Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 17.04.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на деветнадесети
март две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1050 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК ***, чрез
процесуалния си представител твърди, че на 03.03.2017
г. бил сключен Договор за кредит „Б.К.“ с № ****, „А.Ф.“ ООД като кредитор и П.П.П. като кредитополучател. Подписвайки договора за кредит
кредитополучателят удостоверил, че е получил и е запознат предварително с
всички условия на индивидуалния договор и общите условия, приложими към него,
както и че получил от кредитодателя Стандартен
европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание
съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. С
подписването на договора, „А.Ф.“ ООД, се задължило да предостави на П.П.П. револвиращ кредит в
максимален размер на 900 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоявал чрез международна кредитна карта ***/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Необходимо било да се уточни, че с
разпоредбата на чл. 3 (1) от договора била предоставена субективната възможност
на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на
кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа, съобразно чл. 3 (2) от
договора зависело изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил
единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен
лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят
предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена
от „И.Ф.“ АД (Картоиздател) ведно със запечатан плик,
съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят можел да
усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата
и влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави заемната
сума. Страните подписали и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия за
ползване на международна платежна карта ***/iCardCard/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитна карта ***/iCardCard/Visa. П.П.П. усвоил сума в общ
размер на 900 лева от предоставения кредитен лимит, като дължимата към
настоящия момент главница била в размер на 889.99 лева. Върху усвоения размер
на кредита, кредитополучателят дължал дневен лихвен процент, инкорпориран в
сключения договор, представляващ договорна лихва, като в настоящия случай
същата била в размер на 79.15 лева за периода от 24.06.2017 г. - датата на
първата транзакция по кредитната карта до 06.09.2017 г. - датата на настъпване
на предсрочна изискуемост. Страните се договорили в случай, че
Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на сключения договор, същият се задължава да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, за което между кредитодателя и
поръчителя се подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни.
Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквал при
всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя,
същият дължал на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която била включена в текущото задължение за съответния месец.
Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението - от
6-то число на месеца, в който не било погасено до 5-то число на следващия месец
текущото задължение. В конкретния случай на кредитополучателя била начислена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 177.96 лева.
Разпоредбите на договора за кредит, предвиждали следното: Ако
кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същият бил длъжен да предостави на кредитодателя,
както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, която да послужила за частично погасяване на
задължението му в тридневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава
за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, ответникът дължал на кредитодателя разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до
заплащане на сумите, както и такса в размер на 120 (сто и двадесет) лева,
включваща разходите на кредитодателя за дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя. В настоящия случай П.П.П. дължал разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 200 лева. Следвало да се има предвид, че
разходите и таксите за извънсъдебно събиране били начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямали характер на неустойка. Поради трайната забава и виновното
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото му
задължение станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била
обявена на 06.09.2017 г. Считано от тази дата П.П.П.
дължал заплащането на лихва за забава (мораторна лихва) върху главницата в
размер на 45.52 лева за периода от 07.09.2017 г. - датата следваща датата на
настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 09.03.2018 г.
- датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. През целия срок на валидност на
договора, ответникът се задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца
текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на горецитирания договор до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист П.П.П.
продължавал виновно да не изпълнява задълженията си. Между „А.Ф.“ ООД и ищеца бил сключен рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016
г. на основание чл. 99 от ЗЗД и с Приложение № 1 към него от 10.01.2018 г., по
силата на който вземането било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. За вземането си ищецът подал
заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ЧГрД
№ 621/2018 г. по описа на КрлРС. Срещу издадената по
това производство заповед за изпълнение, в срок постъпило възражение от
длъжника.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че П.П.П. дължи н. „А.З.К.Н.П.З.“
ООД: сумата от 889.79 лева (осемстотин осемдесет и девет лева и седемдесет и
девет стотинки) – главница; сумата 79.15 лева (седемдесет и девет лева и
петнадесет стотинки) – договорна лихва за периода от 24.06.2017 г. до
06.09.2017 г.; сумата от 177.96 лева (сто седемдесет и седем лева и деветдесет
и шест стотинки) – неустойка за неизпълнение на задължение за периода от
06.07.2017 г. до 06.09.2017 г.; сумата от 200.00 (двеста) лева – разходи и
такси за извънсъдебно събиране на вземането; сумата от 45.52 лева (четиридесет
и пет лева и петдесет и две стотинки) – обезщетение за забава за периода от
07.09.2017 г. до 09.03.2018 г., ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 21.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 336 от 30.04.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД
№ 621/2018 г. по описа на Районен съд К.. Претендира за разноските по исковото и
заповедното производство.
Ответникът П.П.П.
оспорва иска. твърди, че не е сключвал договор за кредит № **** от 3.03.2017 г.
и не е усвоявал посочената в исковата молба сума в размер на 900.00 лева. Приложеният
към исковата молба договор за кредит „Б.К.“ от 03.03.2017
г. съдържал данни, които не отговаряли на личните му данни. Оспорва твърдението
някога да е живял на посочения в договора адрес - град П., ул. „К.“ 11, вх.А,
ет.2, ап.3; оспорва твърдението, че някога е ползвал мобилен телефон с
посочения в договора номер; твърди, че посочения адрес на електронна поща не е
негов. Оспорва подписа, положен под договора. Твърди, че пред Военната
прокуратура П. била образувана преписка във връзка със злоупотреба на личните
данни на военнослужещите с местоживеене ***. В числото на пострадалите бил и
той и в това си качество дал свидетелски показания.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Фактическият
състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал.
1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани
в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума. Следва
между страните по договора да е налице съгласие за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на
падежа и следва да е налице реално предаване на сумата, предмет на договора. Посочените
елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на
падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и
главно доказване, като доказателствената тежест се
носи от ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за
заем с ответника – заемател и търси изпълнение на
договорно задължение на заемателя. Ответникът
провежда насрещно доказване на своите правоизключващи
или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици. Договорът за заем се счита за сключен от
момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят
получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от
момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката,
независимо от формата на волеизявленията. Това следва от същността на договора
за заем, който е реален. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на
насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият
състав се завършва след като вещта бъде предадена.
В настоящия
процес ищецът основава иска са на представен по делото договор за кредит „Б.К.“ с № ****, за който се
твърди, че е сключен между ответника и праводателя на ищеца – цедент. Ответникът оспорва подписа си под представения
договор, оспорва посоченото в него, че е ползвал телефонния номер и банковата
сметка, чрез които се твърди, да е усвоил кредитния лимит, оспорва личните
данни посочени в договора. От представените в производството доказатлества, съдът намира, че ищецът не доказва при
условията на пълно и главно доказване на елементите на заемното правоотношение.
Представеният от ищеца документ – договор за кредит, е оспорен от ответната
страна, като в хода на открито производство по чл.193 ГПК е установена по
несъмнен начин неговата неавтентичност. В подкрепа на заключението на вещото
лице са приетите като доказателство копие от лична карта, за която се твърди да
е била представена при сключване на договора, оригиналната лична карта,
издадена на ответника и заявлението за издаването й, което съдържа снимка. В
подкрепа на оспорването съдът е приел заключението на съдебно-графологичната
експертиза, която съдът кредитира изцяло и от която се установява, че оспорения
в производството подпис е несъвместим с подписа, положен от ищеца. При анализа
на писмените доказателства, съдържащи се в кредитното досие се установява, че
договорът е сключен с лице, представило лична карта, чиято дата на издаване –
16.10.2019 г. съвпада с датата на валидност, и към момента на сключване на
договора още не е настъпила. Номерът на личната карта, предоставена от ищеца за
констатация в съдебно заседание съвпада с този на представеното копие в
кредитното досие, но са налице множество разминавания в съдържанието на двата
документа, които е безпредметно да се изброяват изчерпателно. Съпоставена с
данните от заявлението, личната карта на ответника, представена в открито
съдебно заседание съвпада, същата е издадена на 16.10.2009 г., символите в
задната част не съответстват на символите по личната карта, чието копие се
съдържа в кредитното досие. От справката в при мобилните оператори се установи,
че предоставения телефонен номер е бил предплатена карта с титуляр – дружество
с ограничена отговорност. Съгласно
чл.193, ал.3 ГПК няма пречка по оспорването съдът да се произнесе с решението,
като приеме, че документът е неистински и го изключи от доказателствата. В тази
връзка съдът намира, че неистинността на сключения договор за кредит е доказана
от страна на оспорващия. При това положение на се налице основанията за
ангажиране отговорността на ответника, тъй като ищецът не доказа по несъмнен
начин, че е осъществен фактическа състав на заемното правоотношение.
Безпредметно е съдът да обсъжда обявяването на предсрочната изискуемост на договора, наличието на цесия, доколкото в
производството по несъмнен начин се отрича праводателят
на ищеца да е имал валидно, изискуемо и ликвидно вземане спрямо ответника. Не е
установено заетата сума да е предадена, респективно – приета (усвоена) от
ответника и искът следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО
разноските:
При този изход
на спора и с оглед заявеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Ответникът е направил
разноски в общ размер на 650 лева съгласно приложения списък, които следва да
бъдат заплатени изцяло от ищеца
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявен от „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес управление:***,
законни представители – Р.Г.А.и Т.Я.К., за признаване за установено, че П.П.П. с ЕГН ********** ***, дължи н. „А.З.К.Н.П.З.“ ООД: сумата
от 889.79 лева (осемстотин осемдесет и девет лева и седемдесет и девет
стотинки) – главница; сумата 79.15 лева (седемдесет и девет лева и петнадесет
стотинки) – договорна лихва за периода от 24.06.2017 г. до 06.09.2017 г.; сумата
от 177.96 лева (сто седемдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки) –
неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.07.2017 г. до
06.09.2017 г.; сумата от 200.00 (двеста) лева – разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането; сумата от 45.52 лева (четиридесет и пет лева и петдесет
и две стотинки) – обезщетение за забава за периода от 07.09.2017 г. до
09.03.2018 г., ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК – 21.03.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес управление:***, законни представители – Р.Г.А.и Т.Я.К. да
заплати на П.П.П. с ЕГН ********** *** направените по
делото разноски в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.