Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер Година 2019 Град Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно
отделение
На осемнадесети април Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
ЯНА ПАНЕВА
Секретар Родина
Петкова
Прокурор Силвиян
Иванов
като разгледа
докладваното от съдия Георгиев
ВНАХД № 279 по описа
на съда за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба срещу постановеното
на 21.02.2019г. решение на ВРС по НАХД № 477/2019г., с което обв. М.
Звезделинов З., е признат за ВИНОВЕН в извършване на деяние
наказуемо по чл. 343 ал. 1 б. „Б" пр. 2 от НК, за това че на 10.12.2017г.,
в гр.Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди
A3" с рег.№ ....., нарушил правилата за движение по Закона за движение по
пътищата: чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътните превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението " и по непредпазливост
причинил на й.К.М., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната
подбедрица, обусловило трайно затруднение движенията на десния крак за около
5-6 месеца при обичаен ход на оздравителните процеси.
На основание чл. 78а НК
деецът е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 3000 лева.
Съдът е осъдил обв. З. да заплати направените
по делото разноски в размер на 1100, 59 в полза на Държавата, по сметка на ОД
МВР Варна.
Недоволен от постановеното решение е останал
обв. З., който чрез защитника си, адв. Алексиев го e обжалвал в срок, позовавайки се на несправедливост на
наложеното наказание.
В съдебно заседание поддържат жалбата,
считат, че наложеното наказание „ГЛОБА” е
завишено по размер, тъй като са налице само и единствено смекчаващи вината
обстоятелства, обв. З. е студент, живее с майка си, която го издържа.
Представителят на Окръжна Прокуратура Варна
изразява становище, че наложеното наказание е справедливо.
След преценка на доводите на жалбоподателя и
неговия защитник, както и след цялостна служебна проверка на решението на
основание чл. 313 и 314 НПК, настоящият състав намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
За да постанови атакувания акт,
първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа и правна страна, че
Обвиняемият М.З. бил правоспособен водач на
МПС. На 10.12.2017г., се движел по ул. „Подвис” в гр. Варна с управлявания от
него автомобил марка „Ауди A3" с Д К № ....., около 13 часа преминавал покрай блок
№31 на ул."Подвис". Пътното платно на посочената улица било с ширина
около 6,00 метра, двупосочно, с по една лента в двете посоки, като между двете
ленти липсвала пътна маркировка.
От
двете страни на пътното платно имало асфалтирани тротоари с ширина 2,80 метра.
От дясно към блок №31, на ул."Подвис“, гр.Варна, имало плочки, водещи към
детска площадка, перпендикулярно разположена на сочената улица. На два метра
след нея и на отсрещната страна на банкета имало втора пътека, косо ориентирана
на ул."Подвис", водеща до спортно игрище.
Обвиняемият З. ***
към бул."Васил Левски" /Първа езикова гимназия/. Между бул. "Хр.Смирненски"
и началото на ул."Подвис" имало и локално пътно платно, което
образувало с ул."Подвис" Т-образно кръстовище. В левия ъгъл на
кръстовището имало и поставен знак „СТОП" за МПС, идващи от посока
бул."В.Левски", гр.Варна.
Междувременно навън си играели две деца -
пострадалата св. й.М./ на седем години/ и нейната по-малка сестричка, които се
намирали в близост до левия тротоар на ул."Подвис", посока към
бул."В.Левски".
Приближавайки блок №31, на
ул."Подвис", обв. З. се движел със скорост около 29,66 км/ч. След
него в същата посока, управлявал автомобила си св. Кадир, като се движел на
разстояние около 5,50 метра. Св. Кадир възприел, че на левия тротоар, посока
бул."Васил Левски", тичали две деца, като едното от тях - св. М.,
преминала покрай спрелите на тротоара автомобили и стъпила тичайки на пътното
платно на ул."Подвис".
Св.М., се движела бързо, със скорост около 11,80
км/ч, а видимостта на обв. З. към двете деца
била около 19,46 метра.
В момента, в който св. М. стъпила върху левия
тротоар, отстоянието на управлявания от обвиняемия лек автомобил от нея било
около 13,20 метра.
Тичайки, св. М. излязла на пътното платно, посока отляво на
дясно , като в този момент и на около 0,80 метра преди да възникне самото ПТП,
обв. З. реагирал, като предприел аварийно спиране на автомобила и едновременно с това го отклонил
в дясно.
Свидетелката М. по никакъв начин не реагирала
на идващото отдясно на нея МПС и продължила да се движи, като на разстояние 50
метра след знака „Стоп" и на около 3,04 метра в ляво от десен бордюр,
настъпил удар между нея и управлявания от обв. З. автомобил.
Сидетелката М. се ударила с лявата част на
тялото си и левия си крак в предния ляв калник на автомобила, като се
предизвикал въртящ момент около
вертикалната ос с център на ротация дясното ходило, което било запънато върху
пътната настилка в следствие на собствената тежест на тялото на детето. В
следствие на удара, св.М. изгубила равновесие и паднала назад, сядайки на
пътното платно, като получила травма в
областта на десния глезен.
Обвиняемият З. веднага излязъл от автомобила
си, като същото направил и св. Кадир, който незабавно подал сигнал на тел. 112
за случилото се, а неговата съпруга отишла при по-малката сестричка на
пострадалата св. М., за да я успокои.
Св.Кадир вдигнал св. М. от пътното платно и я
поставил на предната дясна седалка, на управлявания от обв. З. автомобил. През
това време малката сестричка на пострадалата, завела съпругата на св.Кадир в
домът си, която обяснила за случилото се на св. Събева -майка на двете деца.
Св. Събева веднага отишла на мястото на
инцидента, като там пристигнал и екип на Спешна медицинска помощ и св.М. била
откарана в МБАЛ"Св.Анна"-Варна, където й била оказана медицинска
помощ.
От заключението на назначената и приета от
съда съдебно-медицинската експертиза е установено, че в следствие на ПТП на
малолетната св. й.М.било причинено счупване на дясната подбедрица - двата
пищяла, обусловило трайно затруднение на движенията на десния крак за около 5-6
месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
От заключенията на назначените и приети от съда автотехническа и допълнителна експертизи,
съдът е приел, че причината за настъпване на пътно - транспортното
произшествие, е обстоятелството, че обв.
З., не е упражнил визуален контрол на пътното платно и елементите на
пътя встрани и от него преди и по време на движение към мястото на удара.
Липсата на своевременна и адекватна реакция от страна на обвиняемия е
техническата причина за настъпването на ПТП. От техническа гледна точка, обв. З.,
като водач на автомобила е имал възможност своевременно да възприеме,
приближаващата от ляво през тротоара и след това движеща се напречно на пътното
платно пешеходка и да спре преди мястото на удара, тъй като опасната зона на
спиране е била значително по-малка от отстоянието и от зоната на пряка видимост
към мястото, в което пешеходката става опасност, т.е. пешеходката св. Йоанна М.,
не е попадала в опасната зона на спиране на автомобила.
Изложеното фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства- обясненията
на обвиняемия; показанията на разпитаните по досъдебното производство
свидетели; заключенията по назначените на досъдебното производство автотехнически и съдебно-медицинска експертизи; другите
материали по делото - протокол за оглед, следствен експеримент; свидетелство за
съдимост и др.
Изводите си съдът е основал на съвкупна и
изчерпателно мотивирана преценка на приобщените по реда на НПК към материалите
по делото и относими към предмета на доказване обстоятелства.
Първоинстанционият съд е изградил вътрешното
си убеждение в условията на непосредственост, като е направил необходимото за
обективното, пълно и всестранно изясняване на всички обстоятелства по делото и
за осигуряване разкриването на обективната истина. Кредитираните от съда доказателства се
характеризират с обективност, безпротиворечивост и синхронност и са достатъчни
за безспорното установяване на обстоятелствата по чл. 102 НПК. Деянието
правилно е квалифицирано чл. 343 ал. 1
б. „б” пр. 2 вр. чл. 342 ал.1 пр. 3 от НК. Изводите на първоинстанционния
съд се споделят изцяло от настоящата инстанция: фактическата обстановка е
правилно установена, а правната квалификация на деянието – законосъобразна.
След надлежното установяване на изискуемите
предпоставки, законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 78а от НК.
Настоящият съдебен състав намира състоятелен
доводът на защитата на обвиняемия, че наложеното наказание лишаване е явно
несправедливо. Съставът на ВРС е изложил наличието само на смекчаващи вината
обстоятелства. Към изложените следва да се добави, че обв. З. е студент който
живее само с майка си която го издържа, както и не на последно място, че
категорично е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Вероятно от морални
съображения, предвид обстоятелството, че е пострадало дете, обв. З. и защитата
му не са изложили никакви доводи и не са положили усилия за постигане на друг
резултат, а той вероятно е възможен. Длъжен ли е бил и могъл ли е обв. З. да
предвиди, че бягащото дете ще се блъсне в управляваният от него автомобил е
въпрос който ще остане без отговор.
Правилно не е приложена разпоредбата на чл.
78А ал. 4 от НК.
При служебната проверка на решението, на осн.
чл. 313 – 314 от НПК, съдът констатира, че съставът на ВРС е следвало да
прецизира въз основа на какво и кой е направил правния извод за наличието на
виновно поведение от страна на обв. З.. Вещите лица дават всякакви заключения,
но правния извод е винаги и само, привилегия на съда. / по принцип/
Водим от гореизложеното и на основание чл. 337
ал. 1 т 1 вр. чл. 334 т.3 от НПК, съставът на ВОС
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА РЕШЕНИЕТО на
Варненски районен съд, постановено на 21.02.2019г. по НАХД №
477/2019г по описа на същия съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание ГЛОБА на 1000 хиляда лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: