Присъда по дело №1518/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 126
Дата: 15 май 2019 г. (в сила от 15 май 2019 г.)
Съдия: Андрей Ангелов Ангелов
Дело: 20191100601518
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А   

София, 15.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен наказателен състав, в  публично заседание на петнадесети май  през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ  АНГЕЛОВ                                        ЧЛЕНОВЕ: Е. ДЕЧЕВ

                                                 МАРИНА ГЮРОВА

при секретаря Б. Гешева и в присъствието на прокурора  …………….. като изслуша докладваното от с-я Ангелов  в.н.ч.х.д.№ 1518 по описа за 2019г. и въз основа на закона и доказателствата по делото

П РИ С Ъ Д И:

 

ОТМЕНЯ присъда на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18 с-в, постановена на 24.01.2018г. по НЧХД № 11 774/ 2015г. по описа на съда в наказателно и гражданско осъдителните й части и в частта за разноските й и ВМЕСТО НЕЯ ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.К.Г., с установена по делото самоличност,   ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 13.06.2015 г. посредством публикация в Интернет, социална мрежа „Фейсбук“, е извършил клевета, като разгласил неистински позорни обстоятелства за Т.К.И. с ЕГН **********, като клеветата е разпространена посредством Интернет, социална мрежа „Фейсбук“,

поради което и на основание  чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му  обвинение по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Т.К.И. срещу подс. Г.К.Г. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 5 000 ( пет хиляди) лева, представляващ обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва.

 

ПРИСЪДАТА Е  ОКОНЧАТЕЛНА И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

 

         

          Председател:                Членове:1.                     2.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНЧХД № 1 518/2019г. ПО ОПИСА НА СГС, НО, XІV ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

 

С присъда  от 24.01.2018 г. по НЧХД № 11 774 по описа за 2015 г., СРС, НО, 18 състав е признал подсъдимия Г.К.Г. за виновен в това, че на 13.06.2015 г. посредством публикация в Интернет, социална мрежа „Фейсбук“, е извършил клевета, като разгласил неистински позорни обстоятелства за Т.К.И. с ЕГН **********, като клеветата е разпространена посредством Интернет, социална мрежа „Фейсбук“ - престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл.78А от НК го е  освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание  „глоба” в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева.

Със същата присъда е уважен частично предявения от Т.К.И. срещу подс. Г.К.Г. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 500 ( петстотин ) лева, представляващ обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, като е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от  5 000 ( пет хиляди) лева.

На последно място СРС е възложил в тежест на подс. Г. , на осн. чл. 189, ал.3 от НПК държавната такса от 50.00 (петдесет) лева за уважения граждански иск и на осн. чл. 190, ал.2 – сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

От така постановената присъда е останал недоволен подсъдимият, който чрез защитника си  - адв. Е.Й.- в подадена въззивна жалба ( и допълнение към нея) излага доводи за незаконосъобразност на постановената първоинстанционна присъда. Обобщена тезата на защитника се заключава в становището за недоказаност на обвинението  в частта му относно авторството на инкриминираните изрази предвид специфичния механизъм ( чрез акаунт от Фейсбук) на обективирането им и липсата на каквито й да било доказателства, който да установяват ползването на акаунта  от лицето, с които имена  е бил регистриран профила, както и възможността да бъде ползван от неограничен кръг трети лица. Защитникът изразява упреци към доказателствения анализ на СРС, като счита, че доказателствената тежест е променена. В заключение  адв. Й.  прави искане първоинстанционната присъда да бъде отменена в наказателно и гражданско осъдителните й части и въззивният състав да се произнесе с оправдателна такава по  повдигнатото обвинение като отхвърли гражданския иск изцяло.

В съдебно заседание, в хода на съдебните прения,  упълномощеният  защитник Й.   поддържа въззивната жалба, като допълва доводите си за  недоказаност на обвинението, сочейки че е установено по делото наличието на няколко профила с имената на подзащитния му. Поддържа искането си за отмяна на присъдата в осъдителните й части и постановяване на нова от въззивния съд, с която подзащитният му бъде признат за невиновен, а предявения спрямо него граждански иск - отхвърлен.

Подс.Г., редовно призован, не се явява пред въззивния съд.

 Упълномощеният повереник на частния тъжител Т.И. – адв. Р.Д. прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, съответна на установената по делото доказателствена съвкупност, като навежда доводи за несъмнена доказаност на авторството на деянието от страна на подсъдимия, изводимо от изпратените СМС-си от номера на негов близък родственик; писмени и гласни доказателства и националността ( българска и белгийска) IP –адресите, от които е осъществена публикацията.

Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя писмени такива.

            Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на  съдебно следствие и събирането на доказателства.

Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХІV въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, счете, че първостепенният съд е допуснал процесуални  нарушения, ограничаващи правата и на двете страни в производството, а присъдата в частта си относно авторството на деянието е необоснована.

Пред скоби следва да бъде посочено, че СГС е сезиран с въззивна жалба единствено от подсъдимия Г.  срещу наказателно и гражданско осъдителните части на първоинстанционната присъда, като липсва въззивна жалба от частния тъжител срещу първоинстанционната присъда, което предпоставя пределите на въззивна проверка единствено до осъдителната част на присъдата.

Съществено е нарушението, свързано с несъответствие между тъжбата и присъдата по отношение квалификацията за извършено престъпление по чл. 146, ал.1 от НК, дадено от първостепенния съд на изложените в тъжбата обстоятелства ( срв. определение от о.с.з., проведено на 19.10.2016г., л. 114 (гърба) от съд.дело), което обаче по силата на чл. 335, ал.2 от НПК не представлява основание за отмяна на присъдата. С тъжбата са въведени факти за извършена обида, докато с присъдата СРС се е произнесъл изрично единствено по отношение на  деянието, квалифицирано като клевета,  т.е. СРС не се е произнесъл по целия предмет на делото, който в  случая е обхващал инкриминираното поведение на подс. Г. спрямо тъжителя за нанесена му обида. С това СРС е допуснал съществено процесуално нарушение, но същото нарушава единствено правото на защита на тъжителя, но не  и на подсъдимия ( произнасянето на съда само по част от въведените обвинения/факти е непълно и не изчерпва дължимото произнасяне по всички обвинения/факти, с които е сезиран с частната тъжба). Липсата обаче на въззивна жалба от частния тъжител и следващия от това принцип за  забрана за влошаване положението на подсъдимия (reformatio in pejus), прави допуснатото от СРС процесуално нарушение неотстранимо при евентуалното ново разглеждане на делото по смисъла на чл. 335, ал.2 от НПК, поради което и не съставлява основание за отмяна на първоинстанционната присъда.

Извън изложеното по-горе, въззивният съд, при извършената пълна служебна проверка по гарантиране упражняването на процесуалните права на страните, също не констатира други допуснати от СРС, НО, 18 с-в нарушения по реда за осигуряване възможност за пълноценното реализиране на правата на обвинението, предаденото на съд лице и неговата защита.

Ето защо следва да се обсъдят въпросите  по съществото на делото, визирани в чл. 301, ал.1 от НПК.

 

Тъжителят Т.И. била дългогодишен потребител на социална мрежа „Фейсбук“ и в частност активно участвала в приложението (групата) „ Фейс контрол белот“, където онлайн ( потребителите веднага и отдалечено един от друг осъществявали своята активност, вкл. и комуникирали помежду си) се играела игра на карти „белот“. За да стане дадено лице участник в тази група ( участието в нея   било безплатно, но е имало платени услуги) е било необходимо да бъде регистриран потребител на социалната мрежа „Фейсбук“ и чрез профила си да се регистрира в групата. Участник в групата  „ Фейс контрол белот“ било и лице, представящо се с имена Gabriel Kirilov Gerasimov. Последното на 13.06.2015 г. посредством  интернет, социална мрежа „Фейсбук“ в проведена между участниците кореспонденция (чат) публикувало следното по адрес на тъжителката И.: „ На вашето внимание, старата и гърбава кучка. Тая мижитурка, е някакво подобие на звяра, постоянно е пияна и не знае какво прави и къде се намира.. Не излиза от белота прави си маси и чака да седне някой с дни и седмици понякога. Прашна и вмерисана дърта проститутка е тарифа 20 лв! Самотна, бедна и изоставена, вмерисана правеща кавали на пълния с бълхи пес. Грозна ретро бабишкерка стара мома, омъжена за мършавия си пес бълхарник! Проституира за 20лв по-хотелите със старците (иван ковача и делчо, прашните бедняци и алкохолици., и с други закъсали глупита (щом до теб се опрели мазната, пияната и грозна кучкарка) смях.. ) Бабо стига си се наливала с бира денонощно и злобяла по- хората и вмерисана от мислене в белота.. Най-добре да се вземете с „звяра“ той е същия интригант и вмерисан кучиаш като теб лика прилика сте си, утайки и миндили.. Почти на всички си противна и неприятна в белота, съветвам те да се вземете с анонимния крокодил „змея “ и да не досаждате и пречите на нормалните хора. Всеки ви знае какви долнопробни създания сте....!“.

Тъжителят И. възприела много сериозно така публикуваните по неин адрес твърдения, като се разстроила психически и мислила за неправомерното поведение на лицето в продължение на няколко месеца, което, обаче, било резултат не само на въпросната публикация, но и на други от страна на подсъдимия в същата социална мрежа, с адресирани към пострадалата реплики, като то използвало речник, демонстриращ очевидно пренебрежение във „Фейсбук” в множество други публикации както спрямо пострадалата , така и спрямо други лица, включително като в една от последващите му публикации посочил: „Беше ми станало скучно да ги гавря и оклепвам до ушите“. Нееднократно потребителя G. G. на приложението във „Фейсбук“ за игра на белот, във връзка с което била и кореспонденцията му с пострадалото лице, бил наказван в рамките на същото приложение заради системни обиди (като приложено съгласно съответните правила основание за наказанията) спрямо други играчи.

Подс. Г.К.Г. е роден през 1989 г., като през последните няколко години трайно живее на територията на Кралство Белгия. Същият е имал акаунт ( профил) в социалната мрежа „Фейсбук“ както към датата на деянието, така и понастоящем.

Според заключението на изготвената техническа експертиза при търсене в социалната мрежа „Фейсбук“  на потребител с имена Г.Г. са налични 9 резултата на потребители с посочените имена; липсват съвпадения по три имена ( Г.К.Г. ) записани на български, а по три имена ( G.K. G.) е налично едно съвпадение; при преглед на последния профил се установява, че има най-ранни публикации от 2010г. , което означава, че профилът е създаден през тази година; има публикации и от 12. и 16.10.2015г., като не е възможно да се документират данните за публикациите на потребителя, а така също и дали потребителят е бил спиран или забраняван от администратора на социалната мрежа; общодостъпните данни за потребителя ( в раздел „семейство и взаимоотношения“) са посочени такива, като не е възможно да се определи дали данните са попълнени преди или след 13.06.2015г..

 

Обективно събраната по делото ( в първоинстанционното съдебно следствие) доказателствена съвкупност не разкрива противоречия относно интересуващите делото факти, поради което по аргумент за противното от чл. 305, ал.3, изр.2 от НПК не е необходим подробен анализ на информационните носители с оглед преценката им за достоверност. Съществено е, че от писмените доказателства, показанията на св. Д. и косвено от тези на св. С.се установява наличието на престъпление против личността на тъжителя И., както  и неговият механизъм ( посредством социалната мрежа „Фейсбук“), като спорният по делото момент касае  авторството на неговото извършване. Според първоинстанционния съдебен състав идентитетът между автора на публикацията и подс. Г. е установен от „…т. нар. верига от косвени доказателства, водеща до единствения възможен несъмнен извод, че именно подс. Г. е автор на процесната публикация…“, базирайки се на обстоятелствата, че а) играчът  на белот, сочещ се като Г.Г., е ползвал Ай Пи адреси от Монтана и от Белгия, където е пребивавал и подсъдимия; б)  от телефонен номер  на св. А.Г.(леля на подсъдимия)  през 2014 г. е осъществявана комуникация именно във връзка с услуги по играта белот в съответната група във „Фейсбук”;в) наличието на  съществуващ от 2010 г. профил във „Фейсбук” на подсъдимия, който и понастоящем е активен.

Този доказателствен извод на СРС е необоснован и направен в противовес с правилата на чл. 303, ал.1 и ал.2, вр. чл. 103, ал.1 и ал.2 от НК, постановяващи основополагащите правила при преценката на съда относно доказаността или недоказаността на обвинението – за недопустимост обвинението да се основава на предположения  и да е несъмнено доказано, като доказателствената тежест по дела от частен характер е възложена върху частния тъжител, а обвиняемият не е длъжен да доказва, че  е невинен.

В конкретния случай подс. Г. се е възползвал от правото си да даде обяснения по повдигнатото му обвинение, в който категорично е отрекъл той да е изразил инкриминираните изрази, т.е. да е техен автор. Това пряко оневиняващо доказателство обективно не е оборено от посочената „съвкупност“ от косвени доказателства, тъй като практиката на ВКС е еднозначна, че при наличието на доказателства,  които не установяват пряко извършването на деянието от страна на подсъдимия ( косвени, улики) е необходимо същите да отговорят на определени условия, за да послужат като основание за постановяване на осъдителна присъда: 1. Да са няколко, а не едно; 2. Направените въз основа на тях изводи са единствено възможните; 3. Всяко косвено доказателство е свързано с основния факт на делото и е от такова естество, че обсъдено във връзка с всички останали,  съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят изводи относно основния факт.

В конкретния случай действително уликите са няколко, но не отговорят на другите два критерия: фактите на използвани Ай Пи адреси от гр.Монтана, Р.България и от Р. Белгия, плащане на услуги от телефон, собственост на роднина по подсъдимия и наличието на фейскбук – профил на подсъдимия правят единствено възможно ( вероятно) той да е действителния ползвател на този профил, но не установяват категорично ( несъмнено) този факт; както е посочено в приетата по делото експертиза ( и е ноторен факт) не е необходимо посочването на действителни имена или снимка при регистрация във „Фейсбук“, а потребители с имена Г.Г. са няколко, като не може да бъде установено ( чрез посочване на роднините му и съпоставка с действителните такива) кога са вписани данните за потребителя ( в раздел „семейство и взаимоотношения“) - преди или след 13.06.2015г. В тази смисъл веригата на косвените доказателства не позволява както направата на единствено възможен извод за авторството на деянието от страна на привлечения към наказателна отговорност от една страна, а от друга – липсва взаимовръзка между установените по делото обстоятелства, който да изгражда ясна и еднозначна картина за факта на извършителство от страна на подс. Г..

В тази смисъл и предвид оспорването от страна на подс. Г. на авторството на деянието следва извод за недоказаност на това обстоятелство от тъжителя, върху който лежи доказателствената тежест да установи и този включен в предмета на делото факт. В тази й част първоинстанционата присъда се явява необоснована, тъй като фактическите констатации на СРС не намират доказателствена опора в източниците на информация, събрани по делото.

Въз основа на така изложените фактически и доказателствени изводи съдът намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е основателна.

Първоинстанционната присъда е неправилна и необоснована. Подс. Г.К.Г.  е предаден на съда по обвинение, че е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

В случая по делото се установява извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК  спрямо пострадалата И. на инкриминираната дата от неустановено по делото лице и по описания в тъжбата начин . Не се доказа обаче, че подс. Г. е извършителят на деянието, за което е предаден на съд.

Ето защо и въззивният съд намира, че неправилно СРС е приел обвинението за доказано по начина, изискуем в чл.303,ал.2 от НПК и е признал подс. Г. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК. Според настоящия съдебен състав  по делото е  налице е обосновано съмнение по отношение главния факт по делото – участието на подсъдимия във вмененото му деяние. От събраните по делото гласни и писмени доказателства не е възможно да бъде направен единствен и категоричен извод, че е осъществен съставът на престъпление от привлеченото към наказателна отговорност лице. Съвкупната преценка на установените по делото обстоятелства не мотивира настоящия съдебен състав да направи извод за доказаност по изискуемия от чл.303,ал.2 НПК начин на обвинението срещу подс. Г. по настоящото дело. Предвид недоказаността на авторството на деянието  следва да бъде приложени  последиците, визирани в чл.304 от НПК – подсъдимият да бъде оправдан. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство  бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно автора на престъплението и неговите обективни и субективни признаци. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл.303,ал.2 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК.  Несъставомерността на деянието от обективна страна означава, че е невъзможно да са осъществени признаците на състава на престъплението от субективна страна, поради което обсъждането наличието на умисъл у подсъдимия е безпредметно.

Предвид изложеното и на основание чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.3 от НПК СГС, НО, ХІV въззивен състав отмени обжалваната присъда  от  24.01.2018г. по НЧХД № 11 774/ 2015г. по описа на  СРС, НО, 18 състав и вместо нея постанови нова, с която призна подсъдимия Г. за невиновен  и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение по  чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК  .

Като пряка функция от оправдаването на подсъдимия по обвинението за извършено престъпление е и отхвърлянето на предявения срещу него граждански с основание деянието, имащо характер на престъпление, тъй като не се установи наличието на деликт ( непозволено увреждане) от лицето, срещу което е насочена претенцията за обезвреда. Ето защо и СГС отмени първоинстанционната присъда и в гражданско осъдителната й част и постанови цялостно отхвърляне на предявения от гражданския ищец И. граждански иск за обезвреда от подс. Г. на причинените й неимуществени вреди  ( ведно  с претендираната законна лихва), както и осъждането на подсъдимия да заплати следващата се държавна такса върху уважения от СРС частично граждански иск и таксата за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Мотивиран от горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                   

                                               

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: