№ 12251
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20231110160091 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът наМ. от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на А. Г. П., ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и
законен представител на малолетната А. В. Д., ЕГН **********, срещу В. В. Д., ЕГН
**********. Твърди се, че ответникът е осъществил спрямо детето А. актове на домашно
насилие на 19.10.2023 г, 20.10.2023 г. и на 21.10.2023 г. под формата на психическо и
емоционално такова, а спрямо молителката А. на 21.10.2023 г.под формата на физическо и
психическо. Претендират се разноски.
Ответникът взима становище по молбата, като я оспорва. Претендира разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
Не се спори по делото, че ответникът попада сред кръга от лица, посочени в чл. 3, т. 2
и т. 4 ЗЗДН.
В хода на производството са събрани доказателства, от които не може да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника.
От събраните по делото доказателства се установява, че отношенията между страните
Александра П. и В. Д. са обтегнати, конфликтни, като между същите е налице висящ спор за
родителски права. Съдът счита, че не всяко конфликтно поведение и не всяка грубост
съставляват домашно насилие. Домашното насилие като поведение надхвърля рамките на
1
житейски допустимото, при което, от една страна, всеки човек има свободата да изразява в
обективната действителност своите емоции (включително и по-отрицателни такива като
гняв, раздразнение, обида и пр.), но което поведение, от друга страна, следва да е
съобразено с установената в обществото система от ценности и права на другите. Човешките
отношения са сложни, когато се намесват в тях чувства и емоции, особено при спорове
между съпрузи и/или родители, поради което употребата на обидни изрази може да се
квалифицира, но може и да не се квалифицира като насилие. В този смисъл, дори и на
процесните дати ответникът да е изрекъл посочените в молбата за защита думи по адрес на
майката на молителката Александра в присъствието на детето (обстоятелство, което по
делото не е установено с категоричност, доколкото показанията на св. Юхименко и св.
Павлов освен, че са заинтересовани, но и същите са противоречиви, както помежду си, така
и с останалите събрани по делото гласни доказателства, така и с изложеното от самата
молителка в молбата за защита относно случилото се на процесните дати), то същите не
съставляват домашно насилие, а е резултат от влошените им отношения относно
съществуващия между тях спор за родителските права по отношение на малолетното им
дете, както и относно постоянното присъствие и намесата на майката по майчина линия в
живота на младите родители (св. Дамянов и св. Христова). Понастоящем е установена тР.
практика на съдилищата, която и настоящият съдебен състав споделя, според която не всяко
конфликтно поведение и не всяка грубост съставляват домашно насилие. Това, което
превръща вербалната комуникация между лицата в обществото и техните действия един
спрямо друг в домашно насилие, е интензитетът на засягане на личността на другата страна.
Поведението е противоправно, вредоносно, виновно и морално укоримо по смисъла на чл. 2
ЗЗДН именно с оглед на своите последици за жертвата. Последната е зависима от партньора
й, излизанията и контактите й се ограничават без възможност за помощ и подкрепа отвън;
жертвата е лишена от достъп до пари, забранява й се да работи; събужда се чувство на страх
у нея, че ако не се подчинява, ще й се случи нещо много лошо; лишена е от самоувереност.
Жертвата е зависима и слаба. Няма данни в процесния случай за подобно засягане на
молителка А., в който смисъл е и заключението на вещото лице по приетата по делото СПЕ,
което съдът кредитира като обективно и дадено от компетентно лице. Според вещото лице,
на базата на проведените изследвания може да се заключи, че майката показва завишени
нива на тревожност, подозрителност, леко изразени депресивни признаци и непрекъснато
предприема действия за своята физическа защита, като осъществява контакти с бащата само
в дома на родителите си. За провеждане на срещата между нея, детето и бащата тя отново
бива придружавана от родителите си и други роднини. Психичното функциониране на
майката е активно свързано с преживявания на страх от това бащата да не отведе детето
завинаги от нея и тя да не може да го види никога повече. Независимо, че в конкретния
случай се касае за две противоречиви версии от страна на родителите, в присъствен контакт
се наблюдава наличие на враждебност между родителската двойка.
По делото не са установени и да е имало някакви последици спрямо малолетното
дете на страните, поради което и не може да се приеме, че детето има качеството на жертва
по смисъла на специалния ЗЗДН.
Фактът, че отношенията между страните са влошени, се установява и от социалния
доклад на ДСП-Люлин, която въз основа на извършеното социално проучване, изразява
становище, че между родителите съществува родителски конфликт и неразбирателство,
касаещо ролята и ангажираността на всеки един от тях в семейството. Считат, че в интерес
на малолетното им дете да израства в сигурна и стабилна семейна среда е необходимо
същите да посещават социална услуга за подкрепа и съдействие.
За пълнота следва да се посочи, че човешките отношения са сложни, когато се
намесват в тях чувства и емоции, особено при спорове относно родителски права, поради
което употребата на обидни изрази може да се квалифицира, но може и да не се
квалифицира като психическо или емоционално насилие. База за такава преценка, както е
2
посочено и по-горе, е наличното засягане на емоционалния и психически интегритет на
лицето, твърдящо да е жертва на домашно насилие, за което обективни данни в процесния
случай не са ангажирани в хода на съдебното дирене, посредством допустимите по ГПК и
чл. 13 ЗЗДН средства. Съдът наМ. за необходимо да напомни на страните, че в отношенията
помежду им, както и в отглеждането на общото им дете, не следва да допускат външно
вмешателство, в т.ч. на родители и роднини, а сами да изглаждат противоречията помежду
им, възникнали при или по повод отглеждането на детето им. Постоянното присъствие и
намесата на майката по майчина линия в живота на младите родители не способства за
нормализиране отношенията между страните, а напротив – задълбочава родителския
конфликт, видно от събраните по делото доказателства, което не е в интерес нито на
страните, нито на общото им дете.
Само за пълното съдът следва да отбележи, че не цени представената по делото
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, доколкото същата изхожда от законния представител на
малолетната, като същият не може да декларира обстоятелства от чуждо име (относно
случилото се на процесните дати), доколкото наказателната отговорност (скрепяваща
санкция за невярно деклариране) е лична. Що се касае за декларацията, изхождаща от
молителката в лично качество относно акта на 21.10.2023 г., то следва да се има предвид, че
изложеното в нея противоречи изцяло на показанията на св. Христова, поради което и съдът
не я кредитира.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава защита в случаи,
при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие.
Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните
интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно
при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не следва да се
използва за разрешаване на междуличностни конфликти и разногласия. Същите, обаче,
подлежат на разрешаване в производство, различно от настоящото по ЗЗДН.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителката с тежестта
на доказване в производството и да остави молбата без уважение, като неоснователна и да
откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от двете страни. С
оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, А. Г. П., дължи направените от
ответника разноски. С оглед направеното възражение за прекомерност на възнаграждението
за един адвокат, съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на
проведените открити съдебни заседания, обстоятелството, че малолетната молителка не
дължи разноски при този изход на делото (арг. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН), както и минималното
възнаграждение за адвокат за този тип дела, съгласно чл. 22 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
счита, че същото следва да бъде намалено до 850,00 лева (л. 39 от делото).
При този изход на делото А. Г. П., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), като малолетната молителка не внася такава (арг.
чл. 11, ал. 3 ЗЗДН).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Г. П., ЕГН **********, лично и в
качеството й на майка и законен представител на малолетната А. В. Д., ЕГН ********** за
издаване на заповед за съдебна защита срещу В. В. Д., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, А. Г. П., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, А. Г. П., ЕГН **********, да заплати на
В. В. Д., ЕГН **********, разноски в размер на 850,00 (осемстотин и петдесет) лева,
представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Препис от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4