Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Татяна Щерева, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 10503 по
описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от „Г.“ ЕООД против „Б.Д.“
ЕАД и „Ф. 2000“ ЕАД – в несъстоятелност кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл. 440, ал.1 ГПК и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 11.12.2015 г.
сключил договор с ответника „Ф. 2000“ ЕАД за осигуряване на доставка и
закупуване на селскостопанско оборудване, по който изпълнил задълженията си и
заплатил цената на оборудването, като последното плащане било извършено на
27.05.2016 г. На 15.12.2015 г. страните подписали приемо-предавателен протокол
за предаване на оборудването от „Ф. 2000“ ЕАД на „Г.“ ЕООД, от която дата
ищецът станал собственик на вещта и надлежно я регистрирал в КТИ – Ловеч. През
2016 г. било образувано изпълнително дело по молба на взискател „Б.Д.“ ЕАД
срещу „Ф. 2000“ ЕАД, по което бил
извършен опис на движими вещи на 18.05.2016 г. и бил наложен запор върху
телескопичен товарач, на който собственик бил ищецът по силата на договора от
11.12.2015 г. Правото на собственост върху товарача преминало в патримониума на
ищеца още на 11.12.2015 г., когато бил сключен договорът, или най-късно на
15.12.2015 г., когато бил сключен анекс към него. Тази вещ не попадала в
предмета но договор за особен залог, сключен между ответниците на 28.11.2012 г.,
тъй като все още не била произведена и не съществувала като вещ към посочената
дата. Дори и вещта да попадала в предмета на договора за особен залог, съгласно
чл.7 от ЗОЗ, залогът спрямо нея бил погасен, тъй като ищецът я придобил по
сделка, извършена от залогодателя в кръга на собствената му дейност по занятие.
Поради изложените доводи, ищецът моли съда да приеме за установено по отношение
на ответниците, че телескопичен товарач MANITОU, модел MLT 735 - 120 LSU PREMIUM, сер. № 958237, рег. № *******спрямо която е насочено принудителното изпълнение по изп.дело № 20168150400579 на ЧСИ Т.К.не принадлежи
на длъжника „Ф. 2000“ ЕАД и да приеме за установено, че вещта е собственост на
„Г.“ ЕООД. Претендира разноски.
Ответникът „Б.Д.“ ЕАД оспорва иска,
поради следните съображения: собственик на вещта бил длъжникът по
изпълнителното дело - „Ф. 2000“ ЕАД; представеният от ищеца анекс от 15.12.2015
г. бил неавтентичен и антидатиран; анексът не съществувал към датата на
налагане на запора върху вещта и бил съставен, за да обслужи целите на процеса;
товарачът попадал в предмета на договори за особени залози от 28.11.2012 г.,
съгласно чл.2 от договорите; дори и вещта да не попадала в предмета на договорите
за особен залог, на основание чл.451 и 452 от ГПК, запорирането й по изпълнителното
дело преди заплащане на последната вноска от стойността й, препятствала
възможността ищецът да е придобил правото на собственост върху нея. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът „Ф. 2000“ ЕАД – в
несъстоятелност, не е подал отговор на исковата молба. В хода на делото, след
първото съдебно заседание, с писмена молба от 29.05.2019 г. заявява, че сред
търговските книжа на дружеството липсвали договор за осигуряване доставката и
закупуването на селскостопанско оборудване № 58_SOR_1000207/11.12.2015г., анекс към него от 15.12.2015г., фактура №
**********/15.12.2015г. и премо-предавателен протокол от 15.12.2015г. Поддържа
становището, че представляващият дружеството Ц.Д.П.към посочените в договора и
анекса дати действал с нотариално заверено пълномощно от 2015г., а в договора и
анекса било посочено пълномощно от 2013 г. Твърди, че практиката на дружеството
при продажба на машини била изплащането на продажната цена да се осъществява на
части, като правото на собственост върху машините да се прехвърля едва след пълно
заплащане на договорената цена. Нелогично било само в един единствен случай/този
с ищеца „Г.“ ЕООД/ „Ф. 2000 ЕАД да подпише анекс, с който да се съгласи да
прехвърли правото на собственост върху селскостопанската машина преди да получи
пълно заплащане на договорената цена,
дори преди да получи каквото и да е плащане. Твърди, че условие за потвърждаване
на поръчката, съгласно т.1.6 от договора за доставка, било купувачът да е извършил
авансово плащане в размер на 10 % от цената, като това плащане било предвидено
и като условие за влизане в сила на договора, съгласно т.10. Твърди, че процесният
анекс и приемо-предавателен протокол били подписани в един и същи ден от един и
същ пълномощник, а положените подписи били различни. Наред с това различни били
и положените печати върху двата документа - върху анекса печатът бил на
представителството в Стара Загора, а върху приемо-предавателния протокол – на
представителството в София. Поддържа становището, че търговските пълномощници
на „Ф. 2000“ ЕАД не разполагали едновременно с няколко печата на дружеството от
различни градове в страната, в които се намирали различни негови представителства.
Твърди, че посочената в договора, в спесификацията и във фактурата банкова
сметка *** „Ф. 2000“ ЕАД, по която
следвало да се извършват плащанията, била различна от сметката, посочена в три
от платежните нареждания, на стойност от
120 000 лв. Поддържа становището, че анексът бил антидатиран и не бил подписан
от надлежен търговски пълномощник на дружеството. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа
страна следното:
Длъжникът „Ф.2.“ АД е обезпечил свои задължения към „Б.Д.“ ЕАД с договор от 28.11.2012 г. за
учредяване на особен залог върху движими вещи към договор за кредит №
1162/28.11.2012 г. Съгласно чл.2, ал.1 от договора, предмет на същия е учредяване на залог по
реда на ЗОЗ върху настоящи и бъдещи стоки и материали като съвкупност,
представляващи селскостопанско оборудване, машини и резервни части.
Представено е потвърждение за
вписване от 15.12.2012 г. в Централния регистър на особените залози на договора
за залог.
Представено е потвърждение за
вписване от 28.04.2016 г. на заявление за пристъпване към изпълнение, подадено
от „Б.Д.“ ЕАД.
По искане на „Б.Д.“ ЕАД срещу „Ф.2.“
АД е образувано изпълнително дело №
20168650400192 на ЧСИ М.Д., което впоследствие е преобразувано в изп.дело №
20168150400579 на ЧСИ Т.К./молба от 14.05.2016г. от „Б.Д.“ ЕАД до ЧСИ М.Д.,
писмо от ЧСИ Т.К.до ЧСИ М.Д./.
В хода на изпълнителното дело № 20168150400579 на ЧСИ Т.К.на 18.05.2016 г. е
извършен опис и наложен запор на движими вещи на „Ф. 2000“ ЕАД, сред които и телескопичен товарач MANITQU, модел MLT 735 премиум, сер. № 958237.
След налагането на запора на 14.06.2016
г. е подадена жалба-възражение от „Г.“ ЕООД, което е твърдяло, че една от
запорираните вещи - телескопичен
товарач MANITQU, модел MLT 735 премиум, сер. № 958237, е негова собственост, като се е позовало на договор за осигуряване
доставката и закупуването на селскостопанско оборудване № 58_SOR_1000207/11.12.2015 г., приемо-предавателен протокол от 15.12.2015г., фактура №
**********/15.12.2015 г., платежни нареждания, издаден през периода 17.12.2015
г. – 27.05.2016 г. и регистрационен талон на телескопичен товарач МАNITOU – част първа и втора. В жалбата ищецът не се е позовал
на анекс от 15.12.2015 г. и не е представил такъв документ.
На 06.06.2016 г. Д.П.– счетоводител на „Г.“
ЕООД е изпратила електронни писма до „Б.Д.“ ЕАД с прикачени към тях файлове с
документи в отговор на поискани от банката документи за правото на собственост
върху телескопичния товарач. Сред изпратените документи липсва анекс от
15.12.2015 г.
Наложеният запор върху вещта
първоначално е вдигнат от съдебния изпълнител, но след обжалване на неговите
действия, това разпореждане е отменено с решение от 27.07.2016 г. по вгр.д. №
573/2016 г. на ОС – Плевен.
Подадена е частна жалба от „Г.“ ЕООД
вх. № 23701/15.08.2016 г. по реда на .чл.435, ал.4 от ГПК, която е оставена без
разглеждане с определение от 20.09.2016г. по вгр.д. № 696/2016 г. на ОС –
Плевен, тъй като право на жалба по реда на.435, ал.4 от ГПК има трето лице, в
чието владение е била вещта към датата на запора, а в контрения случай вещта е
била във владение на длъжника „Ф.2.“АД, не на „Г.“ ЕООД./л.256 - 266/.
По делото е представен договор за
осигуряване доставката и закупуването на селскостопанско оборудване № 58_SOR_1000207/11.12.2015 г., с който „Ф.2.“ АД в качеството на продавач е поело задължение
да достави и продаде на „Г.“ ЕООД селскостопанско обродуване, подробно описано
в спесификация – приложение №1, а именно телескопичен товарач MANITQU, модел MLT 735 120 LSU PREMIUM за сумата от 147 600 лв. с ДДС.
Страните са се договорили плащането на цената да бъде извършено по следния
начин: авансова вноска в размер на 10 % от договорната цена в срок до 15
работни дни от датата на сключване на договора, а остатъкът от цената да бъде
заплатен преди предаване на оборудването/чл.1.4/. Указана е банкова сметка, ***: BG ***********в „Б.Д.“ ЕАД./чл.1.9/. В чл.5.2 от договора е посочено, че
оборудването – предмет на договора, е собственост на продавача през целия
период на действие на договора до пълното изплащане на неговата цена, заедно с
приложимите лихви и ДДС, съгласно условията на договора.
Представен
е анекс, в който е посочена дата на съставяне - 15.12.2015 г. С анекса
страните са се споразумели да променят чл.5.2 от договора, като текстът
придобие следното съдържание: „Оборудването, предмет на договора, представлява
собственост на продавача до предаването му от продавача на клиента с
приемо-предавателен протокол по реда на чл.4.4“ от договора.
Представен
е приемо-предавателен протокол от 15.12.2015 г., в който е посочено, че „Ф.2.“АД
предава на „Г.“ ЕООД телескопичен товарач MANITОU, модел MLT 735 120 LSU PREMIUM, сер. № 958237.
Представена е фактура № **********/15.12.2015 г., издадена от „Ф.2.“
АД, в която за получател е посочен търговецът „Г.“ ЕООД. Фактурата е издадена
за сумата от 147 600 лв. с ДДС – цена на телескопичен товарач MANITОU, модел MLT 735, сер. № 958237. Във фактурата
се съдържа следният текст: „Собствеността на стоката се прехвърля от продавача
на клиента при пълното изплащане на продажната цена“. Фактурата е двустранно подписана./л.15/
Представени са платежни нареждания,
издадени през периода 17.12.2015 г. – 27.05.2016 г., с които ищецът е наредил
плащания в полза на „Ф. 2000“ ЕАД, като е посочил основание – фактура №
6910/15.12.2015 г.
Не са ангажирани доказателства дали
сумите са постъпили по банковите сметки на „Ф. 2000“ ЕАД.
Със заявление за регистрация вх. №
609/16.12.2015 г., подадено до КТИ – Ловеч, ищецът е поискал да бъде регистриран телескопичен
товарач MANITОU, модел MLT 735 - 120 LSU PREMIUM с посочен номер на рама, като регистрацията е
била разрешена и е издадено свидетелство за регистрация на земеделска и горска
техника – част първа и втора, в които за собственик на вещта е посочено „Г.“
ЕООД. В преписката, образувана по повод на заявлението, се
съдържат следните документи: декларация за съответствие, договор за осигуряване
доставката и закупуването на селскостопанско оборудване № 58_SOR_1000207/11.12.2015 г., анекс от 15.12.2015 г., приемо-предавателен протокол от
15.12.2015 г. и фактура №
**********/15.12.2015 г.
След описа по изпълнителното дело,
извършен на 18.05.2016 г., на
27.05.2016 г. ищецът е сключил договор със застрахователно дружество за
застраховка „Гражданска отговорност“ на телескопичния товарач.
По искане
на страните по делото са събрани гласни доказателствени средства. От
показанията на св.П./счетоводител на „Г.“ ЕООД/ и св.Ц./служител на „Б.Д.“ ЕАД/,
се установява, че при осъществяване на писмена кореспонденция между двете
дружества, по повод на наложения запор върху телескопичния товарач, св. П. е
изпратила документи за собственост, сред които не се е намирал анексът от
15.12.2015 г. Свидетелката заявява, че не изпратила анекса, тъй като той не бил
поискан от банката. Твърди, че завела процесния телескопичен товарач като
дълготраен актив на дружеството и го отразила в баланса към края на 2015 г.
От основното и допълнително
заключение на графологическата експертиза, които съдът приема, се установява,
че анексът от 15.12.2015 г. е подписан от лицето, посочено в него за
представител на „Ф. 2000“ ЕАД - Ц.Д.П..
При така събраните доказателства
съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения иск по чл.440, ал.1 от ГПК:
По допустимостта на
иска:
Предявеният иск е с правно основание
чл.440, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 440, ал. 1 от ГПК, всяко трето лице, чието право е
засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото,
върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на
длъжника.
За предявяването му е
необходимо съществуването на правен интерес. Съгласно ТР № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, искът е допустим
и е налице правен интерес от предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за
парично задължение на длъжника са предприети изпълнителни действия върху дадена
вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху
вещта, предмет на изпълнението. Правата на третото лице върху вещта, предмет на
изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят
правния интерес от предявяването му.
Съобразно приетото в
ТР № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, искът по чл. 440,
ал. 1 от ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във
владение на вещта, върху която е насочено принудително изпълнение и може да
упражни правото си на обжалване по чл. 435, ал. 4 от ГПК, с изключение на
случаите, когато това право е упражнено и жалбата е уважена.
В настоящия случай ищецът твърди, че
принудителното изпълнение е насочено върху вещ, която е негова собственост и
това засяга неговото право на собственост. Позовава
се на договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанско
оборудване № 58_SOR_1000207/11.12.2015 г. и анекс към него от
15.11.2015 г., съгласно които е станал сбоственик на вещта.
Ищецът е упражнил правото
си на жалба по чл.435, ал.4 от ГПК, за което е образувано в.ч. гр. дело № 696/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, но същата е оставена без разглеждане.
Към датата на налагане на запора в
изпълнителното производство вещта не е била във владение на ищеца, което е безспорен
факт по делото. В настоящото производство ищецът заявява, че впоследствие вещта е преминала в негова
фактическа власт, но не уточнява кога и как това е станало.
С оглед твърденията на
ищеца и събраните доказателства, съдът приема, че същият има правен интерес от
предявения иск, като е без значение дали вещта е в негово владение или не, след
като принудителното изпълнение е насочено върху нея и самият той се позовава на
доказателства за възникнало в неговия патримониум право на собственост върху
вещта, респ. оспорва правото на собственост
на длъжника по изпълнителното дело.
Страните не спорят, че
изпълнителното производство за събиране на
парично вземане на „Б.Д.“ ЕАД срещу „Ф. 2000“ ЕАД продължава да е висящо и че изпълнението по него е насочено
върху движима вещ – телескопичен товарач MANITQU, рег. № ***, за която е налице спор дали
длъжникът „Ф.2.“ АД е нейн собственик.
Предвид изложеното,
съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост по чл. 440, ал.
1 ГПК. Искът е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
По основателността на иска:
За да бъде уважен предявеният иск с
правно основание чл.440, ал.1 от ГПК, трябва да е осъществен следният
фактически състав:1)висящо
изпълнително производство; 2)с предмет принудителното изпълнение на парично
притезание;3)насочване на изпълнителните действия върху вещ на длъжника; 4)осъществяваният изпълнителен способ да е обективно годен да засегне
право на ищеца, който се явява трето за изпълнението лице.
По искане
на взискателя „Б.Д.“ ЕАД срещу длъжника „Ф.2.“ АД/правноорганизационната форма
на дружествето по-късно е променена на ЕАД/ е образувано изп.дело №
20168650400192 на ЧСИ М.Д., което впоследствие е преобразувано в изп.дело №
20168150400579 на ЧСИ Т.К.за удовлетворяване
на парично притезание, като принудителното изпълнение е насочено върху вещи на длъжника,
представляващи селскостопанска техника, сред които и телескопичен товарач MANITQU, модел MLT 735 премиум, сер. № 958237. /молба
от 14.05.2016 г. от „Б.Д.“ ЕАД до ЧСИ М.Д., писмо от ЧСИ Т.К.до ЧСИ М.Д.,
протокол за опис на движимо имущество от 18.05.2016 г. по изп.дело № 20168150400579
на ЧСИ Т.К.– л. 98 – 101 от делото/.
Спорен въпрос е дали „Ф.
2000“ ЕАД - в несъстоятелност е собственик на телескопичния товарач MANITQU, модел MLT 735, сер. № 958237, рег. № *** към
датата на запора, наложен от съдебния изпълнител – 18.05.2016 г.
Ищецът отрича правото на собственост
на длъжника „Ф. 2000“ ЕАД - в
несъстоятелност, като твърди, че той самият е собственик на вещта.
Позовава се на договор за осигуряване доставката и закупуването на
селскостопанско оборудване № 58_SOR_1000207/11.12.2015 г., анекс към него от
15.12.2015 г., приемо-предавателен протокол от 15.12.2015 г., фактура № **********/15.12.2015
г., платежни нареждания, издаден през периода 17.12.2015 г. – 27.05.2016 г. и
регистрационен талон на телескопичен товарач МАNITOU – част първа и втора.
Ответникът „Б.Д.“ ЕАД оспори датата на анекса и неговата автентичност. Твърди, че анексът е
съставен за нуждите на процеса.
Ответникът „Ф. 2000“ ЕАД - в несъстоятелност, чрез своя синдик, поддържа становището, че нито договорът от
11.12.2015 г., нито анексът към него от 15.12.2015г., нито приемо-предавателният
протокол от 15.12.2015 г. са открити сред документите в счетоводството на дружеството,
в дневниците на дружеството не е отразена и фактура № **********/15.12.2015 г., липсват и доказателства
за извършени плащания от ищеца./молба от 29.05.2019 г. – л.268-269/.
Съдът намира за основателни възраженията на ответниците, че процесната вещ
е останала собственост на „Ф. 2000“ ЕАД – в несъстоятелност към датата на налагане на запора върху нея по изпълнителното дело, поради
следните съображения:
Видно от договор за осигуряване
доставката и закупуването на селскостопанско оборудване № 58_SOR_1000207/11.12.2015 г. „Ф.2.“ АД в качеството
на продавач е поело задължение да достави и продаде на „Г.“ ЕООД
селскостопанско обродуване, подробно описано в спесификация – приложение №1, а
именно телескопичен товарач MANITQU, модел MLT 735 120 LSU PREMIUM за сумата
от 147 600 лв. с ДДС. Страните са се договорили плащането на цената да бъде извършено
по следния начин: авансова вноска в размер на 10 % от договорната цена в срок
до 15 работни дни от датата на сключване на договора, а остатъкът от цената да
бъде заплатен преди предаване на оборудването/чл.1.4/. Указана е банкова сметка,
***: BG ***********в „Б.Д.“ ЕАД./чл.1.9/. В чл.5.2 от договора е посочено, че оборудването – предмет на
договора, е собственост на продавача през целия период на действие на договора
до пълното изплащане на неговата цена, заедно с приложимите лихви и ДДС,
съгласно условията на договора.
Представен
е анекс, в който е посочена дата на съставяне - 15.12.2015 г. С анекса
страните са се споразумели да променят чл.5.2 от договора, като текстът
придобие следното съдържание: „Оборудването, предмет на договора, представлява
собственост на продавача до предаването му от продавача на клиента с
приемо-предавателен протокол по реда на чл.4.4 от договора“.
Представен
е приемо-предавателен протокол от 15.12.2015 г., в който е посочено, че „Ф.2.“АД
предава на „Г.“ ЕООД телескопичен товарач MANITОU, модел MLT 735 120 LSU PREMIUM, сер. № 958237.
Независимо
от изразената воля в приемо-предавателния протокол, вещта не е предадена реално
на „Г.“ ЕООД и е останала в склада на „Ф. 2000“ ЕАД – в несъстоятелност до
18.05.2016 г., където е открита и описана от частния съдебен изпълнител по образуваното
изпълнително дело./л.100-101/.
Неоснователно
е възражението на ответника, че анексът не е подписан от представител на „Ф.2.“
АД.
От
основното и допълнителното заключение на графологическата експертиза, които
съдът приема, се установи, че анексът е подписан от Ц.Д.П., който е посочен в самия анекс като търговски
пълномощник на „Ф.2.“ АД.
В търговския
регистър не е вписана информация за търговския пълномощник на дружеството. По
делото не са представени доказателства за съдържанието на пълномощното на
Паламаров с рег. № 10716/26.07.2013 г., нито са ангажирани доказателства то да
е било оттеглено, поради което няма основание съдът да приеме, че Паламаров не
е притежавал представителна власт да подпише анекса, а и такива възражения не
са въведени своевременно от ответника „Ф. 2000“ ЕАД – в несъстоятелност, а едва
с молба от 29.05.2019 г. – л.268-269/.
Независимо
от обстоятелството, че анексът е бил подписан от търговския пълномощник
Паламаров, доказателствата по делото установяват, че волята на „Ф.2.“ АД и „Г.“
ЕООД по първоначалния договор е останала
непроменена.
Това е така, тъй като наред с
анекса, за който се твърди, че е сключен на 15.12.2015 г., на същата дата е
издадена и фактура №
**********/15.12.2015 г. от „Ф.2.“ АД, в която за получател е посочен
търговецът „Г.“ ЕООД. Фактурата е издадена за сумата от 147 600 лв. с ДДС –
цена на телескопичен товарач MANITОU, модел MLT 735, сер. № 958237. Във
фактурата се съдържа следният текст: „Собствеността на стоката се прехвърля от
продавача на клиента при пълното изплащане на продажната цена“. Фактурата е двустранно подписана./л.15/
Следователно, волята на страните по
договора е останала непроменена, тъй като в издадената фактура, която е
двустранно подписана, двамата търговци отново са заявили, че правото на собственост
върху вещта преминава върху клиента едва след плащане на договорената цена.
Вписаният във фактурата текст, който не е част от нейните реквизити, по същество
представлява договорна клауза за двустранно изразена воля, с която се
потвърждава по-рано изразена воля по договора от 11.12.2015 г.
Продажната цена не е платена нито на
15.12.2015 г., нито към датата на налагане на запора по изпълнителното дело - 18.05.2016 г. Липсват доказателства цената да
е платена дори и след 18.05.2016 г.
Платежните
нареждания, издадени през периода 17.12.2015г. - 27.05.2016г. установяват само,
че ищецът е наредил плащане, но сами по себе си не доказват, че сумите са постъпили
по сметката на продавача.
От друга
страна, само в две от платежните нареждания е посочена банковата сметка, указана
в чл.1.9 от договора/ платежни нареждания от 17.12.2015 г. и от 05.02.2016г./. В
останалите три платежни нареждания е посочена друга банкова сметка, ***ни
плащания./платежни нареждания от 24.02.2016г., от 27.04.2016 г. и от 27.05.2016
г. - л.18 - 20/.
Така по делото не бе установено
ищецът да е заплатил стойността на телескопичния товарач, респ. липсват
доказателства правото на собственост да е преминало от патримониума на „Ф.
2000“ ЕАД - в несъстоятелност в
патримонума на ищеца.
