Решение по дело №115/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             04.09.2020 година                        гр.Ямбол

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на 04.08.2020  година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                       МАРТИНА КИРОВА

 

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 115/2020г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от Д.С.К. и С.С.К., чрез адв.Д.П. ***, се обжалва решение № 896/09.12.2019г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 1962/2019г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд ДОПУСКА ДЕЛБА, на основание чл.34 ЗС, между Х.С.С., ЕГН **********, В.С.К., ЕГН **********, Д.С.К., ЕГН **********, С.С.К., ЕГН **********, З.С.К., ЕГН **********, Х.С.Х., ЕГН ********** и М.С.Д., ЕГН **********  на следния  недвижим имот, находящ се в гр.Я., ул.“Г. Д.“№*, а именно: жилище-апартамент, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.543.349.1.1, на етаж 1, със застроена площ 94 кв.м., състоящо се от две стаи, дневна, салон, тоалетна, самостоятелно стълбище и тераса на изток, при съседни на обекта – на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – обект с идентификатор № 87374.543.349.1.2, заедно с прилежащото му избено помещение с площ 30 кв.м., състоящо се от две стаи и коридор със самостоятелно стълбище, находящо се в южната част на сградата и ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор № 87374.543.349, както и прилежащата му ½ ид.ч. от ПИ  с идентификатор № 87374.543.349, с административен адрес: гр.Я., ул.“Г. Д.“№ ****, целият с площ 729 кв.м., при съседи ПИ №№№ 87374.543.351; 87374.543.352; 87374.543.350; 87374.543.347; 87374.543.348 и 87374.543.294,  при квоти: по 28/224 ид.ч. за Х.С.С. и В.С.К., по 69/224 ид.ч. за Д.С.К. и С.С.К., и по 10/224 ид.ч. за З.С.К., Х.С.Х. и М.С.Д..

Първоинстанционното решение се обжалва като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Въззивниците възразяват, че ЯРС неправилно допуска до делба процесния имот и излагат съображения, че първоинстанционният съд, въпреки че дава вяра на показанията на разпитания свидетел, всъщност не ги зачита. По изложените в жалбата съображения се иска да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск като бъдат присъдени на въззивника направените от него разноски в двете съдебни инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е подаден писмен отговор от Х.С.С., чрез адв.П. С., в който се излага становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно и не страда от пороците, посочени в жалбата. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивниците се явяват лично и с адв.Д.П. ***, поддържат въззивната жалба, молят решението на ЯРС да бъде отменено и процесният имот да не бъде допускан до делба. Въззиваемите Х.С.Х. и М.С.Д. се явяват лично и споделят казаното от адв.П.. Въззиваемата Х.С.С. не се явява в с.з., представлява се от адв.Пл.С. ***, която моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски пред въззивната инстанция. Въззиваемият В.К. не се явява и не се представлява.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от НА № 56/27.05.1953 год. З. В. Й. и Г.В. Й. /съответно дъщеря и син на В.Й. С./ са придобили дворно място, находящо се в гр.Я., парцел 17, кв. 379 по плана на града, от 660 кв.м., с постройките в него, при посочени граници.

Представено е строително разрешение № 222/07.04.1966 год., издадено на Г. и З. В. за строеж на МЖС в горепосочения парцел, находящ се на ул.“Ч.“ **.

От приетия договор за делба на недвижим имот се установява, че на 07.01.1967 год. между Г.В. Й. и З. В. К. е сключен договор за доброволна делба, по силата на който в дял на З. К. е поставен – апартамент, заемащ първия етаж от жилищна сграда, състоящ се от две стаи, дневна, салон, тоалетна, самостоятелно стълбище и една тераса на изток, всичко това застроено върху 94 кв.м., избени помещения, както и ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ 660 кв.м..

Видно от приетото удостоверение за наследници З. В. К. е починала на 05.12.1998 год. , като е оставила следните законни наследници – С.С.К. – съпруг, Х.С.С. - дъщеря, В. В. К. - син и С. С.К. - син.

С НА № 108/01.04.2003 год. С.С.К. е продал на сина си С. С.К. следния свой недвижим имот: 5/8 ид.ч. от  ½ ид.ч. от дворно място, цялото от 660 кв.м., находящо се в гр.Ямбол, ул.“Гоце Делчев“43 , заедно с 5/8 ид.ч. от първия етаж, със застроена площ 94 кв.м. от построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда и 5/8 ид.ч. от избено помещение, намиращо се в южната страна на сградата.

Видно от удостоверението за наследници на С.С.К., той е починал на 18.10.2013 год. и е оставил следните законни наследници: В.С.К. – син, Х.С.С. – дъщеря и С. С.К. – син.

От удостоверение за наследници на Н. Б. К., починала на *** год., се установява, че е оставила следните законни наследници: С. С.К. – съпруг, Д.С.К. – син, С.С.К. – син, З.С.К. – дъщеря, Х.С.К. – дъщеря, М.С.К. – дъщеря и М. С.К. – дъщеря.

С НА № 34/13.02.2017 год. С. С.К. и М. С.К. са продали на Д.С.К. и С.С.К., първият собствените си 54/112 ид.ч., а втората - собствените си 5/112 ид.ч. от делбения имот.

Представено е копие от саморъчно завещание от 01.03.2003 год. на С.С.К., с което завещава на сина си С. С.К. цялото си движимо и недвижимо имущество, предвид че му е изключително благодарен за грижите, които полага за него. Посоченото завещание не е породило правни последици по отношение процесния имот, тъй като с НА 108/01.04.2003г. С.С.К. продава на сина си С. С.К. собствените си 5/8 ид.части от имота.

По делото са разпитани двама свидетели. В показанията си свид. К. – съсед на Д. С. и С.С. Костадинови, живущ *** 50, свидетелят посочва, че последните 15 години братята Д. и С. обгрижват имота с голяма любов и желание. Свидетелят не бил запознат на кого е имота. През годините останал с убеждението, че е техен, т.к. влагали много средства по къщата. Те я променили изцяло. Познавал бегло дядо им С.С.К., който заминал някъде и после се прибрал. Познавал много добре бащата на Д. и С. – С. (С.) С.К.. Той живеел през цялото време в този имот. З. К. знаел от дете, тя също живяла в имота, но свидетелят не знаел подробности.

В показанията си свид.М.Й. ***, а въззивниците са на № 43. Познава общия наследодател. Сочи, че леля му З. и свако му С. са били собственици на етажа. Спомня си, че леля му З. веднъж споменала спонтанно да си помагат с братовчед му С., да се уважават, защото заедно ще живеят в общия имот. Сочи, че имотът представлява къща на два етажа с общ двор. На втория етаж живее свидетелят, а на първия етаж живеел братовчед му С.. На първия етаж имало плоча и балатум, нямало баня и тоалетна. Свидетелят посочва, че след като общият наследодател оставил имота на С., синовете му С. и Д. направили ремонт - баня тоалетна с теракот, фаянс, нова "В и К" инсталация. Те правили ремонта много години, след като се уволнили, т.к. ходили войници. Сега се отопляват на парно с котел. Направили изолация. Свидетелят сочи, че не бил виждал г-жа Х.С.С. в имота. Не бил чул да има някакви претенции. Последно я видял в имота през 1990 г., когато тя дошла да види брат си. Свидетелят посочва, че С. и децата изключително отговорно се отнасят към имота - като към собствен имот, че винаги са го смятали за свой имот. Свидетелят знае, че имотът е закупен от дядо му В. като посредник на леля му З. и баща му Г.В. Й., че къщата е построена от двамата. Свидетелят не знае леля му З. да е прехвърляла нещо от двора и от имота по документ. От С. знае, че неговият баща - С., е прехвърлил неговата идеална част по документ. Сочи, че братовчед му С. след смъртта на съпругата си - Нина Бориславова, преди три години, е прехвърлил своята идеална част от къщата на синовете си С. и Д.. Между останалите братовчеди не му е известно да са си прехвърляли части от имота.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот по чл.34 от ЗС. С решението по чл.344, ал.1 от ГПК делбеният съд се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши делба и какви са частите на всеки съсобственик.

Правата на всеки съделител зависят от основанието, на което е възникнала съсобствеността - ако съсобствеността е възникнала по волята на съсобствениците, то и дяловете им се определят по тяхна воля /напр. при договор/, а ако е възникнала независимо от волята, правата се определят от правните норми, уреждащи съответното придобивно основание /напр. при наследявяне, прекратена съпружеска имуществена общност/ - и в съдебното решение същите се отразяват чрез математически обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които е равен на единица. Изложеното следва от същността на съдебната делба като правен способ за прекратяване съсобствеността върху цялата вещ /недопустим е иск за делба на идеална част от вещ/. Математическият израз на всяка вещ, предмет на делбата е единица, а правата на съделителите в съсобствеността на тази вещ се изразяват с обикновени дроби /съставляващи математически начин за разделяне на нещо цяло на части/, чийто сбор е равен на единица.(решение №25/26.02.2015г. на ВКС по гр.д.5232/2014г., второ г.о.).

Делбеният имот е съсобствен между страните като съсобствеността е възникнала от смесен фактически състав. По делото е доказано и не е спорно, че Д. С.К. и С.С.К. са придобили от С. К. и М. К. 59/112 ид.ч. от имота чрез покупко-продажба с НА 34/2017г. като в него не е посочено на всеки от купувачите каква част се продава, поради което се приема, че Деян С.К. и С.С.К. придобиват равни ид.части или всеки по 59/224 ид.части от имота.

Д. и С. К. са направили възражение, че са придобили имота по силата на придобивна давност, изтекла в тяхна полза като твърдят, че присъединяват владението си към владението на баща им С. К.. Въззивният съд намира това  възражение за недоказано. Показанията на разпитаните свидетели не сочат въззивниците или техния баща да са осъществили действия на отричане правата на ищцата и останалите сънаследници, които действия да са станали доС.ие за тях.

Последователна е практиката, че когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане на правата на останалите сънаследници върху имота, които действия са станали доС.ие на тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, или доведено до знанието на останалите сънаследници намерение на сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права, а в случая имотът е деклариран като съсобствен на всички съделители.  Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на ремонта в имота също не са такива действия на отричане на правата на останалите сънаследници върху имота. В случая по делото няма данни Деян и С.К. с конкретни действия да са отхвърлили правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали тяхно достояние.

Съсобствеността на делбения имот е възникнала от смесен фактически състав - по наследство и по договор за покупко-продажба. Правилно ЯРС е приел, че по отношение квотите, при които следва да бъде допусната делбата, трябва да бъдат съобразени освен извършените разпоредителни сделки и правилата на чл. 5 - чл. 9 от ЗН като се съобрази, че няма спор, че наследодателите З. и С.К. са били в брак от 1951 год., и че наследодателката на Д.С.К., С.С.К., З.С.К., Х.С.К., М.С.К. - Н. К., и С. К. са били в брак през 2003 год., поради което закупените с НА 108/2003г. 5/8 ид.ч. от имота са придобити в режим на СИО от С. К. заедно със съпругата му Н. К..

След смъртта на З. К. (поч. на 05.12.2998г.) нейният съпруг С.С.К. става собственик на 5/8 ид.части от имота, а дъщеря ù Х.С. - на 1/8 ид.част (по наследство); синът ú В.К. - на 1/8 ид.част (по наследство); синът ú С. К. - на 1/8 ид.част (по наследство). С нот. акт 108/2003г. С.С.К. продава на С. К. собствените си 5/8 ид. части от имота, които са придобити в режим на СИО от С. К. заедно със съпругата му Н. К..

По делото няма спор, че по силата на покупко-продажба Д. и С.Костадинови са придобили от С. К. и М.К. общо 59/112 ид.ч., или по 59/224 ид. части всеки. По наследяване Х.С. и В.К. са станали собственици на по 1/8 ид.ч. от имота, а останалите съделители – всеки по 5/112 ид.части от имота. Делбата на процесния имот следва да бъде допусната между съделителите при следните квоти – по 28/224 ид.ч. (равняващи се на 1/8 ид.ч.) за Х.С. и В.К., по 10/224 ид.ч. (равняващи се на 5/112 ид.ч.) за З.К., Х.Х. и М.Д. и по 69/224 ид.ч. за Д.К. и Стоян К..

С оглед изложеното, ЯОС намира въззивната жалба за неоснователна, поради което решението на ЯРС следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, на въззиваемата Х.С.С. следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 700лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

Потвърждава решение № 896/09.12.2019г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 1962/2019г. по описа на ЯРС.

Осъжда Д.С.К. с ЕГН ********** и С. С.К. с ЕГН ********** да заплатят на Х.С.С. с ЕГН **********, направените разноски в размер 700лв. за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                         2.