№ 359
гр. Велико Търново , 28.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ИЛИЯНА ПОПОВА
ГАЛЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500305 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 121 от ГПК.
С Определение № 470/18.05.2021 год. на Великотърновски окръжен съд по гр. д. №
193/2021 год. по описа на същия съд производството по делото е прекратено и същото
е изпратено за разглеждане от Софийски градски съд.
Частна жалба против определението е подадена от ищцата СВ. Д. Р.. Счита
определението за неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени. При
договора за цесия старият кредитор се замества с нов, но съдържанието на
правоотношението се запазва, като длъжникът не губи възраженията си, основаващи се
на отношенията му с цедента. Разпоредбата на чл. 113 от ГПК намира приложение в
случая. Без значение е обстоятелството, че съгласно чл. 4 ал. 1 т. 2 от ЗПК
разпоредбите на ЗПК не се прилагат по отношение на договорите за кредит,
обезпечени с ипотека. Законът използва понятието „потребителски кредит“ в тесен
смисъл и отнася неговото приложение към определени видове договори за кредит, но
това не означава, че спрямо договорите за кредит, обезпечени с ипотека, не намират
приложение разпоредбите на ЗЗП.
В писмения си отговор ответникът по частната жалба „С. Г. Груп“ ЕАД чрез
пълномощника си адв. В. В. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли
съда да я остави без уважение. Съгласно константната практика на ВКС, право да се
ползват от подсъдността по чл. 113 от ГПК имат потребители, които търсят защита на
правата си въз основа на съответния специален закон. Предявеният иск е по чл. 439 от
ГПК и в исковата молба ищецът не заявява, че търси правата си на потребител. Това е
1
общ иск, иск на длъжник по изпълнението. Ищецът оспорва единствено изпълнението
поради изтекла погасителна давност, но не защитава свои потребителски права по
сключен с праводателя на ответника потребителски договор за кредит, нито иска
признаване на недължимост по такъв договор. Затова спрямо иска по чл. 439 от ГПК се
прилагат общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната
жалба и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема следното:
Ищцата СВ. Д. Р. е предявила пред Окръжен съд – Велико Търново иск с правно
основание чл. 439 от ГПК да се признае за установено, че не дължи на ответника „С. Г.
Груп“ ЕАД сумите по изп. дело № 238/2015 год. по описа на ЧСИ Д. Бойчев, в общ
размер 132 332.39 лв., поради погасяване на вземането по давност.
Видно от приложения препис на изпълнителното дело, същото е образувано въз
основа на изпълнителен лист в полза на взискателя „ПИБ“ АД, издаден по Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, за
дължими суми от ищцата по договор за банков кредит от 04.05.2007 год. (ч. гр. д. №
1098/2015 год. по описа на ГОРС). В хода на изпълнителното производство вземането
е прехвърлено от първоначалния взискател „ПИБ“ АД на „С. Г. Груп“ ЕАД.
С отговора на исковата молба ответникът „С. Г. Груп“ ЕАД е направил възражение
за местна неподсъдност на спора пред ВТОС, тъй като искът по чл. 439 от ГПК не е
иск на потребител и разпоредбата на чл. 113 от ГПК е неприложима. Компетентен да
разгледа иска според него е СГС, доколкото седалището на ответното дружество е в гр.
София.
С обжалваното в настоящото производство определение съдът е прекратил
производството по делото и е разпоредил изпращането му на СГС.
Частната жалба против определението е подадена в срок, от легитимирана страна,
допустима е за разглеждане съгласно чл. 274 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 121 от ГПК и е
основателна по съществото си:
За да прекрати производството по делото поради местна неподсъдност, ВТОС е
приел, че в отношенията си с банката-първоначален кредитор ищцата е притежавала
качеството на потребител на финансова услуга по см. на & 13 т. 1 във вр. с т. 12 от ДР
на ЗЗП, без обаче спрямо договора за кредит да се прилага ЗПК – заради размера на
кредита и заради обезпечаването му с ипотека, но не притежава това качество в
отношенията си с новия кредитор - цесионер, който е „придобил само определени
вземания“, но „не е заместил“ първоначалния кредитор. Предмет на предявения иск не
2
е материално субективно право, произтичащо от този договор, чиято защита се търси
или оспорва въз основа на съответния специален закон (ЗЗП), а е едно особено
субективно право, произтичащо от общия облигационен закон.
Въззивната инстанция не споделя този извод на първостепенния съд и счита за
неоснователно направеното от ответника в процеса възражение по чл. 119 ал. 3 от ГПК
за местна неподсъдност на спора пред ВТОС.
Искът по чл. 439 от ГПК, чрез който длъжникът оспорва изпълнението, трябва
да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Новите,
правопогасяващи факти, включително и погасителната давност, касаят именно
вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е
предмет на изпълнителното производство. След като ищцата е потребител по см. на &
13 т. 1 от ДР на ЗЗП като страна в основното правоотношение (по договор за кредит),
тя запазва това си качество и при оспорване на изпълнението, предприето за
удовлетворяване вземането на кредитора по същото правоотношение, независимо на
какви факти се позовава – в случая на погасителна давност и независимо на кого е
прехвърлено вземането. Качеството й на потребител по см. на & 13 т. 1 от ДР на ЗЗП
не се променя и е основание за прилагане на специалната подсъдност по чл. 113 от
ГПК и при оспорване на изпълнението по реда на чл. 439 от ГПК (Определение №
18/16.01.2020 год. на ВКС по ч. т. д. № 2502/2019 год., II т. о., ТК).
Ищцата може да се ползва от това си качество и по отношение на новия титуляр
на вземането, тъй като прехвърленото чрез цесия вземане по основното
правоотношение е същото – съгласно чл. 99 ал. 2 от ЗЗД то е преминало на новия
кредитор ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено друго. Понеже тя оспорва по реда
на чл. 439 от ГПК изпълнението за удовлетворяване на вземането, възникнало по
правоотношение, по което е потребител, ищцата запазва това си качеството и по
отношение на новия кредитор.
Посочената в определението разпоредба на чл. 4 ал. 1 т. 2 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) е неотносима в случая, тъй като тя изключва
приложимостта на разпоредбите само на този закон (на ЗПК) по отношение на
договорите за кредит, обезпечени с ипотека. Както е посочено по-горе, ищцата е
потребител по см. на & 13 т. 1 от ДР на ЗЗП и не е необходимо специален закон да й
придава допълнителни качества, за да осъществи правото си по чл. 113 от ГПК.
С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като
неправилно и делото върнато на първостепенният съд за продължаване на
3
съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 470/18.05.2021 год. на Великотърновски окръжен съд по
гр. д. № 193/2021 год. по описа на същия съд.
Връща делото на ВТОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4