Р Е Ш Е Н И Е

№377/01.10.2019 г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на втори септември, две хиляди и деветнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Ганка Атанасова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №126 по описа за 2019 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

           

               Искът е с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът, настояват съдът да  постанови решение с което да приеме за установено, че ответникът дължи сумата 227,72 лева, представляваща цена на предоставена му питейна вода и ВиК услуги за периода от 11.10.2017г. до 16.04.2018г., както и сумата 11,83 лева лихви за забава от 30.12.2017 до 17.09.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1899/2018г. по описа на РРС. Претендира  присъждане и на законна лихви и  направените по делото разноски.

Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначения му от съда особен представител депозира писмен отговор, с който заявява, че иска е неоснователен и настоява за отхвърлянето му, тъй като ищецът не е представил доказателства, че за процесния период собственик на имота е бил именно ответникът, доказателства, че на сочения административен адрес имота е въведен в експлоатация и доказателства, че потребената вода е измерена с годно средство за измерване.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:       По реда на чл.410 от ГПК  по Ч.гр.д.№1899/2018г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за сумата 227,72 лева за консумирана, но незаплатена вода за периода 11.10.2017г. до 16.04.2018г. и за сумата 11,83 лева лихва за забава за периода 30.12.2017г. до 17.09.2018г. и 25 лева разноски по производството. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е постъпило в съда на 02.10.2018г.

Видно от представеното с исковата молба молба-л.9 от делото, ответникът е поискал открива на партидата за ВиК услуги на свое име при ищцовото дружество, относно имот, находящ се в гр.Разград, ж.к.“Житница“ бл.2, ап.3. При ищеца ответникът е записан като потребител на ВиК услуги с абонатен №53153, а видно от представеното писмо-справка от Община Разград-л.79 от 17.10.2002г. ответникът е декларирал процесния имот на свое име, наред с Ирена Димчева Узунова. Съгласно същото писмо, жилищен блок №2 група А, вход А в ж.к.“Житница е въведен в експлоатация  от 29.05.2015г. и е водоснабден-л.58 от делото. Съгласно представения в съдебно заседание протокол-л.57 от делото, в имота има монтиран водомер с фабричен №07681774 на 25.08.2011г. и е в метрологична годност за процесния период. Видно от представените справки от електронен карнет-л.49-л.54 от делото за периода 11.10.2017г. до 16.04.2018г. има отчетени количества вода, за което са издадени 6 броя фактури, неплатени от ответника. Представени са и два броя протоколи за отказ на достъп до водомерния възел-л.56 от делото.

            Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

            Съгласно чл.31 ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване-Дунав”ЕООД-Разград, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ и станали задължителни за всички потребители , включително и за ответника, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Установи се, че на ответника са издадени 6 броя фактури за периода 11.10.2017г.-16.04.2018г. като по никоя от тях плащане не е постъпило. Отчетената консумация на вода добросъвестно е отразявана в служебния електронен карнет, като при неосигурен достъп до имота от потребителя или при отсъствието му е отразяван средния месечен разход от предходните два отчета, както е сторено в случая и както изисква чл.24 ал.4 от ОУ.

За това предявения установителен иск като основателен следва да се уважи.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените разноски по настоящото дело и по заповедното производство-т.11 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС, които са в общ размер на550 лева-25 лева по заповедното и 525 по настоящото производство.

По изложените съображения съдът

 

                                                                Р Е Ш И :

 

               ПРИЕМА за установено по отношение на Д.И.С. с ЕГН-********** ***, че съществува вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ”ЕООД с ЕИК-********* с адрес: гр.Разград, ул.”Сливница” №3А, представлявано от управителя Стоян Райков И. по заповед за изпълнение на парично задължение №3988/03.10.2018г. по ч.гр.д.№1899/2018г. по описа на РРС и че първият дължи на втория сумата от 227,72 лева за консумирана вода по 6 броя фактури за отчетен период 11.10.2017г.-16.04.2018г., ведно със законна лихва, считано от 02.10.2018г. до окончателното плащане, и сумата 11,83 лева обезщетение за забава за периода  от 30.12.2017г до 17.09.2018г.

            ОСЪЖДА Д.И.С. с ЕГН-********** *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ”ЕООД-гр.Разград сумата 550 лева разноски по настоящото дело и заповедното производство.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: