Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 293
гр.Свищов,
19.12.2019 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 21.11.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Таня Луканова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 275 по описа за 2019год., за да
се произнесе, взема предвид:
Искове с правно
основание чл. 422 от
Ищецът „К.с.и п.“ЕООД ***, представляван от
управителя Т.Т.твърди, че дружеството е правоприемник на „Водоснабдяване и
канализация-Свищов“ЕАД. Заявява, че наследодателят на ответниците е бил абонат
№ 15001на „Водоснабдяване и канализация – Свищов“ЕАД. Посочва, че същият е
потребител на услугите на ищеца в ползвания от него имот в гр. Свищов, ****,
въз основа на договор от 24.01.2000г. . Като абонат , той бил подчинен на
Общите условия на „К.с.и п.“ЕООД, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал. 1 т. 5 от Закона за регулиране на
восдоснабдителните и канализационните услуги, както и Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Посочва, че съгласно
чл. 32 от Наредбата, заплащането на изразходената и отведена вода се извършва въз основа на
измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение, а когато такива липсват – по начин, подробно
описани в чл. 39 ал. 5 от Наредбата. Сроковете за плащане били уредени в чл. 40
от Наредбата, вр. чл. 33 ал. 2 от ОУ -
30 дни след датата на фактурирането, като при забавено плащане, абонататъ
заплащал и законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ вр. чл. 40 ал. 1 вр.
чл. 86 ЗЗД. Наследодателят не бил подал възражение срещу начислените суми.
Заявява, че съгласно справка извлечение за неплатени фактури за абоната
15001 от23.11.2018г. за периода м. декември 2014 година до м.май 2017 г. неизплатеното
задължение било в размер на 687,16лева
главница и 148,40 лева – лихва, като лихвите се изчислявали поотделно, спрямо
падежа на всяка дължима сума. Цените, по които дружеството извършвало ВиК
услуги били утвърдени от Комисията за енергийно и водно регулиране и оповестени
на интернет страницата й. Посочва, че като доказателство за редовността на
извършеното отчитане и съответно начина на формиране на претендираните суми
представя справка за консумация на
абонат 15001 за периода 02.12.2014г. до 04.05.2017г., като потребеното
количество вода личало от колоната озаглавена Пок – показания на водомера. От
същата справка била видна и хронологията на плащанията, както и неплатените
задължения. Твърди, че наследодателят С.А.е абонат на оператора „К.с.и п.“ЕООД,
предоставящо услугата – Ви К на крайни потребители, в съответствие с Закона за
водител. Той бил потребител по смисъла на закона, като ползвател на
водоснабдения имот и като такъв дължал заплащането на сумите за консумирана
вода. Заявява, че процесната сума представлява неизпълнено парично задължение
по договора между ищеца и С.А.за потребени ВиК услуги в ползвания от последния
имот, за периода м. декември 2014г. до м.май 2017г.. Сочи, че като наследници
на С.А., ответниците встъпвали в законните интереси и права на наследодателя. Твърди,
че предявили претенцията си по реда на чл. 410 от ГПК, като на ответниците
заповедта по ч.гр.дело 1225/2018г. на СвРС била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК. След направено уточнение в петитума на иска, моли да бъде постановено
решение, с което да бъде прието за установено
по отношение на наследника Л.Х., че дължи на ищцовото дружество сумата
458,10 лева – главница и 98,94 лева –
лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата, по отношение на ответника Ю.Ю., че дължи на ищцовото
дружество сумата 114,53 лева главница и 24,73 лева лихва, ведно със законна
лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане и по отношение на
ответника А.Ю., че дължи на ищцовото дружество сумата 114,53 лева главница и
24,73 лева лихва, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното плащане. Претендира разноски.
С
определение от 7.05.2019г. по делото е прекратено производството по делото, по
отношение на ответника Л.Н.Х. и е заличена същата като ответник по делото.
Ответникът Ю.С.Ю. в законоустановения срок е подал
отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в
който взема становище за неоснователност на иска. Счита, че облигационните отношения били прекратени
със смъртта на А. на 20.09.2012г., а претендираните суми по фактурите били
начислени за периоди след смъртта на наследодателя, поради което не
представлявали негово задължение, което да бъде внеменено за плащане на
наследниците му. Нито С.А., нито
наследниците му имали качеството на потребител на ВиК услуги за процесния
период за посочения обект. Оспорва задължението по размер. Прави възражнеие за
изтекла погасителна давност на вземането за лихви. Позовава се, че нямало доказателства, че
реално са ползвани ВиК услуги в обекта,
а и при проложение, че наследодателят е
починал на 20.09.2012г. не ставало ясно кой и дали е потребил тези услуги в
претендирания обем. В хода
на устните състезания процесуалният му представител взема становище, иска по отношение на него да бъде отхвърлен,
тъй като след смъртта на наследодателя
нямало как наследниците му да носят тежест за задължения, които формално
се водели на името на наследодателя.
ОтветникътА.С.Ю. в законоустановения срок е подал
отговор на исковата молба, чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в
който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва твърденията за наличието на нейни
задължения за заплащане на вода , поради липса на доказателства за реална
консумация за периода, карнетните листи представени с исковата молба били за
периоди, предшестващи процесния, а последния представен карнетен лист не
установявал консумация от декември 2014 г. до юли 2015г. както и от април 2017г. до май 2017г.. Прави възражение, че
част от претецията на ищеца е погасена по давност, за вземания от декември
2014г. до март 2016г. била изтекла тригодшна давност, а вземането за лихва за
периода от декември 2014г. до март 2016г- било погасено по давност. В хода на устните състезания
процесуалният й представител взема становище,
иска по отношение на ответницата да бъде отхвърлен, тъй като не били
представени доказателства за валидни договорни отношения. Липсвало
изменение на иска, който бил предявен
срещу ответниците в качеството на наследници, а не в лично качество на
потребители. Такова качество не само не било доказано, но и не било твърдяно от
ищеца.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Не се спори по делото, че „К.с.и п.“ЕООД
предоставя услуга – Ви К на крайни потребители, в съответствие със Закона за
водите. Не се спори и, че ищецът е правоприемник на „Водоснабдяване и
канализация – Свищов“ЕАД, което се установи и от приложените справки от Търговския
регистър. Приложени по делото са Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, в които
в чл. 2 ал. 1 т. 1 е уредено, че потребители на Ви К услуги
са юридически или физически лица – собственици, ползватели и притежатели на
вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят Ви К услуги. В чл. 33
ал. 2 от същите е уредено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях Ви К услуги в 30 – дневен срок след датата на
фактуриране, а в чл. 44 е предвидено, че при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Общите условия са одобрени от ДЕВР с Решение №
ОУ -09 от 11.08.2014г..
Приложен по делото е договор от 24.01.2000 г.
между ВиК ЕООД и С.А.– абонат с предмет
доставка на питейна вода за задоволяване питейно – битовите нужди на абоната,
както и за отвеждане чрез канализационната мрежа на доставкича на отпадните
води на абоната. Съгласно чл. 5 от
договора, абонатът се задължил до края
на месеца да заплати стойността на изразходваната и отведена вода за предходния
месец в касата на доставчика за което получава съответен документ. В чл.
5 ал. 2 от договора било уговорено, че при забавено плащане след посочения
срок, абонатът заплаща лихва.
Ищецът е представил с исковата
молба три броя карнетни листи, в които
са отразени показания относно
консумирана от абонат С.А., но същите са
за периоди, различни от процесния. Представен от ищеца и приложен по делото е
карнетен лист за консумирана от абонат С.А.вода за периода от юли 2015г. до
април 2017г., като срещу описаните показания за нито едно няма подпис .
Представи се по делото и счетоводна справка от
ищеца за дължимите към ищеца от абонат С.А.за периода от 02.12.2014г. до
04.05.2017г. суми, по която дължимите
суми са в размер на 835,56лева, от която главница – 687,16 лева и 148,40 лева лихва.
Приложена по делото е и справка за консумация на абонат С.А., според която за периода януари 2015г. , август – октомври 2015г., и
юни 2016г. до май 2017г. дължимата сума не е платена, като е посочен и размера
й. В същата са посочени и показанията .
Вложено в настоящото дело е
ч.гр.дело № 1225/2018г. на СвРС, по което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от
При тези данни от фактическа
страна, съдът намира предявените искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр.
вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД – установителни искове, за неоснователни. В производството по тези
искове, ищецът цели да установи, че ответникът Ю.Ю. и ответникът А.Ю. дължат
сумата от по 114,53 лева главница , представляваща незаплатена
консумирана вода, за които суми главница е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 726 от 3.12.2018 г. по ч.гр.дело № 1225/2018г. на СвРС. .
Исковете са допустими, тъй като са
предявени от заявителя в законоустановения срок, при наличие на правен
интерес, с указването на ищеца, че заповедта е връчена на двамата длъжника по
реда на чл. 47 от ГПК. Разгледани по същество, същите се явяват неоснователни. Ищецът е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - ВиК
на крайни потребители, а ответниците са лица, срещу които е издадена заповед по чл. 410 ГПК .
Искът е за установяване вземане за суми,
възникнали като задължения в сферата на починалото лице С.А., починал на
20.09.2012г. , а същевременно процесния период за който се претендирата е м. декември 2014г. до м.май 2017г. или след
смъртта на абоната А.. Искът не е с предмет установяване вземане за суми,
възникнали направо в сферата на всеки от ответниците, след като е придобита
собственост по наследство. Не е направено изменение на иска, а и следва да се
посочи, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение соченото
основание е отново неплатено задължение
на наследодателя за ВиК услуги, при
отчитане, че исковото производство е продължение на заповедното. В исковата
молба не се съдържат твърдения, че вземането е от ответниците, в качеството им
на собственици на имота, а се твърди единствено, че същите отговарят за
задълженията на наследодателя. Както се посочи, наследодателя е починал на
20.09.2012г., а сумите се претендират за период след смъртта му. Няма пречка
ищецът да предяви нов иск, с който да претендира от ответниците да заплатят
сумите, след като е предобита
собственост по наследство. Или в случая
не само няма доказателства че
ответниците имат качеството на потребител
по силата на вещно право на
ползване, но и липсват твърдения в тази насока, като единствените твърдения са,
че същите са наследници на абоната и отговарят за задълженията за ползвани от наслододателя ВиК услуги, а същевременно
процесния период за който се претендира вземане е след смъртта на
наследодателя-абонат.
При
тези съображения предявените главни искове с правно основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за приемане за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от по 114,53 лева главница,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 30.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 726 от 3.12.2018г. по ч.гр.дело №
1225/2018г. на СвРС/ , следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
С
оглед отхвърляне на исковете като неоснователни съдът не следва да се произнася
по направеното от ответниците възражение за изтекла давност.
Предвид неоснователността на исковете за установяване
вземане за главница, неоснователни се явяват
и тези по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване
дължимостта на мораторна лихва в размер
на по 24,73 лева , предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 726 от 3.12.2018г. по ч.гр.дело № 1225/2018г. на СвРС.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.с.и п.“ЕООД,
****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.–управител
против
Ю.С.Ю. с ЕГН ********** *** иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за признаване установено, че „К.с.и п.“ЕООД, ****, седалище и адрес на
управление *** има вземане от Ю.С.Ю. с ЕГН ********** *** за сумата 114,53 лева/сто и четиринадесет
лева и петдесет и три стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 30.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 726 от 3.12.2018г. по ч.гр.дело № 1225/2018г.
на СвРС, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.с.и п.“ЕООД, ****, седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.–управител против Ю.С.Ю. с ЕГН
********** *** за признаване установено, че
„К.с.и п.“ЕООД, ****, седалище и адрес на управление *** има вземане от Ю.С.Ю.
с ЕГН ********** *** сумата 24,73 лева /двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ - лихва, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 726 от 3.12.2018г. по ч.гр.дело № 1225/2018г.
на СвРС, като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.с.и п.“ЕООД,
****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.–управител
против
А.С.Ю. с ЕГН ********** *** иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за признаване установено,
че „К.с.и п.“ЕООД, ****, седалище и
адрес на управление *** има вземане от А.С.Ю. с ЕГН ********** *** за сумата 114,53 лева/сто и четиринадесет
лева и петдесет и три стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 30.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 726 от 3.12.2018г. по ч.гр.дело № 1225/2018г.
на СвРС, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.с.и п.“ЕООД, ****, седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.–управител против А.С.Ю. с ЕГН
********** *** за признаване установено, че
„К.с.и п.“ЕООД, ****, седалище и адрес на управление *** има вземане от А.С.Ю.
с ЕГН ********** *** за сумата 24,73 лева /двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ - лихва, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 726 от 3.12.2018г. по ч.гр.дело № 1225/2018г.
на СвРС, като
неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 1225/2018
г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: