Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе,
29.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, 7 състав,
в открито заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
Йълдъз Агуш
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 440 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и
сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на М.Г.З. ***, чрез
процесуалния му представител, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0352-000068/31.05.2021 г., издадена от началника на РУ
Свищов към ОД на МВР – Велико Търново, с
която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ)
по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се развиват подробни оплаквания
за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати в производството
по издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, нарушение на материалния закон и поради противоречие с неговата цел.
Моли съда да постанови решение, с което оспореният
акт да бъде отменен.
Претендира присъждане на разноските по
делото.
Ответникът по жалбата – началникът на РУ Свищов към ОД
на МВР – Велико Търново, не изразява становище за нейната неоснователност.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресат на акта, който е неблагоприятно засегнат от него,
в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
се установяват следните релевантни факти:
Заповедта
е издадена от материално и териториално компетентен орган – от началника на РУ
Свищов към ОД на МВР – Велико Търново, надлежно оправомощен с т.1.4 от заповед
№ ЗЗ6з-659/26.02.2021 г., издадена от директора на ОД на МВР – Велико Търново.
Заповедта
е издадена в изискуемата писмена форма и е мотивирана в съответствие с чл.172,
ал.1 от ЗДвП, респ. чл.59, ал.2, т.4 от АПК като в нея са подробно посочени
фактическите и правните основания за нейното издаване.
Съдът
не констатира допуснати в административното производство съществени процесуални
нарушения.
На
оспорващия М.Г.З. ***, е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA, № 21-0352-000068/31.05.2021г., за
това, че на 30.05.2021г., около 2.30 ч. в с.Царевец, е управлявал МПС "Фолксваген
Поло" с рег.№ на МПС Р 0339ВХ, като отказва да бъде изпробван с техническо
средство - "Дрегер Алкотест" 7410 + за наличие на алкохол, както и
отказва да подпише издадения му талон за медицинско изследване № 0045860/30.05.2021г.
Със заповед № 21-0352-000068/31.05.2021г.,
издадена
от началника на РУ Свищов към ОД на МВР – Велико Търново, отказът е квалифициран като виновно нарушение
на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1-во ЗДвП и по отношение З. е
приложена предвидената в чл. 171, т. 1,
б."б" ПАМ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
При
прилагането на процесната ПАМ органът действа при обвързана компетентност и при
наличие на посочените в закона предпоставки е задължен да издаде заповед за
прилагането й. В случая още към момента на издаване на АУАН серия GA
№ 375189 е била установена първата предпоставка за прилагането на оспорената
ПАМ, а именно отказът на жалбоподателя да бъде проверен за употребата на
алкохол с техническо средство. До момента на издаване на оспорения акт други
действия от органа не са предприети, а дали такъв акт ще бъде издаден зависи от
настъпването на последващи обстоятелства изцяло под контрола на жалбоподателя –
дали същият ще изпълни даденото му предписание за явяване в болничното
заведение за вземане на проби от кръв за лабораторно изследване в указания му
срок, респ. какъв би бил резултатът от това изследване.
Оспорената заповед е издадена при правилно
приложение на материалния закон.
Разпоредбата
на чл.171, ал.1, т.“б“ от ЗДвП, в относимите й части, предвижда, че ПАМ „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се прилага и спрямо
водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
В
случая отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство е
установен по безспорен начин – в АУАН, който се ползва с презумптивна
доказателствена сила за това обстоятелство съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, както
и в талона за изследване.
Фактическото
основание за издаването на заповед по реда на
чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2-ро ЗДвП е отказът да бъде
извършена проверка на водача с техническо средство или да даде биологични проби
за извършване на медицинско изследване. Разпоредбата не изисква кумулативното
наличие на двете хипотези (отказ за проверка с техническо средство и отказ да
се даде биологична проба за медицинско изследване), поради което
осъществяването на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и
дава възможност за прилагане на ПАМ.
В
настоящия казус е установен по безспорен начин основният релевантен за спора
факт - отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо
средство при съществуващи индикации за шофиране в нетрезво състояние.
Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, б. "б" ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно
чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното.
Съдът
приема, че е реализиран фактическия състав на
чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за прилагане на оспорената ПАМ. В
заповедта са изложени фактическото основание и правната квалификация, въз
основа на които административният орган е приложил ограничителната мярка. Освен
това, в заповедта е налице и препращане към фактическите установявания с АУАН GA,
№ 21-0352-000068/31.05.2021г., в който надлежно са посочени констатираните
релевантни факти и нарушените законови разпоредби. Описаните в него
обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при което от събраните по делото
писмени доказателства, следва изводът относно правомерността на упражнената от
органа властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното
нарушение на правилата за движение по пътищата.
Осъществен
е нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на мярката, като по
този начин се изпълняват целите на закона.
Неоснователно
е възражението на оспорващия, че не е доказано, че е управлявал МПС.
От
писмените обяснения на мл.автоконтрольор С.П.Й. и мл.инспектор И.И., дадени в
хода на административното производство, които се ценят от съда съгласно чл.171,
ал.1 АПК, се установява по безспорен начин управлението на МПС от оспорващия.
Неоснователно
е и възражението в жалбата, според което отказът на жалбоподателя да бъде
изпробван с техническо средство не бил надлежно удостоверен. Според чл.174,
ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта
на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, т.е. по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
Отказът
на жалбоподателя да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо
средство е удостоверен и в издадения му талон за изследване № 0045860/30.05.2021
г.
В
издадения талон по отношение на жалбоподателя е отбелязано следното: “отказва
да подпише/получи настоящия талон за изследване/отказва да избере един от двата
начина на изследване, което обстоятелство е удостоверено с подпис на
полицейския служител Иванов.
Липсва
и съставен протокол за медицинско изследване съгласно приложение № 4 към чл.14,
ал.2 от същата наредба, който да удостоверява вземането на проби.
Следва
да се приеме, че като е отказал да бъде изследван с техническо средство за
употребата на алкохол и не се е явил в указания му срок в лечебното заведение,
за да му бъдат взети проби от кръв за лабораторно изследване жалбоподателят е
изпълнил фактическия състав по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, въз основа на който
е издадена и оспорената заповед.
Освен
на материалния закон, заповедта съответства и на преследваните от закона цели
по чл.171 от ЗДвП и чл.1, ал.2 от ЗДвП, а именно опазването на живота, здравето
и имуществото на участниците в движението по пътищата чрез ограничаване на
евентуалното противоправно поведение на жалбоподателя посредством временното
изключване на възможността за извършване от негова страна, в качеството му на
водач, на административни нарушения по ЗДвП.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на М.Г.З. ***, против заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0352-000068/31.05.2021 г., издадена от началника на РУ Свищов към ОД
на МВР – Велико Търново, с която спрямо М.Г.З.
***, е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
като неоснователна.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: