№ 188
гр. Пловдив, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20255001000013 по описа за 2025 година
Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх.№38043/19.11.2024г. от „З Л"
АД, ЕИК *********, чрез адв. В. Й. Д. от АК-Пловдив против Решение № 385/
15.10.2024 г. по ТД № 99/2022 г. Пловдивски окръжен съд, в частта му, с което
е осъдено „З Л" АД да заплати на Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул.
Б, № ****, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие причинените му телесни увреждания, в
резултат на настъпило на 01.08.2021г. пътно- транспортно произшествие в с.
Б, Р, между ищеца като пешеходец и товарен автомобил марка „М, м. А с рег
№ ******, в размер на 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 01.11.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е осъдено „З Л"
АД да заплати на Е. К. Б., ЕГН ********** обезщетение за имуществени
вреди в резултат на същото събитие в размер на 4767,32 лв. /четири хиляди
седемстотин шестдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 01.11.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
1
В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат
конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено и да се
постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло,
алтернативно, ако се приемат исковете за доказани по основание, да се намали
размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като завишен
и да се определи окончателно обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди при принос на Б. за съпричиняване на ПТП-то в размер на 70 %.
В законния срок, от ищеца Е. Б. е подаден отговор на жалбата, с вх.
№4218/17.07.2024г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се
излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията,
възраженията и исканията на страните, в съвкупност с доказателствата по
делото и в аспекта на чл.269, изр.2 ГПК, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно, както и допустимо в
обжалваната му част.
Предмет на делото са предявени от ищеца Е. К. Б. обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.432, ал.1 ГПК са
осъждане на ответника „З Л" АД, ЕИК *********, да му заплати обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие причинените му телесни увреждания, в резултат на настъпило на
01.08.2021г. пътно- транспортно произшествие в с. Б, Р, между ищеца като
пешеходец и товарен автомобил марка „М, м. А с рег № ******, управляван от
В. Д Н, в размер на 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 01.11.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, както и обезщетение за имуществени вреди в резултат
на същото събитие в размер на 4767,32 лв. /четири хиляди седемстотин
шестдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/, изразяващи се в сторени
разходи за медицинско лечение, прегледи, болнични такси, лекарствени
средства, медикаменти и други медицински материали, които вреди са
подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 01.11.2021г., до окончателното изплащане на
сумата.
2
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която искът
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като
неоснователен иска за разликата над уважения размер от 70 000 лв, до пълния
предявен размер от 100 000 лв, както и с която искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен като неоснователен за
разликата над уважения размер от 4767,32 лв, до пълния предявен размер от
6810,46 лв. Предвид това, предмет на делото пред настоящата инстанция са
предявените от ищеца искове до уважените с първоинстанционното решение
размери, посочени по-горе.
По делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че
на 01.08.2021г., на територията на Р Р в с. Б, е станало пътно-транспортно
произшествие (ПТП), с участници, ищеца, като пешеходец и товарен
автомобил „М, м. А с рег № ******, управляван от водач В. Д Н, при което
ищецът е получил травматични увреждания, както следва: контузия на гръден
кош и главата, разкъсно-контузна рана на главата в областта на лицето и двете
коленни стави, мозъчно сътресение, травматичен шок, счупване на четвърто
ребро в дясно, закрито счупване на дъното на дясната тазобедрена става,
счупване на горното и долното рамо на дясната срамна кост.
По делото не е спорно също, че към датата на ПТП, за товарен
автомобил „М, м. А с рег № ****** е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, по
полица № BG/ ******** с период на действие 18.03.2021г.- 17.03.2022г..
С оглед направените във въззивната жалба възражения, спорно е дали е
налице противоправно поведение на водача на товарния автомобил,
застрахован при ответника, в причинна връзка с което да е настъпило
процесното ПТП и получените при същото телесни повреди от ищеца.
В тази връзка, възраженията в жалбата са за неправилно приложение на
материалния закон - Извънредна наредба № 195 от 12.12.2002г. относно
движението по обществените пътища (Извънредната наредба) и правилника за
приложението й, свързани с предвидените в същата задължения на водачите
на МПС и конкретно на чл.48 от същата. Поддържа се неправилно
тълкуването на посочената разпоредба като аналогична с чл.20 от българския
Закон за движение по пътищата, въпреки че помежду им имало съществени
разлики. Счита се, че не е изяснено по делото какво е вложено в понятията
3
„съобразяване с пътните условия" и „Меври" в румънския нормативен акт и
дали те се припокриват с изискванията към водачите на МПС според чл. 20
ЗДвП.
Възразява се, че не са изяснени и разпоредбите на чл. 72 от
Извънредната наредба, които са относими към процесната катастрофа.
Излагат се съображения, че следва да бъде изяснено дали под термина
„Мевра" румънският законодател има предвид въведеното в чл. 20 от ЗДвП
задължение за екстрено спиране на водач на МПС при възникване на
предвидима опасност на пътя. Посочва се, че според легалното определение
на този термин, дадено в чл. 54 от Извънредна наредба № 195 от 12.12.2002 г.,
Меврирането е промяна на посоката на движение, излизане от редица от
спрели пътни превозни средства или влизане в такава редица, преминаване в
друга лента за движение или завиване надясно или наляво, завой или ще се
движение назад. Твърди се, че в конкретния случай, водачът Н не извършил
нито едно от посочените действия, не имал намерение да предприеме никоя от
описаните Меври, поради което не е нарушил разпоредбата на чл. 48 от
Извънредна наредба № 195 от 12.12.2002 г.
Поддържа се, че видно от разпоредбите на чл. 51 (Водачът на
автомобил движещ се зад друг автомобил зад друг автомобил е длъжен да
спазва разстояние спрямо автомобила пред него, достатъчно за избягване на
удар.) и чл. 72, ал 2 и ал. 4 ( Пешеходците имат предимство пред водачите
на превозни средства само, когато пресичат обществените пътища през
специално устроени, обозначени и сигнализирани места или при зеления цвят
на светофара, предназначен за пешеходци. Пешеходците, пострадали в
резултат на преминаване през неразрешени места, при предназначения за тях
червен цвят на светофара или неспазване на други задължения, установени с
правилата за движение, носят пълна отговорност за причинените им
травми, при условие че: водачът на съответното МПС е спазил законовите
разпоредби относно движението през този участък.) от Извънредната
наредба, румънският законодател е въвел правила за поведение към
участниците в движението, основани на тяхното правомерно спазване на
задълженията им. Твърди се, че в конкретния случай, водачът Н се е движил с
разрешена по закон скорост - около 43 км/ч (при разрешена 50 км/ч) и не е бил
длъжен да шофира с по-ниска, тъй като не е предприемал Мевра съгласно
4
разпоредбата на чл. 54 от Извънредна наредба № 195 от 12.12.2002 г., пътната
лента пред него е била свободна, не е имало друг автомобил пред него, не се е
намирал в район за пресичане на пешеходци.
Оспорва се, че при процесната катастрофа, пострадалият ищец е бил
„предвидимо препятствие" на пътното платно. Поддържа се, че съгласно чл.72,
ал.4 от Извънредната наредба, при нарушение на задълженията му,
пешеходецът носи пълна отговорност за претърпените щети. В случай на
неправомерно поведение, каквото било това на ищеца, неговото присъствие
на пътното платно не можело да се приеме за предвидимо за останалите
участници в движението. В конкретния случай, по делото се установило от
заключението на повторната САТЕ, че Н е управлявал т.а. марка „М, м А, с
рег. № ********* в населено място в Р по път с предимство, с позволена
скорост от около 43 км/ч, пред него нямало други автомобили, които да
налагат спазване на разстояние, достатъчно за избягване на удар, в района
нямало обозначение места за пресичане на пешеходци. При наближаване на
спряла товарна композиция, в която се е возил ищеца, на около 30-31 м,
последният навлязъл от насрещното пътно платно в платното, в което е
шофирал Н. В този момент, ищецът попадал в опасната зона на спиране на т.а.
марка „М м А", която е била 41,01 м. Въпреки задействането на спирачната
система, ударът бил неизбежен. Всичко това сочело, че Н не е действал
противоправно, като единствено поведението на ищеца Б. било такова, поради
което и последният носел пълна отговорност за причинените му травми.
При условията на евентуалност, в жалбата се поддържа, че размерът
обезщетението за претърпените от Б. неимуществените вреди прекомерен и не
отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД..
Възразява се и срещи определеният от първоинстанционния съд принос
на ищеца за настъпване на процесиите му травми и вреди. Поддържа се, че Б.
не е пешеходец, който е предприел пресичане на въпросното място и се е
стигнало до ПТП, а че той е професионален шофьор, чиито трудови
задължения се намират в неразривна връзка с познаването на правилата за
движение. В случая, той бил допуснал изключително тежки нарушения на
задълженията за един пешеходец, като се е намирал в лентата за насрещно
движение, когато не е било безопасно. Той не се е движил по тротоар или
банкет, или плътно до края на платното за движение, а се е намирал в средата
5
на лентата за насрещно движение. Нарушението било извършено в тъмната
част на денонощието при намалена видимост. Като професионален водач, Б.
бил длъжен да съзнава в много по-висока степен от човек, който няма
правоспособност за управление на МПС, тежестта на предприетото от него
несъобразяване с правилата за движение и безопасност, поради което не било
справедливо приносът му да бъде разглеждан като на такова лице. Сравнение
на приноса на ищеца за катастрофата с този на водача Н сочело, че този на Б.
за допускане на процесното ПТП било по-голям, тъй като бил извършил
повече на брой и като тежест нарушения на правилата за движение, в
сравнение с Н, имал знание за рисковото си поведение поради
професионалните си умения Поради това, приносът на ищеца бил в размер на
70 %, с който процент следвало да се намали застрахователното обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди.
Предвид фактите по делото, че ПТП е настъпило на територията на
Република Р, следва да се определи приложимото право по спора между
страните. В тази връзка, от ищеца се поддържа, че приложимо по делото е
българското право, на основание чл.4, т.2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 864/2007.
Доколкото исковата претенция произтича от твърдения за осъществен деликт
от застрахован при ответника водач на МПС и доколкото отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е функционална, тъй
като е обусловена от отговорността на самия застрахован, то според
настоящата инстанция, приложимото право по спора следва да се определи по
реда на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 864/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И
НА СЪВЕТА от 11 юли 2007 година относно приложимото право към
извъндоговорни задължения („Рим II“).
В ГЛАВА ІІ „НЕПОЗВОЛЕНИ УВРЕЖДАНИЯ“, Член 4. „Общо
правило“ е предвидено следното:
1. Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент,
приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата,
независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя
държава или държави настъпват непреките последици от този факт.
2. Когато обаче и лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице
имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на
6
настъпване на вредата, се прилага правото на тази държава.
3. Когато от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното
увреждане е явно по-тясно свързано с държава, различна от посочената в
параграфи 1 или 2, се прилага правото на тази друга държава. Явно по-тясната
връзка с друга държава може да се основава, в частност, на предходно
отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка със
съответното непозволено увреждане.
Доколкото процесното ПТП се явява основният вредоносен факт,
настъпването му в Р обуславя приложение на румънското право, освен ако не
са налице предпоставките за приложение на изключенията по т.2 и т.3 на чл.4.
В тази връзка, от материалите по делото е видно, че и ищецът Е. К. Б, който се
явява пострадал при ПТП, и посочения в ИМ делинквент - водачът на товарен
автомобил марка „М, м А, с рег. № ********* В. Д Н, за чиито действия се
ангажира отговорността на ответника, като застраховател на гражданската му
отговорност, са български граждани и имат обичайно местопребиваване на
територията на Република България. По отношение на ищеца, данните по
делото сочат, че адресната му регистрация в България, с постоянен адрес в
гр.П, ул. Б, *******, както и че живее трайно в страната, за което може да се
съди и по това, че е провеждал лечението си след ПТП именно в България, за
което се представени множество писмени доказателства. По отношение на В.
Д Н, данните по делото в представената справка от МВР от 20.09.22г. (л.240 от
първоинстанционното дело) сочат, че същият е адресно регистриран в
Република България на адрес гр.Б С, ул. И С № *. Това се явява явява и адрес
на управление на търгвосктото дружество „Н 07“ЕООД, на което В. Н
управител и едноличен собственик на капитала. Въпросното дружество се
явява собственик на товарния автомобил марка „М, м А, с рег. № *********,
управляван от В. Н при настъпването на ПТП. От своя страна, ответното
дружество „З Л" АД, като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на посочения в ИМ делинквент, в което му качество се ангажира
отговорността му по делото, също е със седалище и адрес на управление в
Република България.
В обобщение, съдът намира, че в настоящия случай е налице хипотезата
на изключението по чл.4, т.2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 864/2007, тъй като и
лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно
7
местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на
вредата – Република България. Ето защо, по процесния спор е приложимо
българското право.