Представеното по делото свидетелство
за регистрация на земеделска и горска техника – част първа и част втора, в
което е посочена дата на регистрация – 16.12.2015 г., не доказва право на
собственост върху вещта, защото то се съставя въз основа на документи за
собственост, а доказателствата по делото установяват, че към датата на издаване
на свидетелството ищецът не е бил собственик на процесната вещ.
Тъй като волята на страните относно
прехвърлянето на собствеността върху товарача е останала непроменена и липсват
доказателства цената на вещта да е била платена от ищеца преди датата на запора
по изпълнителното дело – 18.05.2016 г., предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да бъдат обсъждани останалите
възражения на ответниците.
Независимо от това, следва да се
посочи, че съдът намира за основателно възражението за антидатираност на анекса
от 15.12.2015 г.
Това е така, тъй като анексът не е
бил представен от ищеца при подаване на възражението от 14.06.2016 г. пред
частния съдебен изпълнител/л.139-140/, нито при уведомяването на банката на 06.06.2016
г. от Д.П.– счетоводител на „Г.“ ЕООД за притежаваните от дружеството документи
за право на собственост върху вещта./електронни писма от 06.06.2016 г. с
прикачени към тях документи – л.102 -121/.
Съдът не кредитира показанията на
св.П. – счетоводител на „Г.“ ЕООД, че не била разбрала, че трябва да представи
и анекса, тъй като й бил поискан само договорът, установяващ право на
собственост. Касае се за длъжностно лице, което заприходява материалните активи
на дружеството и чрез което се извършват плащания за придобиване на вещи от дружеството,
поради което именно счетоводителката е разполагала с всички документи, касаещи
придобиването на процесната вещ.
Липсата на анекса, респ. липсата и
на приемо-предавателен протокол към 15.12.2015г. /двата документа са неразривно
свързани и антидатираността на единия обосновава извод за антидатираност и на
другия документ/ обяснява и нелогичното поведение на страните. В случай, че анексът
и приемо предавателният протокол действително бяха подписани на 15.12.2015 г.,
необяснимо би било поведението на страните, които в същия ден са подписали и фактура
№ **********/15.12.2015 г., в която отново са посочили, че правото на
собственост върху вещта се прехвърля едва след изплащането на цялата цена. Необяснимо
би било и поведението на страните, които независимо от подписания протокол за
предаване на вещта на „Г.“ ЕООД, са извършили точно обратното на това, което са
посочили в протокола, а именно – вещта е останала във фактическа власт на „Ф.
2000“ ЕАД заедно с други негови вещи в склад в с.Ясен, където е била открита на
18.05.2016 г. и описана от частния съдебен изпълнител.
В случай, че анексът действително е
съществувал към 15.12.2015 г., житейски нелогично би било поведението на
страните по сделката, които четири дни след първоначалния договор от 11.12.2015
г. са променили волята си относно момента, от който се придобива правото на
собственост върху телескопичния товарач, който е на значителна стойност /147
600 лв. с ДДС/, а именно правото на собственост да се прехвърли незабавно, без
да е заплатена каквато и да било част от цената на вещта. Нелогично е и
последващото поведение – да се подпише приемо-предавателен протокол, без да се
получи вещта от купувача.
Не са ангажирани доказателства,
които да установят някакви други отношения между двамата търговци, които да
обяснят нелогичното им поведение във връзка с анекса от 15.12.2015 г., приемо-ппредавателния
протокол от 15.12.2015 г. и издадената фактура от 15.12.2015 г., в която е
вписан текст, противен на клаузата от анекса.
Единственото доказателство за
наличието на анекса към 15.12.2015 г. е преписката, изпратена от Областна
дирекция „Земеделие“, образувана по повод на заявление от „Г.“ ЕООД вх. №
609/16.12.2015 г. за регистриране на процесната вещ./л.219-232/. От самото
заявление не става ясно какви документи са били представени - в попълнения
образец на бланка е посочено, че се представя документ за придобиване на собствеността.
В преписката се съдържат декларация за съответствие, договорът от 11.12.2015
г., анексът от 15.12.2015г., приемо-предавателният протокол от 15.12.2015
г. и фактура № **********/15.12.2015 г. Тъй
като вписаният текст във фактурата от 15.12.2015г. относно прехвърлянето на
правото на собственост противоречи на съдържанието на анекса и с оглед на гореобсъдените косвени
доказателства, съдът приема, че анексът
и приемо-предавателният протокол от 15.12.2015 г. не са съществували към
датата на подаване на заявлението за регистрация, а са присъединени
впоследствие към преписката.
Регистрирането на процесния телескопичен
товарач е извършено въз основа на договора от 11.12.2015 г. и издадената
фактура № **********/15.12.2015 г. Именно купувачът е регистрирал вещта, за да
й бъде даден регистрационен номер/касае се за първа регистрация в България/,
което би спестило последващи разходи по прехвърлянето на правото на собственост
от действителния собственик/„Ф. 2000“ ЕАД/ на „Г.“ ЕООД след окончателното
заплащане на цената на вещта. Съгласно чл.12 от Закона за регистрация и контрол
на земеделска и горска техника, договорите за прехвърляне правото на
собственост на регистрираната в страната
самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW се сключват в писмена форма
с нотариална заверка на подписите. Като е регистрирало на
свое име техника, на която в действителност не е било собственик, „Г.“ ЕООД е
спестило бъдещи разходи по прехвърляне на техниката, ако тя бе регистрирана от
действителния собственик „Ф. 2000“ ЕАД.
По изложените съображения, тъй като
длъжникът по изпълнителното дело - „Ф.
2000“ ЕАД е бил собственик на процесната вещ към датата на налагане на запора
върху нея, предявеният иск по чл.440, ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК:
В петитума на исковата молба ищецът
наред с предявения иск по чл.440, ал.1 от ГПК е предявил и положителен
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на
ответниците, че той самият е собственик
на вещта.
Този иск е недопустим и не е
докладван по делото. Съдът намира иска по чл.124, ал.1 от ГПК за недопустим, поради липса на
правен интерес, тъй като е кумулативно обективно съединен с иск по чл.440, ал.1
от ГПК. Искът би бил допустим, ако бе предявен самостоятелно, но тъй като е
предявен наред с иска по чл.440, ал.1 от ГПК, липсва правен интерес от
разглеждане и на установителен иск между същите страни за правото на
собственост върху същата вещ, който е основан на същия правен интерес, като иска
по чл.440, ал.1 от ГПК – защита на накърнено право на ищеца от започнало
изпълнително производство. В тази насока е и практиката на ВКС/определение № 135/01.08.2017
г. по чгр.д.№2110/2017 г. на ВКС, второ гр.отделение/.
По разноските:
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника „Б.Д.“ ЕАД, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 450 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Внесеният депозит за свидетел не е използван за
изплащане на възнаграждение на свидетеля, поради което тези разноски не се
дължат.
Ответникът
„Ф. 2000“ ЕАД – в несъстоятелност не е направил разноски по делото, поради
което съдът не присъжда такива.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.“ ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г.Г., съдебен
адрес:***, против „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
и „Ф. 2000“ ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК *******, представлявано от синдика А.Ц.,
съдебен адрес:***, иск с правно основание чл.440, ал.1 от ГПК, с който „Г.“ ЕООД
иска да бъде прието за установено по отношение на „Б.Д.“ ЕАД и „Ф. 2000“ ЕАД –
в несъстоятелност, че телескопичен
товарач MANITОU, модел MLT 735 - 120 LSU PREMIUM, сер. № 958237, рег. № *******спрямо която вещ е насочено принудителното изпълнение по
изп.дело № 20168150400579 на ЧСИ Т.К., не
принадлежи на длъжника „Ф. 2000“ ЕАД – в несъстоятелност.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството по
делото по предявения от „Г.“ ЕООД, ЕИК*********, против „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******,
и „Ф. 2000“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК *******, иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на телескопичен товарач MANITОU, модел MLT 735 - 120 LSU PREMIUM, сер. № 958237, рег. № *******
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 450 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: