№ 19762
гр. С. 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110107187 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на В. В. В. срещу „Ф.Н.“ ЕООД.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 9 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 250 лв., дължима по договор за
предоставяне на социална услуга – грижа за възрасни хора, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 09.02.2023 г., до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът твърди, че на 24.11.2022 г. с ответника като изпълнител е сключен
договор за предоставяне на социална услуга – грижа за възрастни хора, в полза на
трето лице – майката на възложителя и ищец в настоящото производство. Предвидено
било месечно възнаграждение в размер на 1 500 лв., заплатено на 24.11.2022 г. Било
постигнато съгласие, че изпълнителят ще върне авансово платени пари за остатъка от
периода в случай, че потребителят почине. Майката на ищеца починала на 27.11.2022
г. Ищецът бил потърсил извънсъдебно сумата от 1 250 лв., включително с покана за
доброволно изпълнение, връчена на 24.01.2023 г., но плащане не последвало. Моли
съдът да се произнесе с решение, с което да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не депозира отговор
на исковата молба. В откритото съдебно заседание, проведено на 20.09.2023 г. оспорва
предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за социална услуга,
но оспорва, че е налице уговорка за връщане на сумата при смърт на потребителя.
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 9 ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 9 ЗЗД ищецът следва да
1
установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните обстоятелства: наличие на валиден договор за предоставяне на социална
услуга с потребител майката на ищеца; действителна уговорка, по силата на която
изпълнителят се е задължил да върне авансово платена сума за остатъка от срока в
случай, че потребителят почине; смърт на потребителя, съответно възникване на
задължението на ответника.
Ответникът следва да докаже при установяване на горепосочените обстоятелства,
че е платил дължимата сума, както и другите си възражения.
Не е спорно по делото, а се установява и от представения договор за предоставяне
на социална услуга-грижа за възрастни хора (л.5-8 по делото), че на 24.11.2022 г.
между Н.“ ЕООД, в качеството на изпълнител и В. В. В., в качеството на възложител е
сключен договор, по силата на който изпълнителят Н.“ ЕООД се задължил срещу
възнаграждение да предостави социална услуга „Грижа за възрастни хора“ на трето
лице, а именно на Е. В.а. Наличието на валидно облигационно отношение между
страните с потребител майката на ищеца не се оспорва от ответната страна. Видно от
съдържанието на договора е, че възложителят се е задължил да заплаща на
изпълнителя възнаграждение за предоставените на потребителя услуги в размер от
1500 лева, платими по банков път от 25-то до 30-то число на месеца, предхождащ
месеца, в който ще се ползва услугата.
От представеното по делото нареждане за кредитен превод се установява, че
сумата в размер на 1500 лева е заплатена от ищеца на ответника по банков път в деня
на сключване на договора.
Видно от представения по делото препис – извлечени от акт за смърт (л. 31)
лицето ползващо услугата ЕЕ.А. В.а е починало на 27.11.2022 г., три дни след
сключване на договора.
Спорен по делото между страните е въпросът дали е налице действителна
уговорка между страните, по силата на която изпълнителят се е задължил да върне
авансово платена сума за остатъка от срока в случай, че потребителят почине.
Според практика на ВКС обективирана в решение №67 от 30.07.2014 г. по т.д.
№1843/2013 г. на ВКС, II т.о. и решение №137 от 25.06.2010 г. по т.д. №888/2009 г. на
ВКС, II т.о. разпоредбата на чл. 20 ЗЗД изисква при тълкуването на договорите да се
търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича
от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Същото правило се прилага съответно и за тълкуването на
изменението на договора с последващ анекс, както и на всички изявления на страните,
отправени една към друга във връзка с осъществяването на гражданските
правоотношения. Тълкуването на писмено споразумение се извършва въз основа на
текста му. Същевременно обаче при тълкуването трябва да бъдат съобразени всички
обстоятелства, поведението на страните и изявленията им при сключването на
договора и последващите изменения. На тълкуване според критериите на чл.20 ЗЗД
подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради
недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното
съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с
договора правни последици; тълкуването се извършва съобразно критериите на чл.20
ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите;
прилагането на критериите на чл.20 ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да
2
се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се
изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се
подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му
воля на договарящите. Според легалната дефиниция на чл.8, ал. ЗЗД, договорът е
съглашение между правни субекти, насочено към създаване, уреждане или
унищожаване на правна връзка между тях. В чл.9 ЗЗД е закрепен основният принцип
на договорното право - принципът за свобода на договарянето, който признава на
договарящите свободата сами да определят съдържанието на договорите помежду си и
същевременно обявява повелителните норми на закона и добрите нрави като граница,
до която е допустимо разпростирането на автономията на волята. Сключеният в
границите на чл.9 ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон съгласно чл.20а,
ал.1 ЗЗД. Аналогична обвързаност произтича и от измененията на договора, за които
страните са постигнали общо съгласие в съответствие с разпоредбата на чл.20а, ал.2
ЗЗД. Както първоначално сключеният договор, така и измененията към него, изискват
всяка от страните да изпълнява поетите задължения по начина, указан в чл.63, ал.1 ЗЗД
- точно и добросъвестно, без да пречи на другата страна и тя да изпълнява
задълженията си по същия начин, а виновното неизпълнение на произтичащите от
договора и от измененията към него задължения съставлява основание за носене на
договорна отговорност по чл.79 и сл. ЗЗД от неизправната страна.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-почеркова експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно и всестранно изготвено. Експертът дава
заключение, че ръкописно изписания буквен текст „при смърт остатъка от парите се
възстановяват“ и подписът, положен в мястото за „Изпълнител“ в Договор за
предоставяне на социална услуга-грижа за възрастни хора от 24.11.2022 г. са изпълнени
от М.К.Г. Не е спорно по делото, че именно последната е управител на дружеството-
изпълнител. С оглед изложеното и при тълкуване действителната воля на страните,
съдът приема за доказано по делото, че между страните е налице валидна
допълнителна уговорка, съобразена с влошеното здравословно състояние на
потребителя Е. В.а към момента на сключване на договора, съгласно която при смърт
на потребителя остатъка от платена сума следва да бъде възстановен на възложителя.
Страните не са договорили каква конкретна сума следва да бъде възстановена.
Видно от съдържанието на договора е, че възложителят се е задължил да заплаща на
изпълнителя възнаграждение за предоставените на потребителя услуги в размер от
1500 лева, платими по банков път от 25-то до 30-то число на месеца, предхождащ
месеца, в който ще се ползва услугата. При сключване на договор, първото
възнаграждение се заплаща в първия работен ден или ден, предхождащ предоставянето
на услугата, а размерът е пропорционален на дните до края на текущия месец.
Безспорно установено по делото е, че сума в размер на 1500 лева е заплатена от
ищеца на ответника на 24.11.2022 г., а потребителят на услугата е починал на
27.11.2022 г. При тълкуване съдържанието на договора и отделните уговорки между
страните, съдът достига до извод, че заплатената сума в размер на 1500 лева е месечно
възнаграждение за ползваната услуга, като възнаграждението дължимо на ден за месец
ноември възлиза на 50 лева (30 дни по 50 лева). От страна на ищеца се претендира
възстановяване на сумата от 1250 лева, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК Същият е сторил разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева,
3
депозит за СХЕ в размер на 400 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева (л.53). От страна на ответника е релевирано своевременно
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за основателно. Същото следва да бъде редицирано до сумата от 425 лева
на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф.Н.“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С. жк.
Б. бул. „Л.М.“ .., вх. Ает., ап. , представлявана от М.К.Г.да заплати на В. В. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С. ул. „три уши“ 2, ет. сумата от 1 250,00 лв.,
дължима по договор за предоставяне на социална услуга – грижа за възрасни хора от
24.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
09.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
„Ф.Н.“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С. жк. Б. бул.
„Л.М.“ .., вх. Ает., ап. , представлявана от М.К.Г.да заплати на В. В. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С. ул. „три уши“ 2, ет. сумата от 875,00 лв.,
представляваща направените по делото съдебно – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4