Съгласно чл.15 от Регламент (ЕО) № 864/2007, Приложимото към
извъндоговорни задължения право по силата на настоящия регламент
урежда в частност:
а) основанието и границите на отговорността, включително
определянето на лицата, на които може да се търси отговорност за
извършени от тях действия;
б) основанията за освобождаване от отговорност, както и
ограничаването и разделянето на отговорността;
в) наличието, вида и определяне на размера на вредите или на
търсеното обезщетение;
г) в границите на предоставените на съда правомощия от неговото
процесуално право, мерките, които съдът може да постанови, за да осигури
предотвратяване, прекратяване или обезщетяване на вредата;
д) въпросът дали право на обезщетение за претърпените вреди може
да бъде прехвърляно, включително чрез наследяване;
е) лицата, които имат право на обезщетение за лично претърпени от
тях вреди;
ж) отговорност за вреди, причинени от другиго;
з) способите за погасяване на задълженията, правилата за
погасителната давност и прекратяването на права, включително правилата
относно началото, прекъсването и спирането на срок на погасителна
давност или прекратяване на права.
Според съображение 34 от преамбюла на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №
864/2007, С цел постигане на разумен баланс между страните, трябва,
доколкото е целесъобразно, да се отчетат действащите разпоредби за
сигурност и правила за поведение в държавата, в която е настъпил
вредоносният факт, дори ако извъндоговорното задължение се урежда от
правото на друга държава. Терминът „правила за сигурност и поведение“
следва да се тълкува като обозначаващ всички разпоредби, свързани по
някакъв начин със сигурността и поведението, като например правила за
8
безопасност в случай на пътнотранспортно произшествие.
Така, съгласно чл.17 от Регламента, наименован „Разпоредби за
сигурност и правила за поведение, При оценяване поведението на лице, чиято
отговорност се търси, фактически и доколкото е целесъобразно се отчитат
разпоредбите за сигурност и правилата за поведение, които са в сила към
момента и мястото на настъпване на вредоносния факт.
С други думи, независимо че приложимото право по делото е
българското, следва при оценяването правомерността на поведението на
участниците в процесното ПТП, доколкото е целесъобразно, да се
съобразят/отчетат относимите норми от румънското право, уреждащи
правилата за движение и пътна безопасност, действащи към датата на
настъпване на ПТП.
В случая, в първоинстанционното производство, съдът служебно е
събрал доказателства в тази насока, като по делото е налице информация
относно приложимия румънски нормативен акт - Извънредна наредба № 195
от 12.12.2002г. относно движението по обществените пътища и правилника за
приложението й.
В конкретния случай, предвид направените с въззивната жалба
възражения, следва, на първо място, да се прецени дали поведението на водача
„М, м А, с рег. № *********, управляван от В. Н преди и по време на
настъпването на ПТП е било правомерно, с оглед действащите към датата на
ПТП норми от Извънредна наредба № 195 от 12.12.2002г. относно движението
по обществените пътища и правилника за приложението й.
Съгласно заключението на приетата пред първата инстанция комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) Най-вероятен от
техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното
пътнотранспортно произшествие:
Водачът В. Д Н е управлявал т.а. „М А“ по дясната (южната) пътна лента
на платното за движение на Н п, при км. 77+***, в посока от гр. К към гр. К
(от запад на изток), в населено място Б Р Р с около 43km/h. През това време,
пешеходецът Е. К. Б. е бил на платното за движение с гръб пред автомобила -
от лявата страна на спрелия в насрещната (северната) пътна лента т.а. М“.
Когато т.а. „М А“ е бил на около 30-30,5 метра от създаващата се конфликтна
точка, водачът му е започнал да възприема излъчваната светлина на запалена
9
цигара от пешеходеца Е. К. Б. (според данните на водача), подал е звуков
сигнал чрез клаксона (според данните на водача), екстрено е задействал
спирачната система и го е отклонил наляво. В резултат на скорости и
пресичане на траектории след около 3,068 s, в южната пътна лента (дясната за
т.а. „М А“) е настъпил удар - в предната част на т.а. „М А“ и задната дясна на
пешеходеца. След удара, автомобилът се е установил на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед и видни в албум, а пешеходецът Е.
К. Б. е бил отхвърлен наред и наляво, като е достигнал на мястото, отразено в
протокола за оглед и видно в албум на кървавото петно.
Според заключението, основни причини за настъпилото произшествие
от техническа гледна точка са:
• Пешеходецът Е. К. Б. е предприел движение по платното за движение
на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се
съобрази с приближаващия се автомобил.
• Водачът на т.а. „М А“ - В. Д Н, се е движел със скорост 43 km/h,
поради което е нямал техническа възможност да избегне удара чрез
предприетото екстрено спиране, тъй като той би имал тази възможност, ако се
бе движил на мястото, от което е започнал да реагира преди удара, с
технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните
условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи на платното за движение
от 35,09 km/h или по - ниска.
Според заключението, от момента, в който водачът на автомобила е
започнал да реагира за екстрено задействане на спирачната система от
установената скорост от 43 km/h, той е нямал техническа възможност да спре
преди мястото на удара. Технически съобразената скорост с атмосферните
условия и конкретните условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи,
съгласно мястото от което водачът на автомобила е започнал да реагира преди
удара, е била 35,09 km/h или по - ниска. Ако се приеме, че пешеходец с тъмни
дрехи на платното за движение е предвидимо препятствие, то тогава
достатъчно условие за предотвратимост на произшествието е било водачът на
т.а. „М А“ - В. Д Н, да съобрази скоростта на автомобила с такова препятствие
и да управлява автомобила със скорост от 35,09 km/h или по - ниска.
Пред първата инстанция е допусната и приета повторната и
допълнителна САТЕ. Според заключението на същата, водачът В. Д Н е
10
управлявал т.а. „М А“ по южната (дясна за него) лента на платното за
движение на Н п, при км. 77+***, в посока от от запад на изток (гр. К към гр.
К), в населено място Б Р Р с около 43 km/h. През това време, пешеходеца Е. К.
Б. е бил на платното за движение, от лявата страна на спрялата композиция в
северната лента. Когато т.а. „М А“ е бил на около 30 — 31 m от пешеходеца Е.
