№ /24.02.2020 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и
двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №1551 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.54
ал.6 от ЗКИР и е образувано по жалба от А.Д.М., ЕГН **********,***, против
Заповед №18-4345-23.04.2019г на началника на СГКК – Варна, с която на осн.чл.54
ал.4 вр.ал.1 и чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР е одобрено изменението на КК и КР на
с.Страшимирово, общ.Белослав, състоящо се в промяна на границата между имоти с
идентификатори 69763.501.187, собственост на жалбоподателката, и 69763.501.188,
собственост на заинтересованата страна Я.Н.. Жалбоподателката твърди, че
заповедта е постановена в противоречие с влязлото в сила решение по гр.д.№
3567/2013г на ВРС, с което е разрешен спор за собственост между двете
собственици, и което при това вече е изпълнено доброволно от Я.Н.; че при
стабилизиране на обжалваната заповед промяната отново ще породи спор за материално
право; както и че при наличие на претенции заинтересованата страна следва да ги
реализира в общ исков процес. С тези съображения твърди незаконосъобразност на
оспорената заповед и настоява за отмяната й. В съдебно заседание жалб.М. се
представлява от адв.В.К. ***, който поддържа изцяло жалбата на изложените в нея
съображения, счита я за основателна и доказана с оглед приетото заключение на
СТЕ, настоява за уважаването й и претендира присъждане на сторените в
производството разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – началника на СГКК –
Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище
към придружаващото преписката писмо оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана, и настоява за отхвърлянето й, като прави и възражение за
прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателката – за размера над минималния, предвиден по Наредба
№1/09.07.2004г.
Заинтересованата страна Я.Н.
участва в производството лично и с пълномощника си адв.В.П. ***. По съществото
на спора и с оглед приобщеното като доказателсво по делото заключение на СТЕ,
адв.П. признава депозираната жалба, като изразява становище, че допуснатото
изменение на имотната граница между двата имота не е в интерес на доверителката
му, която не само се е съгласила с влязлото в сила съдебно решение, но и го е
изпълнила доброволно, и въпреки че с оспорената заповед й се придават части, тя
няма интерес да не изпълнява решението. В тази връзка пледира съдът да уважи
жалбата, като след отмяната на заповедта да укаже на началника на СТКК – Варна по
коя линия следва да премине границата на имотите. На свой ред претендира
присъждане на разноски по списък по чл.80 от ГПК.
След преценка на събраните на
съдебното дирене релевантни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Началото на административното
производство е поставено със заявление рег.№01-419055/25.10.2018г от заинтер.Я.Н.
***, с искане за изменение на КК на с.Страшимирово, общ.Белослав, относно
отразяване на граница между собствения й имот с идентификатор 69763.501.187,
придобит с н.а. за дарение №60, дело №21434/08.12.1997г на ВРС, и съседния такъв
с идентификатор 69763.501.188, собственост на жалб.А.М.. Към заявлението било
приложено решение №4633/24.10.2013г по гр.д.№5328 на ВРС, потвърдено с решение
№315/04.03.2014г на ОС – Варна, в законна сила от 04.03.2014г. С влезлия в сила съдебен акт е
отхвърлен предявения от А.М. против Я.Н. иск по чл.108 от ЗС за предаване на
владението на реална част от УПИ ІV-187, кв.20 по действащия ЗРП на
с.Страшимирово, за горницата над 30.54 кв.м., заключена между точки 1, 2 и 3 и
оцветена в жълт цвят на скицата – неразделна част от решението, до пълния
предявен размер от 200кв.м. Към заявлението е приложен проект за промяна на
имотната граница и обяснителна записка към него, в която е посочено, че
разработката цели поправка на КК и КР на с.Страшимирово въз основа на влязлото
в сила решение.
При уведомяването й за
образуваното производство по реда на чл.26 ал.1 от АПК жалб.М. е депозирала
становище пред административния орган, в който изложила обстоятелствата около
влязлото в сила съдебно решение, образуваното изп. дело №20143110407156 при СИ
при РС – Варна, и постигнатото на 07.08.2014г споразумение между нея и Н. за
определяне на нова граница между имотите им. М. посочила, че при несъобразяване
на това споразумение при промяната на действащата КК, тя отново ще породи спор
за материално право. Към становището е приложено и копие от споразумението за
доброволно изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, видно от което Я.Н.
доброволно е предала описаната в същото част от терена с площ 30.54 кв.м.,
ведно с всичко, намиращо се върху него, във владение на А.М., а последната е
заявила, че приема в свое владение тази част от имота, която съгл. съдебното
решение е нейна изключителна собственост.
С оспорената понастоящем Заповед
№18-4345/23.04.2019г административният орган е описал постъпилото заявление и
възражението против него, като е посочил, че жалб.М. не е представила изискания
й цифров модел CAD-формат, утвърждаващ несъгласието
й с внесения проект, и на осн.чл.54 ал.4 вр.ал.1 и чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР
одобрил изменението в КК и КР на с.Страшимирово, състоящо се в промяна на
границата между имотите, в резултат на което имотът на А.Д. с идентификатор
69763.501.187 е с намалена площ (от 654 кв.м. на 498 кв.м.), а този с
идентификатор 69763.501.188 е с увеличена площ (от 818 кв.м. на 973 кв.м.).
По делото е допусната
съдебно-техническа експертиза, чието заключение с.д.№506/14.01.2020г е прието
като доказателство по делото, и според което между изменението на КККР с
оспорената заповед от една страна, и от друга – решение №4633/24.10.2013г по
гр.д.№5328/2012г на ВРС, 35 с-в, заключението на СТЕ и скицата към него –
неразделна част от решението, и споразумението от 07.08.2014г за доброволно
изпълнение на решението между страните по делото, е налице несъответствие, тъй
като с изменението реалната част от 30.54 кв.м. (оцветена в жълт цвят на
комбинираните скици), собственост на жалб.А.М. и принадлежаща към собствения й
ПИ-187, е придадена към УПИ -188, собственост на заинтер.Я.Н.. Разпитан в
съдебно заседание, вещото лице инж.Ж.Б. посочи, че според одобрения проект за
изменение на ККиКР, границата между имотите на страните по делото минава по
линиите А1-А2 (съотв.Б1-Б2 и В1 –В2) по скиците -приложения, а за да
съответства на влязлото в сила съдебно решение и на споразумението на страните
по него, оградата между имотите трябва да преминава по линиите А1-А3
(съотв.Б1-Б3 и В1 –В3) по скиците –приложения към заключението.
Съдът преценява неоспореното от
страните заключение на СТЕ като обективно и компетентно дадено и изцяло го
кредитира.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установено въз основа на
писмените доказателства по административната преписка, въз основа на която е
издаден оспорения акт, тези, приобщени в хода на съдебното дирене, и
заключението на СТЕ, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, от легитимиран субект – нейн адресат, и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
се преценява като неоснователна.
Между страните е безспорно
установен фактът, че спорът им за собствеността върху граничните 30.54 кв.м. между
съседните им имотите в с.Страшимирово е разрешен с влязлото в сила на
04.03.2014г. решение по гр.д.№5328 на ВРС в полза на жалб.А.М., и че на
07.08.2014г заинтер.Я.Н. доброволно е предала владението върху тази част по
скицата към решението на жалбоподателката.
Другият релевантен факт,
установен по несъмнен и категоричен начин с неоспореното заключение на СТЕ по
делото е, че с одобреното с оспорената заповед изменение на ККиКР частта с площ
30.54 кв.м. между съседните имоти в с.Страшимирово отново се придава към този
на заинтр. Я.Н.. Съдът изцяло споделя становищата на страните, че това изменение
е направено в противоречие с влезлия в сила, стабилен и вече изпълнен съдебен
акт, де юре и де факто без никакво правно основание – такова, различно от
решението по гр.д.№ гр.д.№5328 на ВРС не е цитирано и в заявлението на Я.Н.,
поставила началото на настоящото административно производство. В този смисъл,
както счита и пълномощникът на заинтересованата страна, предприетото с
оспорената заповед изменение на границите между двата имота, не е в интерес на Н.
независимо от факта, че отново придава 30.54 кв.м. към нейния имот.
Констатираната
незаконосъобразност на оспорената заповед за изменение на ККиКР без наличие на
правно основание за допускане на такова, т.е. в противоречие с правата на
собствениците на съседните имоти, респективно – и на материалния закон,
безалтернативно налага отмяната й.
При този изход на делото и на
осн.чл.143 ал.1 от АПК претенцията на жалбоподателката за присъждане на
разноски е основателна и следва да бъде уважена в пълния заявен и доказан
размер по делото от 510лв. (10лв. ДТ, 200лв. адвокатско възнаграждение, 300лв.
възнаграждение за вещо лице). Идентичната претенция на заинтересованата страна
е неоснователна, тъй като отмененият ИАА е бил благоприятен за нея.
Така мотивиран и на осн.чл.172
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№18-4345-23.04.2019г на началника на СГКК – Варна, с която на осн.чл.54 ал.4
вр.ал.1 и чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР е одобрено изменението на КК и КР на
с.Страшимирово, общ.Белослав, състоящо се в промяна на границата между имоти с
идентификатори 69763.501.187 и 69763.501.188.
ОСЪЖДА СГКК
– Варна да заплати в полза на А.Д.М., ЕГН **********,***, разноски по делото в
размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред ВАС на РБ.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: