Р Е
Ш Е Н И Е
Гр.София, 05.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен
състав
в публичното заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Ели
Гигова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр.дело № 4623 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 21073 от 24.01.2019 г. по гр.д. № 40280/2016г.
на СРС, ІI ГО, 64 състав, съдът е осъдил
на основание чл. 232, ал. 2, пр.2 от ЗЗД П.П.„Г.“ с БУЛСТАТ-********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********, да заплати на О.П.с
ЕИК-******** с адрес: гр. Перник, пл. „********, сумата от общо 14 762.03 лева, представляваща разходи за
електроенергия за периода от м. 01.2012 г. до м. 06.2014 г.
вкл., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба на 14.04.2016
г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 542.24 лв.разходи за вода за същия период, свързани с ползване на помещение с площ
от 260 кв.м., находящо се в сградата на Общинския
Младежки Дом в гр. Перник по договор за наем от 17.06.2004 г., като исковете за периодите м.12.2010 г. - м. 12.2011 г. и за м.7 и м. 8 на 2014 г.за
разликата до пълните претендирани размери от
21 257.90 лв. за
разходите за електроенергияи до размера от 2286 лв. - разноски за вода,
са отхвърлени.
С
решението първостепенният съд е осъдил
П.П.„Г.“
да заплати на О.П.на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата
от 3 408.23 лева –обезщетение
за забава в размер на законната лихвъ върху
главницата за ел-енергия за периода 15.04.2013 г. – 14.04.2016 г., както и
сумата 348.79 лв. мораторна лихва върху главницата за разходите за вода за
същия период, като и тези искове са отхвърлени до пълните им предявени размери.
Недоволна от решението в ЧАСТТА, в която са
уважени обективно съединените искове при квалификацията
на чл.232, ал.2, пр.2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е останала
ответната П.П. „Г.“, която в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания
за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени
правила при постановяването муи необоснованост.
По-конкретно поддържа, че в разрез със събраните доказателства съдът е приел
законното монтиране и техническа изправност на уредите за отчитане на вода и ел-енергия,
позовавайки се на експертиза, направена години след периода, за който се
отнася. В тази връзка счита мотивите на съда за вътрешно-противоречиви, предвид
и показанията на св. Г., според които водата била отчитана „на око“, а не по
показания на контролния измервателен уред. Оспорват се и изводите на съда по
възражението за изтекла погасителна давност, като отново се застъпва становище,
че г-н И.П., койтое действал от името на партията, не е разполагал с представителна власт за това.С
липсата на представителна власт е обоснована и тезата за недействителност на
споразумението, подписано от това лице. Оспорват се и констатациите, съдържащи
се в представените протоколи, съставени от комисия, в която представител на
партията не е участвал.
Искането към въззивната инстанция е да отмени
решението в уважителната му част и отхвърли предявените искове изцяло.
Претендира разноски.
В депозирания по реда на чл.263, ал.1
от ГПК писмен отговор въззиваематаО. П.оспорвавъззивнатажалба по съображенията,
подробно изложени в него. Моли решението
да бъдепотвърдено в обжалванитемучасти.
Решението в частта, с коятоисковетес правно основание чл.232, ал.2 пр.2 саотхвърлени,
катонеобжалвано от ищцовата
Община, е влязло в сила.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му
- само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства
по делото, доводите и възраженията на страните, съдът намери следното:
Обжалваното решение е
издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя изцяло
мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС.
Решението е постановено при правилно
изяснена от първоинстанционният съд фактическа
обстановка за наличието на валидно възникнало между
страните облигационно правоотношение по Договор за наем на недвижим имот от 17.06.2004 г., по
силата на който ищцовата О.П.е отдала на ответната ПП
„Д. Г.“ за временно и възмездно ползване помещение с площ от 260 кв.м. (след
анекс № 3 от 11.10.2010 г.), находящосе в гр. Перник,
Общински младежки дом.Съгласно чл. 3.7 от
договора, всички разплащания за
консумативни разходи – отопление, електроенергия, вода, телефон, канал,
такси смет и др., са за сметка на
наемателя. В тази връзка е и признанието на ответната партия в
отговора на исковата молба, че е ползвала имота, при което са потребени
количества вода и електроенергия, в който смисъл са и показанията на разпитаните по делото
свидетели, които кореспондират с представените протоколи, фактури и извлечения. Видно от представения Договор и анекси към него, същите са подписани за наемателя от И.А.П.като
областен и общински представител на партията.
При тези данни правилно съдът е прие, че едно от
основните задължения на наемателя съгласно чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, е да
заплаща консумативите, свързани с ползването на вещта. Неизпълнението на това
задължение е основание за ангажиране на договорната му отговорност. По делото
няма спор, че ответникът е консумирал
и ел-енергия, и ВиК услуги при ползване на наетия
имот в процесните периоди. Ето защо, предявените
искове се явяват доказани по основание. Спорът относно годността на
измервателните уреди касае само размера на вземанията, които съществуват в
полза на наемодателя Община Перник.
Неоснователно в тази връзка и във въззивната жалба ответникът
поддържа, че законността на монтирането и техническата изправност на уредите
били недоказани: според заключението на приетата пред СРС допълнителна съдебно-техническа
експертизаелектромерът, който се намира в ел-таблото
(помещение в западната част на сградата) и водомерът, който се намира в
помещението, отдадено под наем на ответника, имат обозначена необходимата информация, маркировка за съответствие, знаци
за метрологична проверка и пломби, удостоверяващи липса на нерегламентиран
достъп до уредите и съответстват на техническите изисквания. Вещото лице е направило оглед на място и е
установило и заснело монтираните контролни водомер и електромер за процесното
помещение. Обстоятелството, че огледът е извършен от експерта през 2017 г.,
т.е. извън процесния период от 2011 г. до 2014 г., не
е от естество да изключи или намали доказателствената
сила и стойност на заключението. Това е така, защото в тежест на ответника е да
докаже, че в този период уредите не са работили правилно и измервали вярно,
докато в случая той дори не твърди това обстоятелство. Законосъобразно
в тази връзка с оглед показанията на св.
Г., че за определен период от 2011 г. за около година водомерът не е отчитан
реално, а на база прогнозна консумация от 30 кубика първоинстан-ционният
съд е приел, че при доказаност на иска по основание
не липса на данни за неговия размер съдът не може да отхвърли иска, а следва да
го уважи, като ползва експертиза или определи дължимото сам. Ето защо в
съответствие с процесуалния закон на основание чл.162 ГПК съдът е приел, че ответникът дължи
цена за доставка на вода при месечна консумация от 30 куб., с оглед липсата на данни за реалното потребеноколичество. По делото не са представени доказателства от ответника, че ищецът го е препятствал да участва при отчитане на
показанията на уредите (електромер и водомер). Следователно, съставените
констативни протоколи не могат да бъдат изключени от доказатествения
материал по делото, а следва да се ценят съобразно останалите събрани
доказателства. От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че стойността на потребенатаот ответника електроенергия в обекта възлиза на 20
356,63 лева за периода м.12.2010 г. - м.06.2014 г., включително.Относно
задълженията за вода, при консумация в обекта от 30 куб. задължението за потребенавода за периода м. 12.2010 г. – м. 06.2014г. вкл. възлиза на 2230,20 лева.Според
заключението в периода 14.01.2011 г. - 14.05.2014 г. от ответника са постъпили плащания в общ размер от 64 284,56 лева и тъй като
не е посочил кои
задължения /за вода или ел. енергия и за кой
период/ погасява, на основание чл.76, ал.2, изр.2 плащанията следва да се отнесат към най-старите задължения, тъй като са
най-обременителни. По този начин, зачитайки направените плащания за погасяване на задължения за ел. енергия в
размер общо на 5 596,60 лева и за вода в
размер на 687,96 лева за периода м.01.2010 г. - м.12.2011 г. вкл., са останали
изискуеми и неудовлетворени вземания на ищеца за ел. енергия в размер на 14
760,03 лева, а за вода –в размер на 1 542,24 лева.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за заплащане
на тези разходи подлежат на уважаване до тези размери.
По възражението
за погасителна давност настоящият състав споделя извода на първостепенния съд,
че с оглед принципа за еднократност при погасяване на
задълженията, по силата на който един дълг може да бъде погасен само чрез един
правен способ, вече погасените чрез плащане задължения до края на 2011 година
не могат да бъдат погасени и по давност. Ето защо перемпторното
възражение се отнася и може да има
погасителен ефект само за вземанията от м. януари 2012 г. Същите се погасяват с
изтичането на специалната кратка тригодишна давност, тъй като се касае до
периодични плащания. Тази давност в случая, обаче, е прекъсната
със Споразумението от 12.06.2014 г., по силата на което задълженията за консумативните разходи за
ток и вода, възникнали от процесния договор за наем, са признати извънсъдебно от длъжника и ответник ПП „Г.“. Обосновано съдът е
приел, че товапризнание, което се подкрепя от събраните по делото доказателства /чл.175 ГПК/, прекъсва давността, като
започналата от датата на
споразумението нова давност не е изтекла
до подаване на исковата молба на 14.04.2016г.
Въззивната инстанция споделя
извода на СРС за неоснователност на направеното от ответника възражение, че
лицето, действало като представител на партията, а именно областният и общински представител на ПП „Г.“ И.П., е могъл да действа
от името на партията само когато от тези действия тя е можела да извлече
някаква полза, но не я обвързват, ако те са или биха били неизгодни за нея.
След като партийната му принадлежност към местните структури на ПП „Г.“ не е спорна,
то неговите действия са произвеждали правно действие за партията във връзка с процесния договор за наем поради липсата на противопоставяне
от страна на юридическото лице. За да се уредят последиците от забавата на
организацията при изпълнение на отделни клаузи от договора за наем, който е
сключен и изменян от същия неин представител Петров, не е необходимо изрично
пълномощно. От друга страна, събраните свидетелски показания от ръководните
лица на партията не са достатъчни, за да се приеме, че упълномощаването на
регионалния координатор на ПП „Г.“ за гр. Перник е било ограничено само до
сключване на договор за наем, но не и за изменението му или за уреждане на
последиците от неговото неизпълнение. Напротив, при липса на други данни,
сочещи на противен извод, следва да се приеме, че след като лицето, представляващо партията за региона, е било
снабдено с правомощия да извършва действия по управление, свързани със
сключване на договор за наемане на площи за представителството на регионалния
клон, то същото лице е разполагало и с правомощия да договаря по последиците от
такъв договор, вкл. и такива за разсрочване на неизпълнените задълженияна падежа. Поради съвпадане на изводите на
двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото на въззиваемата О.П.следва да
бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 100.00 лв., представляващи юрисконсултсковъзнаграждение.
При тезимотиви,
Софийскиградскисъд,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВАрешение № 21073 от 24.01.2019 г. по гр.д. № 40280/2016г. на
СРС, ІI ГО, 64
състав, в обжалваната муосъдителна част, вкл. и в
частта за разноските.
ОСЪЖДА П.П.„Д. Г.“ с БУЛСТАТ-********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********, да заплати на О.П.с
ЕИК-******** с адрес: гр. Перник, пл. „********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 100.00 лв., представляващи сторените пред въззивната
инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението в
ЧАСТТА, в която исковете с правно основание чл.232, ал.2 пр.2 ЗЗД са
отхвърлени, като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването на страните за изготвянето му чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.