К. Б. (на около 35 m преди мястото на удара,) водачът на т.а. „М А“ е забелязал
пешеходеца Е. К. Б. (светлина на запалена цигара), при което екстрено е
задействал спирачната система и е отклонил автомобила на наляво. Така, след
около 3.3 s, е настъпил удар в предната дясна част на т.а. „М А“ и в задната
дясна страна на пешеходеца. След удара, т.а. „М А“ се е установил на мястото
и в положението, отразени в протокола за оглед и видни в албум, а пешеходеца
Е. К. Б. е бил отхвърлен наред и наляво, като е паднал в близост до мястото
петното отразено в протокола за оглед.
Според повторната САТЕ, причините за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка са:
-Пешеходеца Е. К. Б. е предприел движение по платното за движение и е
навлязъл в южната лента на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е. без да се съобрази с приближаващия се т.а. „М А“.
-Ако се приеме, че пешеходеца Е. К. Б. е бил предвидимо препятствие,
то причина за настъпилото произшествие е и това, че водачът на т.а. „М А“ -
В. Д Н се е движел със скорост 43 km/h, която е била технически несъобразена
спрямо видимостта към пешеходеца Е. К. Б., тъй като при движение с
технически съобразената скорост спрямо видимостта към пешеходеца - 35
km/h, водачът на т.а. „М А“ би спрял преди мястото на удара от момента на
неговата реакция.
Според заключението, от момента, в който водачът на т.а. „М А“
реагирал със спиране при движение със скорост 43 km/h, той е нямал
техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара. Водачът
на т.а. „М А“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране, ако се е движел със скорост по- малка от 38 km/h.
Съгласно заключението, ударът е настъпил в южната лента на платно за
движение на място. Преди удара, пешеходецът Е. Б. е бил на платното за
движение, в близост до лявата страна на товарната композиция спряна в
северната лента, като между него и т.а. „М А“ е нямало препятствия. От това
11
положение, пешеходецът Е. Б. е предприел движение в посока на изток и към
южната лента. В момента на удара, т.а. „М А“ е спирал, като се е движел косо
на ляво. След удара, т.а. „М А“ се е установил на платното за движение на
мястото, посочено в протокола за оглед.
Според заключението, пешеходецът Е. К. Б. е бил на платното за
движение, в близост до лявата страна на товарната композиция, спряна в
северната лента, в зоната около задната част на влекача и предната част на
полуремаркето. При това положение, Б е бил на не повече от 1,5 - 2,0 m в ляво
от левия габарит на т.а. „М А“, поради което е бил осветен от фронта на
фаровете на т.а. „М А“ на разстояние около 50 м, поради което не е навлязъл
странично в осветената зона.
Съдът кредитира заключенията на КСМАТЕ и повторната САТЕ в
горепосочените части като компетентни и обосновани. Съвкупната преценка
на същите в автотехническата част, според настоящата инстанция, сочи, че
основната причина за настъпване на ПТП е поведението на пешеходеца Е. К.
Б., който е предприел движение по платното за движение на място, по начин и
в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с
приближаващия се автомобил.
В тази връзка, съдът съобрази, че съгласно чл.72 от Извънредна наредба
№ 195 от 12.12.2002г. относно движението по обществените пътища,
Пешеходците са длъжни да се движат само по тротоара, а при липса на
него – по банкета от лявата страна на пътя по посока на движението си.
Когато банкетът липсва, пешеходците са длъжни да се придвижват
възможно най-близо до левия край на пътното платно, в посоката им на
движение.
Според ал.2 от същия текст, пешеходците имат предимства пред
водачите на превозни средства само когато пресичат обществени пътища
през специално устроени, обозначени и сигнализирани места и при зеления
цвят на светофара, предназначен за пешеходци.
Съгласно чл.71, ал.3, пресичането на обществен път става
перпендикулярно на оста му, през специално устроените и надлежно
обозначени места, а при липса на такива – в население места – на
пресечките на улиците, само след като са се уверили, че могат да го
пресекат, без да създават опасност за тях и за останалите участници в
12
движението.
Според чл.71, ал.4, Пешеходците, пострадали в резултат на
преминаване на неразрешени места, при предназначения за тях червен цвят
на светофара или неспазване на други задължения, установени с правилата
за движение, носят пълна отговорност за причинените им травми, при
условие че: водачът на съответното МПС е спазил законовите разпоредби
относно движението през този участък.
Данните по делото и заключеният двете автотехничеси експертизи
сочат, че Е. Б. е нарушил множество от горепосочените правила, доколкото се
е движил и е пресякъл пътното платно, на място и по начин, в нарушение на
горецитирания чл.72, ал.1, 2 и 3 от Извънредна наредба № 195 от 12.12.2002г.
относно движението по обществените пътища. Нарушенията му са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, за което сочат заключенията
и на двете експертизи.
От дадените от експертизите отговори обаче се установява, че и водачът
на т.а. „М А“ В. Д Н е допринесъл за настъпването на ПТП. Причина за този
извод е установеният по делото чрез заключенията на 2-те автотехнически
експертизи факт, че преди настъпване на ПТП, В. Н се е движил с технически
несъобразена скорост от 43 км/ч, с оглед видимостта на пешеходеца Б., преди
достигане на когото, Н би могъл да спре при осъществено екстрено спиране,
ако се бе движил със скорост от около 35 км/ч. Според дадения от повторната
САТЕ отговор на въпрос №7, пешеходецът Е. К. Б. е бил на платното за
движение, в близост до лявата страна на товарната композиция, спряна в
северната лента, в зоната около задната част на влекача и предната част на
полуремаркето. При това положение, според заключението, Б. е бил на не
повече от 1,5 - 2,0 m в ляво от левия габарит на т.а. „М А“, поради което е бил
осветен от фронта на фаровете на т.а. „М А“ на разстояние около 50 м и не е
навлязъл странично в осветената зона. В обстоятелствената част на
заключението, ВЛ е посочило, че тъй като събраните по делото гласни
доказателства сочат, че между пешеходецът Б. и водачът на т.а. М А“ Н е
нямало препятствия, то водачът на т.а. „М А“ е следвало да има пряка
видимост към пешеходеца Б. от разстояние, по-голямо от пълния път за
спиране (опасна зона), т.е. на повече от 40 м. Посочено е, че въпреки това,
водачът Н е реагирал, когато се е намирал на разстояние 30,43 м. (35,28 -4,83).
13
Така дадения от повторната САТЕ отговор, според настоящата инстанция
сочи, че водачът Н е могъл да забележи пешеходецът Б. на пътното платно на
разстояние от 50 м.
В тази връзка, по делото няма спор, а и се установява от събраните
писмени и гласни доказателства, че ПТП е настъпило в ранните часове на
01.08.2021г., около 05,00 сутринта в с.Б, Р, като в този момент още е било
тъмно, в участъка на ПТП е нямало улично или друго осветление, а
движението се е осъществявало в по една лента в посока. Данните от
показанията на св. Н сочат, че в рамките на населеното място, същият е
възприел образувала се колона от спрели товарни автомобили в насрещното
платно, чакащи да преминат в посока България, която била в цялото село,
около 4-5 км. Накрая, след последния камион, на опашката от товарни
автомобили имало и спрели леки автомобили, които не чакали на опашката за
камионите, но понеже пътят бил тесен, не можели да се разминат. Според
показанията на Н, когато приближил последния камион от колоната, първо
забелязал светлина от цигара, след това видял пешеходец на пътното платно.
Пешеходецът бил с тъмни дрехи, с гръб, към задните мостове на ремаркето на
последния камион от колоната чакащи да влязат в България. Според
показанията му, с две крачки пешеходецът навлязъл на пътното платно пред
Н. Свидетелят предположил, че пешеходецът отива да предупреди чакащи
след колоната от камиони коли, за да не чакат на опашката от камиони.
Пешеходецът навлязъл на платното, по което се движил свидетеля Н, движел
се с гръб към него и в последния момент се обърнал, защото свидетелят
натиснал клаксона, спирачките му също изпищели. Свидетелят се опитал да
избегне удара като навил волана наляво към насрещното платно, но не успял и
блъснал пешеходеца, който излетял напред.
Така описаната от св.Н пътна обстановка преди процесното ПТП, според
настоящата инстанция, сочи, че пътният трафик е бил изключително
натоварен, имало е колона от спрели тежкотоварни автомобили, заемаща
цялото насрещно платно в с. Б, Р, изчакващи да преминат границата с
България, имало е интензивно движение и в посоката на движение на т.а. „М
А“, управляван от Н. Още е било тъмно, нямало никакво крайпътно
осветление. Предвид това, съдът намира, че свидетелят Н не е съобразил
скоростта си на движение с така описаните пътни условия, в това число не е
съобразил, че предвид множеството спрели тежкотоварни МПС в насрещната
14
лента на територията на цялото населено място и в частност в участъка от
пътя, където е настъпило ПТП, изчакващи да преминат границата, в тъмната
част от денонощието и на неосветен пътен участък, видимостта му върху двете
платна на пътя и особено на насрещното е ограничена, поради което, за да
може извърши безопасно необходимите Меври във всеки един момент, в това
число за избягване на опасности на пътя, вкл. пресичащи пешеходци откъм
насрещното платно или за разминаване с насрещно движещи се леки
автомобили, същият е следвало, освен да спазва ограничението за скоростта в
населеното място и да намали достатъчно скоростта си, което в случая той не е
направил.
Освен това, според съда, въз основа на заключенията на приетите пред
първата инстанция САТЕ, особено това на повторната САТЕ, може да се
направи обоснован извод, че водачът Н е могъл да забележи пешеходецът Б. на
пътното платно от разстояние повече от 40 метра, колкото е била опасната
зона за спиране, предвид това, че Б. е бил на не повече от 1,5 - 2,0 m в ляво от
левия габарит на т.а. „М А“, поради което е бил осветен от фронта на фаровете
на т.а. „М А“ на разстояние около 50 м. Това означава, че водачът Н е могъл да
го забележи, ако е бил внимателен в достатъчна степен при гореописаната
пътна обстановка и своевременно да извърши безопасно необходимите Меври,
за да избегне възникналата на пътя опасност или да преустанови движението
на управлявания от него товарен автомобил преди достигане на пешеходеца. В
случая, обаче, освен че не е съобразил скоростта си на движение с
конкретните пътни условия, Н не е реагирал и своевременно, въпреки че е
имал възможност да забележи намиращия се на пътното платно Б. на
разстояние, по-голямо от опасната зона за спиране и да предприеме безопасно
необходимите Меври или да спре, с което да избегне настъпването на
инцидента.
Предвид изложеното, съдът намира, че водачът В. Н е нарушил чл.48 от
Извънредна наредба № 195 от 12.12.2002г. относно движението по
обществените пътища, съгласно който, водачът на автомобил трябва да спазва
ограниченията за скоростта на движение и да я съобрази с пътните условия,
така че във всеки един момент да може да извърши безопасно необходимите
Меври. В случая, от доказателствата по делото се установи безспорно, че
преди настъпване на процесното ПТП, Н се е движил със скорост около 43
15
км/ч, която макар и да е била в рамките на допустимата за конкретния пътен
участък от 50 км/ч, не е била съобразена с пътните условия, така че във всеки
един момент същият да може да извърши безопасно необходимите Меври.
Съгласно чл.54 от Извънредната наредба, наименован „Правила за
Мевриране“, водачът на пътно превозно средство, който предприема Мевра за
промяна посоката на движение, за излизане от редица от спрели пътни
превозни средства или за влизане в такава редица, за преминаване в друга
лента за движение или завиване надясно или наляво, или който ще прави
завой или ще се движи назад, е длъжен да сигнализира навреме и да се увери,
че може да го направи, без да нарушава движението или да застрашава
безопасността на останалите участници в движението. Според настоящата
инстанция, посочената разпоредба не съдържа легална дефиниция на
понятието Мевра, а изброява различни хипотези на Меври и правила, които да
се спазват при извършването им. Пример за дадени легални дефиниции в
Извънредната наредба е разпоредбата на чл.6 от същата, където липсва такава
относно понятието Меври. Според съда, визираната в чл.54 първа хипотеза на
предприеМе на Мевра за промяна посоката на движение е доста обща и
обхваща най-различни случаи, вкл., когато промяната на посоката на
движение е свързана с избягване на опасност на пътното платно.
Както се посочи по-горе, във въззивната жалба се поддържа, че в
конкретния случай, водачът Н не извършил нито едно от посочените действия
и не е имал намерение да предприеме никоя от описаните Меври, поради
което не бил нарушил разпоредбата на чл. 48 от Извънредна наредба № 195 от
12.12.2002 г. Така направените възражения не могат да бъдат споделени, тъй
като от данните по делото и от показанията на самия св.Н се установява, че
същият е предприел Мевра завой наляво, за да избегне пешеходецът Б., т.е.
променил е посоката си на движение наляво, което съставлява Мевра по см. на
горецитирания чл.54 от Извънредната наредба, но не е успял да извърши
безопасно предприетата Мевра поради несъобразената си скорост на
движение. Ето защо, не е налице основание съгласно чл.71, ал.4 от същата
наредба, пешеходецът Б. да носи пълна отговорност за причинените му при
ПТП вреди, независимо от установените нарушения на правилата за движение
от негова страна, респ. не е налице основание за изключване отговорността на
водача на товарния автомобил „М А“ Н.
16
С оглед гореизложеното, съдът намира, че след като застрахования при
ответника водач т.а. „М А“ - В. Д Н носи вина за настъпването на процесното
ПТП на 01.08.29021г. и за получените от ищеца при същото травматични
увреждания, са налице предпоставките на чл.432, вр чл.493, ал.1, т.1 КЗ, вр
.чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество за
причинените на ищеца вследствие това застрахователно събитие имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно заключението на приетата пред първата инстанция КСМАТЕ,
че при процесното ПТП станало на 01.08.2021 год. около 05,00часа в с. Б, Р. Р
на лицето Е. К. Б. на 41г. от гр. Пловдив са му били причинени: контузия на
гръден кош и главата; разкъсно-контузна рана по главата в областта на
лицето и двете коленни стави; мозъчно сътресение; травматичен шок;
счупване на четвърто ребро вдясно; закрито счупване на дъното на дясната
тазобедрена става; счупване на горното и долното рамо на дясната срамна
кост. Според заключението, непосредствено след ПТП, на пострадалият му е
била оказана първа помощ в гр. К, Р. Р. След това, с линейка е бил
транспортиран до МБАЛ „С П В, където, след извършени редица образни и
кръвни изследвания и след проведени консултации със съответните
специалисти, е било назначено и проведено лечение с антибиотик,
антикоагулант, водно солеви и глюкозни р-ри, витамини, церебропротектив,
антиацид, ТАП, кислород. След това, пострадалият е бил преведен в УМБАЛ
„С Г А П където е било проведено лечение с медикаменти. На 04.08.2021г., на
ищеца е било извършено оперативно наместване и метална стабилизация на
счупеното дъно на дясната тазобедрена става и счупените горно и долно рамо
на дясната срамна кост. След изписването му, е дадено лечение за дома. В
амбулаторният лист № 000435 от 21.10.2021год. са дадени препоръки за ФТР
и ЛФК. Терапията, назначена в болничните заведения е била проведена.
Относно терапията, дадена за дома, има касови бонове за закупуването на
предписаните медикаменти. Липсват данни за проведени ФТР. Липсват и
амбулаторни листове за проведени ЛФК.
Според заключението, нормалният оздравителен и възстановителен
процес при такъв вид травматични увреждания продължава около 6-7 месеца,
при благоприятен ход на същият и липсата на усложнения в неговото
протичане, за каквито липсват писмени и гласни доказателства в кориците на
17
делото. Посочено е, че разходите на ищеца, направени под формата на
потребителски такси, такса придружител, транспорта с линейка от гр. В до П,
за закупуването на остеосинтезиращи тела, медикаменти, превързочни
материали, извършените консултации със съответните специалисти са били
необходими за лечението на ищеца.
При приеМе на заключението, ВЛ д-р Б е посочил, че при личния
преглед на ищеца е установил белези по тялото му - по долната половина на
корема, с дължина 35 см., на дясното бедро в горна трета с дължина 25 см., на
дясното седалище. Според експерта, тези белези ще останат за цял живот. ВЛ
посова, че ищецът е възстановен напълно, като единствено не са премахнати
металните стабилизатори, които ще се наложи да се извадят в бъдеще. При
прегледа, ищецът съобщил за болки при стоене седнал или при изправено
положение, както и при физическо натоварване на десния крак и при
влошаване на времето. Според експерта, тези болки са субективно усещане,
но при влошаване на времето, ищецът ще ги усеща още много време. Посочва,
че де факто при ищеца няма ограничение на обема на движение на
крайниците.
Съдът кредитира заключението на КСМАТЕ в тази част като
компетентно и обосновано. От същото се установява, че при процесното ПТП,
ищецът е получил множество телесни увреждания по цялото тяло, като е
претърпял оперативно наместване и метална стабилизация на счупеното дъно
на дясната тазобедрена става и счупените горно и долно рамо на дясната
срамна кост. Периодът на възстановяване при ищеца е около 6-7 месеца и е
протекъл без усложнения. Понастоящем, ищецът е напълно възстановен, без
ограничение в обема на движение на крайниците, с наличие на трайни белези
по тялото от получените оплаквания и болки в седнало и изправено
положение, както и при физическо натоварване на десния крак и при
влошаване на времето, които скоро няма да отшумят.
Според показанията на св.Б.а - съпруга на ищеца, непосредствено след
инцидента, ищецът бил в шок, като в продължение на няколко дни след това
изпитвал силни болки въпреки обезболяващи медикаменти, които е приемал.
След операцията, не е можел да се обслужва сам, вкл. да пие вода и да се
храни, което положение продължило около 10-12 дни. В продължени на 14
дни, трябвало да приема само добре пасирана храна, а след това нарязана на
18
фини кубчета, тъй като заради травмите имал затруднение с дъвченето. По
време на целия 2-седмичен престой в болницата, както и първата седмица след
изписването му, ищецът бил напълно обездвижен. Състоянието му наложило
да бъде ангажиран рехабилитатор, който да го раздвижва и да поддържа
мускулатурата му, което продължило 40-50 дни. През този период бил изцяло
обслъжван от съпругата си, хранел се в леглото, ползвал подлога и уринатор за
физиологичните нужди, личната му хигиена е била поддържана със сухи
шампоани и лавандулов спирт, с които съпругата му е обтривала тялото. За
първи път съпругата му го изкъпала 40 дни след инцидента. Ищецът не е
можел да ходи сам до санитарния възел, ползвал помощни средства – първо
проходилка, след това патерици и санитарнен стол. Свидетелката посочва, че
инцидентът се отразил на психиката на съпруга й - станал нервен, избухлив,
замислен, бил отчаян, че няма да се възстанови. Към настоящия момент, той
се движел без проблем, като единствено не можел да стои дълго прав или
седнал. Ако ходи 10-на минути, трябвало след това да се подпре някъде, за да
почине. Трябвало също така да кляка и да се изправя плавно и внимателно
заради пластините. Не можело да тича и да скача. Поставените му импланти
нямало да бъдат изваждани, като било възможно след време да се наложи
смяна на цялата става.
Съдът кредитира показанията на св.Б.а, независимо то възможната й
заинтересованост в полза на съпруга й, тъй като са обективни, логични и се
подкрепят от останалата доказателствена съвкупност, в това число
медицинска документация относно проведеното от ищеца лечение, както от
заключението на КСМАТЕ.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства мотивира
съда да приеме за доказано, че ищецът е претърпял описаните в ИМ
неимуществени и имуществени вреди, които, на основание чл.45 и чл.52 ЗЗД,
както и чл.493 ГПК, следва да бъдат обезщетени.
От доказателствата по делото обаче се установи, че от страна на Е. Б. е
налице съществен принос за настъпване на ПТП, по-голям от този на водача
на товарния автомобил, който според съда е в размер на 70 %. Причина за този
извод е поведението на пострадалия, който е нарушил всички изисквания към
пешеходците, установени в чл.72 от Извънредна наредба № 195 от 12.12.2002г.
относно движението по обществените пътища. Според посочената разпоредба,
19
пешеходците са длъжни да се движат само по тротоара, при липса на такъв –
по банкета от лявата страна на пътя по посока на движението си, а когато
липсва банкет, възможно най-близо до левия край на пътното платно, в
посоката им на движение. В случая, преди настъпването на ПТП, ищецът
абсолютно неправомерно е бил на платното за движение, при това с гръб пред
т.а. „М А“, движещ се по дясната (южната) пътна лента на платното за
движение на Н п, при км. 77+***, в посока от гр. К към гр. К, от лявата страна
на спрелия в насрещната (северната) пътна лента т.а. „М“, което му поведение,
освен че е в нарушение на задълженията му като пешеходец, е и изключително
безразсъдно, тъй като е било тъмно, а пътния участък е бил неосветен и
изключително натоварен. Като професионален шофьор, ищецът е следвало да
бъде наясно с рисковете при конкретната пътна ситуация (тежък трафик, липса
на осветеност) и че решението му да проверява дали работи коректно
хладилната камера на камиона му на самото пътно платно, при това откъм
страната на насрещно движещите се превозни средства, вместо да спре
товарния автомобил на безопасно и предназначено за престой и паркиране
място, е било изключително рисково и в конкретния случай е довело до
настъпването на ПТП с негово участие.
С оглед вида и характера на телесните увреждания, получени от ищеца
при ПТП, наложилото се оперативно и медикаментозно лечение,
продължителността на периода на лечение и възстановяване, данните за
пълното възстановяване на пострадалия, но и за наличие на трайни последици
от получените травми (белези и остатъчни болки при натоварване и промяна
на времето), съдът приема, справедливият размер на следващото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД е от 70 000 лв.
Посоченият размер съответства и на икономическата конюнктура в страната
към датата на настъпване на ПТП, израз на която са действащите към този
момент лимит на отговорността на застрахователите по застраховка ГО,
установени в чл.492 КЗ , както и на съдебната практика в подобни случаи,
когато пострадалия е получил множество телесни увреждания.
На основание чл.51, ал.2 ЗЗД, предвид установеното съществено
съпричиняване на вредоносния резултат от 70 %, следващото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано до 21 000 лв,
ведно със законната лихва от 01.11.2021г. – датата на уведомяване на
ответника за настъпилото събитие, до окончателното изплащане. До този
20
размер се явява основателен предявеният от Е. Б. иск за осъждане на ответния
застраховател да му заплати обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие причинените му телесни
увреждания, в резултат на настъпило на 01.08.2021г. пътно- транспортно
произшествие в с. Б, Р, между ищеца като пешеходец и товарен автомобил
марка „М, м. А с рег № ******, управляван от В. Д Н, гражданската
отговорност на който е била застрахована при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по полица № BG/
******** с период на действие 18.03.2021г.- 17.03.2022г., ведно със законната
липва върху тази сума, считано от 01.11.2021г., до окончателното изплащане
на сумата. За разликата над сумата от 21 000 лв, до пълния предявен пред
настоящата инстанция размер от 70 000 лв, както и за законната лихва върху
тази разлика от 01.11.2021г., до окончателното изплащане, искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска за обезщетение за имуществени вреди:
От заключението по КСМАТЕ се установява, че разходите, направени от
ищеца под формата на потребителски такси, такса придружител, транспорта с
линейка от гр. В до П и от УМБАЛ „С Г“ до дома на ищеца, закупуването на
остеосинтезиращи тела, както и закупените медикаменти, превързочни
материали, извършените консултации със съответните специалисти са били
необходими за лечението му. По делото са представени писмени доказателства
– фактури и касови бележки, от които се установява видът и размерът на
направените от ищеца разходи за лечение, както и че същите възлизат в общ
размер на сумата от 5850,46 лв. От показанията на св. Б.а се установява, че за
период от около 50 дни, ищецът е ползвал услугите на рехабилитатор, който е
идвал в дома му и на ден му е плащано по 20 лв., с оглед на което претенцията
на ищеца за сумата от 960 лв. (48 дни х 20 лв.), представляваща разходи за
рехабилитатор, се явява доказана. Така, общият размер на сторените от ищеца
разходи за лечението му, които се установи, че са извършени от него, е от
6810,46 лв. Съдът съобрази, че във въззивната жалба не се съдържат
възражения относно вида и стойността на извършените от ищеца разходи във
връзка с лечението му след ПТП. Както се посочи по-горе, предмет на делото
пред настоящата инстанция е претенцията на ищеца за имуществени вреди до
размер на сумата от 4767,32 лв, доколкото от ищеца не е подавана въззивна
21
жалба срещу първоинстанционното решение, в отхвърлителната му част по
този иск. Предвид това, че се установи ищецът да е сторил твърдяните в ИМ
разходи за лечение, в това число до размер от 4767,32 лв, искът му се явява
доказан по основание и до посочения размер. Предвид установеното по
делото съпричиняване от страна на ищеца на настъпването на процесното
ПТП, следва сумата на установените имуществени вреди да бъде редуцирана
със 70 %, като на ищеца ще му се присъди обезщетение за имуществени
вреди от 1430,20 лв, до който размер се явява основателен искът на Е. Б. за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди. За разликата над тази
сума, до пълния предявен пред настоящата инстанция размер от 4767,32 лв.,
искът се явява неоснователен и ще се отхвърли.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция,
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която което е
осъдено „З Л" АД да заплати на Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. Б,
№ ****, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие причинените му телесни увреждания, в
резултат на настъпило на 01.08.2021г. пътно- транспортно произшествие в с.
Б, Р, между ищеца като пешеходец и товарен автомобил марка „М, м. А с рег
№ ******, за разликата над сумата от 21 000 лв, до присъдения размер в
размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от
01.11.2021г., до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която
е осъдено „З Л" АД да заплати на Е. К. Б., ЕГН ********** обезщетение за
имуществени вреди в резултат на същото събитие, за разликата над сумата от
1430,20 лв, до присъдения размер на 4767,32 лв., ведно със законната лихва
върху тази разлика, считано от 01.11.2021г., до окончателното изплащане на
сумата.
Вместо това, ще се отхвърли предявеният от Е. К. Б., ЕГН **********, с
адрес гр. П, ул. Б, № **** против „З Л" АД иск за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие причинените му телесни увреждания, в резултат на настъпило на
01.08.2021г. пътно- транспортно произшествие в с. Б, Р, между ищеца като
пешеходец и товарен автомобил марка „М, м. А с рег № ******, управляван от
В. Д Н, гражданската отговорност на който е била застрахована при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по
полица № BG/ ******** с период на действие 18.03.2021г.- 17.03.2022г., за
22
разликата над сумата от 21 000 лв, до предявения размер от 70 000 лв., ведно
със законната лихва върху тази разлика, считано от 01.11.2021г., до
окончателното изплащане на сумата, както и искът на Е. К. Б., ЕГН
********** против „З Л" АД за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди в резултат на същото събитие, за разликата над сумата от 1430,20 лв, до
предявения размер на 4767,32 лв., ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от 01.11.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото, първоинстанционното решение следва да се
отмени и в частта за разноските, в която се осъжда „З Л“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „С ш № ****,
да заплати на Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. Б, № ****, разноски
за производството по търг. дело № 99/ 2022г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив, за разликата над сумата от 2741,88 лв, со присъдения размер от
6397,72 лв., както и в която е осъдено „З Л“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „С ш № ****, да заплати на
Адвокатско дружество „М. и И“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. П, ул. Ц К № **, ет.2, офис 2, адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ в производството по търг. дело №
99/ 2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, на основание чл.38, ал.1, т.2 във
вр. чл.36 ЗАдв, за разликата над сумата от 1512,19 лв, до присъдения размер
от 3528,43 лв.
В останалата обжалвана част, в която искът на Е. К. Б. за обезщетение за
неимуществени вреди е уважен до размер от 21 000 лв, а искът му за
обезщетение за имуществени вреди е уважен до размер от 1430,20 лв, ведно
със законната лихва върху посочените суми, считано от 01.11.2021г., до
окончателното изплащане на сумата, първоинстанционното решение ще се
потвърди като правилно и законосъборазно.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответното дружество следва да
се присъдят допълнително разноски пред първата инстанция от 1310 лв, както
и разноските за държавна такса във въззивното производство от 1001,14 лв
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В полза на Адвокатско дружество „М. и И“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. П, ул. Ц К № **, ет.2, офис 2 следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца
23
безплатна адвокатска защита във въззивното производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, в размер на 2902,44 лв с ДДС, които
ответникът ще бъде осъден да му заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 385/ 15.10.2024 г. по ТД № 99/2022 г. Пловдивски
окръжен съд, в частта, с която се осъжда „З Л“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „С ш № **** да заплати на Е.
К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. Б, № ****, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие причинените му телесни увреждания, в резултат на настъпило на
01.08.2021г. пътно- транспортно произшествие в с. Б, Р, между ищеца като
пешеходец и товарен автомобил марка „М, м. А с рег № ******, за разликата
над сумата от 21 000 лв, до присъдения размер от 70 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази разлика, считано от 01.11.2021г., до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е осъдено „З
Л“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„С ш № **** да заплати на Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. Б, №
****, обезщетение за имуществени вреди в резултат на същото събитие, за
разликата над сумата от 1430,20 лв, до присъдения размер на 4767,32 лв.,
ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 01.11.2021г., до
окончателното изплащане на сумата, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул.
Б, № **** против „З Л" АД иск за присъждане на обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие причинените му телесни увреждания, в резултат на настъпило на
01.08.2021г. пътно-транспортно произшествие в с. Б, Р, между ищеца като
пешеходец и товарен автомобил марка „М, м. А с рег № ******, управляван от
В. Д Н, гражданската отговорност на който е била застрахована при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по
полица № BG/ ******** с период на действие 18.03.2021г.- 17.03.2022г., за
разликата над сумата от 21 000 лв, до предявения размер от 70 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 01.11.2021г., до
24
окончателното изплащане на сумата, както и предявения от Е. К. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. П, ул. Б, № **** против „З Л" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „С ш № **** иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в резултат на същото
събитие, за разликата над сумата от 1430,20 лв, до предявения размер от
4767,32 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от
01.11.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 385/15.10.2024 г. по ТД № 99/2022 г.
Пловдивски окръжен съд в останалата обжалвана част, в която искът на Е. К.
Б. за осъждане на „З Л" АД, ЕИК ********* да му заплати за обезщетение за
неимуществени вреди от горепосоменото събитие е уважен до размер от
21 000 лв, а искът му за осъждане на този ответник да му заплати обезщетение
за имуществени вреди от същото събитие е уважен до размер от 1430,20 лв,
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 01.11.2021г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 385/15.10.2024 г. по ТД № 99/2022 г. Пловдивски
окръжен съд в частта за разноските, в която се осъжда „З Л“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „С ш № ****,
да заплати на Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. Б, № ****, разноски
за производството по търг. дело № 99/ 2022г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив, за разликата над сумата от 2741,88 лв, до присъдения размер от
6397,72 лв., както и в която е осъдено „З Л“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „С ш № ****, да заплати на
Адвокатско дружество „М. и И“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. П, ул. Ц К № **, ет.2, офис 2, адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ в производството по търг. дело №
99/ 2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, на основание чл.38, ал.1, т.2 във
вр. чл.36 ЗАдв, за разликата над сумата от 1512,19 лв, до присъдения размер
от 3528,43 лв.
ОСЪЖДА Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. Б, № **** да
заплати на „З Л“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „С ш № **** допълнително разноски пред първата инстанция от
1310 лв, както и разноските за държавна такса във въззивното производство от
1001,14 лв, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
25
ОСЪЖДА З Л“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „С ш № **** да заплати на Адвокатско дружество
„М. и И“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. П, ул. Ц К №
**, ет.2, офис 2 адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца
безплатна адвокатска защита във въззивното производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, в размер на 2902,44 лв с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26