НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
гр. П., 09.03.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Лили Добрева
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 08041 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Средец” № 11,
представлявано от управителя, чрез юрк. З.П., срещу Б.М.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД искове да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата 118,90 лв. –
главница за доставена и отведена вода за периода от 03.04.2016 г. – 01.09.2016 г. за жилище на адрес: гр. П., ул. „***, с абонатен № 1290488, ведно със законната лихва
за забава от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 17.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата
35,93 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания за периода от 08.07.2016 г. –
07.08.2019 г., за които суми е издадена Заповед № 3664/18.09.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 05337/2019 г. на
Районен съд - П..
Ищецът твърди, че между водоснабдителното дружество и
ответника е налице облигационна връзка, създадена по повод продажба на питейна
вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина,
установен в Общите Условия и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./ Съществуващото
правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен
номер. В качеството си на потребител на "ВиК" услуги абонатът е
задължен да заплаща същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл. 8 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8, ал. 2 и
ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на
потребителите от „ВиК” оператор са публикувани и са влезли в сила. Към
настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с
публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован
извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки
месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично
задължение за изразходвано количество вода. С оглед изложеното моли за
уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да заплати на ищеца
сторените по делото разноски.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок от
получаване на съобщението не е подал отговор на исковата молба.
В
проведените по делото открити съдебни заседания редовно призованият ответник не
се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно
от приложените по делото книжа, на ответника са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ответникът
не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените
писмени доказателства, от които може да се направи извод
за вероятната основателност на предявените искови претенции.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице
кумулативно изискуемите предпоставки по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника.
Горното,
налага предявените искове за главница и лихва да се уважат, като
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.
Предвид основателността на иска за главница, като правоувеличаваща
последица от предявяването му следва да бъде уважено и искането за присъждане
на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото
производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски за исковото производство в размер на 25,00
лв. – държавна такса, и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и
сторентие за заповедното производство в размер на 25,00 лв. – държавна такса, и
50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като размерът на юрисконсултското
възнаграждение е определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 25 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед изложеното, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 125,00 лв. – разноски за настоящото исково производство, и
сумата 75,00 лв. – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 05337/2019
г. на РС-П..
По изложените съображения и на
осн. чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Средец” № 11, сумата 118,90 лв. /сто и осемнадесет лева и деветдесет стотинки/ – главница за
доставена и отведена вода за периода от 03.04.2016
г. – 01.09.2016 г. за жилище на адрес: гр. П., ул. „***, с абонатен № 1290488, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.09.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата
35,93 лв. /тридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/ – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху месечните плащания за периода от 08.07.2016
г. – 07.08.2019 г., за които суми е издадена Заповед № 3664/18.09.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 05337/2019
г. на Районен съд - П., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. "Средец”№ 11, сумата 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/ – разноски за
исковото производство, и сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ –
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 05337/2019 г. на РС-П.,
на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч.гр.д. № 05337 по описа за 2019 г. на Районен съд – П. да бъде
върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.