№ 5104
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110212014 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от В. С. С. срещу
Наказателно постановление (НП) № КПК-НП-255/08.08.2024 г., издаденo от
председателя на Комисията за противодействие на корупцията и с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000,00 лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за извършено
административно нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като не било извършено
административно нарушение. Твърди се, че жалбоподателят е заемал
длъжността общински съветник в Общински съвет – гр. *** до 08.11.2023 г.
Поддържа се, че след преустановяване заемането на длъжността му същият не
е бил достатъчно добре информиран, че следва да подаде финална декларация
по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК в едномесечен срок, като същият не е действал
умишлено или по непредпазливост. Твърди се, че с товарителници №
5300563851428/29.03.2024 г., № 5300588073317/01.07.2024 г. и №
5300594708036/26.07.2024 г. жалбоподателят е изпращал декларацията, преди
издаване на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че
1
обжалваният акт не отговарял на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
тъй като липсвало описание на твърдяното нарушение и не били посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Не било посочено какви коригиращи
действия бил извършил жалбоподателя. Възразява се, че
административнонаказващият орган бил възпроизвел дословно констатациите
на контролния орган, без да обезпечи съответните данни, като не са обсъдени
всички събрани доказателства към административната преписка. Направено е
искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление, а в условията на
евентуалност – в хипотезата на неуважаване на това искане, да бъде
приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се е
явил лично. Страната е посочила, че до 08.12.2023 г. не е водена
кореспонденция с наказващия орган относно подаването на декларация по чл.
49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, като едва след началото на 2024 г. е започнала такава във
връзка с възникнала грешка при валидизацията на същата. На етап съдебни
прения жалбоподателят отново е направил искане съдът да уважи жалбата му.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган – председателят на Комисията за
противодействие на корупцията, е била представлявана от юрисконсулт. На
етап съдебни прения е направено искане за отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на наказателното постановление. Посочва се, че са
неоснователни възраженията на жалбоподателя относно техническите
затруднения във връзка с подаване на декларациите, доколкото същият е подал
такава 5 месеца след изтичане на срока. Поддържа се, че жалбоподателят е бил
общински съветник за период от 4 години, през който е подавал няколко
декларации, като спрямо същия има издадено наказателно постановление,
влязло в сила на 24.11.2021 г. за нарушение от същия вид. Направено е искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложените по делото декларации за имущество и интереси и
писмо с вх. № КПК-ПР-529/14.11.2023 г., ведно с приложение към него,
жалбоподателят е бил общински съветник в Община *** до 08.11.2023 г.,
2
считано от която дата са положили клетва новите лица, избрани на тази
позиция, сред които не присъства вече жалбоподателят. Видно от Наказателно
постановление № НП-131/10.11.2021 г., находящо се на л. 18-20 от делото,
жалбоподателят е бил санкциониран за неподаване на ежегодна декларация
като общински съветник за 2020 г.
От свидетелките показания на М. М. Т. и Д. Й. Л. се установява, че в
срок до 08.12.2023 г., включително, жалбоподателят не подал декларация по
чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, като пропускът бил констатиран
при проверка от месец февруари 2024 г., след което бил съставен АУАН №
КПК-АУАН-ПР-912/08.03.2024 г. от оправомощено длъжностно лице със
Заповед № КПК-РД-06-114/29.02.2024 г. Актът бил връчен на жалбоподателя
на 15.03.2024 г., като в законоустановения срок не били подадени
допълнително възражения. Като обяснения/възражения при връчване на акта
било вписано като причина за неподаване на декларацията незнанието за
установения за това срок.
С товарителници от 01.07.2024 г., 26.07.2024 и 29.03.2024 г.
жалбоподателят няколко пъти направил опити за подаване на декларацията на
хартия. Страните не спорят, а и от имейл-кореспонденцията на л. 33 се
установява, че жалбоподателят е правил опити през 2024 г. (т.е. след изтичане
на законоустановения срок) да подаде и електронно декларацията, но поради
грешка във валидизирането на файла не е успял.
На 08.08.2024 г. административнонаказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът
намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
фактическа обстановка. В синхрон с тях са събраните гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите М. М. Т. и Д. Й. Л., от които се установява
периодът, обхвата и материята на извършената спрямо жалбоподателя
проверка, констатациите от нея и процедурата по съставяне на АУАН-а. Съдът
кредитира същите като логични, последователни и подробни.
3
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
След служебно извършена проверка съдът счита, че процесните АУАН и
НП са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 120 от ЗПК, същите
отговарят по съдържание и форма съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН при издаването им.
Доколкото проверката, в рамките на която е било установено нарушението,
датира от края на месец февруари 2024 г. и именно тогава е установен и
нарушителят, извършил го, актосъставителят е спазил тримесечния давностен
срок за издаване на АУАН и едногодишният такъв, стартиращ от извършване
на нарушението. Предвид датите на съставяне, респ. издаване на АУАН и НП,
е бил спазен и срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗПК лицата, заемащи публични длъжности,
подават пред Комисията декларация за имущество и интереси в страната и в
чужбина, в която декларират недвижимо имущество, като съобразно чл. 52,
ал. 1 от ЗПК декларациите са: при заемане на публичната длъжност в
едномесечен срок от това, ежегодно до 15 май, и в едномесечен срок от
освобождаване от длъжност. Задължените лице са изброени в няколко
категории в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПК.
По делото се установява, че до 08.11.2023 г. жалбоподателят е бил
общински съветник в Общински съвет в гр. ***. Следователно същият е
попадал в кръга на задължените лица по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК. След
освобождаване на заеманата от него длъжност, за жалбоподателя е възникнало
задължение по чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК за подаване на
декларация за имущество и интереси в едномесечен срок от освобождаване на
длъжността общински съветник, т.е. до 08.12.2023 г. включително същият е
4
следвало да подаде декларацията. По делото не се спори, но и се установява,
че същият не е подал в този срок тази финална декларация, поради което на
09.12.2023 г. административнонаказващият орган правилно е приел, че същият
е изпаднал в нарушение.
Освен от обективна страна, съдът счита, че нарушението е доказано и от
субективна страна, доколкото важи правилото „I gnorantia legis non excusat“ и
незнанието на закона не извинява. В този смисъл не може да се говори нито за
липса на вина (по която и да е от формите – умисъл или непредпазливост).
Жалбоподателят, съзнавайки заеманата от него длъжност и законодателните
изисквания, умишлено не е изпълнил задължението си в срок, още повече че
предвид предходното му санкциониране за неподаване на ежегодна
декларация за имущество и интереси същият е бил запознат и с
админситративнонаказателната процедура при неизпълнение на подобно
задължение.
Неоснователни са доводите в жалбата, че обжалваният акт не отговарял
на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Налице е ясно и достатъчно
описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено, за да може жалбоподателят да разбере в какво се е състояло
извършеното от него поведение, съставляващо административно нарушение, а
оттам – да се обезпечи възможността на лицето да организира защитата си. В
обстоятелствената част на постановлението изчерпателно е посочено какво е
било задължението, в какво се е изразило поведението на лицето в разрез със
закона, обсъдено е последващото му поведение в насока опит за подаване на
декларацията и предходни нарушения с оглед приложимостта на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Съдът не счита, че е било необходими допълнителното
изброяване и коментиране на всеки неуспешен опит за подаване на
декларацията или причините са невъзможно валидно подаване на същата,
доколкото всеки от опитите е бил след изтичане на законоустановения срок, а
дори и с един опит е демонстрирано желанието за саниране на пропуска,
макар и след срока. Следва да се посочи, че попълването и подаването на
декларацията като задължение на лицето-адресат на разпоредбата на чл. 6, ал.
1 от ЗПК, е негова отговорност, в който смисъл е и негова грижа при
констатиране на някакъв пропуск във възможността да я попълни и
валидизира да сигнализира административния орган, но при всяка ситуация в
законоустановения срок. По делото не се доказва да е било налице поведение
5
на органа, респ. администрацията му, възпрепятствало именно в
законоустановения срок подаването на декларацията.
Видно от наложената глоба в размер на 1000,00 лева, същата се явява в
минимален размер. Съдът не счита, че са налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Деянието, представляващо
административно нарушение, е формално, поради което не следва да се
обсъжда липсата или наличието на вредоносни последици. По делото не се
констатира наличието на смекчаващи обстоятелства. Обстоятелството, че
декларацията е подадена няколко месеца след срока, не могат да се определят
като такива. Задълженията за деклариране на имущество и интереси на
лицата, заемащи или освободили публични длъжности, са ясно и изчерпателно
дефинирани в ЗПК, като сроковете за това са императивни. Непознаването,
незнанието и неполагането на необходимите грижи по реда на закона не
освобождава от отговорност нарушителя, още повече че като общински
съветник дори и по вече отменения ЗПКОНПИ жалбоподателят отново е имал
задължението да подаде встъпителна и ежегодни декларации, а и по делото са
налице доказателства, че жалбоподателят е бил санкциониран по същия ред и
преди, макар и за неподаване на ежегодна декларация за имущество и
интереси. Наложената парична глоба в размер от 1000,00 лева има своя
достатъчен предупредителен ефект и да мотивира жалбоподателя занапред да
изпълнява законоустановените си задължения в срок.
Обстоятелствата, че след изтичане на едномесечния срок
жалбоподателят е имал затруднение да подаде процесната декларация поради
грешка във валидирането, са ирелевантни, доколкото подобно препятствие не
се констатира да е било налице в релевантния срок от 08.11.2023 г. до
08.12.2023 г. за срочно подаване на декларацията.
Предвид гореизложеното, обжалваното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН
в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КПК-НП-
255/08.08.2024 г., издаденo от председателя на Комисията за противодействие
на корупцията и с което на В. С. С., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева на основание чл.
115, ал. 1 от ЗПК за извършено административно нарушение на чл. 52, ал. 1, т.
3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Комисия за противодействие на корупцията, с адрес: гр. София, пл. „Света
Неделя“ № 6, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН сумата в размер на
80,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7