. АНД., ЕГН **********, чрез адв.
4
Д. ДЮЛГ., САК, съд.адр.: гр. С., особен представител, тел.:..., e-mail: ..., да заплати на
ФИРМА, ЕИК..., представлявано от С. П.Ц., със седалище и адрес на управление гр. С.., e-
mail: ., сумата от 125,17 (сто двадесет и пет лева и седемнадесет стотинки) лева – сторени
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, СВ. Г. АНД., ЕГН **********, чрез адв.
Д. ДЮЛГ., САК, съд.адр.: гр. С., особен представител, тел.: ..., e-mail:..., да заплати на
ФИРМА, ЕИК ..., представлявано от С. П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С., e-
mail: ..., сумата от 1 431,57 (хиляда четиристотин тридесет и едни лева и петдесет и седем
стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия
процес, съобразно уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - ФИРМА,
ЕИК..., със седалище и адрес на управление гр. С., електронна поща: ....
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5