Р Е Ш
Е Н И Е
№....
гр.София, 07,02,2023год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №2063 по описа за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявен от Р.З.С. /конституирана в хода на делото по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец З.С.С./ срещу Р.Л.С. иск, с пр.кв. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 99, том X, peг. № 11954, дело № 1664/2006год. от 15,12,2006год. на С.Т.- нотариус, с район на действие СРС, peг. № 065 на НК и предявен в условията на евентуалност иск, с пр. кв. чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора, като сключен при липса на основание.
Релевират се доводи, че ищецът, заедно с покойната му съпруга - Р.Ж. С., прехвърлили на сина си Л.З.С. - баща на ответницата, срещу задължение за издръжка и гледане, собствеността върху следните недвижими имоти:
Апартамент № 10, находящ
се в град София, СО-район „*******“, ж.к. „*****Троица“, стар ж.к. „Вълчо
Иванов“, в жилищна сграда-***********, на III жилищен етаж в жилищната сграда,
построена от ЖСК „Аспекти“ състоящ се от: две спални, дневна, кухня-бокс,
баня-тоалетна, два балкона, с обща застроена площ от 80,00кв.метра, при съседи:
североизток-улица и апартамент № 9, северозапад-коридор и апартамент № 9 и
апартамент № 11, югозапад-вътрешен двор, югоизток-калкан, заедно с мазе № 9,
застроено на 3.15кв.м., при съседи: северозапад-коридор, североизток-коридор, югозапад-асансьорна клетка, югоизток-коридор, заедно с
3,181 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части
от отстъпеното право на строеж върху мястото-общинска земя, върху което е
построена сградата, цялото с площ от 18530,00 кв.м., съставляващо урегулиран
поземлен имот-за ОЖС и подземен гараж, от квартал 26 по плана на град София,
местност „Разсадника-Бежанци“, при съседи: изток-ул.„Гьорче Петров“, запад-ул.
„Чавдарица“, север-ул. „Цар Иван Александър“, юг-ул. „Цар Симеон“, както и
Ателие № 1, находящо се в град София, СО-район „*******“, ж.к. „*****Троица“, стар ж.к. „Вълчо Иванов“, в жилищна сграда-***********, на партера в жилищната сграда построена от ЖСК „Аспекти“, застроено на 31,40 кв.метра, при съседи: северозапад-улица, североизток-улица, югозапад- главен вход, югоизток - ателие № 2, заедно с 1,243 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото-общинска земя, върху което е построена сградата, цялото с площ от 18530,00 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот-за ОЖС и подземен гараж, от квартал 26 по плана на град София, местност „Разсадника- Бежанци“, при съседи: изток-ул. „Гьорче Петров“, запад-ул. „Чавдарица“, север-ул. „Цар Иван Александър“, юг-ул. „Цар Симеон“.
В
договора е уговорено, че З. и Р.С. запазват правото си на ползване на имотите
пожизнено и безвъзмездно. Посочено е, че Л.З.С. се разболял през 2009год. и от
този момент бил в невъзможност да предоставя уговорените грижи и издръжка.
Договорът не бил развален предвид родствената връзка на страните по него. След
смъртта на съпругата на З.С. грижите за него сочи да са поети от неговата
дъщеря, конституирана по реда на чл. 227 от ГПК ищца Р.С., която полагала грижи
и за Л.С., починал през 2020год. Твърди се, че в отношенията им като страни по
договора не е осъществявана насрещната престация за грижи и гледане, съобразно
уговореното в договора, както в очаквания обем, така и по време. Ответницата
предложила издръжка от 200,00лв., недостатъчна за покриване на месечните
разходи. Поддържа да не са изпълнени и задълженията от нравствено-етичен и
социално-битов характер за уважение и приобщаване на прехвърлителя към
семейството на приобретателя и осигуряването на спокойна домашна среда. При
условията на евентуалност, в случай, че договорът не бъде развален, предявява
иск за нищожност на договора поради липса на основание, обоснован с
твърдението, че при сключването му страните са знаели за тежко заболяване на
приобретателя, което изключва алеаторния елемент на договора. Поддържа се, че договорът е бил сключен
с оглед личността на приобретателя Л.С..
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от ответната страна, в който са изложени съображения за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че искът за прехвърлената от починалата съпруга на ищеца Р.С. 1/2 идеална част е недопустим. Относно прехвърлената част от собствеността върху процесните имоти, навежда доводи за неоснователност на иска. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че Л.С. не е полагал грижи за родителите си. При разговори с ответницата е споделял, че е в невъзможност да осигурява на ответницата-негова дъщеря, нужната й издръжка, поради задълженията му по процесния договор, във връзка с което е и водено дело за издръжка по гр.д. № 8186/2015год. по описа на СРС, 84 с-в., в което С. заявил, че полага грижи за родителите си.
След смъртта на Л.С., ответницата пожелала да изпълни задълженията по договора за издръжка и гледане, но получила изричен отказ за приемане на предложените грижи, като по този начин ищецът-кредитор изпаднал в забава. Сочи да е плащана издръжка от по 200,00лв. месечно, чрез пощенски запис. Правени са били многократни опити за осъществяване на контакт с З.С., които били осуетявани от неговата дъщеря. Посочва, че е отказвала контакт с Р.С., поради лошото й отношение спрямо ответницата, а не със самия З.С.. Поддържа да е сключен договор с лицето Павел Нейков, което да осъществява грижите по договора за ответницата. Претендираната от ищеца издръжка в размер на 1200,00лв. на месец сочи да не отговаря на пазарните условия.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на правото за разваляне на договора по отношение на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесиите недвижими имоти, прехвърлени от покойната Р.Ж. С..
Съобразно изложеното моли производството да бъде прекратено като недопустимо, съответно исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В производството са предявени от ответницата Р.Л.С. срещу Р.З.С. /конституирана в хода на делото по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец З.С.С./, в условията на евентуалност – в случай на основателност на иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, насрещни осъдителни искове:
-иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за осъждане на ответницата по насрещния иск да заплати сумата от 10000,00 лв., частичен иск от обща сума от 57346,00 лв., представляваща предоставена от приобретателят Л.С. издръжка по договора за периода от 15,12,2006 г. до 22,06,2020 г.,
-иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10000,00лв., частичен иск от обща сума от 62654,00 лв.,
равностойност на предоставени от приобретателят Л.С.
грижи за периода 15,12,2006 г. до
22,06,2020г.,
-иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД, за заплащане на сумата от 2400,00лв., предоставена от Р.Л.С. в полза на З.С.С. издръжка, за периода от 01,07,2020год. до 01,07,2021год.
Релевират се доводи, че при разваляне на договора, ищцата по насрещния иск ще има право на възстановяване на предоставената от наследодателя ѝ Л.С. издръжка и равностойността на положените от него грижи за периода 15,12,2006 г. до 22,06,2020 г., както и предоставената от самата нея издръжка месечна издръжка от 200,00лв. в периода 01,07,2020год. до 01,07,2021год.
Ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния – Р.З.С.
в отговор на насрещната исковата претенция излага съображения за неоснователност на предявените искове. Оспорва
процесните имоти да са отдавани под наем на много по-висока цена от тази
посочена в договора за наем. Оспорва твърденията, че след приключването на
заведеното от ответницата срещу Л.С. дело № 8186/2015 г. на СРС, последният я е
помолил да не насочва изпълнението върху недвижимите имоти, като спирането на
изпълнението не е станало по желание на ответницата, а след заплащане от страна
на длъжника на 30 % от претендираната сума. Оспорва Л.С. да е притежавал
собствени средства от продажба на недвижим имоти и осъществяване на адвокатска
дейност. В рамките на гр.д. 8186/2015 г. на СРС, той е посочил, че от 2009 г. е
безработен, като се издържал от пенсията на баща си. Отделно здравните
осигуровки за него били заплащани от неговата сестра, именно защото не е имал
финансови възможности. Поддържа, че З.С. не е изпаднал в забава в качеството му
на кредитор, изразяваща се в неприемане на предложеното от ответницата
изпълнение. В сключения с Павел Н.договор било посочено, че същият влиза в сила
само ако З.С. одобри изпълнителя. Дори да е налице неоказано съдействие от
страна на кредитора, това не освобождава длъжника от задължението за даване на
издръжка, която би могла да бъде осигурявана в натура или пари. Излага
съображения, че задължението за гледане и издръжка е единно и неделимо и се
дължи ежедневно, непрестанно,
непосредствено и в пълен обем. Не се установявало констатираните по делото
преводи на суми да са били за изпълнение на задължението за даване на издръжка.
Съобразно
изложеното моли насрещната искова претенция да бъде отхвърлена.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С договор за прехвърляне
на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 99, том X, peг. № 11954, дело №
1664/2006год. от 15,12,2006год. на С.Т.- нотариус, с район на действие СРС, peг. № 065 на НК /л. 10 от гр.д. № 36714/2020г./, З.С.С. и Р.Ж. С. са прехвърлил на Л.З.С. следните недвижими
имоти:
Апартамент № 10, находящ
се в град София, СО-район „*******“, ж.к. „*****Троица“, стар ж.к. „Вълчо
Иванов“, в жилищна сграда - блок № 307А, ****, на III жилищен етаж в
жилищната сграда построена от ЖСК „Аспекти“ състоящ се от: две спални, дневна,
кухня-бокс, баня-тоалетна, два балкона, с обща застроена площ от 80,00
кв.метра, при съседи: североизток-улица и апартамент № 9, северозапад-коридор и
апартамент № 9 и апартамент № 11, югозапад-вътрешен двор, югоизток-калкан,
заедно с мазе № 9, застроено на 3.15 кв.м., при съседи: северозапад-коридор,
североизток-коридор, югозапад-асансьорна клетка,
югоизток-коридор, заедно с 3,181 % идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото-общинска
земя, върху което е построена сградата, цялото с площ от 18530,00 кв.м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот-за ОЖС и подземен гараж, от квартал 26 по
плана на град София, местност „Разсадника-Бежанци“, при съседи: изток-ул.
„Гьорче Петров“, запад-ул. „Чавдарица“, север-ул. „Цар Иван Александър“, юг-ул.
„Цар Симеон“, както и
Ателие № 1, находящо се в
град София, СО-район „*******“, ж.к. „*****Троица“, стар ж.к. „Вълчо Иванов“, в
жилищна сграда-***********, на партера в жилищната сграда построена от ЖСК
„Аспекти“, застроено на 31,40 кв.метра, при съседи: северозапад-улица,
североизток-улица, югозапад- главен вход, югоизток - ателие № 2, заедно с 1,243
% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
отстъпеното право на строеж върху мястото-общинска земя, върху което е
построена сградата, цялото с площ от 18530,00 кв.м., съставляващо урегулиран
поземлен имот-за ОЖС и подземен гараж, от квартал 26 по плана на град София,
местност „Разсадника- Бежанци“, при съседи: изток-ул. „Гьорче Петров“,
запад-ул. „Чавдарица“, север-ул. „Цар Иван Александър“, юг-ул. „Цар Симеон“,
срещу задължението на Л.З.С. „да поеме
гледането и издръжката на прехвърлителите като им осигури един спокоен и
нормален живот, какъвто са водили до сега и за напред, като ги подпомага с
помощ и грижи, лично и/или чрез наети от него трети лица“. С договора е
уговорено, че З. и Р.С. запазват правото си на ползване на имотите пожизнено и
безвъзмездно.
Видно от представеното по
делото удостоверение за наследници от 30,06,2020год. /л. 11 от гр.д. №
36714/2020г./, Р.Ж. С. е починала на 28,01,2013 г., а Л.З.С. – на 22,06,2020г.
Не е спорно по делото, че ответницата Р.Л.С. е дъщеря на Л.З.С. и внучка на З.С.С..
Представено е писмо от 23,07,2020г.
/л. 37 от гр.д. № 36714/2020г./, изпратено от Р.С. до З.С., чрез услугата „Телепоща“ на Български пощи, в което ответницата изявява
готовност да продължи да изпълнява поетите с договора за издръжка и гледане
задължения на баща ѝ. Предложила е да изплаща издръжка от 200 лв., с
оглед доходите на прехвърлителя от пенсия и наеми, както и полагането на грижи
лично и чрез трети лица. Ответницата е уведомила прехвърлителя, че не е
допускана да комуникира с него от неговата дъщеря – ищцата Р.С. и предлага
лична среща на 31.07.2020 г.
С ново писмо от 14.06.2021
г. /л. 27/ тя отново заявява готовност да полага грижи за него.
Представено е възражение срещу искова молба гр.д. №
8186/2015 г. /л. 34/, подадено Л.З.С.. От съдържанието му може да се съди, че
делото има за предмет дължима на Р.С. издръжка. Във възражението си Л.С.
посочва, че от 2009 г. е безработен. Поради лошото здравословно състояние на
родителите му е трябвало да прекъсне работа като адвокат, за да полага грижи за
тях. След смъртта на майка му, той поел изцяло грижите за баща си. Посочено е двамата
да са се издържали с пенсията на неговия баща от 404 лв. и от наема на едно
помещение от 150 лв.
Представени са касови бонове за извършени
парични преводи в периода от юли 2020 г. до февруари 2021 г. от по 200 лв. на
месец /л. 36 и сл./.
С договор от 31,07,2020г. /л.39/ Р.Л.С. е възложила на П.Т.Н.полагането
на грижи за З.С.С. срещу месечно възнаграждение от
150 лв. В чл. 5 от договора е посочено, че същият влиза в сила само ако З.С.
одобри изпълнителя.
Представен е договор за отдаване под наем на недвижим
имот от 01,12,2013 г. /л. 41/, по силата на който З.С.С.,
в качеството на наемодател, е предоставил на „Е.Е.Е.“
ЕООД, в качеството на наемател, временното и възмездно ползване на недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „************за периода от 01,12,2013 г. до
31,12,1013 г. срещу наемна цена от 150 лв. на месец.
С писмо от 16,02,2021г. /л. 43/ ТД НАП – София е уведомила
ответницата, във връзка с подаден от нея сигнал, че са констатирани
несъответствия, свързани с недекларирани от З.С. доходи от наеми, които са били
отстранени в хода на проверката чрез подаване на декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Представен е протокол на
НАП от 12.02.2021 г. /л. 65/ за проверка на З.С.С. за
периода 01.01.2015 г. – 15.10.2020 г. Констатирано е,
че от недвижим имот – ателие № 1, намиращо се гр. София, ж.к. „**********са
получени следните доходи от наем: за 2014, 2015 и 2016 г. – 1800 лв. на година;
за 2017,2018 и 2019 г. – 1920,00 лв. на година и за периода 01.01.2020 г. – 31.10.2020 г. – 1680 лв. Посочено е, че в
резултат на проверката, от страна на задълженото лице са декларираните доходи
от наеми по чл. 50 от ЗДДФЛ както следва: за 2014 г. – 1800,00 лв., за 2015 г.
– 3623,80 лв., за 2016 г. – 3560,00 лв., за 2017 г. – 3680 лв., за 2018 г. –
3680 лв. и за 2019 г. – 5180,00 лв. Посочено е, че проверяваното лице е
получило доходи от пенсии както следва: за 2015 г. – в размер на 3993,00 лв.;
за 2016 г. – 4074,60 лв.; за 2017 г. – 4166,28 лв.; за 2018 г. – 4283,82 лв. и
за 2019 г. – 4097,82 лв. и за периода 01.01.2020 г. –
31.10.2020 г. – 3603,54 лв. В удостоверение на НАП от 14.12.2021 г. /л. 170/ е
посочено, че относно апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. „*****за
2019 г. е констатирано, че има договор за наем, сключен с физическо лице,
считано от 01.07.2019 г. Посочено е също така, че за подадените деклрации по чл. 50 от ЗДДФЛ, с които са декларирани доходи
от отдаване под наем на недвижимо имущество не може да се установи от
отдаването под наем на кой имот са декларираните суми.
Представени са вносни бележки /л. 80/ от Р.С.
за внесени суми, с които се заплащат осигурителни вноски, дължими от Л.З.С..
Представени са протоколи за спиране на изпълнителни дела
№ 20117900401676 и 20157900401169 и двете по описа на Р.М./л. 84
и л. 85/, с длъжник Л.С., по реда на чл. 454 ГПК след внасяне от длъжника на 30 %
от изпълняваното вземане и поемане на задължение да заплаща 10 % от цялото
вземане на месец в продължение на седем месеца.
Представен е нотариален акт № 146, том III,
рег. № 3086, дело № 484/2015 г. от 13.10.2015 на А.Ч.– нотариус с район на
действие РС – гр. Своге, рег. № 153 на НК /л. 135/, с който З.С.С., Р.З.С. и Л.З.С. продават на М.Г. С. поземлен имот,
намиращ се с. Редина, за сумата от 1600,80 лв.
Представена е справка за банкови и платежни сметки на
физическо/юридическо лице за открити на името на З.С.С.
банкови сметки.
От заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза /л.130/, неоспорено от страните и прието
от съда, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че прехвърлителят З.С.С. е страдал
от множество заболявания, които са довели до почти пълно обездвижване, като
дори минимална битова активност е била невъзможна, което от своя страна
наложило полагането на денонощна грижа от личен асистент. Посочено е, че освен
медикаментите покрити от НЗОК, голяма част от терапията на заболяванията на
прехвърлителя е с лекарства на свободна продажба. В открито съдебно заседание от
06.12.2021 г. вещото лице посочва, че през 2017г. ТЕЛК е взела решение за
предоставяне на рингова количка на прехвърлителя, като трудността в
предвижването предхожда този момент. През 2010 г. ТЕЛК е определила 80 %
неработоспособност, като още към този момент прехвърлителят е имал нужда от
значителни грижи. При развитие на тежката сърдечна патология към 2017 г. той е имал
нужда от целодневни грижи. За периода от 2010 г. насам, прехвърлителят е
приемал медикаменти за сърцето и опорния апарат, чиито прием е следвало да бъде
редуциран поради развитата бъбречна недостатъчност при него. Касае се за
постоянна терапия, като в периоди на влошаване са приемани допълнителни
лекарства. Вещото лице прави извод, че стойността на приеманите от
прехвърлителя лекарства са на стойност около 50,00 лв. месечно, без лекарствата
вземани инцидентно при необходимост. Решението на ТЕЛК от 2010 г. за 80 % неработоспособност
не е предвиждало чужда помощ.
От заключението на назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 202/, неоспорено от страните и прието от съда, което като
компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване
на съдебния акт, се установява, че средномесечният
размер на разходите за издръжка за едно лице по данни на НСИ за периода
15.12.2006 г. – 22.06.2020 г. възлиза на 354,47лв., а общият размер на
издръжката за периода по – на 58500,81 лв. Вещото лице посочва, че
общият размер на издръжката за живот и лекарства за същия период възлиза на
44638,16 лв. или 270,70 лв. месечно. Относно паричната равностойност на
положените за прехвърлителя З.С. грижи за периода
15.12.2006 г. – 22.06.2020 г. вещото лице посочва, че не е възможно да се
събере сигурна и вярна информация за целия период, посочен във въпроса. Отбелязва,
че определянето на цената зависи от извършваните дейности и от договорения
ангажимент. За 2022 г., при еднократни повиквания за 2 часа, без договорен
дълготраен ангажимент, цената за час е от 15 до 25 лв., в зависимост от
състоянието на нуждаещия се и от вида работа. При договорен месечен пакет,
който включва посещения два дни в седмицата за по два часа, или общо 16 часа в
месеца, цената за пакета е 220.00 лв. Съответна часовата цена е 13.75 лв. При
посещения пет дни в седмицата за по 2 часа, общо 40 часа в месеца, цената за
пакета е 435.00 лв., или по 10.88 лв. за час, при средна цена 2022г. - 12.30
лв. за 1 час. Тъй като възнагражденията са свързани пряко или косвено със минималната
работна заплата (MP3), то спрямо нивата на MP3 по години е определена средна
пазарна цена на услугата по години. Зададените от вещото лице цени са
определени, като се има предвид няколко посещения седмично и съответно месечно.
За индивидуални инцидентни ангажименти се отбелязва, че цените биха били по-
високи. С оглед на изложеното, са определени следните средни часови цени за
услугата: за 2006г. - 3 лв./час; за 2012 - 2013г. - 5 лв./час; за 2015 - 2018г.
- от 6 до 9 лв. за час и за 2020г. - 11 лв. за 1 час.
По делото са събрани
гласни доказателства, чрез разпит на свидетел Ц.Н.В., които съдът цени по реда на
чл. 172 от ГПК. От същите се установява да е близка с Р.С., във връзка с
което има наблюдение и върху членовете на нейното семейство –родителите ѝ
– Р.и З. С. и брат ѝ – Л.С., които живеели в едно домакинство. Ищцата
живеела на кратко разстояние от тях, като свидетелката множество пъти я е
придружавала, когато им е носела храна. Когато е имало проблем с родителите им Л.С.
винаги е търсел съдействие от сестра си. След смъртта на Р.С. здравословното
състояние и на З.С. и на Л.С. се влошило значително. З.С. могъл сам да се
обслужва, но ищцата постоянно трябвало да носи храна. В началото, след смъртта
на майка му, Л.С. се опитвал да помага на баща си. Ищцата осигурила на З.С.
инвалидна количка. Разхождала баща си навън, защото той не можел да се
предвижва без придружител. Когато се налагало баща ѝ да посещава болница
тя го е придружавала. За кратък период при
посещенията в болница З.С. е бил придружаван и от Л.С., но винаги заедно със
сестра му. Л.С. бил безработен от 2006г., като се издържал от пенсията на баща
си и наеми. Ищцата пазарувала и готвела, разплащала се при пазаруване, посещения на лекари и
всичко друго необходимо. Сочи да е присъствала на среща между ищцата и
ответницата, която е била придружавана от нейната майка. Ответницата предложила
да предоставя издръжка от 250 лв., както и гледач, който да се грижи за З.С.
2-3 часа на ден, което не било прието от дъщеря му, тъй като се нуждаел от 24
часова грижа. Ответницата предложила да настанят дядо ѝ в старчески дом, но
ищцата била против. Свидетелката посочва, че е присъствала в дома на З.С. на
40-тия ден от смъртта на сина му Л.С.. Тогава били посетени от ответницата и
други лица. Ответницата се представила на З.С. като негова внучка и искала да
се запознае с него, като му казала, че е довела едно момче да се грижи за него.
З.С. се ядосал и я отпратил, като заявил, че не иска непознати хора в дома си.
От показанията на
свидетелят Д.Д.Д.– вуйчо на ответницата, които съдът
цени по реда на чл. 172 от ГПК. След 2006 г.
Л.С. живеел при баща си, за да се грижи за него. При срещите им в съда
споделял на свидетеля, че имал работа и реализирал добри доходи. Майката на Л.не
разрешавала срещи между него и неговата дъщеря, която забрана била поддържана и
от сестра му – ищцата Р.С.. Свидетелства, че след 2006 г. З.С., Л.С. и
ответницата се срещали тайно. При тези срещи Здравно С. бил в относително добро
здраве – трудно подвижен, но в добра умствена кондиция. След смъртта на Л.С.
ответницата се опитвала да предостави някакви грижи за дядо си. Тя ангажирала
гледачи, които били отпращани от Р.С.. От Л.С. знае, че с баща му имали доходи
от наеми.
По делото са събрани
гласни доказателства, чрез разпит на Р.Н.М., които съдът цени по реда на чл.
172 от ГПК- приятелка на ищцата Р.С.. Свидетелства Л.С. да е имал сериозен проблем с алкохола. На
няколко пъти се налагало да бъде приеман в болница за детоксикация. Той бил
безработен, работел за много кратко в адвокатска кантора, след което прекъснал.
Грижите за родителите и за брат ѝ полагала изцяло ищцата. Тя пазарувала,
готвела, придружавала ги до болници. Състоянието на З.С. постепенно се
влошавало особено след смъртта на съпругата му – към този момент макар и с
патерици все още се движел свободно.
По делото са събрани
гласни доказателства, чрез разпит на Л.Р.Д., които съдът цени по реда на чл.
172 от ГПК. Сочи на желание на ответницата да полага грижи за З.С., но била възпрепятствана
за това от ищцата. Свидетелства, че през лятото на 2020 г. е присъствала на
среща между ответницата и ищцата, на която последната поискала месечна издръжка
от 1200 лв., която била непосилна за ответницата. Вместо това тя предложила да
ангажира болногледач, което не е прието. Ответницата на няколко пъти безуспешно
е правела опити да посети дядо си, но е била отпращана. Комуникацията между ответницата
и З.С. продължила по телефон. З.С. имал здравословни проблеми като до последно
за него се грижели съпругата му и синът му Л.С.. Присъствала е на среща между Р.
и Л.С., на която той споделил, че му е тежко и се справя сам. Демонстрирал финансови
възможности. Виждала е няколко пъти З.С., който бил възрастен трудно подвижен
човек. Л.С. живеел с майка си и баща си, като всичките му пари отивали за
издръжката им. С това той аргументирал и отказа си да заплати образованието на
ответницата. Тя е присъствала и на среща между Л.С., З.С. и ответницата, на
която ѝ съобщили за смъртта на баба ѝ. На тази среща З.С. изразил
благодарност за полаганите от сина му грижи.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на исковете.
В
хода на производството съдът следи за
допустимост на исковете по всяко време на процеса. В този смисъл съдът намира
предявените искове за частично
недопустими поради сливане на качествата
ищец и ответник. Ищецът е предявил при условията на евентуалност иск за нищожност на договора за прехвърляне на имот
за издръжка и разваляне като процесуалната легитимация по
иска за разваляне е обоснована за лично прехвърлената от него част от имота и
в качеството му на наследник на съпругата му Р.С..
По
иска за нищожност с пр.осн.чл.26 от ЗЗД, съдът приема
да е налице сливане качествата на ищец и
ответник по отношение на Р.С., тъй като
същата участва в процеса на лично основание/правоприемник на Л.С./ и се
явява правоприемник на З.С. по
заместване на Л.С.. В този смисъл
исковата претенция е допустима като заявена от Р. С., в качеството на правоприемник на ищеца З.С..
По
иска с пр.осн.чл.87, ал.3 от ЗЗД:
Доколкото не се
спори прехвърлителите да са били съпрузи
към момента на оспорената сделка, то след смъртта на Р.С. на 28,01,2013год. ищецът е легитимиран да предяви иск за разваляне на
прехвърлената лично 1/2ид.част и
1/6ид.част като наследник на Р.С. при
съобразяване на правилото на чл.5, ал.1
и чл.9, ал.1 от ЗН. Т.е налице е легитимация за ½+1/6 част или за 2/3;
След
смъртта на З.С. настъпила в хода на делото на 20,03,2022год. наследници на същия са Р.С. и Р.С., последната по
заместване на Л.З.С. по чл.10, ал.1 от ЗН или всяка от тях се легитимира за половината от 2/3 или на
1/3част; За 1/3 част от е налице сливане
на качествата на ищец и ответник по
отношение на Р.С. и исковете следва да
бъдат прекратени. /В 1/3част от наследството, за което се легитимира Р. С. 1/4част е по наследяване на половината от ½- лична част на З.С. и
половината от предявените искове в
качеството на наследник на Р.С. -1/6 или
1/12част; 1/4+1/12=1/3/;
Налице
е сливане и в качеството ищец и
ответник и по предявените
насрещни искове. Паричното вземане към
З.С. като част от пасива на наследството се наследява от Р.С. и Р.
С. по заместване за по ½ всяка. Т.е. за 1/2 от предявените насрещни парични искове същите са
недопустими поради сливане качествата кредитор и длъжник за Р.С..
По иска с пр.осн.чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за предоставена издръжка за 15,12,2006год. до
22,06,2020год. за 10000,00лв.- за
5000,00лв.
По иска с пр.осн.чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за предоставена издръжка за 01,07,2020год. до
01,07,2021год. за 2400,00лв.- за
1200,00лв.
По иска с пр.осн.чл.59 от ЗЗД за
равностойността на предоставени грижи за периода от 15,12,2006год. до 22,06,2020год. за 10000,00лв.- за 5000,00лв.
По същество:
Първо следва да бъде разгледан иск с пр.осн.чл.26 от ЗЗД за нищожност на договора, въпреки заявеното от ищеца. С оглед чл.7 от ГПК съдът не е обвързан от поредността, в
която са заявени исковете, с оглед
естеството на същите. Съобразявайки задължителната съдебна практика във
връзка с релевирани няколко възражения за недействителност, /пр.Решение № 198
от 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г., Г.К., IV Г. О. на ВКС,
определение № 244/16.04.2013, ВКС, ІV ГО по ч.гр. д. № 5990/2014/, независимо
от заявената от страната поредност на исковете, съдът
дължи произнасяне по всички искове, които се считат предявени в условията евентуалност, като
следва да разгледа първо основанията за нищожност, според тежестта на порока:
от най-тежкия - противоречие на закона, през по-леките - липса на основание,
липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до
най-лекия - липса на форма. В случай, че сделката се приема да е валидна, то
подлежи на разглеждане релевирано основание за унищожаемост, а в случай да са
заявени няколко, също подлежат на разглеждане според тежестта на порока.
Предявен е иск за нищожност на процесната сделка-чл.26, ал.2, пр. 4 от ЗЗД, поради липса на основание, поради
предстоящата смърт на приобретателя, тъй
като страните са знаели за
тежко заболяване, което изключва рисковия елемент на договора.
Това
основание за недействителност е приложимо само при каузалните сделки, т.е.
тези, при които се предоставя имуществена облага, за да се получи срещу нея
друга престация. Законът не изисква абстрактните сделки да имат основание,
поради което те не могат да бъдат нищожни на това основание. В чл.26, ал.2 от ЗЗД е установена оборима законна
презумпция, съгласно която основанието се предполага до доказване на
противното, следователно в тежест на ищеца, позоваващ се на липсата на
основание е да обори презумпцията за наличието му.
Във връзка с
процесната сделка ищцовата страна твърди, че е налице липса на основание, поради
това, че приобретателят по договор от
15,12,2006год. е бил в тежко здравословно състояние, което е предполагало
смъртта му, поради което и съзнавана липсата на задължение за предоставяне
на грижа и издръжка. При договорите за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и с оглед алеаторния
характер на договора не е изначално
известно в какъв период от време следва да бъде изпълнено задължението за
гледане и издръжка, но договорите имат основание, тъй като причина за
сключването им е именно предоставянето на имуществена престация, за да се
осигурят грижи за прехвърлителя. Липса
на основание би била налице, в случай, че се установи ответникът да е знаел, че
няма да престира поради предстоящата смърт на прехвърлителя. Допускането, че за приобретателя
предстои летален изход не е достатъчно за прогласяване на нищожност на заявеното основание.
От друга страна по делото са представени
медицински документи, които не обосновават извод здравословното състояние на
приобретателя да е сочело на неизбежен
летален изход известен на
страните. Липсва поставена диагноза, с
ясно изразено прогностично становище за летален изход, което да е било известно на ищеца.
С оглед изложените по –горе мотиви, съдът намира искът да е неоснователен.
По предявения иск, с пр. основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД:
Правото на
разваляне на договора има акцесорен характер и би
могло да бъде упражнено само при валидно възникнало договорно правоотношение. В
случаите на прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти се осъществява по
реда на императивната норма на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Предпоставка от
фактическия състав на конститутивния иск е
неизпълнение на задължението на насрещната страна по договора, /в конкретната
хипотеза-неизпълнение на задължението на
приобретателят да полага грижи и издръжка за прехвърлителите/, което да не е
незначително съобразно чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. Неизпълнението да се дължи по
причина, за която длъжникът отговаря.
По делото се
установява, че с договор за издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт № 99, том Х, дело 1664/2006год. от
15,12,2006год. на нотариус при СРС, З. С. Р.С. са прехвърлили на Л.С. правото на
собственост върху процесния недвижим имот.
По
отношение на изпълнението.
В конкретната
хипотеза прехвърлителите на собствеността на имота са двама, поради което
задължението на приобретателят за полагане на грижи и издръжка е дължимо и по
отношение на двамата, в който случай следва да бъде съобразен характера на
задължението като единно и неделимо. /Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. по гр. д. № 2/1981 Г., ОСГК на ВС. /. „Когато задълженията за издръжка и гледане
са поети към повече от
едно лице и когато не е било
уговорено разграничение на задълженията към всяко едно
от тях по
вид и обем, преобретателят следва да изпълнява едновременно
и неделимо задълженията по издръжката и грижите по отношение
на всички кредитори, а последните да ги получат
общо“.Т.е. в хипотеза на неизпълнение от страна на
приобретателя по отношение на някой от кредиторите е налице неточно
изпълнение и всеки от кредиторите би могъл да претендира развалянето на договора
изцяло. Задължението към кредиторите е единно и неделимо, поради което неизпълнението спрямо един от тях е основание за разваляне на
договора изцяло (В този смисъл
Решение № 113 от 18.02.2009 г. на
ВКС по гражд. д. № 214/2009
г., ІV г. о.). В конкретната хипотеза отново на база приетото ТР №30/1981год. ВКС
приема да е налице прекратяване на договора при смърт на прехвърлителя, но не и
на приобретателя на вещното право. Ето защо в процесната хипотеза подлежи на
разглеждане задължението на ответника спрямо Р.С. до датата на смъртта й на
28,01,2013год., а по отношение на З. С.
до 20,03,2022год.
Алеаторният характер на договора предполага разкриване
и тълкуване на волята на страните съобразно чл.20 от ЗЗД съобразно договореното
между тях, с оглед преценка налице ли е точно изпълнение. Доколкото в процесния
случай страните не са конкретизирали какви точно грижи и издръжка се дължат, то
следва да се приеме задължението да обхваща издръжка покриваща всички
необходими средства за съществуване на
кредиторите, за консумативи, храна, медикаменти и др. Грижите които са дължими
касаят осигуряване на хигиена на дома, битово обслужване при нужда, пазаруване
и др. Точното изпълнение
предполага кредиторите да получат желаните грижи и издръжка непрекъснато и ежедневно.
Следва да се държи сметка и за състоянието на кредитора, а именно от какви
конкретно грижи се нуждае и това дали предоставеното изпълнение удовлетворява
кредитора. Когато в договора не е посочено
приобретателят да дължи лично грижи и издръжка, то следва да се приеме,
че задължението би могло да бъде изпълнено и от трето лице, доколкото голяма
част от задълженията са за заместими престации.
По
отношение претенцията за разваляне на
договора от ищеца, в качеството на наследник на прехвърлителя
Р.С.:
Правото на разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е включено в патримониума на наследника, който може да развали договора по отношение на
неизправния длъжник в обема на притежаваните права. /В този смисъл разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. по гр. д. № 2/1981 г., ОСГК
на ВС; Решение № 11 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 1510/2009 г., ІV г. о. на ВКС;
Решение № 116/25.06.2015 по гр. д. № 592/2015, I г. о. на ВКС/.
Договорното неизпълнение е относимо към
момента на смъртта на последната-28,01,2013год., когато договорът
се счита прекратен със смъртта на Р.С.,
в който случай ищецът-С. има възможност да развали договора съобразно квотите
в наследствеността. На осн.чл.9, ал.1
от ЗН ищецът е наследник на 1/3 от 1/2 ид.част, тъй като към смъртта на Р.С. /2013год./ не се
спори наследници по закон да са съпруг-З.
С., Р.З.С.-дъщеря и Л.З.С.-син. Т.е. ищецът се легитимира в качеството
на наследник на Р.С. за 1/6, а с оглед горните мотиви за допустимост на иска за 1/12част ;
В срока за отговор
на исковата молба по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата е релевирано
възражение за погасяване по давност на преобразуващото право за разваляне на
договора поради изтичане на срока по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД. Съдът намира същото
за основателно.
Съгласно Решение №
239 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 1019/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС давността
по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД започва да тече за всяко отделно неизпълнение от страна
на длъжника, което е достатъчно да породи правото за разваляне, от момента на
осъществяването му, и не се счита изтекла, ако това е станало в рамките на 5
години преди предявяване на иска за разваляне. Когато задължението за издръжка и грижи е прекратено със смъртта на прехвърлителя, правото на иск
за разваляне на договора в съответната
част от наследник се погасява с изтичането на 5 години от
последния ден на неизпълнението, т.е. от деня
на смъртта-Решение №346 от 04,10,2011год.
по гр.д.№341/2010, 4 ГО на ВКС/. Ето защо и с оглед смъртта
на Р.С. /28,01,2013год./, правото да се
развали договора е погасено на 28,01,2018год. или преди датата на исковата
молба от 11,08,2020год.
Предвид
изложеното конститутивният иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, с пр.основание чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД подлежи на отхвърляне в частта, с която се иска разваляне на договора за
издръжка и гледане, в качеството на наследник на прехвърлителя.
По
отношение на договорно изпълнение на задължението за издръжка по иска с правно осн.чл.87, ал.3 от ЗЗД предявен, в лично качество от прехврълителя З.С.:
Договор от 15,12,2006год., съдът намира да не е
сключен с оглед личността на приобретателя /intuito personae/-Л.С.,
а това обстоятелство е видно от съдържанието на същия поетото задължение да се изпълнява „лично и/или чрез наети трети лица“. Поради тази причина и
подлежи на разглеждане в производството възможността на наследниците на приобретателя
да го заместят в изпълнението. В този смисъл неоснователни са доводите на ищеца договорът да е сключен с оглед
личността на приобретателя. Отделно от
това при договор с оглед
личността на приобретателя същият би се
прекратил със смъртта на приобретателя
или в конкретната хипотеза на 22,06,2020год./смърт на Л.С./, при което не
следва да се разглежда изпълнение от
страна на наследниците му след
тази дата.
По
отношение изпълнение на договора до смъртта на Л.С. 22,06,2020год., съдът намира
кредиторът да е приел изпълнението
от длъжника, независимо от това дали е
било точно и в пълен обем. Това следва от самото признание в
исковата молба, в която се сочи, че тъй като приобретателят е син на
прехвърлителите те не са развалили
договора, поради което би могло да се приеме да е налице опрощаване на задължението.
Предвид горното съдът намира релевантно за предмета
на делото да е изпълнението от ответника след смъртта на
Л.С. /22,06,2020год./ до смъртта на прехвърлителят-
З.С. /20,03,2022год./, когато договора е прекратен.
След
смъртта на приобретателя ответницата Р. С. е узнала
за договора за издръжка и гледане като
със писмо от 23,07,2020год. е заявила готовността да изпълнява задълженията по
договора като „започне да го подпомага с помощ
и грижи, а по времето когато е на работа, е осигурила човек, който ще
изпълнява тези задължения“.
Предложена е среща на
31,07,2020год. за уточнение на грижите и издръжката. За неоснователни са съдът намира възраженията на ищеца Р. да е била неангажира и „безразлична“, тъй като доколкото не се оспорва кореспонденцията
между страните, подобни изявления са в отправени към Р. –леля на ответницата, а не по отношение
на З.. Предложението за предоставяне
на грижи и издръжка на З.С. се потвърждава и
от събраните по делото гласни доказателства. Дори от показанията на св. Ц.В.се
установява да е присъствала на среща между ответницата и Р.С. /след смъртта
на Л.С./, на която е обсъждано
предложение от ответната страна да предоставя издръжка в размер на 250,00лв.
месечно и да осигури човек за гледане за
2-3ч/дневно. Р.С. е възразила да са
необходими грижи 24часа. Заявлението на Р.З.С.
да бъде „вкаран в старчески дом“, съдът намира да не сочи на отказ от задължението на страната, а
като обсъждана възможност за ищеца. Извод в тази насока се подкрепя
от последващите показания на същата свидетелка сочещи да е била в жилището на З.С., когато е чула женски глас представящ се
за Р., внучка на З., която е искала да се запознае с него и му е
предложила помощ като е довела човек да му помага, на което „дядото
се ядосал, казал й че не я познава и не
иска никой да му помага, не иска непознати хора в къщата“. За предлаганата помощ свидетелстват и
показанията на св.Д., който сочи да е
съдействал на Р. и ангажирани от
нея хора с превоз до дома на З. С..
Макар и да не е присъствал на срещите им със З.С. всички те са
заявявали, че ги е „гонил и им е казвал,
че е добре“. Предложението на Р.
да полага грижа за дядо си се потвърждава и от св. Джакова на
среща лятото през 2020год.
При така установеното и доколкото
наследникът на приобретателя не е задължен да престира
по договора, съдът намира длъжникът да не е неизправна страна, доколкото неизпълнението е по причина не оказано съдействие от страна на кредитора. От съвкупната преценка на доказателствата
се обосновава извод прехвърлителят и
ответницата да са били отчуждени във времето, не са живели в общо домакинство,
не са създали емоционална връзка. В този смисъл съдът не кредитира показанията
на св.Д., сочещи на провеждани тайни
срещи между З. и Р., доколкото
показанията са общи и
неконкретизирани, а и дори да се приемат за достоверни сочат на една
проведена среща след 2006год. В самата
искова молба ищецът сочи на горните обстоятелства. Предвид горното и съобразявайки разясненията дадени с ТР
№96/1966год., съгласно което изпълнението на задължението за издръжка в натура изисква и съдействието на кредитора, а предвид събраните доказателства ищецът не е осигурил
същото, то длъжникът има право да трансформира
задължението си за даване издръжка
в натура в паричния и еквивалент я да изпълнява задължението си чрез заплащане
на съответната сума.
В тази връзка и доколкото въпреки забавата на кредитора длъжникът
не се освобождава
от задължението. При изправност на длъжника по алеаторен
договор за даване издръжка в натура кредиторът няма право да
трансформира дължащата му се издръжка
в натура в парична издръжка, освен когато той по
обективни причини не може да
даде необходимото съдействие за изпълнението
на задължението в натура. Няма данни за
обективна невъзможност нито от страна на
прехврълителя, нито от страна на ответника.
Съдът намира изявленията на ищеца с нотариална покана без дата, /която няма
данни да е връчена на ответника и с
достоверна дата към датата на ИМ -11,08,2020год./,
за трансформиране на задължението в парично за сума в размер на 1200,00лв. да не
е обвързващо за ответника, доколкото към
този момент длъжникът е предложил изпълнение. Ето защо за длъжникът е възникнало правото да трансформира задължението си в паричния му еквивалент.
Задължението за полагане на
грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в
забава, то се погасява поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря. Извод
в тази насока е изразеното в
нотариалната покана становище на З.С. да не желае спрямо него да бъдат
полагани грижи от ответницата предвид отчуждението помежду им.
По делото е видно да
са престирани
в полза на Здравка С. парични суми, за периода от 22,07,2020год. до смъртта му
през м.03,2022год. в размер на по
200,00лв. месечно.
Съдът
приема здравословното състояние на З.С. да се е влошило след 2013год. след
смъртта на съпругата му, за което сочат
и събраните гласни доказателства. Влошаването на здравословното му
състояние е прогресирало като съобразно
вещо лице към 2017год. той вече се е нуждаел от чужда помощ 24 часа в
денонощието/СМЕ/. Освидетелстването на
лицето през 2010год. с 80% не сочи на необходимост от придружител, но при всички случай е имал
нужда от помощ в ежедневието си.
Ето защо
следва да преценка доколко изпълнението на
задължението за издръжка чрез
предоставяне на парични средства от
ответницата е достатъчно за задоволяване
на интереса на прехвърлителя с оглед конкретика на случая.
Без значение е имущественото състояние на кредитора, с оглед
социално-нравствения елемент на договора, поради което ангажираните в този смисъл доказателства
съдът не обсъжда.
Съгласно
заключението на СИЕ, което като обективно и компетентно следва да бъде
кредитирано от съда при постановяване на съд.акт се установява средно месечната издръжка на едно лице за
2020год. да е 526,83лв., за 2021год. определена по реда на чл.162 от ГПК по данни от НСИ е в размер на 583,25лв.
при общ разход на лице за 2021год. в
размер на 6999лв. Средномесечната издръжка за първото
тримесечие на 2022год., съдът определя в размер на 607,10лв. при общ
разход за тримесечие от
1821,30лв. Средномесечният размер на
издръжката за периода от м.06,2020год. до м.03,2022год. е 572,39лв. В този
период плащаната от ответника издръжка е 200,00лв. месечно, което
сочи на частично изпълнение. Същото при
преценка съобразно чл.87, ал.4 от ЗЗД следва да
бъде определено като съществено, доколкото като съотношение между
изпълнената и неизпълнена част от
задължението съставлява изпълнение на около 35%, което не би могло да се
приеме да удовлетворява в пълнота
интереса на кредитора. Ето защо договор за издръжка и гледане подлежи на разваляне
за притежаваната от прехвърлителя ид.част от имота. / ¼ ид.част/. Съгласно чл.87,
ал.4 от ЗЗД се преценява съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението
с оглед целта на договора и характера
на задължението. За разликата над прехвърлената лично от З.С. част и в
качеството му на наследник на Р.С. искът е
неоснователен, тъй като не е материално правно легитимиран /за 1/6
наследената от Р.С. и 1/6 от Л.С. при смъртта на Р.С./.
По предявените насрещни
искове:
Съобразно
основателността на иска за разваляне по чл.87, ал.3 от ЗЗД е
налице процесуалното условие за разглеждане на
предявените при условията на
евентуалност насрещни искове, както следва:
Предявен
е иск с пр.чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за сума в размер на 5000лв., частично от 57346,00лв., представляваща предоставена издръжка, за периода от 15,12,2006год. до 22,06,2020год.
Предявен
е иск с пр.осн.чл.55,
ал.1 , пр.3 от ЗЗД за сума в размер
на 1200,00лв., представляваща предоставена издръжка за периода от
01,07,2020год. до 01,07,2021год. от Р.С..
Предявен
е иск с пр.осн.чл.59
от ЗЗД за сума в размер на 5000,00лв.,
частично от 62654,00лв., представляваща равностойността на предоставени с договора грижи, за периода от 15,12,2006год. до
22,06,2020год.
Съгласно задължителната
практика, в това число цитираната /реш. №.88/16.04.13 по г.д. №.528/12, ІV ГО/ отношенията между страните във връзка
с даденото по разваления договор следва да се
уредят съобразно чл. 55 от ЗЗД, като всеки
дължи връщане на даденото на
отпаднало основание или неговата равностойност,
ако полученото не е налице в неговия
патримониум или връщането му е невъзможно по други
причини.
По иска за
връщане на платена издръжка за периода от 01,07,2020год. до
01,07,2021год. / по делото са представени доказателства за престирани
от страна на ищеца по НИ суми в размер
на 200,00лв. месечно за периода от
м.07,2020год. до м.02,2021год. или общо
платената сума е 1600,00лв. / за преведената през м.08,2020год. сума в размер
на 400,00лв. са налице данни 200,00лв. да са върнати на подателя като
непотърсени, доказателствата за платени за м.07,2021год. и следващите суми в
размер на 200,00лв. не са приети по делото и са след релевирания период/. Ето
защо поради разваляне на договора
сумите са платени без основание и
подлежат на връщане като исковата претенция за сумата от 1200,00лв. е
основателна.
По иск с
пр.осн.чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД - равностойността на издръжка за периода 15,12,2006год. до
22,06,2020год. в размер на 5000,00лв. и иск за равностойност на грижи в размер
на 5000,00лв. на осн.чл.59
от ЗЗД, за периода 15,12,2006год. до
22,06,2020год., съдът намира исковете да са
неоснователни. По делото не са ангажирани никакви доказателства за това
в какъв обем са полагани грижа и
издръжка от Л.С. по отношение на прехвърлителите. От друга страна по делото са
налице данни за полагани преимуществено грижи от страна
на Р.С., която съгласно събраните гласни
доказателства е полагала грижи за прехвърлителя С..
Отделно от това самият приобретател е заявил в становище до СРС по съдебно дело 8186/2015год. да е
безработен от 2009год. като той и З.С.
се издържат именно от доходи на
последния. Това се потвърждава и от събраните в тази връзка гласни
доказателства сочещи, че Л.С. е разчитал на доходи от наеми. Самите свидетели
сочат Р.С. да е поела разходите за медикаменти, консумативи/инвалидна количка
за З.С./ и пазаруване, поради което исковата претенция настоящият състав намира
като неоснователна да подлежи на отхвърляне.
Неоснователна
е и претенцията за остойностяване на
грижите за прехвърлителите за този период от Л.С.. Ангажираните
свидетели сочат да са правени опити от
последния за полагане на грижи, без да се сочи в какъв обем и в какво се изразяват, а
впоследствие грижите са поети от Р.С. поради влошаване здравословното
състояние на приобретателя. Това е
наложило и преместването й в дома
на прехвърлителя
З.С. като в последните години преди смъртта на
Л.се е грижила и за него. Ето
защо събраните доказателства не могат да обосноват основателност на заявените искове, които да бъдат остойностени
по реда на чл.162 от ГПК, поради което
подлежат на отхвърляне.
По
разноските:
С оглед
изхода от спора и съобразно уважената част от
исковата претенция на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1202,96лв.
от общо разноски 4811,86лв., от които 1281,86лв.-д.т., 3530,00лв.адв. възнаграждение.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ищеца съобразно отхвърлената част
от насрещните искове се дължат 1780,00лв. от 2000,00лв.-адв.
възнаграждение, за което има данни да е платено.
/
Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от
ГПК е неоснователно. Минимален размер на адв.
възнаграждение по исковете за нищожност
и разваляне е 4081,45лв., поради което
договореното и платено в размер на 3530,00лв. не е прекомерно. По НИ адв. възнаграждение определено съгласно НМРАВ, чл.7, ал.2, вр.ал.6 към датата на
договор за ПЗС е 1202,00лв. и 200,00лв. за 3-то и 4-то съдебно заседание.
Платеното в размер на 2000,00лв. съдът намира да не е прекомерно, с оглед
фактическа и правна сложност на делото./
С оглед
изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца по
НИ се дължат разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 89,60лв.
от общо 896,00лв.-д.т. Съобразно
отхвърлената част от исковете за нищожност и разваляне на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК се дължат разноски 1368,75лв. от общо 1825,00лв., от които 1000,00лв.
-адв. възнаграждение, 800,00лв.-в.л. и
25,00лв.-СУ.
Съдът не съобразява
частичното прекратяване на делото поради
сливане на качествата ищец и ответник при разпределяне на отговорността за
разноски, тъй като последната е с оглед деликтната отговорност за необосновано
иницииране на производството, какъвто не е този случай.
Мотивиран
от горното СГС
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гр.д.№2063/2021год. по
описа на СГС, ГО, 14 състав, по предявени от Р.
З. С., с ЕГН **********, със
съд.адрес ***, / конституирана по реда на чл.227 от ГПК като правоприемник на З.С.С., с ЕГН ********** срещу Р. Л.С., с ЕГН **********, с адрес *** искове
както следва:
-иск с пр.осн.26,
ал.2, пр.4 от ЗЗД за нищожност
на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане, обективиран в НА №99, том 10, рег.№11954,
н.д.№1664/15,12,2006год. поради липса на основание за наследствените права на Р.С.;
-иск с пр.осн.чл.87,
ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в НА
№99, том 10, рег.№11954, н.д.№1664/15,12,2006год. за 1/3 идеална част,
от които 1/4 по наследяване на З.С. по заместване и 1/12, по предявения иск, заявен в качеството на
наследник на Р.С.;
ПРЕКРАТЯВА
гр.д.№2063/2021год. по описа на СГС, ГО, 14 състав, по предявени от Р. Л.С., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Р. З. С.,
с ЕГН **********, със съд.адрес ***,/конституирана по реда на чл.227 от ГПК
като правоприемник на З.С.С., с ЕГН ********** / искове както следва:
-иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за осъждане за сумата от 5000,00 лв., частичен иск от обща сума от 57346,00 лв., представляваща предоставена от приобретателя Л.С. издръжка по договор от 15,12,2006год., за периода от 15,12,2006 г. до 22,06,2020г;
-иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000,00лв., частичен иск от обща сума от 62654,00 лв.,
равностойност на предоставени от приобретателя Л.С.
грижи за периода 15,12,2006 г. до
22,06,2020г.;
-иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1200,00лв., предоставена от Р.Л.С. в полза на З.С.С. издръжка, за периода от 01,07,2020год. до 01,07,2021год.;
ОТХВЪРЛЯ
предявени от Р. З. С.,
с ЕГН **********, със съд.адрес ***, / конституирана по реда на чл.227 от ГПК,
в качеството на правоприемник на З.С.С., с ЕГН **********/
срещу Р. Л.С., с ЕГН **********, с адрес
*** искове както следва:
-Иск с пр.осн.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за нищожност
на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане, обективиран в НА №99, том 10, рег.№11954,
н.д.№1664/15,12,2006год. поради липса на основание като неоснователен;
-Иск с пр.кв. чл.
87, ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 99, том X, peг. № 11954, дело № 1664/2006год. от
15,12,2006год. за 1/12ид.част, предявен
в качеството на наследник на Р.С. като погасен по давност, а за 1/3ид.част като неоснователен;
РАЗВАЛЯ договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 99, том X, peг. № 11954,
дело № 1664/2006год. от 15,12,2006год., до размер на 1/4ид.част от имота по
предявен от З.С.С., с ЕГН **********/ заместен по реда на чл.227 от ГПК от Р. З. С.,
с ЕГН **********/, със съд.адрес *** срещу Р.
Л.С., с ЕГН **********, с адрес *** иск с пр.осн.чл.87, ал.3
от ЗЗД;
ОСЪЖДА Р. З. С., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, /конституирана
по реда на чл.227 от ГПК, в качеството на правоприемник на З.С.С., с ЕГН **********/ да
заплати на Р. Л.С., с ЕГН **********,
с адрес *** на осн.чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД сума в размер на 1200,00лв.,
представляваща предоставена от Р.Л.С. в полза на З.С.С.
издръжка, за периода от 01,07,2020год.
до 01,07,2021год.;
ОТХВЪРЛЯ предявен от Р. Л.С., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Р. З. С., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, в качеството на правоприемник на З.С.С., с ЕГН ********** иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за сумата от 5000,00лв., частично от 57346,00 лв., представляваща предоставена от Л.С. издръжка по договор от 15,12,2006год., за периода от 15,12,2006 г. до 22,06,2020г. като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ
предявен от Р. Л.С., с ЕГН **********, с
адрес *** срещу Р. З. С., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, в
качеството на правоприемник на З.С.С., с ЕГН **********
иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 5000,00лв., частично от
62654,00 лв., равностойност на предоставени от Л.С. грижи за периода 15,12,2006 г. до 22,06,2020г. като
неоснователен;
ОСЪЖДА Р. Л.С., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Р. З. С.,
с ЕГН **********, със съд.адрес ***, / правоприемник на З.С.С.,
с ЕГН **********/ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 1202,96лв.
–разноски, а на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в
размер на 1780,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА Р. З. С.,
с ЕГН **********, със съд.адрес ***, / правоприемник на З.С.С.,
с ЕГН **********/ да заплати на Р. Л.С., с
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на
89,60лв. –разноски, а на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 1368,75лв..
РЕШЕНИЕТО в прекратителната част
може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок, а в останалата част в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: