Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........................../18.11.2022г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на тринадесети септември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Цветелина Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
9581 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Л.А.С.,
подадена чрез пълномощника й – адв. О., с която е
предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ срещу ЗАД
„ОЗК З. АД“ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП от 08.10.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020г. – датата, на която
ответното дружество е следвало да заплати обезщетение на ищцата, до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че на 08.10.2019г. около 17,20 часа в гр. София по бул.“Ген.
Данаил Николаев“ с посока на движение от бул.“Ботевградско шосе“ към пл.“Сточна
гара“, В.Н.П. е управлявал автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто
Г“ с рег.№ *******, инв.№ 3322, собственост на
„Столичен автотранспорт“ ЕАД, изпълнявайки маршрутна линия № 305, като ищцата
пътувала в автобуса. В района на спирка МГТ“Бяло море“ водачът на автобуса не
осигурил безопасно слизане на ищцата, като затворил вратата на превозното
средство преди да се убеди, че няма слизащи пътници и преди ищцата да успее да
слезе от автобуса, вследствие на което тя била затисната от вратата на
превозното средство. Ищцата паднала извън автобуса, като задната гума на
автобуса преминала през двата й долни крайника. Успяла да освободи десния си
крак, но левият останал под гумата на автобуса. Твърди се, че водачът на
автобуса нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за
настъпване на ПТП, при което по непредпазливост причинил на ищцата следните
телесни увреждания: навяхване на ляв глезен, контузия на други и неуточнени
части на стъпалото, оток и хематом в областта на лява глезенна
става и ляво стъпало, пиодермия, субкортикаленостеит,
руптура на PTFL/заден талофибуларен
лигамент/, руптура на CFL, реактивни
посттравматични синовиит, тендовагинит
и перпартрит, валгитет на
палеца. След ПТП ищцата е прегледана в УМБАЛ“ Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД. Видно
от Лист за преглед на пациент № 20879/08.10.2019г. ищцата имала оток и хематом
в областта на лява глезенна става и ляво стъпало,
спонтанна и палпаторна болка, болезнени и ограничени
движения в областта на левия крак. След проведения преглед и извършена
рентгенография на увредения крайник е поставена основна диагноза „Контузия на
други и неуточнени части на стъпалото“. Кракът й бил обездвижен и имобилизиран с шина за срок от 20 дни, като се наложило тя
да се придвижва с помощни средства. Ищцата била освободена от болничното
заведение с назначена криотерапия и дадени препоръки за покой и ненатоварване
на крайника. Вследствие травматичните увреждания, ищцата изпаднала в
невъзможност да извършва трудова дейност, констатирана в приложените към
исковата молба болнични листове. На 09.12.2019г. поради продължаващи болки в
левия долен крайник на ищцата била извършена магнитно-резонансна томография на
ляв глезен и ляво стъпало. Вследствие на причинените травматични увреждания
ищцата изпитвала силни и продължителни болки и страдания и отрицателни
изживявания – бърза уморяемост, непълноценност и
потиснатост. Тя изключително трудно преодоляла стреса, предизвикан от ПТП –
страхувала се да излиза навън, станала много чувствителна, изпаднала в
състояние на безнадеждност и тъга, не спяла спокойно след инцидента, страхувала
се да пътува в автобус. Оздравителният процес при нея бил дълъг и
възстановяването настъпвало бавно. Претърпените от ищцата болки и страдания по
време на ПТП и ежедневните затруднения в бита, както и негативното отражение,
които тези травми дали в продължителния процес на оздравяване, довели до срив
на самочувствието й и силен психически дискомфорт.
Във връзка с ПТП на виновния водач бил съставен АУАН № 364591/08.10.2019г.
Видно от Констативен протокол/КП/ № К-593/08.10.2019г. за управлявания от
водача автобус е имало договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен със ЗАД „ОЗК – З.“ АС с полица № BG/23/118002991987 от 20.10.2018г.,
валидна до 19.10.2019г. С молба вх.№ 995381/05.12.2019г. ищцата сезирала ответника
за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, като с
три допълнителни молби представила допълнително медицински документи, а с молба
вх.№ 995564/12.12.2019г. приложила и удостоверение за
банковата си сметка.
В срока за
отговор е постъпил такъв от ответната страна, която оспорва предявения иск.
Излага се, че на 04.03.2020г. на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение
в размер на 500лв., като се поддържа, че с изплатеното й обезщетение изцяло са
покрити претърпените от нея вреди, с оглед представените документи пред
застрахователя. Твърди се, че не са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане и че не всички, описани в исковата молба
вреди са в резултат на ПТП, като се поддържа, че те са резултат от предходни
съпътстващи заболявания на ищцата. Оспорва се механизма на произшествието и че
вина за него има водачът на застрахованото при ответника превозно средство,
който е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП. В условията
на евентуалност се поддържа, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на
ищцата, поради това, че тя не е предприела необходимите действия да предпази
себе си, като е слязла внезапно и в последния момент от автобуса и по този
начин в значителна степен е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихви,
както и началния момент, от който се иска присъждане на лихва, в случай на
уважаване на исковата претенция. Възразява се срещу възлагането на разноските
на ответника, доколкото същият не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след
запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
От
представеното по делото удостоверение от 12.02.2020г. на ВПД зам.началник на
отдел „Пътна полиция“ при СДВР и приложените към него документи –
административно-наказателна преписка № 19-4332-022172/28.10.2019г., се
установява, че относно настъпило ПТП на 08.10.2019г., констатирано с
Констативен протокол/КП/ № К-593/08.10.2019г. срещу В.Н.П., водач на автобус
„Мерцедес Конекто Г“ с рег.№ *******, е съставен АУАН
с бл.№ 364591/08.10.2019г. за извършено нарушение по чл.68 ал.2 пр.2 от ЗДвП и
влязло в сила на 15.11.2019г. Наказателно постановление /НП/ №
19-4332-022172/28.10.2019г., с което му е наложено административно наказание
глоба в размер на 20лв. по чл.185 от ЗДвП.
От
показанията на свид. П. – водачът на автобуса марка
„Мерцедес“, в който пътувала ищцата, се установява, че при затваряне на вратите
на спирка „Бяло море“ в гр. София, от пътниците разбрал, че при слизане от
превозното средство на платното до вратата на автобуса е паднала жена, която
слязла в последния момент. Свидетелят спрял пълния с хора автобус, във
вътрешността на който нямал видимост, защото около вратите имало струпани много
хора, а като слязъл от него видял, че единия крак на ищцата е под задната гума,
като жената била паднала на земята и се наложило да измести автобуса, за да
може да бъде изваден крака й. Видно от показанията на свид. А., който се прибирал след работа с автобуса, в който пътувала
ищцата, когато автобусът потеглял от спирката срещу МБАЛ ИСУЛ средната врата
била отворена, а ищцата – жена на средна възраст, се канела да слезе, като при
потеглянето на автобуса паднала отстрани на пътното платно и левият й крак бил
затиснат от задните две гуми на автобуса. Хората, които били там сигнализирали
на шофьора, за да реагира и след спирането на автобуса жената се измъкнала,
като преди това шофьорът предприел движение на заден ход, за да освободи
затиснатия й от гумата на автобуса крак.
Видно от
заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като
обективно и компетентно дадено, за установяване механизма на произшествието
вещото лице е ползвало доказателствата, събрани в хода на съдебното
производство: КП за ПТП с пострадали лица, АУАН, подписан от водача на автобуса
без възражения, Наказателно постановление № 19-4332-022172, свидетелските
показания на свид. А.. Видно от заключението,
механизма на ПТП е следния: На 08.10.2019г. около 17,20 часа в гр. София по
бул.“Данаил Николаев“ с посока на движението си от бул.“Ботевградско шосе“ към
кръстовището на Сточна гара се движи автобус „Мерцедес Конекто
I“ с рег.№ *******,
управляван от В.П.. В района на спирка МГТ Бяло море същият спира автобуса, за
да се осъществи слизане и качване на пътници. На посоченото място от автобуса
слиза пътник Л.С.. В момента на напускане на превозното средство, автобусът
тръгва, същата губи равновесие и пада непосредствено до автобуса, като долните
й крайници попадат под пода на автобуса. Водачът на автобуса потегля без да се
убеди, че с тези си действия не застрашава безопасността на пътуващите и
намиращите се в непосредствена близост до автобуса пътници. При потеглянето със
задна дясна гума нанася травми на падналата пътничка Л.С.. Настъпва ПТП с
последици. Като причина за настъпване на процесното
ПТП, експертът посочва действията на водача В.П., който привежда автобуса в
движение/потегля от спирката/ без да се убеди, че няма да застраши
безопасността на пътуващите и намиращите се в непосредствена близост до
автобуса пътници. Съгласно същото заключение, към момента на потеглянето на
автобуса, пътничката е слизала от него. Вследствие загубата на равновесие,
същата пада на платното за движение, като краката й се озовават под пода на
автобуса. Според експерта, ако пострадалата е била извън автобуса, водачът е
имал възможност да я види в огледалото за странично виждане. Установява се също
така, че вратите се затварят за около 1-2 секунди, както и че процесният автобус не е снабден със сензори, които да не позволяват
на вратите да се затворят при наличие на слизащи или качващи се пътници, като е
бил приведен в движение без да е била затворена вратата му, през която е
слизала пътничката/пострадал/.
От
показанията на свид. С. – съпруг на ищцата, е
видно, че на 08.10.2019г., при прибирането си от работа тя претърпяла инцидент.
Вечерта я докарали на носилка с шиниран ляв крак. Инцидентът станал малко преди
тя да се пенсионира. Около месец ищцата била с гипс, а след като го свалили гледката била ужасяваща. Целият й крак бил
като ботуш, бил посинял от коляното до пръстите, имал обриви като рани. Освен
травмата, имала скъсано сухожилие и множество разкъсвания на дребни капиляри в
глезена, което било причина за екземата, кято се
появила, като в това състояние била повече от три месеца, а и към момента
понякога екземата се появявала, макар ищцата да ползвала предписани й от лекар
мехлеми. През посочените три месеца тя не можела да стъпва на крака си и да
ходи на работа, като се налагало свидетелят да й помага в ежедневието, с
къпането, с воденето на лекар. Пет-шест месеца след инцидента започнала да
стъпва на крака си и да се движи, но й било забранено да стои на пряка слънчева
светлина и на топло, както и да излага крака си на слънце. Не можела да ходи на
море и в планината, защото лекарите смятали, че може да има алергична реакция.
Нощем отока на крака спадал, но след ставане от сън докъм обяд отново отичал в
глезена на левия крак. Непрекъснато ходела на лекар и й било препоръчано да
предприеме по-сериозни процедури. Някои лекари я посъветвали да направи
операция, но други смятали, че поради многото кръвоносни съдове такава не била
желателна. В момента приемала медикаменти, но интензивно вземала лекарства –
антибиотици и обезболяващи, през първите три-четири месеца след инцидента. Била
стресирана и не смеела да се отпусне на крака си когато се движела. Стояла си
предимно вкъщи. След инцидента и преди да се пенсионира ходила на работа само
месец-два. Работела към Топлофикация и обикаляла по адреси на длъжници, но след ПТП не можела да си върши работата,
защото трябвало да ходи пеша. След изчезването на обрива в началото, ищцата,
придружавана от съпруга си, ходела на процедури за възстановяване, на
раздвижване в поликлиниката в кв.“Горна баня“, но нямала подобрение. Първите
няколко месеца не можела да спи, като вече избягвала да ползва градския
транспорт.
От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на Констативен
протокол/КП/ № К-593/2019г. по описа на СДВР , Наказателно
постановление № 19-4332-022172
и Акт. № 364591 на СДВР, в който са отразени условията, причините
и механизма на станалото ПТП на 08.10.2019г. около 17,20ч. в столицата на бул.“
Ген.Данаил Николаев“ при участници: Автобус по линия № 305 на „Столичен
автотранспорт“ - „Мерцедес Конекто“ рег.№ *******,
управляван от В.Н.П. и пътуващата в автобуса - Л.А.С. от гр. София, в който е
посочено, че от това ПТП е пострадала пътуващата Л.А.С., която по предварителни
данни е получила навяхване на левия глезен, лист за преглед на пациент в
Специализиран ортопедичен кабинет № 020879/08.10.2019г., 8 бр. амбулаторни
листи, описани в заключението, лична амбулаторна
карта, резултати от извършено
Ядрено-магнитна томография от 09.12.2019г. , 7 бр. болнични листи за
общо 96 дни, 6 бр. рецепти с предписани лекарства по време на лечението, както
и по данни от прегледа на ищцата на 01.06.2021г.
Видно от заключението, вследствие на
претърпяната пътно-транспортна злополука на 08.10.2019г. ищцата Л.А.С., на 63
години, от гр. София, е получила следните травматични увреждания и последвалите
усложнения от тях: „Контузия, компресия и навяхване на лявата глезенна става и на лявото ходило. Субкортикален
остеит. Руптури (частично разкъсване) на
тало-фибуларния и калканео-
фибуларния лигамент. Синовит. Тендовагинит. Периартрит. Усложенние: Пиодермия (кожно гнойно възпаление)“.
Получената тежка травма в областта на лявата глезенна
става и лявото ходило и последвалите от тях вътреставни
мекотъканни и гнойни усложнения са довели на
пострадалата „трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни" (в
случая 3 месеца).
Вещото лице е посочило в заключението си, че описаните травматични
увреждания често се срещат в ортопедичната практика, като най-често те са след
претърпени битови травми - „стъпване
на криво“ при неравен терен или неравност на пътя. По-редки, но
значително по-тежки са тези, като процесния случай,
когато увредите в областта на глезенната става и
ходилото се дължат на принудително притискане на гума на МПС към твърдата пътна
настилка. При такава травма глезенната става се
„размачква“ и извърщва принудително (по-големи от
нормалното) движения, което води до компресия на меките тъкани около ставата и
на ходилото. Получава се голям оток ,кръвонасядане,
частично прекъсване на някои лигаменти (връзки) вътре
в ставата, както и невъзможност пострадалият да движи и стъпва на увредения
крак.
В случая пострадалата Л.С.
при слизане от автобуса, поради установено затруднение при слизането, е
загубила равновесие и е паднала на пътната настилка, като лявата глезенна става и лявото ходило са били притиснати от лявата
задна гума на автобуса. Упражнен е бил голям натиск от огромната тежест, като
същевременно глезенната става е извършила неволево
движение с последвали от това: оток, кръвонасядане и вътреставни метотъканни
увреждания. Описаният в исковата
молба механизъм определено съвпада с механизма, при който се получава такава тежка глезенна травма и може да се счита за главна причина за
травматичните увреждания при ищцата Л.А.С..
Спешна медицинска помощ и амбулаторно лечение пострадалата е получила в
УМБАЛ „Царица Йоанна“ София (ИСУЛ). По спешност е бил извършен медицински
преглед от ортопед-травматолог. При прегледа пострадалата е била контактна,
адекватна, с оплаквания от болки, оток и невъзможност за движение на лявата глезенна става и лявото ходило. Проведени са били
рентгенови изследвания, но костни увреди (фрактури) в травмираната зона не са
били констатирани. Лявата глезенна става и лявото
ходило по спешност са били обездвижени с мека превръзка за срок от 20 дни и са
били назначена криотерапия и обезболяващи средства. Лечението е продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи.
Последвали са много медицински прегледи, поради продължаващите болки в
травмираната зона и при други специалисти. Въпреки временната мекотъканна и последващата
гипсова имобилизация, болките на ищцата продължили
дълго време, а движенията в лявата глезенна става
останали болезнени и без възможност тя да стъпва на левия си крак.
В тази връзка ищцата провела Магнитно-резонансно
изследване на лявата глезенна става и лявото ходило на 09.12.2019г.
когато били установени вътреставни мекотъканни увреждания: „Субкортикален остеит.
Няма данни за фрактури на костите. Руптууи (частично
разкъсване) на тало-фибуларния и калканео-фибуларните
лигаменти. Синовит. Тендовагинит. Периартрит“.
Последвало е и кожно гнойно усложнение на лявата подбедрица
- „пиодермия“, за което пострадалата е провела
лечение с предписани медикаменти: Дипрозалик, Гентамицин, Регенома - спрей, Макропен 3х1т. и мехлем за мазане.
Общо лечебния и възстановителен
период при ищцата Л.А.С. е продължил
3 месеца (по б.л. 64 дни), през който период тя е била временно
нетрудоспособна.
През посочения 3-месечен период ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те са били през
първите 30-40 дни непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици в
началото на проведена рехабилитация. Извън посочените по-горе периоди, ищцата е
търпяла само периодично явяващи се болки най-вече при обща преумора на лявата глезенна става и при рязка промяна на времето - при студено
и влажно време, когато е била принудена да ползва седативни
и обезболяващи средства. Постепенно към края на третия месец ищцата е започнала
да се придвижва самостоятелно и болките станали само единични, като те бързо са
отзвучавали след употреба на аналгетици.
Към датата на прегледа от
експерта – 01.06.2021г., общото състояние на пострадалата е
стабилизирано. На извършения медицински преглед ищцата е съобщила, че има
следните оплаквания: болки периодични обикновено нощем, при студено и влажно време, изтръпване и
мравучкане в посока към петата. Периодични болки,
накуцване при преумора и при продължително движение. Съобщила е, че се страхува
да ползва градския транспорт.
Относно обективното състояние на ищцата вещото лице дава следното заключение:
Лявата глезенна става е с видим оток и остатъчна
деформация - двустранно, като по външната част има леко насиняване от съдовете,
минаващи в тази област. Цялата лява подбедрица по вътрешната и външна повърхност има пустулозни ефлоресценции /гнойни малки огнища/ от
продължаващ възпалителен процес, т.н.„пиодермия“.
Ставата е все още с остатъчен траен оток, но движенията на лявата глезенна става и пръстите вече са възстановени в пълен обем
и сила. Ищцата се придвижва самостоятелно без помощни средства с нормална
походка. Има затруднения само при клякане и слизане по стълби. Не ползва вече
обезболяващи средства. Ползва все още антибиотични гелове за възпалителното усложнение.
Перспективата за в бъдеще при ищцата е оптимистична - не
би трябвало да се очакват някакви негативни последици или усложнения от
претърпяното ПТП на 08.10.2019г. От процесната
злополука, към датата на заключението, са изминали повече от една година и
половина. Възможни са само единични болки в лявата глезенна
става най-вече при рязка промяна на времето - особено при студено време, но
тези болки бързо ще отзвучават след употреба на обезболяващи средства.
На
05.12.2019г. ищцата е предявила пред ответното дружество претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
вследствие на процесното ПТП в размер на
50 000лв., като е заявила претенция и за обезщетяване на причинените й
имуществени вреди – направени разходи за лечение, като впоследствие – на
11.12.2019г., на 12.2019г. на 16.12.2019г. и на 12.02.2020г. е приложила
документи, вкл. предоставила е банкова сметка ***, други документи. При
ответното дружество е образувана преписка по щета № 0411-195-0020-2019. На
08.01.2020г. ответното дружество е изпратило писмо до ищцата, чрез пълномощника
й, че й е определено обезщетение в размер на 500лв. за причинените й
неимуществени и имуществени вреди от ПТП.
На
04.03.2020г. ответното дружество е наредило банков превод по посочена от ищцата
банкова сметка ***., с основание - обезщетение по заявената претенция пред
застрахователя, като не се твърди, нито се представят доказателства страните да
са сключили извънсъдебно споразумение.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка
гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя при спазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ, т.е. да отправи писмено застрахователна
претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане /чл.477 ал.1 и чл.278 ал.1 от КЗ/. Основателността
на предявения иск е предпоставено от това по делото
да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП
/противоправно деяние, извършено виновно/вината се
предполага/, от което са причинени неимуществени и/или имуществени вреди и
причинна връзка между тях /, да се установи, че е налице договор за застраховка
"Гражданска отговорност", действащ към датата на настъпване на
събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите, както и че преди
да подаде исковата молба ищецът се е обърнал към застрахователя с искане да му
бъде изплатено обезщетение.
Не е спорно между страните по делото наличието
на сключен между ответното застрахователно дружество и собственика на автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто Г“ с рег.№ *******, инв.№
3322, договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", действаща към датата на ПТП, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от водача на лекия автомобил вреди
при управлението му, както и че е налице отправена писмена застрахователна
претенция към ответното дружество за заплащане на обезщетение за вреди от процесното ПТП.
С оглед липсата на влязла в сила присъда,
имаща на основание чл.300 от ГПК задължителна доказателствена сила за деянието, за неговата противоправност и за вината на извършителя, в настоящото
производство в тежест на ищцата е да установи, при условията на главно и пълно
доказване, съобразно правилата на доказателствената
тежест в гражданския процес, настъпването на произшествието, неговия механизъм
и противоправното поведение на водача на автобуса.
Посредством заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза,
изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, по делото се
установи механизма на ПТП и вината на водача на автобуса. Събраха се
доказателства, че механизма ва произшествието съвпада
с описания в исковата молба, а именно: на 08.10.2019г. около 17,20 часа в гр. София по
бул.“Данаил Николаев“ с посока на движението си от бул.“Ботевградско шосе“ към
кръстовището на Сточна гара свид. П., управлявайки
автобус „Мерцедес Конекто Г“ с рег.№ *******, спрял
на спирка МГТ Бяло море, за да се осъществи слизане и качване на пътници. Още
преди да затвори една от вратите на автобуса, шофьорът го привел в движение,
като в същия момент, ищцата, която била предприела слизане през отворената
врата, при напускане на превозното средство, загубила равновесие и паднала
непосредствено до автобуса, а долните й крайници попаднали под пода му. Успяла
да измъкне десния си крак, но лявата глезенна става и
лявото ходило били притиснати от лявата задна гума на автобуса на автобуса. От заключението на
експерта, изготвил съдебно-автотехническата
експертиза, както и от показанията на свид.А., който
също пътувал в автобуса, водачът на автобуса потеглил от спирката без да се
убеди, че с тези си действия не застрашава безопасността на пътуващите и
намиращите се в непосредствена близост до автобуса пътници, като при
потеглянето, със задната дясна гума на автобуса нанесъл травми на падналата
пътничка Л.С.. С действията си водачът на автобуса нарушил разпоредбата на
чл.68 ал.2 пр.2 от ЗДвП, като причина за настъпване на процесното
ПТП са именно действията на водача – свид. П., който
привел автобуса в движение/потеглил е от спирката/ без да се убеди, че няма да
застраши безопасността на пътуващите и намиращите се в непосредствена близост
до автобуса пътници. Според вещото лице, изготвило заключение по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза, описаният в
исковата молба механизъм съвпада с механизма, при който се получава такава тежка глезенна травма, поради което и съдът счита, че е налице
пряка причинно-следствена връзка между
поведението на водача на автобуса и настъпилите травматичните увреждания и последващите усложниния от тях,
свързани с лечението на травматичните увреждания. Не се
доказа, от страна на ответника, твърдяното от него съпричиняване,
доколкото не се събраха каквито и да било доказателства, че с действията си пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, а съпричиняването на вредата предполага
наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, каквато не се установи да е налице в случая.
Напротив, установи се, че ищцата е предприела слизане от автобуса докато същият
е бил спрял на спирката, както и докато средната врата на автобуса е била
отворена, преди потеглянето на автобуса от спирката.
С оглед описания механизъм на произшествието и
безспорно установените нарушение на правилата за движение по пътищата от водача
на автобуса, реализирал ПТП/ чл.68 ал.2 пр.2 от ЗДвП/, който е застрахован
при ответника, съдът намира, че вината му е доказана по несъмнен начин, като противоправното поведение на водача на автобуса и
получените увреждания на ищцата – пътник в автобуса, са в пряка
причинно-следствена връзка помежду си, поради което и са налице основания за
ангажиране на отговорността на ответното дружество за обезщетяване на
причинените неимуществени вреди на ищеца.
Посредством заключението на съдебно-медицинската
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено, се установи, че Л.А.С., на 63 години, е получила следните травматични увреждания и последвалите усложнения от тях: „Контузия, компресия и навяхване на
лявата глезенна става и на лявото ходило. Субкортикален остеит. Руптури (частично разкъсване) на тало-фибуларния
и калканео- фибуларния лигамент. Синовит. Тендовагинит. Периартрит. Усложенние: Пиодермия (кожно гнойно възпаление)“. Получената тежка травма в областта на
лявата глезенна става и лявото ходило и последвалите
от тях вътреставни мекотъканни
и гнойни усложнения са довели на пострадалата „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
срок по дълъг от 30 дни" (в случая 3 месеца). Лявата глезенна става и лявото ходило по спешност са били
обездвижени с мека превръзка за срок от 20 дни и са били назначена криотерапия
и обезболяващи средства. Лечението е продължило амбулаторно с назначени
контролни прегледи. Поради продължаващи болки ищцата провела Магнитно-резонансно изследване на лявата глезенна става
и лявото ходило на 09.12.2019г. са установени вътреставни
мекотъканни увреждания: „Субкортикален остеит.
Няма данни за фрактури на костите. Руптууи (частично
разкъсване) на тало-фибуларния и калканео-фибуларните
лигаменти. Синовит. Тендовагинит. Периартрит“,
последвало и кожно гнойно усложнение на лявата подбедрица
- „пиодермия“, за което пострадалата е провела
лечение с предписани медикаменти: Дипрозалик, Гентамицин, Регенома - спрей, Макропен 3х1т. и мехлем за мазане, предписани й във връзка
с лечението на последиците от инцидента. Установи се по делото, че общо
лечебния и възстановителен период при ищцата продължил три месеца, през
който период тя е била временно нетрудоспособна и през който период търпяла болки и страдания, като най-интензивни те
били през първите 30-40 дни непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици
в началото на проведена рехабилитация. Извън посочените по-горе периоди, ищцата
търпяла само периодично явяващи се болки най-вече при обща преумора на лявата глезенна става и при рязка промяна на времето - при студено
и влажно време, когато е била принудена да ползва седативни
и обезболяващи средства. Постепенно към края на третия месец ищцата е започнала
да се придвижва самостоятелно и болките станали само единични, като те бързо са
отзвучавали след употреба на аналгетици. Видно от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, към датата на прегледа от експерта – 01.06.2021г., общото
състояние на пострадалата е стабилизирано, но лявата глезенна
става е с видим оток и остатъчна деформация - двустранно, като по външната част
има леко насиняване от съдовете, минаващи в тази
област. Цялата лява подбедрица по вътрешната и външна
повърхност има пустулозни ефлоресценции
/гнойни малки огнища/ от
продължаващ възпалителен процес, т.н.„пиодермия“.
Ставата е все още с остатъчен траен оток, но движенията на лявата глезенна става и пръстите вече са възстановени в пълен обем
и сила. Ищцата се придвижва самостоятелно без помощни средства с нормална
походка. Има затруднения само при клякане и слизане по стълби. Не ползва вече
обезболяващи средства. Ползва все още антибиотични гелове за възпалителното усложнение. Според експерта, перспективата
за в бъдеще при ищцата е оптимистична - не би трябвало да се очакват някакви
негативни последици или усложнения от претърпяното ПТП на 08.10.2019г., като са
възможни само единични болки в лявата глезенна става
най-вече при рязка промяна на времето - особено при студено време, но тези
болки бързо ще отзвучават след употреба на обезболяващи средства.
Установи се, че получената пиодермия
е вследствие назначеното й лечение на травматичните увреждания, но доколкото е
свързано с тяхното възстановяване, следва да се приеме, че настъпилите
усложнения са в причинно-следствена връзка с ПТП, доколкото са последица от
получените вследствие произшествието травматични увреждания. Липсват данни по
делото за предходни заболявания, които да са повлияли за получаването на
травматичните увреди, предизвикани от ПТП, като експертът, изготвил
съдебно-медицинската експертиза, при изслушването си в съдебно заседание, е
категоричен, че установения валгитетен палец е
дегенеративно увреждане и не е в резултат на получените травми, вследствие ПТП,
както и че няма данни ищцата да е провела предписаната й криотерапия, но
същевременно с това, не се твърди от ответника, че неизпълнението на това
предписание е довело до настъпилите усложнения при ищцата.
Съобразявайки естеството на травмите и последвалите
усложнения от тях, описани по-горе, за които се събраха
доказателства, че са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, възрастта на
ищцата към датата на произшествието, продължителността на възстановителния
период, неудобствата, които е изпитвала в ежедневието си, отчитайки и обществено-устновено посредством показанията на съпруга й -
свид.С., както и на икономическите условия към датата
на произшествието, настоящият състав приема, че обезщетение от 20 000лв.
се явява справедлива компенсация по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като до тази сума
иска се явява доказан, а за разликата над 20 000лв. до 50 000лв.
следва да се отхвърли, като неоснователен.
Като законна последица от частичната
основателност на главния иск за обезщетяване на неимуществените вреди,
доколкото е поискано в исковата молба, следва да бъде присъдена и законна лихва
върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД деликвентът
се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността му е
обуславяща отговорността на застрахователя, но съгласно разпоредбата на чл. 497 от КЗ застрахователят
изпада в забава от датата на уведомяването му и изтичане на определения в
кодекса срок по чл.496 ал.1 от КЗ за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение.
Относно претенцията за лихви за забава
съгласно чл.497 от КЗ, дължимостта на
същите е свързана с уведомяване на застрахователя и представяне на всички
необходими документи от ищеца. В случая ищците са заявили претенциите си пред
застрахователя на 05.12.2019г., като не се доказа сумата от 500лв., наредена
като превод по банковата сметка на ищцата, да е постъпила по посочената от нея
сметка, а и липсват твърдения и доказателства страните да се споразумели
относно размера на дължимото обезщетение и не става ясно каква част от
посочената сума е преведена за обезщетяване на неимуществените вреди и на
имуществените вреди, които също са били заявени за обезщетяване пред
застрахователя, поради което и лихвата върху сумата от 20 000лв.,
като обезщетение за неимуществени вреди,
следва да бъде присъдена от датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне по претенцията – 06.03.2020г., до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода на спора и направените от
страните искания за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата в размер на 80лв., на основание чл.78 ал.1 от ГПК, за
възнаграждения на вещите лица, съобразно уважената част от иска, както и на
основание чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата – сумата от 1130лв. – адвокатско възнаграждение на адв. О. за осъществената от него безплатна правна помощ на
ищцата, определено в този размер, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото ищцата е
освободена от внасяне на държавна такса, като съобрази изхода на спора, съдът
намира, че на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съда сумата от 800лв. Поради частичната неоснователност на
предявения иск, ищцата следва да заплати на ответника сумата в размер общо на
1698,60лв. - направени разноски за адвокатско възнаграждение, депозити за
изплащане на възнаграждения на вещи лица и свидетели, внесена такса за издаване
на съдебно удостоверение, съобразно отхвърлената част от иска, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Л.А.С., ЕГН **********,***, на основание чл.432 ал.1 от КЗ, сумата от 20
000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
пътнотранспортно произшествие от 08.10.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 06.03.2020г. – датата, на която ответното дружество е
следвало да заплати обезщетение на ищцата, до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над 20 000лв. до 50 000лв.
ОСЪЖДА
З. „О.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати в полза
на Софийски градски съд сумата в размер на 800лв., представляваща държавна
такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Л.А.С., ЕГН **********,***, сумата
от 80лв., представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част
от иска, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. В.В.О. от
САК, адрес: ***, сумата в размер общо на 1130лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществената от него безплатна адвокатска помощ и съдействие
по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата на ищцата, на основание чл.38 ал.2
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Л.А.С., ЕГН **********,***,
да заплати на З. „О.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1698,60лв.,
представляваща направени по делото, съобразно отхвърлената част от иска, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: