ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Видинският окръжен съд, граждански състав в закрито заседание на осми
единадесети февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: В.В.
ЧЛЕНОВЕ : А.П.
В.М.
при секретаря и с участието на
прокурора изслуша докладваното от
съдия В.М. в.ч. гр.д. №42 по описа за 2021 година и за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по чл.274 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „*“АД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „*” №*, представлявано от Г.Ц.Г. - чрез адв. Р.Д. , против определение
на ВРС от 08.06.2020 по гр.д. № 3407/2019г. по описа на врс, с което се оставя без уважение молбата
на „*“ АД – В., , за допълване на
решението в частта за разноските ,като на молителя се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 610.00 лева
Посочено е, че по делото е представен договор за правна защита и
съдействие, от който е видно че договореното възнаграждение е в размер на
610.00 лева и същото е платено. Посочва, че не е необходимо да представя
доказателства, че възнаграждението е заплатено, тъй като липсва възражение от
ответната страна.
Съдът намира частната жалба за
допустима, а разгледана по същество за
неоснователна по следните съображения.
С решение № 201 от 09.03.2020г. по гр.д. №
3407/2019г. ВРС е отхвърлил предявените от ищеца Л.И.П. с ЕГН **********
*** против ответника „*“АД с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „*” №*, представлявано от Г.Ц.Г. -
изпълнителен директор искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за отмяна на Заповед № III-10 от 14.10.2019г.
на изпълнителния директор на „*“АД – В. за дисциплинарно уволнение, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „началник производствен
отдел“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 3720.00
лева за периода от 14.10.2019г. до 14.02.2020г., като неоснователни.
С решението ВРС не е присъдил
разноски на ответната страна, приемайки, че в представения договор за правна защита и
съдействие, адвокатското възнаграждение е договорено, но не е платено такова и
липсват доказателства за плащане.Твърденията на ответника, че от представения договор за правна защита и съдействие, намиращ
се по делото. В договора по делото
липсва отразяване, че договореното възнаграждение е платено и начина му на
плащане.
Правилно ВРС е приел, че преписа на
РКО не следва да се взема предвид поради това, че същият не е депозиран
своевременно със списъка на разноските и не е заверен .
Постановеното определение на първоинстанционния съд е правилно и обосновано
, съобразено с данните по делото и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ВОС
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА Определение на ВРС От 08.06.2020 по гр.д. № 3407/2019г.
по описа на ВРС, с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „*“ АД – В.,
чрез адв. Р.Д. , за допълване на
решението в частта за разноските, като на молителя се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 610.00 лева
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.