Р Е Ш Е Н И Е
№ 2345
Град Пловдив, 29.11.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретар
В.П. и с участието на прокурора Иляна
Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Георгиева к.а.д. № 1663 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) срещу решение № 283/10.02.2021г., постановено по
административно дело № 2100/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив,
ХХVІІІ адм. състав, в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е осъдена да заплати на А.Т.К. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 1200 лв. за периода от 20.07.2017 год. до
01.03.2018 год. и от 30.03.2018 год. до 24.08.2020 год. за престоя му в Затвора
Пловдив, ведно със законна лихва от датата на завеждане на иска – 24.08.2020
г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът в останалата
част до пълния размер от 25 000 лева, както и е осъдена ГДИН да заплати на
А.Т.К. разноски в размер на 310 лева.
Ответник по касацията
– А.Т.К., лично и чрез адв. М., иска да се потвърди решението.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност и на касационната
жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІV касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за които съответната обжалвана от него
част от решението е неблагоприятна, поради което е процесуално допустима, но
разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК е
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред
Административен съд Пловдив, XXVIII състав, е образувано по искова молба на А.Т.К.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25000 лв. за периода от
20.02.2010 год. до 01.11.2015 год. и от 30.03.2018 год. до датата на предявяване на исковата молба за
престоя му в Затвора Пловдив за претърпени от него вреди, изразяващи се в
унижение, срам, чувство на безпомощност, болки и страдания за периодите, през
които е пребивавал в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ и за МНО „Задържане под стража“.
Въз основа на
събраните доказателства и установените факти съдебният състав е приел за
основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност за периода 21.20.2011
г. до 21.05.2015 г.
Съдът е приел, че при
преценка твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от А.К. следва да бъдат
разглеждани за пребиваването му в Затвора гр.Пловдив за времето от 20.07.2017г.
до 01.03.2018г. и от 30.03.2018г. до 24.08.2020г. /датата на предявяване на
исковата молба/. За посочения период. Съдът е приел, че помещения са с лоши
хигиенни условия. От доказателствата по делото е прието за установено, че общо
550 дни, ищецът е обитавал помещения в Затвора Пловдив, в които за всеки от
лишените от свобода не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м., който факт,
според съда, е достатъчен, за да се
приеме, че в този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия
наказание ищец в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Освен това съдът е приел за доказано и наличието на паразити - дървеници и
хлебарки в този период, което се потвърждава и от гласните доказателства,
частично опровергани от страна на ответника с представени частични доказателства
за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
С оглед на така
установените факти съдът е приел, че са налице незаконосъобразни бездействия от
страна на служителите на ГДИН, които водят до извода, че ищецът е бил подложен
на нечовешко и унизително отношение в разрез с нормата на чл.3 ЕКЗПЧОС. При осъществяване на правно регламентирана дейност длъжностните лица от
администрацията на ГДИН са нарушили и изискването по чл.2, т.3 ЗИНЗС.
Предвид чл.284, ал.2
и 5 ЗИНЗС, че настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното, конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е определен от съда по справедливост при съблюдаване
изискванията на чл.52 ЗЗД, като е отчетено, че вредите, които следва да се
обезщетят, имат компенсаторен характер.
Размерът на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен според съда при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД,
приложим в производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ, според която
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Отчитайки обстоятелствата, съставляващи проява на
незаконосъобразната административна дейност, и периода на исковата претенция –
времето, през което ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, и прилагайки чл.284,
ал.2 ЗИНЗС, съдът е приел, че справедливото обезщетение, което следва да се
присъди на ищеца, е общо в размер на 1200 лева, който размер е съобразен с
решение на ЕСПЧ по дело на същото лице за предходен период, като в останалата
част за разликата над 1200 лева до
пълния предявен размер от 25 000 лева исковата претенция е бил отхвърлен
като неоснователен. Като основателни са преценени и претенциите на ищеца за
присъждане на законна лихва, считано от 24.08.2020 г. (датата на предявяване на
иска) до окончателното изплащане на сумите.
Решението е правилно.
Въз основа на
установените факти съдебният състав е направил обосновани и съответни на материалния
закон изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав и няма
да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК препраща и към
мотивите на ХХVIII състав.
Настоящата касационна
инстанция намира за правилен изводът на първоинстанционния състав, изведен от
правилно установената по делото фактическа обстановка, а именно че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от ищеца през исковия
период.
Законът забранява
осъдените и задържаните да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
унизително отношение и задължава държавата да им осигури условия за изтърпяване
на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство,
като начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на
страдание или трудности в степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и като се имат предвид практическите нужди на задържането, тяхното
здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е
установено неизпълнение на законови задължения по отношение на липсата на
достатъчно жилищна площ за посочения период, както и наличието на паразити, следствие на което са претърпени вреди, пряка и непосредствена последица
от нарушаването на чл.3 ЗИНЗС.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ГДИН за недоказаност на вредата, бездействието от страна на администрацията
и причинната връзка. По категоричен начин са установени нарушенията по чл.3 ЗИНЗС. Посочената като аргумент в касационната жалба „известна пренаселеност“
не може да се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и по време
на ежедневния престой на открито, защото тази възможност също е законово
предвидена (чл.86, ал.1, т.1 ЗИНЗС). Поради това с изпълнението на задължение,
вменено на администрацията по закон, не може да се оправдае бездействието за
осигуряване на необходимата жилищна площ.
По смисъла на презумпцията
на чл.284, ал.5 ЗИНЗС в тежест на касатора ГДИН е било да установи, че не е
налице нарушение на чл.3 ЗИНЗС, за да не се предполага настъпването на
неимуществени вреди, каквото доказване не е проведено в съдебното производство
пред първоинстанционния състав по отношение на констатираните нарушения. Съдът
категорично те е съгласен с изразеното становище от касационния жалбоподател,
че лошите битови условия не биха породили чувство на малоценност, нечовешко
отношение и унижение.
Настоящата касационна
инстанция намера, че присъденото обезщетение е съобразено със съдебната
практика на ЕСПЧ. Присъденото
обезщетение е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент,
съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху ищеца, като се
имат предвид и размерите на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения
по казуси, близки на процесния. Присъденото обезщетение дава разрешение в пълен
обем на възникналата отговорност на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, като отчита
наличието на правоотношение в пенитенциарно заведение, интензитета на вредите,
тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху ищеца. Събраните
доказателства пред първата инстанция са правилно преценени и напълно обосновани.
Предвид изложеното
настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски, а от страна на
ответника не са поискани такива.
Ето защо и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 283/10.02.2021г.,
постановено по административно дело № 2100/2020г. по описа на Административен
съд – Пловдив, ХХVІІІ адм. състав.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.