№ 43
Р Е Ш Е Н И Е
№ 12 А
гр.Попово, 17.02.2014г.
Поповски районен съд, в публично
заседание на петнадесети януари през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Л.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 496 по описа за 2013г. на ПРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.45 от ЗЗД.
Ищцовата страна
„Агропро
В срока по чл.131 от ГПК, е подаден писмен отговор от ответника Н.М.Х. *** чрез пълномощник – адв. Р.
К. ***, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на
предявения иск. Ответникът признава, че се занимава със земеделие в землището
на с.Тръстика, общ. Попово, като обработва земи в реални граници и така, както са
предоставени по постигнато споразумение между всички ползватели на земи в
землището на с.Тръстика. Твърди, че това споразумение е подписано от всички
ползватели и върху картата на землището са отбелязани площите и парцелите,
които ще обработва всеки един от тях. Оспорва представените от ищеца документи -
карта и протокол за очертаване и застъпване на земи, изготвени от „И.” ООД,
като възразява по приемането им като доказателства, тъй като след устна справка
в ОСЗ – Попово установил, че „И.” ООД няма правомощия в Община Попово, а освен
това, тези документи са частни документи, съставени в полза на ищеца и по
негова поръчка. Твърди, че ищецът не
може да обоснове претенцията си за пропусната полза, тъй като за допуснатата евентуална
грешка ищецът е уведомил ответника едва през м. май 2013, а стопанската
година е започнала на 01.10.12г.
Твърди, че всички имоти, които се обработват от ответника, се владеят на
правно основание – или в реални граници, или по постигнато споразумение. Моли
съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Поддържа изложеното в
отговора и в съдебно заседание – лично и с пълномощник.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по
делото доказателства и по вътрешно убеждение, прие за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор в настоящия
процес, че страните се занимават със земеделие, като през стопанската
2012/2013г. и двете страни да обработвали земеделски земи в землището на
с.Тръстика, общ.Попово. Няма спор, а и от показанията на св. О. А. от с.
Тръстика, се установява, че земите, които са обработвани от ищцовото дружество,
са били засети със слънчоглед, а тези, обработвани от ответника – с жито и др. есенници.
Със заявление, вх.№754/31.07.2012г.,
отправено до ОСЗ-гр. Попово /заверено копие приложено на л. 35/, ответникът Н.Х.
е заявил желанието си да участва в споразумение по реда на чл.37в
ЗСПЗЗ за землището на с.Тръстика, за стопанската 2012/2013г. Към заявлението е
приложена декларация по чл.70, ал.2 ППЗСПЗЗ /заверено копие приложено на л.36
и 37/, в която ответникът е посочил
конкретните имоти, за които има правно основание да ги ползва.
Не се спори, а и от свидетелските
показания на св. С. З. -кметски наместник на с. Тръстика, се установява, че на
12.09.2012г. в с.Тръстика, е проведена среща
на ползвателите и собственици на
зем.земи, сред които са и страните по делото, във връзка с постигане на
споразумение за комасиране на имотите и
за разпределяне начина на ползването им. Няма спор, че управителят на ищцовото
дружество и ответникът, като ползватели на зем. земи, заявили желание да
участват в комасацията, са се подписали на картата, съдържаща споразумението за
разпределяне ползването на имотите. Подписът на ответника в посочената карта бе
обект и на графическа експертиза, изготвена от в.л. инж. Д.Д. ***, като
експертизата също бе категорична, че подписът в картата, е положен от ответника
Н.М.Х.. Според св. З., на въпросната карта се отбелязват с различни цветове
площите, които ще обработва всеки от заявилите участие в комасацията, като
освен това, всеки от участниците се подписва срещу неговия цвят в картата. След
това се изготвя и самото споразумение, всички, в т.ч. и кметският наместник, се
подписват, като единият екземпляр от споразумението остава при кмета, а
другият, заедно с картата, се предават
от арендаторите в ОСЗ.
След очертаване на
имотите е изготвено окончателното споразумение за
създаване на масиви за ползване по реда на чл.37в,ал.1 от ЗСПЗЗ за землището на
с.Тръстика, община Попово за стопанската 2012-2013г. След като същото е подписано,
е издадена и заповед № РД-05-2506-34/29.09.2012г. на Директора на ОД „Земеделие”
гр. Търговище, с която е одобрено и споразумението от 12.09.2012г. Съгласно
споразумението /приложено в оригинал към делото/, на ищцовата страна са определени
за ползване общо 454.664дка зем.
земи, от които: имоти с правно основание – 423.942дка, имоти без декларирано
правно основание /бели петна/ - 26.243дка. За ответника са определени за
ползване 605.768дка зем. земи, в т.ч. имоти с правно основание– 553.072дка и
бели петна – 13.752дка.
По повод направено в първото по делото съдебно заседание оспорване от
ответника на истинността на горепосоченото споразумение за създаване на масиви
за ползване по реда на чл. 37в,ал.1 от ЗСПЗЗ от 12.09.2012г. досежно
автентичност на подписите, положени срещу името на Н.М.Х. – на стр. 3 от
споразумението, е открито производство по реда на чл.193 ГПК и е назначена
съдебно-графическа експертиза, изготвена от в.л. инж. Д.Д. ***. От заключението
на вещото лице по посочената експертиза
е установено, че подписите в графа „ползвател” на стр.3 в споразумението от 12.09.2012г., одобрено
със заповед № РД-05-2506-34/29.09.2012г.
на Директора на ОДЗ гр. Търговище, НЕ са положени от лицето Н.М.Х., а подписът
срещу името Н.М.Х. в Картата на землището на с. Тръстика, общ. Попово, е
положен от лицето Н.Х.. Заключението по съдебно-графическата експертиза е
прието и приложено по делото, като неоспорено от нито една от страните и като
обективно и компетентно изготвено.
Във връзка с откритото производство по чл. 193 от ГПК, бе допуснат до
разпит и изслушан св. Г.М. *** – син на
ответника, който заяви в съдебно заседание, че подписите в графа „ползвател” на
стр. 3 от споразумението, за Н.М.Х., са положени от свидетеля Г.М., като баща
му не е знаел, че свидетелят се е подписал вместо него на споразумението.
Според същия свидетел, е имало разминаване със споразумението по картата и
това, което е изготвено като окончателен вариант от ОСЗ-Попово.
От заключението на в.л. П.К. ***, изготвено по ч.гр.д. № 442/2013г. по
описа на ПРС, приложено в цялост към настоящото дело, тъй като касае
обезпечаване на доказателства, е видно, че процесните зем. земи, находящи се в
масив 10, 12, 13, 14 и 15, както и част от масив 9, 25 и 26, не граничат с имоти,
обработвани от Н.М..Тези имоти в картата са очертани като ползвани от „Агропро
Освен приетата експертиза по ч.гр.д. №442/2013г., по делото бе
назначена още една агротехническа експертиза,
изготвена от в.л. П.К. ***, в която е посочено, че страните по делото са
застъпили процесните имоти съгласно приложените уведомителни писма от ДФЗ за
площи, декларирани от повече от един
кандидат. Съгласно доброволното споразумение и издадената заповед на
директора на ОДЗ – гр. Търговище, всички процесни имоти са предоставени за
ползване на „Агропро
През м. май 2013г. ищцовото дружество е ангажирало „И.****” ЕООД гр.Търговище - правоспособно
лице за извършване на дейност по кадастъра, като по делото е приложено заверено
копие на схема за застъпване на обработваеми арендовани земи на „Агропро
След извършеното очертаване и констатиране на несъответствията, ищцовото
дружество е изпратило писмо до ответника, изх. № 1/16.05.2013г., връчено на
18.05.2013г. /видно от приложеното заверено копие на известие за доставяне/, в
което го е уведомило за несъответствията и го е поканило да заплати обезщетение
в размер около 5600лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правна квалификация по чл.45 от ЗЗД, като претенцията обхваща присъждане на обезщетение
за имуществени вреди в размер 5600лв., представляващи пропусната полза от
невъзможността да засее процесните имоти със слънчоглед и да реализира печалба
от продажбата му на пазара, в резултат на непозволено увреждане – неправомерно
завземане и обработване на отредени на ищеца с доброволно споразумение по чл.
37в ЗСПЗЗ имоти.
Фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД включва следните елементи: деяние
/действие или бездействие/, противоправност на деянието, вина, вреда и причинна
връзка между деянието и вредата.
В
предявения иск по чл. 45 от ЗЗД ищецът следва да докаже главно и пълно обективните
елементи на състава на непозволеното увреждане -претърпяната имуществена вреда
/в случая пропусната полза/, противоправното поведение на ответника, причинната
връзка между поведението на ответника и настъпилата вреда. Тъй като, съгласно
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното, ответникът носи тежестта да обори
презумпцията за вина.
От
събраните и обсъдени по-горе
доказателства, съдът счита, че предявеният иск е допустим, тъй като е предявен
от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация и с интерес от
предявяването на иска, а разгледан по същество, искът се явява частично
основателен. Съображенията за това са следните:
Безспорно
е обстоятелството, че и двете страни
през стопанската 2012/2013г. са обработвали земеделски земи в землището
на с.Тръстика.
Установи
се по делото, че за стопанската 2012/2013г. земеделската земя е в землището на
с.Тръстика е била комасирана. В комасацията са участвали и двете страни. Но,
както се установи от съдебно-графическата експертиза, споразумението по чл.37в
от ЗСПЗЗ не е подписано от ответника Н.Х.. При това положение, оспорването
истинността на този документ досежно
автентичността на подписа на ответника Н.Х., е доказано, поради което следва да
бъде признато за такова.
В
случая обаче, това споразумението по чл. 37в ЗСПЗЗ, независимо, че не съдържа
подписа на един от участниците в него, не е нищожно. Последицата от не подписването
му е тази, че това споразумение не обвързва и няма правно действие по отношение на неподписалата го
страна, в случая ответника.
Освен
това, въз основа на постигнатото споразумение, е издадена заповед на директора
на ОДЗ гр.Търговище, с която е одобрено това споразумение. За правния характер
на споразумението по чл. 37в,ал.1 от ЗСПЗЗ, е налице и задължителна практика,
постановена в производство по чл. 290 от ГПК - решение № 306/11.01.2013 на ВКС,
по гр.д. №712/2012г., ІІ г.о.В цитираното решение е посочено, че визираното в
чл. 37в ЗСПЗЗ споразумение на ползвателите на земеделски земи за участие в
масиви за ползване, има характер на договор, но фактическият състав на
установената процедура е завършен по силата на административния акт – Заповед
на Директора на ОДЗ по чл. 37в ал.4 ЗСПЗЗ.
Посочено е, че административният акт не подлежи на самостоятелно
обжалване като властническо волеизявление от гл.т. на материално- правна
незаконосъобразност. Нормите, уреждащи правилата на сключване и административно
санкциониране на споразумението, нямат императивен характер, поради което
неучастието на някой от ползвателите, въпреки заявеното желание за участие, не
може да се приеме за основание за нищожност, нито на споразумението, нито на
административния акт. Неучастието на ползвател, заявил желание за участие в
споразумението по чл. 37в ЗСПЗЗ, не обуславя порок на волята на останалите
участници, нито е предвидено от законодателя като самостоятелно/специално/
основание за нищожност. В този смисъл, съдът приема, че в конкретния случай, споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ не обвързва
ответника по делото, като лице, което не го е подписало, с оглед установеното
по делото, че подписът срещу ползвател в това споразумение не е положен от ответника,
въпреки, че е установено, че е положен от неговия син Г. М.. Но това обстоятелство не влияе върху волята на останалите участници по това споразумение. Това е така, тъй като
споразумението е многостранен договор и поражда
действие за страните, съгласили се с него и подписали го. Затова съдът приема,
че не може да изключи това споразумение от доказателствата по делото, нито да
отрече съществуването му в правния мир. Въпреки факта, че окончателният вариант
на споразумението, изработен в ОСЗ-Попово, не е подписан от ответника, не се
доказа твърдението му, че на проведената среща в кметство с. Тръстика за
комасация на 12.09.2012г., собствениците
и ползвателите се били споразумели по един начин, а след това постигнатите
договорки били нанесени некоректно
в споразумението. Това твърдение не намира опора в доказателствата по
делото. Копие на подписаната от ответника карта е приложено по делото /а
оригиналът на същата се намира в друго дело по описа на ПРС/, като съдът не намира несъответствие между очертаните
за ползване от страните земеделски земи по картата, в която на място са
очертавани зем. имоти и писменото споразумението от 12.09.13г. Още повече, че в
приложеното към ч.гр.д. № 442/13г. по описа на ПРС експертно заключение на
вещото лице П. К., е посочено, че вещото лице се е запознало с картата, на
която са очертани имотите, като вещото лице също не е открило несъотвествие
между двата документа. При това положение, съдът приема, че независимо, че в
изготвения в ОСЗ-Попово екземпляр от споразумението ответникът не се е подписал
лично, същият е участвал в очертаването
на земите за ползване от всеки заявил участие в комасацията и е знаел кои имоти
следва да обработва и кои – не.
Следва
да се има предвид и факта, че в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е предвидена процедура, която предвижда обявяване на предварителни
регистри на публично място - в кметството
на населеното място и в ОСЗ, обявяване на заповедта на директора на ОДЗ, която
подлежи на обжалване по реда на АПК. След споразумението масивите се отразяват
върху извадка от картата на землището и се обявяват също публично в кметството
и ОСЗ. Т.е., в самия закон е предвидена
в пълна степен публичност във връзка с
обособяване на масиви за ползване на всички собственици и ползватели на зем.
земи, за да се гарантира, че всеки заинтересован или засегнат от това субект, ще
разполага с възможност да защити своите права и законни интереси.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че по силата на споразумението по чл. 37в, ал.1
от ЗСПЗЗ, което е правно основание за ползване на един земеделски имот съгласно
разпоредбата на чл.37в, ал.14 от ЗСПЗЗ,
ищцовото дружество е следвало да обработва процесните парцели 12, 13, 14, 15, 16, както и
части от парцели 9, 25 и 26 в землището на с. Тръстика. Това се установява
както от самото споразумение, така и от заключението на в.л. П. К.. Също
безспорен е обаче и фактът, че в настоящия случай, за стопанската 2012/2013г.
процесните земеделски земи, са обработени от ответника. Този факт се установява
от показанията на св. А. /в които съдът няма основание да се съмнява, поради
което и ги кредитира/, от експертизата на в.л. П.К., както и от изричното
признание, направено от ответника в протокол от с.з. от 23.10.2013г. Няма нито
посочени, нито събрани доказателства по делото, че ответникът е имал годно правно основание да
ползва и обработва тези парцели. Не се доказа в процеса и че това са имоти,
обработвани от него в реални граници. Напротив, доказателствата по делото са в
подкрепа на ищцовото дружество, което претендира на годно правно основание да е
ползвател на тези парцели, а това е
споразумението по чл.37в ЗСПЗЗ. След като ответникът не е ползвател или
собственик на тези парцели, то неправомерно е ползвал имотите, отредени за ищцовото
дружество при комасиране на зем.земя в землището на с.Тръстика. Затова съдът
приема, че в случая е доказано деянието на ответника, което се изразява в
действие. Противоправността на деянието, настоящият състав на съда счита, че
също е доказана и тя се изразява в ползване на процесните земеделски земи в
противоречие с издадената заповед на директора на ОЗД – Търговище, която е
влязъл в сила административен акт, който, освен това, по закон е обявен
публично и ответникът е имал възможност да се запознае с нея.
Съдът
приема, че в настоящия случай е доказана и
вредата на ищеца, изразяваща се в
пропусната полза от невъзможността да засее процесните имоти със слънчоглед и
да реализира печалба от продажбата му на пазара. Установено е по делото, че
посочените парцели са били засети от ответника с пшеница, което е изключило
възможността дружеството – ищец да засее
процесните парцели със слънчогледова
култура, от която да реализира добиви, съответно доходи. А няма спор, че
през стопанската 2012/2013г. ищцовото дружество е засяло останалите му
предоставени за ползване зем. земи в землището на с. Тръстика, именно със
сълнчоглед. Налице е и причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на ответника и настъпилата вреда.
Налице
е и виновно поведение на ответника, тъй като същият не обори презумпцията,
предвидена в чл.45, ал.2 от ЗЗД. Независимо, че ответникът не е подписал
споразумението по чл. 37в,ал.1 от ЗСПЗЗ, изготвено в ОСЗ – Попово, същият е участвал в очертаването на масивите,
а и не е доказано, че е налице несъответствие между картата, на която се е
подписал и текста на споразумението.
Предвид
изложеното, съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание. По отношение на размера му, съдът се съобрази
със заключението на вещото лице П.К., в т.ч. и с допълнителното
заключение, според което средният добив
на слънчоглед за стопанската 2012/2013г. за землището на с. Тръстика, е
280кг/дка; разходите по производството на декар слънчоглед, са 114.71лв/дка;
изкупната цена на слънчоглед е 610лв./тон, а за декар – 170.80лв. Разликата
между продажната цена и разходите по производството за декар, е 56.09лв.Добивът
от 80.465дка е 22530.200кг с продажна цена 13743.42лв. Разходите за
производство на слънчоглед от 80.465дка, са 9230.14лв., а разликата между
продажната цена и разходите за производство, е в размер 4513.28лв., която сума
съдът приема, че представлява
пропуснатата от ищцовото дружество печалба, която следва да бъде
присъдена. При това положение, искът се явява основателен до размер 4513.28лв.,
а в останалата част до пълния предявен размер от 5600лв. искът следва да бъде
отхвърлен. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска /както е поискано с исковата молба/ до окончателното
изплащане на задължението. Макар и по същество процесуалният представител на
ищеца в писмените си бележки до съда да пледира за пропусната полза и от
невъзможност да се получат субсидии за тези площи, съдът приема, че не следва
да включва евентуално получените субсидии, тъй като такава претенция не е
въведена като основание на иска с исковата молба и до първото по делото съдебно
заседание.
При този изход на
делото, и като взе предвид, че и двете страни са заявили претенции за заплащане
на разноски, съдът приема, че на ищцовата страна е направила разноски в
настоящия процес, в общ размер 1943лв. /съдът изключва от списъка на разноските
стойността на фактура № 115/17.05.2013г.
– 130лв., тъй като тя не представлява съдебни и деловодни разноски, както и от
депозита за призоваване на свидетел- 20лв., изключва 5лв., тъй като
действителният разход, сторен по делото за възнаграждение на свидетел, е
15лв./. При това положение, на ищцовата страна й се дължат разноски съразмерно
с уважената част от иска, в размер 1565.95лв., на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК.
Ответникът също е
направил разноски, които според приложения по делото списък по чл. 80 от КГП,
са в размер 400лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение, като на
основание чл.78, ал.3 ГПК, също му се дължат разноски, които съразмерно
с отхвърлената част на иска са в размер
77.62лв., на основание чл. 78,ал.3 от ГПК.
След извършено
прихващане на задълженията до размера на по-малкото от тях, ответникът следва
да заплати на ищцовата страна сумата 1488.33лв. – за разноски по делото.
Мотивиран от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.М.Х., ЕГН ********** ***, да заплати на „Агропро
ПРИЗНАВА за доказано оспорването на истинността на споразумение за
създаване на масиви за ползване по реда на чл. 37в,ал.1 от ЗСПЗЗ и във вр. с чл. 73,ал.2 от ППЗСПЗЗ за
стопанската 2012/2013г. за землището на с. Тръстика, общ. Попово от
12.09.2012г. САМО В ЧАСТТА досежно автентичност на подписите, положени срещу
името на Н.М.Х. – на стр. 3 от споразумението.
ОСЪЖДА Н.М.Х., ЕГН ********** ***, да
заплати на „Агропро
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: