Решение по дело №1381/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№260129/25.09.2020г., гр. Пловдив

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                                 ХХІІ-ри гр. състав

            На двадесет и пети август                                    две хиляди и двадесета година

            в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                   Председател:  Пенка Стоева

            Секретар: Елена Ангелова

            Прокурор: Гинка Лазарова

            като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

            гражданско дело №1381 по описа за две хиляди и деветнадесета година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

            Обективно кумулативно съединени искове по чл.2а от ЗОДОВ, във връзка  с чл.86,ал.1 от ЗЗД.

            Ищецът С.Д.Г., ЕГН **********,***, ***, ет.***, офис ***, адв.Б. и адв.Е., моли съда да осъди ответната  Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, наричана по-долу само КПКОНПИ и/или Комисията, с адрес: гр.София, пл.“Св.Неделя“№6, да му заплати по банкова сметка *** сумите от:

            - 30 000лв., като обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва от датата на завеждане на исковата молба;

            -9 133.31лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху следващото му се обезщетение за неимуществени вреди от 30 000лв., за времето от 21.06.16г.-21.06.19г.;

            -4 419.00лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на законната лихва върху главницата от 14 500лв., заплатена на 04.04.14г. като адвокатски хонорар в производството за установяване и отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, за времето от 30.12.15г.-30.12.18г.;

            -4 419.00лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на законната лихва върху главницата от 14 500лв., заплатена на 07.05.15г. като адвокатски хонорар в производството за установяване и отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, за времето от 30.12.15г.-30.12.18г.;

            -3 074.74лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на законната лихва върху главницата от 10 000лв., заплатена като адвокатски хонорар в производството за установяване и отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, за времето от 30.12.15г.-30.12.18г.;

            -3 017.26лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на законната лихва върху главницата от 9 900лв., заплатена като адвокатски хонорар в производството за установяване и отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, за времето от 30.12.15г.-30.12.18г. /виж: исковата молба на л.3-л.6; уточнение към исковата молба вх.№21592/15.07.2019г. на л.24-л.28; уточнение по т.1 към писмено становище, внесено в с.з. от 26.11.19г., на л.219лице и гръб/.

            Основал е всички предявени искове за вреди на обстоятелствата, че:

            Срещу баща му Д.Г., въз основа Решение №137/16.07.2008г. на КУИППД, имало образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, по което, въз основа Решение №237/05.11.08г. на Комисията, били внесени искания за налагане на обезпечителни мерки на бъдещ иск, както в ***, така и в *** окръжен съд, които съдилища, съответно с Определение №2843/06.11.08г. по ч.гр.д. №3133/2008г. и Определение №33/06.11.08г. по ч.гр.д. №1053/2008г., издали обезпечителни заповеди и въз основа на тях били наложени запори и възбрани върху имуществото на баща му.

            Впоследствие Комисията внесла и мотивирано искане за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност на Д.Г., по което било образувано гр.д. №1065/2008г. по описа на *** окръжен съд, в производството по което той също бил ответник, конкретно по отношение иска да се признае за недействителна по отношение на Държавата прехвърлителната сделка, извършена на 28.01.08г. между него и баща му, с договор за продажба на мпс- л.а. „Мерцедес Вито 110“ с рег.№СТ 4326 НН, и да се отнеме същия автомобил в полза на Държавата, като придобито от престъпната дейност на баща му имущество, върху което бил наложен запор с Определение №33/06.11.08г. по ч.гр.д. №1053/08г. на *** /виж за датата на сделката уточнението по т.1,б.“в“ на л.219гръб от становището, внесено в с.з. на 26.11.19г./.

            В рамките на описаните производства била наложена и възбрана върху недвижим имот, апартамент, собствен на баща му, в който ищецът и семейството му, състоящо се от него, жената, с която се намира във фактическо съжителство и на двете му деца, родени през ***г. и ***г., живеели от 06.11.08г. до датата на исковата молба под угрозата да бъдат изхвърлени на улицата, от което той се ужасявал, тъй като не можел да гарантира сигурност на семейството си, и като нямал собствено жилище /виж т.10 и т.13 от исковата молба и уточнението по т.1,б.“б“ на л.219лице и гръб от писменото становище, внесено в с.з. от 26.11.19г., след като ответникът е навел с отговора си редица оспорвания по тези твърдени факти/.

            С влязло в сила на 29.03.17г. решение №50/20.02.17г. по гр.дело №1065/08г. на ***, мотивираното искане на Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност на баща му, приключило с пълното му отхвърляне.

            Вследствие на незаконосъобразните актове, действия и бездействия на ответника, пояснени в т.5 от уточнение на исковата молба вх.№21592/15.07.19г., които следва да се считат такива с факта на отхвърляне на внесеното от Комисията мотивираното искане за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, от съда /виж уточнението по т.1,б.“а“ на л.219лице и тезата по т.3 на л.219гръб от писменото становище, внесено в с.з. от 26.11.19г./, ищецът претърпял както неимуществени, така и имуществени вреди, изразили се съответно:

            в стрес, фрустрация, притеснения от битово и финансово естество, срив на самочувствието, дълбока емоционална травма, ужас, че семейството му може да бъде всеки момент изхвърлено от възбранетото жилище на баща му, в което живеели, бил на крачка от раздяла с жената, с която се намирал във фактическо съжителство и е майка на двете му деца, поради стреса от инициираното от ответника производство, довело до дълбоко разстройство на отношенията им, което трудно било преодоляно /виж уточнението по т.1,б.“б“ на л.219лице и гръб от становището, внесено вс.з. от 26.11.19г./, безпокойство и тревожност от личното му участие в проведените 51 съдебни заседания по делото, сърцебиене, главозамайване и обща неразположеност, негативно въздействие на производството върху психиката, здравето, финансовото му състояние и социалната му реализация, станал нервен, избухлив, затворил се в себе си, отчаял се от правосъдната система, изпитвал чувство на безизходица и несигурност, поради действията на ответника, срам и неудобство от сочене на името му по повод случая в редица местни и национални медии, което довело до опетняване на доброто му име в обществото;

            заплащане в брой на разходи за адвокатска защита в размер на общо 48 900лв., съответно: на 04.04.14г.-14 500лв.; на 07.05.15г.-14 500лв.; на 19.02.15г.-10 000лв.; на 12.06.16г.- 9 900лв., от които 10000лв. платени, но неприсъдени с решението на СТОС и 38 900лв.- присъдени, като всички тези разходи му били изплатени от ответника едва на 30.12.18г., от което претърпял вреда, в размер на законната лихва, поради забавеното им плащане, доколкото при непозволено увреждане, каквото е налице в случая, длъжникът е в забава и без покана, но като с оглед давностния срок от три години, търси обезщетение за три години назад от датата на исковата молба.

            Твърдените като претърпени неимуществени и имуществени вреди били в пряка причинна връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на Комисията, конкретизирани с т.11 от исковата молба и т.5 от уточнение вх.№21592/15.07.19г., поради което ответникът му дължи обезщетяването им.

            Пледира по същество за уважаване на предявените искове с присъждане на  разноските, направени в производството, по списъка, представен в с.з. от 25.08.20г. /виж л.5022, същи по съдържание и на л.5023, макар и от друга дата/. Развива съображения с писмена защита вх.№261349/04.09.2020г.

 

            В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е изпратил по пощата отговор на исковата молба, заведен в канцеларията на съда с вх.№23570/05.08.19г. /виж на л.35-л.46/, с който:

            Е оспорил предявените искове като недопустими и е повдигнал искане за прекратяване на производството, с присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, тъй като не са налице незаконосъобразни негови актове, действия и бездействия, а наличието им е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.2а от ЗОДОВ;

            Е оспорил предявените искове като неоснователни, отричайки наличието на законовите предпоставки за признаване на основателността им, като:

            изрично оспорва твърденията на ищеца : да е имал един единствен автомобил- с рег.№СТ 4326 НН и този автомобил да е бил запориран, въз основа на твърдяното от него допуснато обезпечение на бъдещ иск; да е живял в едно жилище с децата и съпругата си през цялото време на производството и това жилище да е било възбраненото в производството жилище на баща му, навеждайки и конкретни твърдения относно местоживеенето на ищеца и членовете на семейството му в различни периоди; поради воденото производство съпрузите да са били „на крачка от развод“;

            счита, че няма основание да се ангажира неговата отговорност за вреди, претърпени от публикации в медиите;

            по отношение иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е повдигнал възражение за прекомерност, поради несъответствие с принципа за справедливост;

            по отношение на твърдяното от ищеца влошаване на здравето му е навел наличието на причини, извън воденото от него производство, способстващи за увредата- пушене на цигари по 3 кутии на ден; наследствена обремененост /страдание на баща му от артериална хипертония и др.

            Пледира по същество за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноските в производството, включително юрисконсултско възнаграждение. Развива съображения с писмена защита вх.№261422/08.09.2020г. Повдига възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

 

            Окръжна прокуратура- гр.*** пледира за отхвърляне на исковете за обезщетения като неоснователни и също повдига възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

 

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество,

            искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 5000лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-21.06.19г., а за разликата до претендираните 30000лв. да се отхвърли, тъй като ищецът не установи в процеса реалното претърпяване на всички твърдени като претърпени вреди и/или налична пряка причинна връзка между тях и проведеното срещу баща му и срещу него производство, ответникът установи за някои от търпените от ищеца вреди наличие на съпричиняващи фактори, нямащи общо с неговите актове, действия и бедействия, и повдигнато от ответника възражение за това търсено обезщетение като прекомерно с оглед принципа на справедливост се намери от съда за основателно;

            искът за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 1130.57лв. и за периода 29.03.17г.-20.06.19г., а за разликата до 9133.31лв. и за периода 21.06.16г.-28.03.17г. следва да се отхвърли, тъй като ответникът изпада в забава за плащане на обезщетението за неимуществени вреди от датата на влизане в сила на решението на съда, с което мотивираното искане за отнемане на имущество от Д.Г. е отхвърлено, а не от датата на плащане на съответния адвокатски хонорар от ищеца на адвоката му, като датата 21.06.19г. не се включва в периода на присъждане, защото ищецът претендира и законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на исковата молба, и като размерът се влияе от главницата, върху която се следва, присъдена различна от претендираната от ищеца в размер на 30000лв.;

            исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху разноските за адвокатски хонорар от по 14 500лв., платени на 04.04.14г. и 07.05.15г., следва да се уважат за сумите от по 1510.42лв. и за периода 21.12.17г.-30.12.18г., а за разликите до претендираните две суми от по 4419лв. и за периода 30.12.2015г.-20.12.2017г. следва да се отхвърлят, като в процеса не се установи точната дата, на която е влязло в сила Определение №371/28.04.17г. за допълване на Решение №50/20.02.17г. в частта за разноските, считано от която се следва търсеното обезщетение, а се установи само датата, на която е издаден изпълнителен лист за присъдените в производството по гр.д.№1065/08г. на ОС-*** разноски-21.12.17г., а крайната дата на периода - 30.12.18г. е тази, до която ищецът търси присъждането, като признава, че на нея ответникът му е заплатил сумата на присъдените с решението на съда разноски, в която тези две плащания са включени;

            искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху разноските за адвокатски хонорар от 9900лв., платени на 12.07.16г. следва да се уважи за сумата от 1031.25лв. и за периода 21.12.17г.-30.12.18г., а за разликата до претендираните 3017.26лв. и за периода 30.12.2015г.-20.12.2017г.  следва да се отхвърли като неоснователен, по съображенията в предходния абзац;

            искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва от 3074.74лв. за периода 30.12.15г.-30.12.18г., върху разноските от 10000лв., платени на 19.02.15г., е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, тъй като, макар да установи да е заплатил това възнаграждение на адвоката, който го е представлявал в производството по гр.д. №1065/08г. на ОС-*** на дата 19.02.15г., ищецът не е потърсил основното си вземане за него в рамките на проведеното производство по гр.д. №1065/08г., а щом не му се следва то и въпросът за разноските, които е направил по гр.д. №1065/08г., е решен с влязло в сила определение за допълване на решението в частта за разноските, не му се следва и акцесорното вземане за законна лихва върху тази главница, което търси в настоящото производство,

            воден от следните съображения:

           

            І.По допустимостта.

            Обстоятелствата, на които исковете са основани- че ищецът, като физическо лице, е претърпял имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на ответната КПКОНПИ, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, за които иска да бъде обезщетен, попадат в хипотезата на чл.2а от ЗОДОВ и правят исковете му допустими.

            Съображенията, с които ответникът е обосновал тезата си за недопустимост на исковете- че не са налице незаконосъобразни негови актове, действия и бездействия, са черпени от законовата разпоредба, но на тях съдът не може да даде отговор, преди да разгледа спора по същество, поради което нямат на практика отношение към допустимостта на предявените искове, която се преценява въз основа фактите, на които те са основани, а не на отговора, дали тези факти са доказани, от който отговор зависи тяхната основателност или неоснователност.

            Мотиви за допустимост на предявените искове и за неоснователност на възражението на ответника за тяхната недопустимост, съдът е закрепил и в хода на производството, с т.1 от Разпореждане №5174/26.06.19г. /виж тази точка на л.18лице/ и с т.1 от р.ІІ на Определение №1754/04.09.19г. /виж тази точка на л.150лице/.

           

            ІІ.По основателността.

            1.В първо с.з. от 26.11.19г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта, съобщен на страните с Определение №1754/04.09.19г., с допълнението, че обстоятелствата, на които исковете на ищеца са основани, ще се считат уточнени в аспектите, съгласно т.1 от писменото му становище, внесено в това съдебно заседание /виж: проекта за доклад, материализиран в р.ІІ, т.2 от Определение №1754/04.09.19г. на л.150гръб-л.151лице; т.1 от писменото становище на ищеца, внесено в с.з. от 26.11.19г., на л.219лице-л.219гръб; протокола от с.з. на 26.11.19г. в частта на л.253лице-л.258лице/.

            Като релевантни за предявените от ищеца искове с приетия доклад са прети фактите, че: ищецът е претърпял реално описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди; че тяхното претърпяване е в пряка причинна връзка с описаните в исковата молба и в уточнението твърдени като незаконосъобразни актове /решения/, действия и бездействия на органи и на длъжностни лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.

            2.Установи се в производството от фактическа страна, че:

            2.1. С Решение №137/16.07.2008г. КУИППД е образувала производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу Д.С.Г., ЕГН **********, въз основа на полученото пред нея уведомление за влязла в сила присъда по НОХД №319/2001г. на РС- ***, с което Д.С.е бил осъден за извършване на престъпление по чл.339,ал.1 от НК, попадащо в предметния обхват на чл.3,ал.1,т.23 от ЗОПДИППД/отм/, за проверяван период, сочен в Решение №137 веднъж като такъв от 1997г.-2008г. /л.658/, а друг път, като такъв от 1983г.-2008г. /виж л.659/, но не и от 1995г.-2008г., както го сочи ищецът в т.2 от исковата молба, като при изследване на мотивиралите взетото от Комисията решение факти е закрепен и този, че измежду членовете на семейството и роднини по права линия на проверяваното лице е синът му С.Д.Г., ЕГН **********, той и ищец по делото /виж Решение №137 на л.651-л.659/;

            2.2. С Решение №237/05.11.08г., Комисията е постановила :

            Да се внесе искане в Пловдивски окръжен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу Д.С.Г., чрез налагане на възбрана върху следния негов недвижим имот: 112/271 ид.части от дворно място, цялото от 271кв.м., находящо се в гр.***, на ул.“*** ***“№***, съставляващо парцел І-776 от кв.162 нов по плана на гр.***, ЦГЧ, ведно с целия първи надпартерен етаж , средния от трите етажа в сградата, разположена в описаното дворно място;

            Да се внесе искане в *** окръжен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу Д.С.Г., Г.И.Г. и З.Д.Г., чрез налагане на възбрани върху девет броя недвижими имоти, шест от които сочени като собствени на Д.Г., а именно: имот №9140, за който е отреден УПИ ХІ-9140 в кв.471 по плана на гр.***, за производствена дейност и стопанска инициатива; нива в землището на с.***,община ***; дворно място с построена в него жилищна сграда в с.***, община ***; дворно място и реално втори жилищен етаж от жилищна сграда в гр.***, ул.“***“№*** и гараж в същия имот; апартамент в гр.***, на ул.“***“№***; подобренията върху къща в дворно място в гр.***, с адрес ул.“***“№***, съставляващи обособени самостоятелни обекти – бистро в подземен и първи етаж, и жилища на втори и на трети етаж; един, сочен като собствен на З.Г.и два, сочени като собствени на Г.Ги запор върху четири броя леки автомобили, включително върху лек автомобил „Мерцедес Вито“ с рег.№ СТ 4326 НН, всички сочени като собственост на Д.Г..

            /виж Решение №237 на л.322-л.335/.

            2.3.Поради изявлението на пълномощника на ищеца в с.з. от 18.02.20г., че ч.гр.д. №3133/08г. на ПОС, по което са поискани и допуснати обезпечителни мерки с Определение №2843/06.11.08г. /виж т.3 от исковата молба/, касае имоти, които не са предмет на спора, воден пред този съд, и като от Решение №237 е видно, че пред ПОС е следвало да се внесе искане за налагане на възбрана върху имот в гр.***, на ул.“***“№***, включващ и целия надпартерен етаж, средния от трите етажа на сградата, находяща се на този адрес, съдът изключва този имот и евентуално наложената върху него въз основа на Решение №237 възбрана от по нататъшно изследване при решаване на делото, като неотносими към предмета на спора.

            2.4.На 06.11.08г., въз основа на взетото на 05.11.08г. Решение №237, Комисията е внесла в ОС-*** искане за допускане на обезпечителни мерки на бъдещ иск срещу Д.С.Г., Г.И.Г. и З.Д.Г., по което е образувано ч.гр.д. №1053/08г. /виж искането на л.283-л.298/ и с Определение №33/06.11.08г. съдът е допуснал поисканите обезпечения, състоящи се в налагане на възбрани върху шестте броя недвижими имоти и запори върху четирите мпс, предмет на взетото от Комисията Решение №237/05.11.08г., с което същите са сочени като собственост на Д.Г. /виж определението на л.300-л.308/.

            Въз основа на Определение №33/06.11.08г. по ч.гр.д. №1053/08г. на ОС-*** е издадена обезпечителна заповед от 06.11.08г., получена от представител на Комисията на 16.11.08г. /виж л.308а-л.312 и л.313/.

            2.5.На 26.11.2008г. от Комисията е взето Решение №286 за внасяне на мотивирано искане в ОС-*** за отнемане в полза на Държавата имущество на обща стойност 1 058 729.70лв. от Д.Г., З.Г., С.Д.Г. /ищеца по делото/, П.С.П., П.М.З.-Е. и Г.Г., като :

            от Д.Г., за отнемане :

            Извън имота в гр.*** на ул.“***“№***, за който вече се каза, че е неотносим към предмета на спора, да се поиска отнемане на шест броя недвижими имоти, от които обаче само четири са били и предмет на допуснатото вече с Определение №33/06.11.08г. обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на възбрана, и конкретно- имот №9140, за който е отреден УПИ ХІ-9140 в кв.471 по плана на гр.***, за производствена дейност и стопанска инициатива; нива в землището на с.***,община ***; дворно място с построена в него жилищна сграда в с.***, община ***; апартамент в гр.***, на ул.“***“№***. Другите два недвижими имота, за които е взето решение да се иска отнемане, конкретно-УПИ VІІ-149 в кв.5, ведно с построените в него жилищна сграда и други постройки и подобрения, по плана на с.***, община *** и УПИ ХV-5177 в кв.168, ведно с построените в него жилищна сграда и други подобрения, по плана на гр.***, ул.***“, не са били предмет на допуснатите на 06.11.08г. обезпечителни мерки, като за тях е още взето решение, с мотивираното искане за отнемане на имущество да се внесе и искане за допускане на обезпечение, чрез налагане на възбрана;

            На два броя леки автомобили, измежду които не е процесния за делото „Мерцедес Вито“ с рег.№СТ 4326 НН /виж конкретно л.677-л.678/;

            от С.Д., за отнемане :

            лек автомобил „Мерцедес Вито“ с рег.№СТ 4326 НН, процесен за делото /виж конкретно л.682/.

            Съгласно това решение, искане за обявяване на недействителност по отношение на Държавата е следвало да се внесе само за две сделки с недвижими имоти, с които проверяваното лице е извършило отчуждения, но не и за недействителност на сделката по прехвърляне на лекия автомобил „Мерцедес Вито“ с рег.№СТ 4326 НН от Д.Г. на С.Г. /виж конкретно л.692-л.683/.

            /виж Решение №286/26.11.08г. на л.670-л.684/.

            2.6.На 04.12.08г., от Комисията, в ОС- *** е внесено мотивирано искане за отнемане в полза на Държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, от Д.Г., З.Г., С.Г., П.П., П.З.-Е.и Г.Г., по което е образувано гр.дело №1065/2008г. на ОС-***, съгласно което искане,

            от Д.Г.,***,  се иска отнемане на шестте недвижими имота и двата броя леки автомобили, които са предмет на взетото Решение №286/26.11.08г. за внасяне в съда на искане за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност /виж конкретно р.І на л.638-л.639/,

            а по отношение на лекия автомобил „Мерцедес вито“ се иска отнемане в полза на Държавата, след като бъде прогласена за недействителна по отношение на Държавата сделката, с която Д.Г. го е продал на С.Г. на 11.10.05г. /виж конкретно р.VІІ на л.644/,

            като се допусне и обезпечение на иска, чрез налагане на възбрана върху двата имота, собственост на Д.Г., които са предмет на искането за отнемане и не са били обезпечени при постановяване на Определение №33/06.11.08г. по ч.гр.д. №1053/08г. на ОС-*** /виж конкретно особеното искане на л.645/

            /виж цялото мотивирано искане, по което е образувано гр.дело №1065/08г. и за образуването му, съответно л.620-л.650 и печата на л.620/.

            2.7.По особеното искане за допускане на обезпечение, инкорпорирано в мотивираното искане за отнемане на имущество, по което е образувано гр.д. №1065/2008г., съдът се е произнесъл с Определение №45/05.12.08г., като е наложил поисканите възбрани върху недвижими имоти, първите две от които касаят недвижими имоти, за които се иска отнемане от Д.Г. /виж определението на л.880-л.889/.

            Въз основа на това определение е издадена обезпечителна заповед от 05.12.08г. /виж на л.890-л.891/, като не се откриха в кориците на делото данни за връчване на препис от Определение №45 на молителя и за датата, на която издадената от съда въз основа Определение №45 обезпечителна заповед е била получена от представител на Комисията, ако това изобщо е станало, но се установи, че възбраните, допуснати с това определение на съда, са били вписани в СВ-гр.*** на 10.12.08г. /виж печата вдясно върху обезпечителната заповед на л.1427/.

            Допуснатото с Определение №45/05.12.08г. по гр.д. №1065/08г. обезпечение е било частично отменено с Определение №8/22.01.10г.  досежно възбраната, наложена върху УПИ VІІ-149 по плана на с.***, тъй като е установено, че този недвижим имот е собственост на лица извън кръга на ответниците по делото, от които се иска отнемане на имущество в производството, образувано пред ОС-*** /виж определение №8 на л.1562-л.1563/

            2.8. Образуваното пред ОС- *** гр.дело №1065/08г. е протекло с редица процесуални усложнения, но по него не са проведени 51 броя съдебни заседания с участие на ищеца, както той твърди като един от източниците на силен преживяван стрес, а общо 14броя съдебни заседания, в само три от които ищецът е взел лично участие- на 01.10.09г. /виж л.1103/ и на 22.10.09г. /виж л.1167/, в които не е даден ход /виж л.1105 и 1169/, и на 13.10.11г. /виж л.1857/, лично и с адв.Д., в което ход е бил даден и мотивиранато искане е бил оставено без движение /л.1863/. В никое от проведените впоследствие в периода от 07.05.15г.-09.02.17г. 11 броя съдебни заседания, в първите две от които мотивираното искане отново е било оставено от съда без движение, С.Г. не се е явявал лично, а е бил представляван от пълномощника си адв.Д. /виж съответно: л.3229, л.3386, л.3642, л.3688, л.3736, л.3768, л.3860, л.3901, л.3910, л.4015 и л.4080/.           

            2.9. Производството по гр.дело №1065/08г. на ОС- *** е приключило с постановено по делото Решение №50/20.02.17г., с което мотивираното искане е изцяло отхвърлено /виж това решение на л.4109-4134/.

            Преки доказателства за влизане в сила на постановеното от ОС- *** Решение №50/20.02.17г. по делото не се събраха, доколкото от приложените от ищеца въз основа дадената му от съда в с.з. от 26.11.19г. възможност материали от гр.дело №1065/08г. на ОС-*** личи единствено, че след постановяване на решението по делото, съдът, пред който мотивираното искане за отнемане на имущество е било внесено:

            Се е произнесъл с Определение №371/28.04.17г. за допълване на решението в частта за разноските, като е присъдил с това определение на С.Г. разноски в производството в размер на 14 500лв. /виж определението на л.4327-л.4328/;

            С Разпореждане №1397/22.08.17г. по преписка вх.№6742/22.08.17г. *** апелативен съд е върнал на ОС-*** изпратените му за разглеждане от последния съд три броя частни въззивни жалби, подадени срещу Определение №371/28.04.17г., за да бъдат надлежно администрирани /виж разпореждането на л.4561-л.4562/;

            Приложените на л.4563-л.4983 дела са все свързани с първоинстанционно гр.дело №29/13г. по описа на ОС-***, развило се по предявен от Д.Г. срещу Р.Б. иск по чл.240 от ЗЗД за осъждане на посочената ответница да му върне сумата от 80000лв., съставляващи даден и заем по договор от 04.10.05г. /виж исковата молба на л.4565-л.4567/, и нямат нищо общо с гр.дело №1065/08г. на ОС-***, по което се е развило производството по внесено от Комисията искане за отнемане в полза на Държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, от Д.Г. и други лица, включително С.Г..

            Въпреки това, индиректни данни, включително такива, съставляващи направено от името на ответника изявление с характер на съдебно признат факт, както относно самото влизане в сила на постановеното от ОС-*** Решение №50/20.02.17г., така и за датата на стабилизирането му, а също тъй и данни за стабилизиране на постановеното определение за допълване на решението в частта за разноските, са налични в представените от ищеца материали, като:

            На л.4329, върху постановеното от ОС- *** определение за допълване на решението в частта за разноските са налични поставени от ОС-*** отметки за издадени на 21.12.17г. изпълнителни листове за присъдени разноски в полза на З.Г., Д.Г. и С.Г.- ответници в производството по мотивираното искане, за разглеждане на което е било образувано гр.дело №1065/08г., което означава, че към посочената дата със сигурност определението за допълване на решението в частта за разноските е било вече стабилизирано, за да послужи като годно изпълнително основание по чл.404, т.1 от ГПК, и като очевидно частните жалби, върнати на ОС-*** за надлежно администриране с разпореждането на ПАС от 22.08.17г. са били разгледани и уважени, тъй като вместо присъдената с Определение №371/28.04.17г. от ОС-*** на С.Г. сума за разноски от 14 500лв., на него е издаден изпълнителен лист за разноски в производството от 38 900лв., както той твърди с исковата молба;

            На 10.07.19г., самата Комисия е подала пред ОС-*** молба за отмяна на допуснатите и с Определение №45/05.12.08г. обезпечения по гр.дело №1065/08г. на този съд, тъй като искането и е било отхвърлено изцяло с Решение №50/20.02.17г., влязло в сила на 29.03.17г., както и ищецът сочи относно датата на влизане на решението в сила /виж молбата на л.4417-л.4418/, въз основа която молба, с Определение №756/11.09.19г., съдът е отменил възбраните върху двата недвижими имота, предмет на искане за отнемане от Д.Г., допуснати с Определение №45/05.12.08г. /виж определението на л.4450-л.4451/, въпреки че в частта по отношение на имота в с.Зимница, определението от 05.12.08г., с което възбраната върху него е била допусната, е било отменено още с определението от 22.01.10г.

            2.10. Дали и кога са били отменени обезпеченията на бъдещия иск на Комисията за отнемане на имущество от Д.Г., допуснати с Определение №33/06.11.08г. по ч.гр.д. №1053/08г. на ОС-***, не се установи в производството, доколкото:

            В материалите по ч.гр.д. №1053/08г. на ОС-***, които ищецът е представил, подредени на л.283-л.618 от настоящото дело, не се съдържа определение за постановяване на тяхната отмяна, макар, след влизане в сила на 29.03.17г. на постановеното по гр.дело №1065/08г. от ОС-*** Решение №50/20.02.17г. за отхвърляне на мотивираното искане, всяка от страните да е можела да поиска отмяна на допуснатите като обезпечение мерки, поради приключване на производството по исковете, за които тези обезпечения са допуснати, с влязъл в сила съдебен акт.

            При изискване на ч.гр.д. №1053/08г. от ОС-*** за прилагане по настоящото дело е получен единствено отговорът, че това архивно дело е било изпратено за послужване по гр.д. №811/2019г. на ПОС с писмо от 08.07.19г. /л.161/.

            При тези данни остава да се заключи, че твърдението на ищеца щото допуснатите с Определение №33/06.11.08г. по ч.гр.д. №1053/08г. на ОС-*** обезпечения са действали до датата на исковата молба-21.06.19г., са установени в производството, тъй като като само по отношение на допуснатите с Определение №45/05.12.08г. обезпечения се установи да са били отменени по искане на Комисията с Определение №08/22.01.2010г. и Определение №756/11.09.19г., а те касаят само два от недвижимите имоти, подлежащи съгласно искането за отнемане от Д.Г., за които не е било искано обезпечение на бъдещия и иск, съгласно Решение №237/05.11.08г.

            2.11. По твърденията на ответника, че макар с Определение №33/06.11.08г., по ч.гр.д. №1053/08г. на ОС-*** върху лек автомобил „Мерцедес Вито“ да е било допуснато обезпечение, чрез налагане на запор, такъв запор не е бил реално наложен, както и че не е вярно твърдението на ищеца, щото този лек автомобил му бил единствен по времето, когато върху него е тежало обезпечението, допуснато в полза на Комисията с цитираното определение, се установи, че:

            Данни за наложен запор наистина не са налични в централната база данни КАТ- трето задължено лице, пред което трябваше да е постъпило запорното съобщение, ако допуснатото с Определение №33/06.11.08г. беше наистина реализирано от Комисията, в чиято полза е допуснато, както ответникът твърди /виж обобщената справка на л.182/;

            В периода след 06.11.08г., на която дата е било допуснато обезпечението, до дата 31.05.17г., от която са последните данни по справката, която ответникът е представил, лекият автомобил “Мерцедес Вито“, с нов регистриран собственик Д.Г., считано от 06.12.05г. /виж л.183/, прехвърлен преди датата на допускане на обезпечението от 06.11.08г. на С.Г., регистриран като нов негов собственик, считано от 05.02.08г., като заедно със смяната на собствеността е извършена и промяна в регистрационния номер от СТ 4326 НН на СТ 2772 АК /виж л.184/, е претърпял още пет промени по отношение на регистрираните негови собственици, като: на 04.02.11г. като негов собственик е регистрирано „***“ ЕООД, на което дружество, както сочат данните в публичния търговски регистър, едноличен собственик на капитала и управител е С.Г., като заявлениято за извършване на промяната на собствеността е подадено именно от него /виж л.185/; от 09.03.11г., като нов собственик е регистрирана Община *** /виж л.186 и л.187/; на 24.03.17г. регистрацията на автомобила е била служебно прекратена, поради подадено на основание чл.143,ал.10 от ЗДвП уведомление от ГФ, щото е без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите /виж л.182/; на 19.04.17г., като нов собственик на автомобила е регистриран ЕТ „Е. У.-М.“- с.***, Община *** /виж л.188/; на 31.05.17г., като нов собственик е регистриран А.И.И.от с.***, община ***, като е извършена и промяна в регистрационния номер от СТ 2772 АК в РВ 7375 СТ /л.189/.

            Установи се от ответника и твърдението му, че в периода от 06.11.08г. и до датата на исковата молба-21.06.19г., лек автомобил „Мерцедес Вито“ , сочен от ищеца в целия ход на производството с регистрационния номер, с който е бил регистриран на името на баща му Д.Г.- СТ 4326 НН, не е бил единственият регистриран на името на С.Г. лек автомобил, като в същия период от време на името на ищеца са били регистрирани още и следните други леки автомобили : Мерцедес Ц 180 с рег. №СТ 3682 СМ, за времето от 21.12.13г. до 10.01.14г.; Ягуар Х Тайп с рег №СТ 8127 ВН, регистриран на 23.05.17г. на негово име; Мерцедес Ц 200 с рег.№СТ 0782 ВН, регистриран на негово име на 23.05.17г.; Крайслер ПТ Круизер с рег.№СТ 6317 АМ, за времето от 26.09.08г.-02.08.17г. /виж л.181/.

            Същевременно, макар да е заявил с т.18 от писменото становище, внесено в с.з. от 26.11.19г., че оспорва периодите, в които в представения от ответника документ, наречен справка в централна база КАТ, е отразено, че той е бил собственик на автомобил „Крайслер и автомобил Мерцедес Вито, както и е оспорил те да бъдат приложени като доказателства по делото, ищецът нито е повдигал искане за откриване на производство по оспорване на представените справки, които са приети като доказателства по делото, нито е навел конкретни данни за периодите, за които твърди да е бил собственик на тези два автомобила, нито е установил периоди, за които е бил техен собственик, различни от отразените в справките.

            Затова, както и защото нормативната уредба в РБ изисква по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само мпс, които са регистрирани /чл.140,ал.1 от ЗДвП/, като условията и реда за регистрацията им се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувана с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната /чл.140,ал.2 от ЗДвП/, в случая- Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, собственост на български физически и юридически лица, а от посочената наредба личи, че както при първоначална регистрация, така и при пререгистрация на мпс и при промени в собствеността, данните за собственика и документите, въз основа които са извършени придобиването и промените, подлежат на регистрация по силата на подаване на заявление /виж чл.12,ал.1,т.5, чл.14,ал.1, чл.15,ал.1,т.5, чл.16 от Нар./, както и че същите, съхранявани в автоматизираната информационна система - КАТ (АИС - КАТ),  могат да се предоставят безплатно на държавни органи, чрез междурегистров обмен в обем и формат, определени от компетентните органи на МВР /виж чл.37,а, ал.7 във вр. с ал.1 от Нар./, съдът намира, че представените от ответника справки от същата автоматизирана информационна система са годно доказателствено средство в процеса и напълно ги цени по отношение на отразените в тях данни относно мпс, регистрирани на името на С.Г., като собственик, периодите, за които той е бил регистриран като техен собственик и за извършените промени по отношение на собствеността, което сочи тук, доколкото не е обосновал същото нарочно при приемане на тези представени от ответника доказателства, с оглед оспорване на тяхното прилагане от ищеца.

            2.12. По оспорването, повдигнато от ответника, ищецът да е живял от 06.11.08г. до датата на исковата молба в недвижим имот/апартамент, собственост на баща му, който е бил възбранен, заедно със семейството си, се установи, както следва:

            В исковата молба и уточнението и от 15.07.19г. ищецът не е сочил конкретно в кое населено място и на кой адрес се намира това жилище, а както вече подробно се описа в предходните точки от това решение, предмет на искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск, внесено от Комисията в съда, както и на мотивираното искане за отнемане на имущество от Д.Г., са повече от един недвижими имоти, но след като в т.15 от писменото становище, внесено от ищеца в съдебно заседание от 26.11.19г. /виж л.221лице/, е коментирал във връзка с оспорването по т.3.1. от отговора на исковата молба на ответника /виж л.43/ данните за регистрацията на адрес в гр.***, ул.“***“№***, съдът счете, че следва да съсредоточи усилията си по изследване на фактите именно за този недвижим имот, който е и възбранен с Определение №33/06.11.08г. по ч.гр.д. №1053/08г., и е предмет на искането за отнемане на имущество, по което се е развило гр.д. №1065/08г.

            Във връзка със спорните факти къде е живял ищецът в периода 06.11.08г.-21.06.19г. и дали е живял на едно и също място с майката на децата си и със самите тях, ищецът е събрал в с.з. от 18.02.20г. и гласни доказателства, като св.Д., без родство, който познава ищеца от дете и очевидно живее в ***, защото е заявил в хода на изслушаването „градът ни е малък“ и е говорел за гр.***, е посочил, че семейството на С. живее само в тази къща, която е до съда, мисли, че адресът и е „***“ *** в гр.*** и не знае С. да са се разделяли като семейство, макар да няма брак, а да живее на семейни начала с жена му, като и децата му живеят на посочения адрес /виж на л.4985лице, абзац първи и втори/. Св.Я., също без родство, не е дал конкретни показания във връзка с местоживеенето на ищеца и на семейството му за посочения от ищеца в исковата молба период, а единствено е посочил в отговор на въпроси на пълномощника на ответната Комисия, че той самият не живее в ***, където ходи по два-три пъти месечно по работа, че не му е известно С. ***, че С. е ползвал апартамент, в който живеел с жената и децата и си живее и в момента там, в който той е ходил два пъти на имен ден, преди две или три години /виж л.4986гръб, абзац последен от показанията на този свидетел/.

            На данните за регистрирани постоянен и настоящ адрес от ищеца, и от Д.Д., сочена от ответника за негова съпруга /съжителка, са основани оспорванията на ответника, като видно от писмените доказателства, които той е приложил към отговора си в подкрепа на това оспорване:

            От 28.01.08г. до 23.07.18г. С.Г. е имал регистриран постоянен и настоящ адрес ***, след което само постоянният му адрес е останал регистриран в гр.***, на ул.“***“№***, а настоящият му адрес е регистриран в гр.***, ул.“***“№***, за което самият ищец е представил също доказателства /виж л.170-л.172 и л.223/;

            Д.И.Д., майка на същите две деца, на които С.Д. е баща, никога не е била регистрирана на ул.“***“№*** в гр.***, а от дата 09.11.01г. и до дата 29.07.19г. има регистриран постоянен и настоящ адрес ***, на който адрес, от датите на раждането им, съответно ***г. и ***г., са регистрирани и двете и общи със С.Г. деца Д.С.Г. и Е.С.Г./виж л.173-л.180/.

            2.13. Във връзка с довода на ответника, че обезпечителната мярка възбрана върху имота на бащата на ищеца не би следвало да поражда у него чувство на несигурност, а обратното, защото с наложената възбрана баща му не би могъл да отчужди имота, в който ищецът твърди да е живеел, тъй като, ако се съди от предявените от баща му искове срещу Комисията, тази вероятност е била реална, като се има предвид, че Д.Г., като ищец по гр.дело №811/19г. на ПОС е предявил претенции за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да се разпорежда с имотите си, включително с този на ул.“***“№*** в гр.***, ответникът е представил преписи от подадената от Д.Г. пред ПОС искова молба и нейно уточнение вх.№14714/13.05.19г. /виж уточнението и исковата молба на л.69-л.70 и исковата молба на л.71-л.83, съща и на л.190-л.203, надлежно заверена/, от които се установи, че действително, един от исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, предявени от Д.Г. срещу Комисията във връзка със същото производство, от което и ищецът по настоящото дело претендира такива, по които е образувано гр.дело №811/19г. на ПОС, ІV гр.с-в, е за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза, съставляващи разликата между пазарната стойност на имота в гр.***, на ул.“***“№***,  към датата на неговата възбрана, допусната с Определение №33/06.11.08г. по ч.гр.д. №1053/08г. на ОС-***, и пазарната му стойност към 2016г., тъй като, поради наложената възбрана, Д.Г. бил лишен от възможността да се разпорежда със собствеността си /виж т.25 на л.198лице и гръб/.

            2.14. В подкрепа на твърденията на ищеца, че до самия край на производството, проведено от Комисията срещу баща му и срещу него, по случая имало засилен интерес от страна на местни и национални медии, в които било упоменато името му, които станали достояние на широк кръг лица, а за него станало източник на срам и неудобство от опетняване на доброто му име в обществото /виж т.17 от исковата молба/, са представени заверени разпечатки от три интернет сайта, които действително отразяват събитието внасяне на искане в съда от тъй наречената комисия Кушлев за отнемане на имущество на стойност от над 1 млн. лева от Д.Г., посочен с прякор М.Ш., в които публикации поименно се сочи, че по внесения иск, освен Д.Г., ответници са и други лица, измежду които и С.Г., на които Д.Г. е прехвърлил незаконно придобито имущество /виж л.224-л.228, същи и на л.11-л.14, но незаверени/, както и разпечатка от съобщение, направено на 14.01.09г. на официалната страница на КПКОНПИ, във връзка със заведено в ОС-*** дело за отнемане на имущество на стойност 1 058 729.70лв. срещу Д.Г. от гр.***, с местен прякор М.Ш., в което С.Г. не е сочен като ответник по предявения иск /виж л.237/.

            Като източници на информацията, качена в електронните сайтове, са посочени съобщение на пресцентъра на Комисията, както и публикации във вестник „*** новини“ и обстоятелствата, които са възпроизведени в тях са съответни на посоченото в съобщението на официалния сайт на Комисията относно установените при проверката данни, при които е взето решението за отнемане на незаконно придобито имущество от Д.Г., без в тях да се съдържа и най-малък намек относно личността на самия С.Г. или негово поведение, които да формират негативна нагласа в публичното пространство и да петнят името му в обществото.

            Наистина, в тези публикации и в съобщението на сайта на Комисията, баща му е представен освен с името си Д.Г. и с прякора М.Ш., но с показанията на св.Д. се установи, че този прякор няма нищо общо с производството за отнемане на имущество, проведено от ответната Комисия срещу него, а му е бил даден още докато работел в завод *** в ***, заради направено от него нововъведение в работата, което хората нарекли „***“, а оттам тръгнал и прякора му Ш., който имал по-скоро хумористично значение- т.е, представен е с едно име, с което е отдавна известен в родния си град.

            Не са представени от ищеца пред съда доказателства кой да е от трите описани по-горе сайта, от които е представил разпечатки на публикации с почти идентично съдържание, да е такъв на национална медия, от разпечатката на л.227 личи, че се касае до сайт преставящ икономически портал на регион *** и позоваванията в сайтовете са такива на вестник с регионално значение- „*** новини“. Самият ищец, описвайки в исковата молба приложенията и по т.5, т.6 и т.8, ясно е посочил, че те касаят регионални източници, а не национални такива /виж л.6гръб/. От трите представени от него публикации, които са датирани, личи, че са все от октомври на 2009г., съответно от 1-ви, 2-ри и 23-ти.

            Извън представените от ищеца разпечатки, за публикация в някакъв вестник, който не си спомня, тъй като е било много отдавна, и в интернет, показания е дал и св.Д. в с.з. от 18.02.20г., но освен лишени от конкретност, показанията му са и вътрешно противоречиви, тъй като първо е заявил, че не е попадал на статии по отношение бащата на С., а после, че в медиите, в един вестник, един път бил чел за М., за такива дела, че се водят срещу него /виж л.4985лице,абзац последен и л.4986лице,абзац първи/.

            При тези доказателства съдът не може да приеме за установено твърдението на ищеца, че по случая имало засилен интерес от страна на национални медии и че този интерес продължил до самия край на производството, развило се в периода от 05.12.2008г.-20.02.2017г., а единствено, че случаят е бил отразен в медии с регионално значение за регион *** и то в началната фаза от производството по гр.дело №1065/08г. на ОС- ***, което е било насрочено в първо съдебно заседание на 01.10.09г. /виж обявлението в ДВ на л.1099-л.1100/.

            По повод на соченото от ищеца, че публикациите и медийният интерес са били за него източник на срам и опетняващи доброто му име в обществото, ответникът е навел довода, че не може да се изолират фактите на проведеното срещу Д.Г. наказателно производство, приключило с влязла в сила осъдителна присъда, и на проведеното срещу него от Комисията производство за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, тъй както прави ищецът в случая, сочейки само данните за гражданското производство като причина за опетняване на името му.

            В тази връзка съдът констатира, че във всяка от публикациите, представени от самия ищец, се съдържат и данните, че предварителната проверка, извършена от Комисията, е започната въз основа на уведомление от Районен съд- *** за влязла в сила присъда, с която Д.Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.339,ал.1 от НК и този обективен факт не се отрича от ищеца, който и сам го е посочил още в т.1 от исковата молба.

            2.15. Във връзка с твърдяното от ищеца негативно въздействие и отражение на проведеното от ответника производство     върху физическото му и психическо му здраве - претърпян стрес, емоционален срив, срив на самочувствието, безпокойство, тревожност, нервност, избухливост, притеснения от битово и финансово естество, затваряне в себе си, отчаяние, чувство на безизходица, страх и ужас, че семейството му може да остане без дом и друго имущество, че той не може да гарантира сигурността на семейството си, а то можело всеки момент да бъде изхвърлено на улицата, оплаквания от сърцебиене, главозамайване и общо неразположение, сериозно влошаване на отношенията в семейството /виж т.13-т.16 от исковата молба/, както и във връзка с оспорването от ответника да е налице пряка причинна връзка между неговите актове и действия и твърдените от ищеца неимуществени вреди, предвид твърдения му, че здравословните проблеми на ищеца са били както съпричинени от него самия чрез прекомерна употреба на цигари, така и от независещи от Комисията други фактори, влияещи върху повишаване на артериалното налягане, каквито са напредването на възрастта, наследствената обремененост, прекомерната употреба на сол и т.н., а рискът от възникване и развитие на ХОББ е също обусловен от тютюнопушенето, както и от замърсяването на въздуха с различни агенти- битово замърсяване, промишлен прах, химическо замърсяване и т.н., в производството се установи, че:

            На 25.03.2015г., в гр.***, от д-р С.Р., по повод оплаквания на С.Г. от сърцебиене, главозамайване и общо неразположение, при посочени рискови фактори – тютюнопушене по 3 кутии на ден, чрез преглед са установени обективни данни за артериално налягане със стойности 145/90 и сухи свиркащи хрипове двустранно при дишане, дадени са препоръки за консултация с УНГ, назначени са изследвания, поставена е диагноза: Артериална хипертония гр.І. ХОББ. и е изписана терапия с Небилет, 5мг, по половин таблетка сутрин /виж л.8, приложение №3 към исковата молба, като очевидно по грешка в т.14 от нея се сочи, че за доказване на оплакванията от сърцебиене, главозамайване и общо неразположение се представя приложение №1, което е даденото от ищеца пълномощно за представителството му пред съд в първа инстанция, приложено на л.7/.

            Това писмено доказателство е останало единственото събрано от ищеца в процеса медицинско свидетелство, свързано с твърдените негови оплаквания от сърцебиене, главозамайване и общо неразположение, след като :

            При вменено му от съда по искане на ответника задължение да представи най-късно в първо съдебно заседание в оригинал или надлежно заверен препис личната си амбулаторна карта и указани му неблагоприятни последици от непредставянето и /виж на л.152/, с писменото становище, внесено в първото по делото съдебно заседание от 26.11.19г. е посочил, че не може да изпълни вмененото му от съда задължение, тъй като не съхранява и не му е известно дали има амбулаторна карта, че при здравословен проблем се обръща към конкретен специалист срещу заплащане, а ако има такава карта, тя вероятно е при личния му лекар /виж т.10 на л.220лице и гръб/;

            Искането му да се даде възможност да представи допълнително медицински документи, с които да удостовери, че след приключване на делото, заведено от КПКОНПИ, е спрял да проявява признаци на сърдечно заболяване /виж т.10 на л.220лице и гръб/, за каквото заболяване не е ставало дума нито в исковата молба, нито в уточнението на обстоятелствата и, съгласно т.1 от същото становище /виж л.219лице и гръб/, е оставено от съда без уважение, като преклудирано и нямащо отношение към отговор ана исковата молба и оспорванията в него, а към факти, които ищецът е твърдял още с исковата молба и за които е следвало да посочи и представи доказателствата си още с нея, съгласно чл.127,ал.2 от ГПК /виж мотивите на л.257лице и гръб и определението на л.258лице/

            Вмененото от съда по искане на ответника задължение на НЗОК, да представи по делото заверени копия от всички документи, отнасящи се до С.Г., за периода 2002г.-2017г., касаещи извършени във връзка със заболявания на това лице медицински услуги, издадени болнични листове, епикризи, експертни решения на ТЕЛК и приложена към тях медицинска документация /виж л.158лице и гръб/, не е довело до събиране на нови писмени доказателства, относими към твърдените оплаквания на С.Г. през годините, доколкото от НЗОК, чрез РЗОК-***, е получен отговор, че справка за болничните листове или за експертни решения на ТЕЛК, не е от нейните компетенции, а за издадени му епикризи молбата следва да се отправи към РЗОК-***, тъй като лицето има личен лекар там /виж отговора на л.276/. Във връзка с този отговор ответникът не е повдигнал нови искания в съдебното заседание от 18.02.20г., в което съдът го е докладвал, а е поискал единствено прилагането му към дело /виж л.4984лице/. Приложени са към този отговор и две справки в табличен вид от данните в интегрираната информационна система на НЗОК за посочения период, от които е видно, че на 20.12.12г., от д-р Д. К., общопрактикуващ лекар в гр.***, е извършен общ преглед/консултация на С.Г., с код ***- на лице, което няма оплаквания или установена диагноза, като услугата е отхвърлена за плащане от НЗОК /виж л.278/ и едно пролежаване в МБАЛ ***“ ЕООД- гр.***, където той е постъпил на 04.08.09г., като му е проведено хирургическо лечение при заболяване на външното ухо и тъпънчевата мембрана, одобрени за плащане от НЗОК /виж л.277/, приети в с.з. от 18.02.20г.

            Затова, вземайки предвид единствено кардиологичната консултация от 25.03.15г., представена от ищеца по делото, допуснатата по негово искане в с.з. от 26.11.19г. комплексна съдебна експертиза, в медицинската и част, възложена на в.л. кардиолог, е достигнала до изводите и е дала отговорите, че :

            Диагнозата артериална хипертония, закрепена в кардиологичната консултация, е некоректна и не следва да се приема- поставена е при гранични стойности на кръвното налягане и при липса на данни за трайното му повишаване над стойностите 140мм живачен стълб за систолното и 90 мм живачен стълб за диастолното налягане, измерено от лекар най-малко 3 пъти за един месец, от пациента в дома или по данни от 24-часово амбулаторно мониториране.

            Предписаното при прегледа лекарство Небилет има три основни действия- първото и най-важното- намалява сърдечната честота, леко намалява артериалното налягане и има антиоксидантно действие, а дозировката отговаря на такава за лечение на артериална хипертония от първа степен, ако се приеме, че такава е налична.

            Факторите, оказващи влияние върху артериалната хипертония, са от различно естество и варират в едни много широки граници, като за първичната хипертония, с каквато е диагностициран ищеца съобразно представеното писмено доказателство, ролята на наследствеността достига до над 60%, а други външни фактори, които могат да провокират отключването на болестта са диета, богата на сол, наднормено тегло и затлъстяване, намалена физическа активност, тютюнопушене, стрес и др.

            В основаната на диагностицирането на ХОББ е провеждането на редица неинвазивни и инвазивни изследвания, като например функционално изследване на дишането, с оглед определяне обеми, индекси и други показатели на белодробната функция, каквито не са налични в представения документ, във връзка с тази диагноза, и не са описани фактори, способстващи за появата и/или за влошаване на състоянието на това заболяване, тъй като ответникът, който е сочил такива, не е поставил въпроси в тази връзка на допуснатата по искане на ищеца експертиза;

            Понятието „кардиологични проблеми“ е гражданствено, докато медицината борави с понятията симптоми, синдроми или болест, определена в международната класификация на болестите, поради което експертизата не дава отговор на въпроса на ищеца възможно ли е да се определи какъв е генезисът на констатираните при него кардиологични проблеми, а коментира диагнозите „артериална хипертония“ и „ХОББ“, закрепени в представеното от ищеца медицинско свидетелство, като изводите във връзка с тях се описаха по-горе.

            Що се касае до симптомите сърцебиене, главозамайване и общо неразположение, съобщени от ищеца като анамнестични данни при кардиологичната консултация, същите са твърде общи и могат да се провокират не само от сърдечно заболяване, но и от много други фактори и състояния, в това число умствена и физическа преумора, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, енергийни напитки и вещества, вирусни инфекции, заболявания на други органи и системи.

            За оплаквания на ищеца от здравето и нееднократни негови посещения при лекари са дали показания и двамата доведени от него свидетели, като св.Д. е посочил, че ищецът ходел при сърдечни доктори, при д-р Р., който бил познат на ищеца и работел в ***, *** и ***, и д-р Х., в поликлиниката в ***, а св.Я. е посочил, че неколкократно е запазвал по молба на ищеца часове за различни специалисти в ***, запазвал е в МЦ „***“ и в болница „***“, два пъти часовете били за кардиолог и смята, че ищецът е ползвал запазените часове, тъй като му се обаждал, когато идвал в ***.

            Тези показания не могат да допринесат много за изясняване на здравословното състояние на ищеца в аспект на физическото му здраве, което твърди да се е повлияло от преживяното във връзка с производството, проведено от ответника, защото св.Д. не е посочил нищо по-определено относно оплакванията, които ищецът преди имал със здравето, или относно диагнозата, която мисли, че ищецът имал, но без той да я знае точно, а св.Я. е посочил, при разговори с ищеца разбрал, че проблемът, който го е споходил, бил сърцебиене и аритмии- т.е нищо повече от онова, което е закрепено и в представеното писмено доказателство, но също тъй е добавил, че проблемът, доколкото знае, бил „психо“, като паник атаки на база притеснението и психологическия срив, тъй че не става ясно защо при тези споделени от ищеца на св.Я. психоемоционални проблеми, вместо с психолог или психиатър, е било необходимо да се консултира с кардиолози.

            Закрепеното като рисков фактор в представеното от ищеца писмено доказателство поведение, че пуши по три кутии цигари на ден, е потвърдено и от св.Я., който е посочил, че ищецът е не просто пушач, а прекаляващ пушач, който палел цигара от цигара, а когато свидетелят му правел забележка за това, ищецът оправдавал поведението си с проблемите, които имал тогава- неяснота за бъдещето, работата и семейството и притеснението си във връзка с тях.

            Що се касае до наличието на наследствен фактор, като причина за артериалната хипертония, от приложените от ответника в подкрепа на оспорванията и твърденията му искова молба на Д.Г. и медицинска документация на същия, представени по гр.д. №811/19г. на ПОС, е видно, че Д.Г. също търси обезщетение за неимуществени вреди за влошаване на здравето си, тъй като като при консултации му били поставени различни диагнози, включително артериалната хипертония ІІгр. /виж л.196гръб/ и е представил документация, в която същата диагноза фигурира, като при анамнестични негови данни за покачване на кръвното с максимални стойности до 200-210/100-110 и 170-180/100-110 мм живачен стълб, измереното при извършените прегледи такова е било със стойности 100/60, 135/80, 120/80 и 140/90 мм живачен стълб /виж л.204-л.205 и л. 208, л.210 и л.212/, като три от тези прегледи са извършени също от доктор Р. /виж л.208, л.210 и л.212/.

            Във връзка с останалите твърдени неимуществени вреди:

            С показанията, дадени от св.Д. се установи, че свидетелят разбрал от С., който пък бил разбрал от баща си, а също и от други хора, защото градът е малък и тези неща се разбират от уста на уста, че С. имал проблеми с КОНПИ, които започнали около 2009г. С. не бил обяснявал на св.Д. за това производство с много думи, а просто му бил казал, че се притеснява, че има проблеми най-вече с къщата и с колата, че тази Комисия щяла да запорира апартаменти и коли и това щяло да рефлектира неблагоприятно върху него и семейството му, можело да му отнемат къщата, в която живее, автомобилът му щял да бъде конфискуван и се притеснявал, защото, ако ги отнемат, семейството му нямало до остане цяло. По това време С. карал един бус и св.Д. мисли, че за него се притеснявал да не го конфискуват, макар да няма представа дали е конфискуван. Оттам тръгват и проблемите в семейството му. С. споделял със св.Д., че имало скандали с жена му, децата му взели и те да се отдръпват от него, че се чувства от това изнервен, че взел да повишава тон на жена си и децата, че жена му и тя не се чувствала добре, не се чувствала сигурна, че ще може да живее в тази къща, и така тези проблеми се задълбочават. св.Д. не знае С. и жена му да са се разделяли, а само, че малко им били изстинали тогава отношенията, а иначе винаги били заедно и се държали за ръце, че преди пет-шест години, когато ги бил виждал, малко си повишавали тон и обтегнатите отношения с жена му били сигурно едно шест-седем години, дълъг период, който св.Д. не може точно да определи и мисли, че се говорело и за раздяла, но не може да каже точно. Един път С. му споделил, че жена му искала да се изнесе и да отиде при родителите си, но така и не се изнесла. св.Д. е присъствал само на един скандал между С. и жена му, когато бил в сервиза, като тя му помагала, от време на време работела с него на сервиза, той дошъл отнякъде, тя му казала нещо и той се обърнал много рязко спрямо нея, като думите били обидни, а след това, като говорили, казал на св.Д., че не бил прав, но много му се било насъбрало и бил много нервен. С. не бил в много добри отношения и с баща си тогава, тъй като го обвинявал за това нещо. Причината за тези проблеми бил баща му, като С. му бил споделял, че има някакво наказателно дело срещу баща му и той бил притеснен във връзка с това наказателно производство срещу баща му. Преди били заедно, празнували заедно семейни празници, а след като се случили тези работи, С. взел да го отбягва и да не го кани на *** ден, на такива празници, и децата започнали да не пускат при тях. Когато се случили тези работи, С., който преди бил душата на компанията, се отдръпнал и станал по-затворен в себе си, започнал да не излиза много с тях, но те ходели на работното място да го виждат. св.Д. бил чул хората в *** да говорят негативни работи за семейството на С., и конкретно, че и той бил участвал, което се разнясяло от уста на уста, настроението на хората било така, някой, който има проблеми от това естество, се отдръпват от тях, говорят им зад гърба, имат негативно отношение. св.Д. знае, защото С. му е споделял, че С. е ходил по дела, но не знае в кой съд, и пак С. му споделил през 2017г., че делата приключили. С. станал и по-нервен и започнал да пуши много цигари- две три кутии на ден пушел тогава, а сега ги намалил на една кутия някъде и бил вече по-спокоен и по-уравновесен, което станало след приключване на делата, била се върнала вече тази жизнерадост. Сега С. казвал, че и със здравето бил по-добре. Пак от С. св.Д. разбрал, че това нещо се отразило на клиентелата на С. и имал очевиден отлив на клиенти, но това и сам свидетелят забелязал, защото ходи често в сервиза на ищеца, и ако преди имало по пет-шест коли, по това време имало най-много по една, но сега нещата се били подобрили и пак имало поне три-четири хубави коли за ремонт. св.Д. е давал трикратно пари на ръка, в брой, в заем на ищеца през този период, макар да не си спомня точно кога, може би през година - 1400лв., 1000лв. и 400лв., за които, като говорели, ищецът казвал, че му трябват за дела, които ищецът му бил върнал, като 400-те лв. върнал последно преди някъде година.

            С показанията на св.Я., който живее в гр.***, но се виждал през последните двадесет и пет години минимум два или три  пъти месечно с  ищеца както в ***, където ходел поради естеството на работата си, така и в ***, когато ищецът пътувал по лични или други дела, се установи, че св.Я. знае от разговори с ищеца, проведени през 2008г. или 2009г., че ищецът имал проблем с КПКОНПИ, който пряко касае него, макар че по-скоро това било към баща му, защото рефлектирало върху неговата работа и върху семейството му. След като тези проблеми започнали, св.Я. констатирал при ищеца психологически и емоционален срив на база най-вече на притеснения за семейството, че може да остане без жилище, където да живеят с децата и жената, на несигурност какво би им се случило, тъй като на етапа, в който започнали съответните проблеми, имал две невръстни деца. Св.Я. не знае детайли и подробности за проблема, защото темата била деликатна, а само най-общо, че проблемът бил, че С. ползвал апартамент, който бил попаднал под запор, а оттам- и под възможност да бъде отнет и това било там, където живеел с жената и децата. Освен това св.Я. забелязал, че от крайно весел и добронамерен човек, ищецът станал угрижен и притеснен, и се мъчел да му помага, доколкото може. Доколкото св.Я. знае, делата на ищеца с Комисията са приключили при даване на показанията му, и на този етап ищецът си движи нещата, с които са занимава, това, което му е препитанието- има *** ***.

            Със заключението на комплексната експертиза се установи, че при психологичното интервю при ищеца бил видим гняв и тревожност, когато разказвал за проблемното събитие и отражението му върху неговия живот, съвпадащо с момент на създаване на семейство и отглеждане на две малки деца. Основните споделени от ищеца трудности от този период, като сам той се е определил като личност, която е по принцип по-притеснителна дали всичко ще е наред, са свързани с несигурност от това, дали ще има къде да живее и дали ще има къде да работи, защото, ако му вземат сервиза, оставали без работа, с временно неблагополучие- това станало, когато разработвал сервиза, и работата му паднала, със загуба на статус- хората си говорели, че нямат работа при тия престъпници и му излезнало много лошо име, имиджът станал различен, най-лошо било когато децата пораснали и започнали да задават въпроси защо баща им, дядо им и леля им са престъпници, със симптоми- сърцебиене, тъй като стресът бил ужасен, отслабване с 20кг, липса на апетит, невъзможност да се съсредоточи в работата си от мисли, безсъние. Запорът на имущество, което пряко касае ищеца, и социализирането на личността му като „престъпник“, са отчетени от експертизата като промяна в обстоятелствата, която, на фона на личностната характеристика на ищеца като по-притеснителен човек, е породила затруднения в областта на личностната му регулация и индивидуалното справяне, предвид факта, че семейството следва по презумпция в трудни моменти да бъде подкрепа, а в този случай, както са данните от изследването, то е било поле на конфликт- родителите на жена му започнали да я настройват срещу него и семейството му, тя казвала, че са престъпници, като тръгнали децата на училище, другите деца се подигравали на неговите, че утре ще ги изхвърлят и ще са на улицата и те започнали да задават въпросите дали са престъпници. Същите обстоятелства обаче, въпреки описаните затруднения, не са предизвикали тежка реакция на дезадаптация на личността – запазена е работата, запазено е и семейството, не са споменати от самия подекспертен особени трудности във възстановяването след описания травмиращ период. Използваните от ищеца стратегии за справяне със ситуацията са типични за преживяването на стрес- избегване на срещи с приятели, увеличаване на пушенето, съобщена от него загуба на тегло и безсъние, но личностният му потенциал, както и подкрепата, която получил от кръга на разширеното семейство /баща му спрял жена му да си отиде, като говорил с нейните родители и те помогнали, защото иначе били на ръба на раздяла/, са довели до редуциране изострянето на стресовите преживявания. Наличните рискове не са се превърнали във факт, който да изостри проявите на стреса и да доведе до депресия, каквато при него не е установена, отхвърлени са индикациите за налично при него понастоящем посттравматично стресово разстройство. Този отговор се поддържа от експертизата, независимо че при психологичния преглед не са изследвани конкретните  нива на стрес, тъй като е преценено, че те не могат да дадат информация за състоянието на ищеца години назад, а и са налични достатъчно данни, както от интервюто, така и невербални, сочещи, че понастоящем С.Г. функционира нормално, че стресът, като реакция на тялото да се адаптира към определени обстоятелства или промяна, не е персистирал във времето, а лицето е показало, че умее да намира стратегии за справяне със стреса, тъй че няма индикации да му се налага преглед при психиатър, който е компетентен да постави диагнозата посттравматично стресово разстройство.

            По отношение на стреса е посочено, че стресът най-общо се разглежда като баланс между изискванията на заобикалящата индивида среда, наричани стресори, и индивидуалните му способности за справяне с тези изисквания, наричани буфери, че реакцията на стрес е индивидуална, което е може би свързано с гените, които всеки човек носи, и които най-общо определят психо-емоционалното му функциониране, че тази реакция се развива във времето, преминавайки през няколко етапа, като и това развитие във времето е също индивидуално, макар във физиологичен смисъл да се развива шаблонно- като се активират различни нервни и хормонални механизми, например, отделят се стресовите хормони норадреналин и кортизол, променя се пулса, честота на дишане, потността на кожата, че при стрес в организма се задвижва каскада от реакции, с активиране на автономната нервна система и ендокринна система, и отделяне на различни хормони и субстанции, повлияващи жизнените функции /виж експертизата на л.5011-л.5020 и отговорите на вещите лица в с.з. от 25.08.20г./.

            2.16. Във връзка с твърденията на ищеца за претърпени имуществени вреди се установи, че:

            2.16.1. Твърденията на ищеца, че е заплатил в брой разходи за адвокатска защита в размер на общо 48 900лв., съответно: на 04.04.14г.-14 500лв.; на 07.05.15г.-14 500лв.; на 19.02.15г.-10 000лв.; на 12.06.16г.- 9 900лв., от които 10000лв. платени, но неприсъдени с решението на ОС- *** и 38 900лв.- присъдени, и че всички тези суми му били изплатени от ответника, но едва на 30.12.18г.

            По отношение на твърдените разходи от 48 900лв., извън вече коментираната в б.А, т.2.10 от това решение отметка за издаден му от ОС-*** изпълнителен лист за сумата от 38 900лв., в приложените от ищеца към настоящото дело материали от гр.д. №1065/08г. на ОС-*** се установи още, че:

            В списъка на разноски, направени от С.Г. в производството по гр.д. №1065/08г., представен в с.з. от 09.02.17г., последно за делото, е посочена сумата от 38 900лв. с включен ДДС, като са изрично описани листовете и съдебните заседания, на които/в които са приложени/представени доказателствата за тези направени разноски- л.886, л.1136, л.1286 и в с.з. на 14.07.16г. /виж л.4074/.

            На описаните от гр.д. №1065/08г. на ОС-*** листове 886, 1136 и 1286, които ясно личат при копирането, от настоящото дело са съответни л.2077, л.2949 и л.3199, на които са приложени договори за правна защита и съдействие, сключени между С.Г. и адв.М. Д. за процесуалното му представителство по гр.дело №1065/08г. на ОС-***, съответно от 09.02.12г., 04.04.14г. и 07.05.15г., удостоверяващи, че на описаните дати ищецът е изплатил на адв.Д. изцяло в брой сумите, уговорени като адвокатско възнаграждение, съответно от 1620лв. с ДДС, 14 500лв. с ДДС и 14 5000лв. с ДДС. Макар това да не е описано изрично в протокола за проведеното на 14.07.16г. по гр.дело №1065/08г. съдебно заседание /виж протокола на л.3860-л.3870/, в кориците на делото, преди датата на провеждан ена с.з., е приложен и договор за правна защита и съдействие от 12.07.16г., сключени между С.Г. и адв.М. Д. за процесуалното му представителство по гр.дело №1065/08г. на ОС-***, съгласно който, на посочената дата той и е изплатил изцяло в брой и сумата от 9900лв. с ДДС, уговорен по този договор хонорар /виж договора на л.3794/.

            Така, заплатените суми по описаните в списъка за разноски на страната четири договора за правна защита и съдействие възлизат на общо 40520лв., а не на посочената за тях в същия списък обща сума от 38900лв., която е била присъдена от съда с допълване на решението в частта за разноските така, както е претендирана по списъка.

            Наличен е и представен на л.3458 от делото договор за правна защита и съдействие от 19.02.15г., за изплатена от С.Г. в брой на същата дата на адв.Д. сума от 10000лв. за защитата му в производството пред ПАС с предмет обжалване на Определение №109/22.01.15г. на ОС-***, с което, след поредно оставяне на мотивираното искане без движение с Определение от 13.06.14г. /виж л.3018-л.3021/, първоинстанционният съд е върнал мотивираното искане /виж определение №109 за връщане на мотивираното искане на л.3093-л.3096/, но в производството по в.ч.гр.д. №175/2015г. на ПАС, образувано по частната жалба, подадена от Комисията срещу постановеното връщане, Определение №109/22.01.15г. е било отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него от ОС-*** /виж Определение №198/02.04.15г. на ПАС на л.3462-л.3464/.

            Тези разноски не са били описани от ищеца в списъка на разноските му, направени по гр.дело №1065/08г., представен пред ОС-*** в с.з. от 09.02.17г. /виж списъка на л.4074/.

            Ако горните установени в производството факти бъдат сравнени с твърденията на ищеца по т.20 от исковата молба, може да се заключи, че:

            -тези твърдения не обхващат заплатените от него на адв.Д. на 09.02.09г. разноски в размер на 1620лв.;

            -твърденията му са установени изцяло досежно описаното в първите три тирета, касаещо плащането на сумите от по 14500лв. и на сумата от 10000лв., както и на датите на тяхното плащане;

            -твърденията му са установени по отношение на твърдяното като извършено плащане по тире четвърто, за сумата от 9900лв., но не и относно месеца на нейното плащане, като тя е платена на 12.07.16г., а не на 12.06.16г., както той твърди.

            -не са представени от ищеца доказателства, че ответникът му е изплатил на 30.12.18г. освен присъдените по гр.д.№1065/08г. разноски от 38900лв., и разликата до 48900лв., които е направил като разходи за адвокатска защита в това производство.

            2.16.1. Във връзка с размера на законната лихва върху сумите по т.20 от исковата молба и уточненията по т.25-т.28 от уточнение вх.№21592/15.07.19г., за периода 30.12.15г.-30.12.18г., защото претендираното обезщетение за имуществени вреди е такова именно в размер на законната лихва върху заплатените разходи за адвокатски защита, а не на самите направени разходи, както и с размера на законната лихва върху главницата от 30000лв., претендирана като обезщетение за забава в плащането на обезщетението за неимуществени вреди за времето от 21.06.16г.-21.06.19г. по т.24 от уточнение вх.№21592/15.07.19г., изчисленията, извършени от съда с он-лайн калкулатор въз основа даденото съгласие на страните да се извършат по този начин, вместо с поисканата от ищеца ССЕ, необходимостта от събиране на която при тези обстоятелства е отпаднала /виж мотивите в абзац трети на л.257гръб от протокола от с.з. на 26.11.19г./, показаха, че претендираните от ищеца размери от съответно 9 133.31лв., 3074.74лв. и 3017.26лв. са изцяло съответни на размера на законната лихва върху сумите от : 30000лв. за периода 21.06.16г.-21.06.19г.; 10000лв. за периода 30.12.15г.-30.12.18г.; 9900лв. за периода 30.12.15г.-30.12.18г., както и че законната лихва върху сумата от 14500лв. за периода 30.12.15г.-30.12.18г. възлиза на 4419.22лв., т.е. с 0.22лв. повече от претендираната от ищеца такава от 4419лв.

            2.17.Във връзка с релевантния факт налице ли са незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Комисията, ищецът се е позовал основно на обстоятелството, че внесеното от Комисията мотивирано искане за отнемане на имущество е било изцяло отхвърлено от съда по гр.дело №1065/08г. на ОС-***, който факт беше вече приет за установен, съгласно описаното в т.2.9 от това решение.

            Отделно от горното, ищецът е сочил, че ответната Комисия не е изследвала задълбочено и обективно всички фактически обстоятелства относно икономическото състояние на лицата, нито е обосновала наличие на пряка причинна връзка между престъпната дейност и придобиване на имуществото, предмет на искането за отнемане, който довод в частта си дали изследването е обективно, задълбочено и всестранно не касае факти, а оценката им, а в частта си, че не е обоснована каквато и да е пряка или косвена причинно следствена връзка между престъпната дейност на проверяваното лице и придобиването на имуществото му, не отчита факта, че в постановените решения, които вече се цитираха, Комисията се е позовала на приложение на установената от чл.4,ал.2 от ЗОПДИППД/отм/ презумпция, че за имуществото, за придобиване на което не е установен законен източник, може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на проверяваното лице, а дали това направено от ответника предположение е основателно или не е също въпрос на преценка, а не на факти, поради което съдът ще му даде отговор по същество по-късно в това решение.

            За липсата на тази предвидена от закона предпоставка за ангажиране на отговорността му, ответникът е развил съображенията, че е следвал предвидената от закона процедура и е изпълнявал вменените му по закон задължения и дадени правомощия, като е образувал производството, защото е бил длъжен да стори това, въз основа на полученото уведомление относно извършено от Д.Г. престъпление, попадащо в обхвата на ЗОПДИППД/отм/, извършил е необходимите документални проверки и въз основа на данните от тях е намерил за налични предпоставките за образуване на производство за отнемане на имуществото му, за което е било налице обосновано предположение, че е придобито от престъпната му дейност, доколкото не е бил установен законен източник за придобиването му. След това също е следвал предвидената в закона процедура, внасяйки искане за допускане на обезпечение на бъдещия иск в съда, по което съдът се е произнесъл, като го е уважил, като актът му е подлежал на последващ контрол, а впоследствие- и като е внесено мотивирано искане за отнемане на имуществото на проверяваното лице, което е наистина отхвърлено от съда, но това не прави предприетите от него действия и постановени актове в производството по ЗОПДИППД/отм/ незаконосъобразни.

            Твърденията на ответника относно следване на процедурата, предвидена от ЗОПДИППД/отм/, от момента на получаване на уведомлението, послужило като основание за извършване на проверката, до изхода на съдебния спор по внесеното мотивирано искане, разгледано по гр.дело №1065/08г. на ОС-***, са подкрепени от фактическа страна от доказателствата, съдържащи се в представените от ищеца по делото материали по ч.гр.д. №1053/08г. и гр.дело №1065/08г. на ОС- *** /виж освен вече описаните в б.А от това решение приети от Комисията решения №№137, 237 и 286 и постановени въз основа на тях съдебни актове по допускане на обезпечения на бъдещ иск и по искането за отнемане на имущество, още и: уведомлението на л.686; данните за извършени от Комисията документални проверки за имуществото и доходите на проверяваното лице на л.692-л.713 и л.720-л.824; протокол за назначаване на експертизи за определяне на пазарната стойност на имуществото, предмет на проверката, и изготвените в хода на проверката експертизи на л.825-л.879, съставляващи част от материалите по гр.дело №1065/08г./, а дали е налице или не незаконосъобразност на тези предприети от Комисията действия по смисъла на чл.2а от ЗОДОВ е също правен, а не фактически въпрос.

           

            3.При тези събрани в производството доказателства и установени с тях факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на отнесения пред него за решаване спор:

            3.1. По въпроса за активната материално правна легитимация на ищеца по предявените искове.

            След като съдът е поискал от ищеца да конкретизира твърденията си във връзка вредите, за които търси обезщетение по делото и как точно е бил засегнат от незаконосъобразните актове, действия и бездействия на ответника /виж т.2.2.3 от Разпореждане №5174/26.06.19г. на л.19лице и гръб/, с т.8 от Уточнение от 15.07.19г. ищецът е обосновал правото си да получи обезщетение като лице, засегнатото от производството, проведено от Комисията, съобразно минималните гаранции за ефективна възможност за защита, гарантирани още с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, и на легалното определение на „засегнато лице“, даден от чл.2 /10/ от Регламент /ЕС/ 2018/1805 от 14.11.2018г. относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация, според което засегнато е всяко физическо или юридическо лице, срещу което е издаден акт за обезпечаване или акт за конфискация, или което е собственик на имуществото, предмет на такъв акт, както и всяко трето лице, чиито права, свързани с това имущество, са пряко засегнати от акта, съгласно правото на изпълняващата държава /виж л.28лице и гръб/, пренасяйки по този начин въпроса за редовността на исковата молба, повдигнат от съда с разпореждането му, на плоскостта за надлежността на активната му материално правна легитимация.

            В тази връзка, макар съдът да е нямал съмнения относно надлежната му легитимация да води исковете, предмет на спора, включително материално- правната такава, тъй като чл.2а от ЗОДОВ не ограничава кръга на лицата, които могат да търсят отговорност от Държавата за вредите, претърпени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, до проверяваните по смисъла на законите за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност или на незаконно придобито имущество лица, а и съгласно същите закони имуществото, придобито от престъпна дейност/незаконно придобитото имущество, може да бъде отнето не само от проверяваното, а и от множеството още физически и юридически лица, посочени в тези закони, с решението коментира доводите на страната единствено, за да ги изчерпи, а не защото счита, че това е необходимо за обосноваване на надлежната активна материално правна легитимация на ищеца по предявените искове, предмет на спора.

            Поради горната причина, без да се задълбочава ненужно, съдът ще посочи само, че Регламент 2018/1805, на който ищецът се е позовал, и конкретно, даденото с чл.2,т.10 легално определение на понятието „засегнато лице“, е категорично неприложимо в настоящото производство, тъй като същото е такова за целите на този регламент, а той, от една страна, не е влязъл в сила и следва да влезе в такава от 19.12.20г., а от друга страна, както ясно личи от предмета и приложното му поле, съгласно чл.1,ал.1 и ал.4, той урежда правилата, съгласно които една държава членка признава и изпълнява на своята територия актове за обезпечаване и актове за конфискация, издадени в друга държава членка в рамките на производства с наказателно правен характер, и изрично изключва от своя предмет актовете за обезпечаване и за конфискация, издадени в рамките на производства по граждански и административни дела, а в случая самият ищец твърди, а така се установи и по делото, че наложените обезпечения на бъдещия иск на Комисията са такива в производства по частно граждански дела, както по гражданско дело №1065/08г. на ОС-*** е проведено и производството по внесеното искане за отнемане на имущество от Д.Г. и други лица.

            Що се касае до цитираната от ищеца Директира 2014/42, както е добре известно, директивите нямат пряк ефект в държавите членки, а следва да бъдат транспонирани в националното право, за да станат по този начин приложими във вътрешно-правния им ред, и макар в практиката си СЕС да се е произнасял в редица случаи, признавайки възможността при определени условия те да намерят пряко приложение тогава, когато съответна държава членка не е изпълнила ангажимента си да ги транспонира в определения за това срок в своето законодателство, а определен частно правен субект се позовал на права по тях в спор, отнесен пред съответния национален орган, като е постановил, че когато разпоредбите им са ясни, точни и категорични те могат да се приложат от националния съд, този състав няма да изследва дали тази възможност в случая, тъй като това не е необходимо, защото ищецът разполага с ефективно правно средство за защита на правата, които претендира, по националния закон, формално, считано от дата 19.11.12г., а на практика- и преди изменението на ЗОДОВ, с което е приета разпоредбата на чл.2а, предвид изричната разпоредба на чл.32 от ЗОПДИППД/отм/, предхождащи датата 19.05.14г., на която директивата е влязла в сила, както и датата 04.10.16г., определена като срок за транспонирането и от държавите-членки, чрез въвеждане в сила на законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими да се съобразяват с нея.

            3.2. По спорния между страните въпрос налични ли са незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи на ответната Комисия при или по повод изпълнение на правомощията им, при които може да се ангажира отговорността на Държавата по чл.2а от ЗОДОВ, съдът намери, че тази изискуема се от нормата на чл.2а от ЗОДОВ предпоставка за ангажиране отговорността на ответника е надлежно установена в производството, противно на застъпената от Комисията както с отговора на исковата молба, така и с писмената и защита теза.

            По този спорен въпрос съдът изцяло споделя виждането на ищеца, че за нейната установеност е достатъчно да се вземе предвид доказания в производството факт, че мотивираното искане на Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, от Д.Г. и други лица, е било отхвърлено от съда с влязло в сила решение в производството по гр.дело №1065/08г. на ОС - ***, защото то има пълна опора в съдебната практика /виж разпечатките от съдебни актове на л.232-л.236, както и Определение №469/25.05.18г. по гр.д. №4616/17г. на ІVгр.отд. на ВКС, във връзка с повдигнатия от Комисията касационен въпрос „възможно ли е да бъдат обявени за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и длъжностните лица по ЗОПДНПИ (отм.) при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, които са им вменени със закон“/.

            По този начин, с отричане от съда на наличието на законоустановените предпоставки, при които придобитото от проверяваното лице имущество може да се счита за такова от престъпната му дейност, актовете и действията на ответника, приети и предприети за отнемане на това имущество, включително за обезпечаване на бъдещия иск за отнемането му, следва да се считат за незаконосъобразни, макар и предприемането им от Комисията да е било несъмнено в осъществяване на дадените и от закона правомощия.

            Все пак, тук следва да се изтъкне, че невярна е тезата на ответника, щото всички извършени от Комисията действия след постъпилото пред нея уведомление са били такива в изпълнение на вменени и от закона задължения. Това категорично не е така, защото постъпването в Комисията на уведомление за осъждането на едно лице за извършване на престъпление, попадащо в обхвата на чл.3,ал.1 от ЗОПДИППД/отм/, е плод на изпълнение на вмененото от чл.20 от ЗОПДИППД/отм/ задължение на длъжностните лица, на които в кръга на службата им са станали известни обстоятелства относно придобиване пряко или косвено на имущество от престъпление, да съобщят на органите на Комисията за това и да им предоставят сведенията, с които разполагат, а оттам насетне, всички широки правомощия, които законът е дал на Комисията- и да образуват производство за извършване на проверка и събиране на доказателства за установяване на имуществото, за което има данни, че е придобито от престъпна дейност /чл.15,ал.3 във вр. с ал.1 от ЗОПДИППД/отм/, и за образуване на производството за отнемане на такова имущество, за внасяне на искане за налагане на обезпечителни мерки и за внасяне на искане за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност /чл.13,ал.1,т.1, т.2 и т.3 от ЗОПДИППД/отм/, се вземат с решения на Комисията и зависят изцяло от нейната правилна, обоснована и всестранна преценка за наличието на предпоставките, предвидени от закона за прилагане на тези мерки, в това число и на преценката може ли да се направи във всеки конкретен случай основателно предположение, че определено имущество, придобито от проверяваното лице или свързаните с него лица, посочени от закона, е придобито от престъпната му дейност, за която е налице започнато наказателно преследване за престъпление по НК, попадащо в обхвата на този закон.

            Затова съдът счита, че както взетите от Комисията Решения №№237/05.11.08г. и 286/26.11.08г., така и предприетите въз основа на тях действия по внасяне в съда на искания да се допуснат обезпечения на бъдещия иск на Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпната дейност на Д.Г., и за отнемане на имущество, придобито от престъпната дейност на Д.Г., въз основа на първото от които се е стигнало до допускане на възбрана върху апартамент в гр.*** на ул.“***“№***, собственост на Д.Г., и запор върху лек автомобил „Мерцедес Вито“, към тази дата собственост на ищеца, съставляват незаконосъобразни по смисъла на чл.2а от ЗОДОВ актове и действия на ответника, при които може да се ангажира отговорността на Държавата, съгласно цитираната норма, противно на тезата, застъпена от ответника, тъй че пристъпи към обсъждане на останалите спорни за това производство предпоставки за основателността на предявените искове.

            3.3.По спорните между страните въпроси претърпял ли е реално ищецът сочените от него неимуществени вреди, стоят ли те в пряка причинна връзка с допуснатите по искане на Комисията обезпечения и проведено съдебно производство по внесеното мотивирано искане за отнемане на имущество, както и справедлив ли е размерът на обезщетението, което претендира за тяхното претърпяване, съдът намери, че ищецът установи да е претърпял реално някои от твърдените в производството неимуществени вреди, но не и с интензитета, силата и продължителността, които сочи, поради което, както и защото за част от тях не се установи да стоят в пряка причинна връзка с незаконосъобразните актове и действия на ответника, а за други се установи, че са налични и съпричиняващи ги фактори, които нямат нищо общо с незаконосъобразните актове и действия на ответника, справедливият размер на обезщетението, което му се следва, е такъв от 5000лв., а за разликата до претендираните 30000лв. искът му следва да се отхвърли, по следните съображения:

            Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост за всеки конкретен случай, като преценката му не е произволна, а в рамките на двата основни принципа- да се възмезди пострадалия възможно най-пълно за вредите, които е претърпял, без да се постигне неоснователното му обогатяване, и при следване на установените от практиката за целта критерии, някои от които са общи, като икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, силата, интензивността и продължителността на търпяните неимуществени вреди, дали те засягат един или много аспекти от живота на пострадалия, огласата на производството, което ги е причинило, в публичното пространство, личността на пострадалия, а други се диктуват от спецификата на производството или на твърдените вреди, като например, за искове по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ- тежестта на престъплението, в извършване на което лицето е било обвинено; дали е оправдано за едно или за всички престъпления, за които му е било повдигнато обвинение и т.н.

            В конкретния случай и двамата доведени от ищеца свидетели са установили твърденията му, че бил притеснен, стресиран, че се променило поведението му във връзка с проблеми с КОНПИ /КПКОНПИ, защото могат да му отнемат автомобила и жилището, в което живее със семейството му/с жената и децата, и от които проблеми и тяхната разгласа последвали неблагополучия в работата и в семейството, в отношенията с близките му, а обстоятелствата, свързани с проведеното от Комисията производство, са признати с приетата по делото комплексна експертиза за стресови преживявания, пораждащи затруднения в областта на личностната регулация и индивидуалното справяне с тях от ищеца.

            Затова тезата на ответника за пълна неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, поради недоказаност на реалното претърпяване на твърдените вреди и на наличието на пряка причинна връзка между вредите и предприетите от Комисията действия, не може да бъде споделена изцяло от съда, а въз основа на събраните по делото доказателства съдът счете, че този иск е частично основателен и че справедливо да възмезди неимуществените вреди, претърпени от ищеца е обезщетението от 5000лв., като отчете и застъпеното в съдебната практика виждане, което и сам споделя, че при претендирана отговорност на Държавата за вредите, причинени на граждани, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо - правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация, на общностна интеграция и др., и с това, ако са доказани и останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът е доказан в своето основание, без в тежест на пострадалия да стои доказването на всяко конкретно свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам и пр., като съдът в тези случаи определя размера на обезщетението при  възможността, дадена му от чл.162 от ГПК /виж в тази насока решение № 138/08.05.2013г. по гр. д. № 637/2012г. и решение № 184/26.05.2015г. по гр. д. № 7127/2014г. – и двете на IV-то гр. отд. на ВКС/.

            В този случай, съдът съобрази, че:

            Показанията и на двамата свидетели относно преживяните от ищеца притеснения са до голяма степен общи, лишени от конкретност, а на св.Д. и главно възпроизвеждащи онова, което сам ищецът му е споделил относно притесненията си, като по този начин са загубили своята непосредственост, а оттам и тежестта си като доказателствено средство в процеса. Затова, а не заради евентуална заинтересуваност, каквато изтъква ответникът, както и поради противоречието им с част от останалия събран доказателствен материал, съдът кредитира събраните гласни доказателства с резерви, породени от следните конкретни съображения:

            Във връзка с притесненията, свързани със запора и искането за отнемане на лекия автомобил Мерцедес вито:

            Макар да е говорил за притеснения на ищеца от това, че автомобилът му щял да бъде конфискуван- т.е, като за притежание на един автомобил, поканен да посочи за кой автомобил става дума, св.Д. е заявил, че по това време С. карал един бус и затова той мисли, че именно за него С. се е притеснявал. Като не е посочил марка, модел, регистрационен номер, цвят или други идентифициращи белези на автомобила/буса, за който ищецът се притеснявал, че могат да му конфискуват, или за който св.Д. си мислел, че ищецът се притеснява, показанията на св.Д. във връзка с буса няма как да се свържат и да се отнесат като доказателство към твърденията на ищеца за вреди, търпени във връзка с допуснатия запор и исканото отнемане на лек автомобил Мерцедес вито, след прогласяване недействителност на сделката, с която той е закупил този автомобил от баща си, нито могат да бъдат съпоставени и взети предвид ведно с писмените доказателства, събрани от ответника във връзка с твърденията му за притежавани от ищеца повече от едно ппс в хода на производството по гр.д. №1065/08г.;

            Показанията на св.Д. не са подкрепени от показанията на св.Я. в частта им относно запорирания автомобил и притесненията, преживявани във връзка с възможното му конфискуване, като св.Я. е посочил само за притеснения за запорирани имоти на бащата на С., част от които С. ползвал, като е подчертал, че не е запознат детайлно с неговия проблем;

            При психологическото интервю ищецът е заявил пред вещото лице –психолог различни свои притеснения от процесния период, но не и такива, конкретно свързани с подлежащия на отнемане лек автомобил Мерцедес вито, а е говорил за притеснения от възможността да отнемат сервиза и да останат без работа. За сервиза, като обект на предприети от ответника незаконосъобразни актове и действия, причиняващи му вреди, ищецът обаче не е навеждал никакви обстоятелства в хода на процеса, нито данни за такива предприети действия са налични в описаните в установителната част на този акт взети от Комисията решения и наложени въз основа на тях от съда обезпечителни мерки, нито е бил предмет на мотивираното искане като обособен обект на занаятчийска или търговска дейност;

            При горните данни може да се заключи, че макар ищецът да е установил в процеса, че този автомобил е бил предмет на взетите от ответника решения и предприети действия, довели до налагане на запор и до висящност в продължение на времето от 04.12.08г.-29.03.17г. на иска за отнемането му, като придобито от престъпната дейност на Д.Г. имущество, сделката за прехвърляне на което в полза на ищеца е недействителна по отношение на Държавата, не е установил да е претърпял притеснения конкретно във връзка с неговото евентуално отнемане.

            Независимо от горното, при следване на вече посоченото в съдебната практика становище, щото от пострадалия не може да се иска да установи конкретно всяка една своя вреда в детайли, а притеснения във връзка със запор и отнемане на автомобил са все пак съобщени от св.Д. като търпени от ищеца, за да прецени каква роля биха могли да играят те при определяне на справедливия размер на обезщетението, което трябва да се определи на ищеца в случая, съдът съобрази, че на тези притеснения следва да се отдаде много малко и незначително място, тъй като се установи в производството, че:

            Лекият автомобил Мерцедес вито съвсем не е бил единствен за ищеца, а той е имал още няколко други леки автомобила в периода от допускане на обезпечението чрез запор на автомобила и до влизане в сила на решението на съда, с което искането за отнемането на имущество е отхвърлено, тъй че угрозата от неговото евентуално отнемане не би могла да му причини притеснения такива, каквито ако се касаеше до възможното отнемане на единственото притежавано от него ппс, тъй че да остане и без осигурена възможност за лесно и бързо предвижване, толкова важна в днешното динамично време;

            Допуснатият на 06.11.08г. запор върху лекия автомобил Мерцедес вито не е бил изобщо наложен, както се установи в процеса, въпреки че поисканата от ответника за него обезпечителна мярка е била допусната от съда, но като самото и допускане не е в състояние да причини никакви вреди, ако не бъде и на практика реализирано, което става с налагане на запора по реда на чл.400,ал.1 от ГПК- чрез връчване на запорно съобщение, изпратено въз основа на издадената в полза на молителя обезпечителна заповед, след представянето и пред съдия-изпълнителя, тъй че съдът не може да сподели тезата на ищеца по т.16 от писменото му становище, внесено в с.з. от 26.11.19г. /л.221/, щото няма по - красноречиво доказателство за реално наложения запор от постановеното от съда Определение №33/06.11.08г. и от издадената въз основа на него обезпечителна заповед, защото законът прави ясна разлика между допускането на обезпечение с акт на съда по чл.395,ал.2 от ГПК, издаването на обезпечителна заповед по чл.395,ал.3 от ГПК и налагането на обезпечителната мярка по чл.400,ал.1 от ГПК.

            В подкрепа на оспорването на ответника, касаещо налагане на запора, са и фактите, че с постановеното от съда Определение №33/06.11.08г. и издадена въз основа на него обезпечителна заповед е допуснат запор върху лек автомобил Мерцедес вито с рег № СТ 4326 НН, като такъв, собственост на Д.Г., но още към датата на допускането и тази обезпечителна мярка вече не е била в състояние да породи целения от ответника ефект, тъй като много преди налагането и, още през февруари 2008г., този автомобил е бил прехвърлен от Д.Г. на С.Г. по силата на договор за продажба, а с искането за отнемане, макар смяната на собствеността да е вече съобразена от Комисията, и като ответник по иска за прогласяване недействителност на сделката за продажба да е конституиран и С.Г., за разлика от двата имота, които не са били възбранени като обезпечение на бъдещия иск и е поискано допускане на такова обезпечение със самото мотивирано искане, по висящото вече мотивирано искане не е повдигано и искане за допускане на запор върху автомобила, като собствен на С.Г., след извършената през февруари в негова полза продажба, и със сменения вече негов регистрационен номер. Тези факти няма как да не са известни на ищеца, защото той е заявил в служба пътна полиция обстоятелствата относно исканите промени, но въпреки това, той е сочил с исковата молба обстоятелствата, на които е основал иска си във връзка с този автомобил такива, каквито са в решението на Комисията и в определението на съда, за да създаде привидност, че е бил засегнат от допуснатия като обезпечение негов запор, без това да е било изобщо възможно по начина, по който този запор е допуснат, поради описаното по-горе, и чак със становището, внесено в с.з. от 26.11.19г., е поискал да се променят обстоятелствата единствено относно датата на придобиването му, сочейки вярната дата, на която самият той го е придобил, защото иначе би се оказало, че няма права като собственик на автомобила, които брани и във връзка с които твърди да е търпял вреди.

            Макар да е бил предмет на искането за отнемане на имущество, внесено в съда на 04.12.08г., от 04.02.11г. този автомобил е бил регистриран на името на ЕДОО „***“, по заявление пак на самия ищец, тъй че за времето от 04.02.11г.-29.03.17г. върху ищеца няма как да е тегнела угрозата този автомобил да му бъде отнет и да е търпял притеснения заради възможното му отнемане, доколкото сам се е лишил от притежанието му в хода на водения процес;

            Отделно от горното, съдът не намери никаква житейска логика в изразеното от св.Д. умозаключение, че автомобилът на ищеца щял да бъде конфискуван и от там тръгват проблеми със семейството му, че, ако отнемат колата, семейството няма да остане цяло, поради което не поставя и не разглежда с това решение на една и също плоскост тези две неблагоприятни последици и твърдени от ищеца неимуществени вреди като взаимосвързани по описания от св.Д. начин, респективно-не счита, че поради сочената от св.Д. причина следва да отдаде на притесненията във връзка с евентуална конфискация на лекия автомобил по-голяма стойност при определяне размера на следващото се за тях на ищеца обезщетение.

            Във връзка с притесненията и стреса, свързани с възбраната и искането за отнемане на недвижимия имот в гр.***, на ул.“***“№***

            По отношение неблагоприятното отражение, което ищецът твърди да е нанесла допуснатата върху посочения недвижим имот като обезпечение на бъдещ иск възбрана, съдът споделя виждането на ответника, че възбраната не може сама по себе си да породи заплаха за отнемане на жилището, тъй че ищецът да преживява стрес в тази връзка от налагането и, доколкото тезата на ответника има пълна опора в действието на тази обезпечителна мярка, съгласно чл.451,ал.1 във вр. с чл.401 от ГПК, и конкретно, че от момента на налагането и длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с имота и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или да унищожава вещта. Това действие, предприето от ответника, в случая съвсем не е маловажно за интереса на ищеца, доколкото, както се установи от исковата молба на Д.Г., по която е образувано гр.д. №811/19г. на ПОС, той, като собственик на процесния имот, в който ищецът е живял, търси пропуснати ползи от разлика в цената, която би могъл да получи за него през 2016г. и към датата на исковата молба- т.е, като очевидно е имал намерението да се разпореди със собствеността си, тъй че наложената от ответника възбрана е предотвратила тази последица, която би била за ищеца точно толкова неблагоприятна, както и отнемането на имота- той все би преминал в чужди ръце, различни от бащините му. Затова съдът е солидарен с ответника по въпроса, че само защото върху имота е имало допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана във времето от 06.11.08г. и до датата на исковата молба, това няма как да породи страх у ищеца, че ще загуби жилището, в което живее за времето преди да се реши изхода на внесеното в съда мотивирано искане за отнемане на имущество, защото с налагането на тази мярка той е бил обезпечен, че имотът няма да смени собственика си, респективно- няма да се промени статуквото му на негов обитател, допуснат там от собственика, по причина, стояща в поведението на ответника.

            Що се касае до угрозата от отнемане на този недвижим имот от баща му, тя наистина е била реална до решаване на спора по искането с влязло в сила съдебно решение и както и двамата свидетели установиха с показанията си, е довела до преживяване на силни притеснения от ищеца, но при преценката за силата, интензитета и продължителността им, както и на наличието на пряка причинна връзка с внесеното от ответника искане за отнемане на този имот от собственика му, съдът взе предвид, както следва:

            Продължителността, както на това, така и на останалите неудоволствени преживявания на ищеца, е малко или повече обективно лесно установима, поради което съдът започва с нея, като тя не е повече от 10-години, както ищецът твърди в т.15 от исковата молба, приравнявайки времето на негативно въздействие с времето на продължителността на производството по отнемане на незаконно придобито имущество, а по-кратка, защото:

            Производството по гр.д. №1065/08г., което се е развило по мотивираното искане за отнемане на имущество, е продължило от 05.12.08г., на която дата мотивираното искане е внесено в съда, до 29.03.17г., на която дата е влязло в сила решението на съда за отхвърляне на искането – т.е. осем  години, три месеца и двадесет и четири дни;

            Негативните преживявания на С.Г. обаче не биха могли да започнат, преди да му бъдат връчени съдебните книжа по образуваното гр.дело №1065/08г. и да му стане достояние предмета на същото, или на съобщение/призовка за това дело, тъй че да се осведоми за този предмет, а от кориците на гр.д. №1065/08г. личи, че първата връчена на ищеца призовка по гр.дело №1065/08г., чрез баща му, е такава от 11.06.09г., като с нея е призован за с.з. на 01.10.09г. /виж л.1084 и л.1085/, тъй като съобщението по чл.131,ал.1 от ГПК, с изпратения му препис от исковата молба и приложенията, тъй и не е било получено от него, а е приложено към дело след разлепване на уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК /виж л.919-л.922/;

            По този начин, продължителността на негативните преживявания на ищеца, тъй като и двамата свидетели са посочили, че след приключване на производството през 2017г. той е вече значително по-ведър и по-добре, е на практика такава от 01.06.09г.-29.03.17г., или с около шест месеца по-малко отколкото продължителността на самото съдебното производство, т.е. седем години, девет месеца и двадесет и девет дни.

            Макар и с гласните доказателства да се установи, че ищецът и семейството му са живели в едно жилище по време на проблемите му с Комисията, събраните писмени доказателства относно регистрираните от ищеца и съжителката му настоящи адреси в очертания вече период от време в предходния абзац, са опровергали изцяло гласните такива по отношение на същия факт, а той не е маловажен, защото ищецът обосновава силата и интензитета на притесненията си именно с това, че не само той, а и цялото му семейство са били поставени под коментираната угроза, а когато един мъж носи отговорност за семейство, за жена и деца, обичайно е да е много по-притеснен, отколкото ако носеше отговорност само и единствено за себе си.

            Затова, във връзка с този факт стои въпроса на кои от събраните доказателства съдът да даде по-голяма вяра и как да прецени това противоречие, когато иде реч за присъждане на претендираното от ищеца обезщетение.

            За отговора на този въпрос съдът намери, че следва да съобрази разпоредбите на Закона за гражданската регистрация и вменените от него задължения на физическите лица в РБ, във връзка с гражданската им регистрация, съгласно които: Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, измежду които са и всички български граждани, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес и докато постоянният адрес е онзи, в който лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, настоящият му адрес е онзи, на който лицето живее и като всяко лице може да има само един настоящ адрес, като този на новороденото съвпада с адреса на родителите му, а когато те имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е и настоящ адрес на детето /виж: чл.90,ал.1 и ал.2, чл.3,ал.2,т.1, чл.93,ал.1, чл.94,ал.1 и ал.2 от ЗГР/. Освен това, когато настъпи промяна в настоящия му адрес, всяко подлежащо на гражданска регистрация лице е длъжно да я заяви в срок от 30дни /чл.99,ал.1 от ЗГР/. От цитираните разпоредби на ЗГР следва, че правният мир не допуска българските граждани да имат фактическо местоживеене на даден адрес, продължаващо повече от 30дни, без той да бъде вписан в регистрите на населението като настоящ техен адрес и че за правото настоящият адрес е онзи, на който лицето живее.

Ето защо, при констатираното противоречие между събраните гласни и писмени доказателства, съдът ще цени писмените такива, съгласно които съжителката на ищеца и децата му са живеели в целия процесен период не в жилището на ул.“***“ №*** в гр.***, което е подлежало на отнемане по мотивираното искане, а в гр.***, на ул.“***“№***, тъй че, ако ищецът е имал притеснения, щото освен него и семейството му ще остане без жилище, ако отнемат апартамента на баща му, в който той самият е живеел до ***г., считано от която дата живее в гр.***, в който е регистрирал настоящия си адрес, то те са били напълно безпочвени, защото семейството му не е живеело с него, както се установи, а това несъмнено означава и да се вземе предвид много по-ниска сила и интензивност на притесненията му във връзка с евентуалната възможност за отнемане на жилището, в което е живеел, когато се определя справедливия размер на следващото му се за тези притеснения обезщетение, защото угрозата от отнемане на жилището не е засягала неговото семейство, а само него.

            Както личи от т.15 на писменото становище, внесено от ищеца в с.з. от 26.11.19г. /виж л.221/, той също се е ориентирал в коментара си по повод извършеното от ответника оспорване на твърденията му относно общото обитаване на възбраненото жилище от него и семейството му, към разпоредбите на ЗГР, но като е избрал целенасочено само онези от тях, с които да подкрепи своята теза в процеса, без изобщо да съобрази тези за настоящия адрес, които са обосновали в случая становището, взето от съда по този спорен между страните фактически въпрос, защото именно те, а не разпоредбите относно постоянния адрес на лицето определят къде то живее, по смисъла на закона, а що се касае до адреса на децата, съдът се е ползвал от същите разпоредби, както и ищецът, и именно въз основа на тях е достигнал до извода, направен и от ответника, че семейството на ищеца и той самият не са живеели на едно и също място- в жилището на бащата на ищеца в гр.***, на ул.“***“№***, тъй че угрозата от неговото отнемане в хода на производството по гр.д. №1065/08г. не е тегнела върху тях тъй, както е тегнела върху ищеца.

            Все във връзка със силата и интензивността на тези негови притеснения следва да се каже, че и никой от двамата доведени свидетели не е посочил, щото ищецът е изживявал ужас, както той самият твърди, а са използвали съвсем умерени думи, за да опишат неговите преживявания: угрижен, притеснен, по-нервен, затворен, както и че семейството на ищеца очевидно не е било заплашено от оставане на улицата, защото, както св.Д. е посочил, че сам С. му бил споделял във връзка с влошаване на отношенията с жена му, тя искала да се изнесе и да си отиде при родителите и, които също настоявали за това.

            Установи се категорично и това, че ищецът е използвал умело личностния си потенциал за успешно справяне с проблемите, съставляващи несъмнено стресори в живота му за времето на производството, но като по никакъв начин не са засегнали сериозно нормалното му функциониране, нито симптомите, чрез които се е изявила адаптацията му към ситуацията, са довели до заболяване по смисъла на медицинската наука или до необходимост от посещения и консултации с психиатър, по повод дълбоката психо-емоционална травма, която твърди да е преживял, но без такова преживяване със силата и интензивността на болестно такова да се установи в производството.

Във връзка с влошаване на отношенията на ищеца със съжителката му, децата, баща му и отдръпването от приятелския кръг.

            Не се установи ищецът да е претърпял дълбоко разстройство на брака/ на отношенията с жената, с която живее, както той твърди, доколкото единствено св.Д. е дал показания за тази твърдяна от ищеца вреда и те, както вече се изтъкна и по-горе по друг повод, освен, че не са преки /“мисля, че се е говорело и за раздяла“, „един път С. ми сподели, че жена му искала да се изнесе и да отиде при родителите и“/ са и уклончиви, като първо е казал, че малко били изстинали отношенията им тогава, че малко си повишавали тон, а впоследствие е започнал да добавя подробности, макар и доста мъгляви и неопределени, с които да им придаде една по-различна насока- че обтегнатите отношения траяли дълго, че един път той самият присъствал на скандал, при който жената на С. му казала нещо, а той се обърнал много рязко спрямо нея и думите му били обидни, но един така описан скандал за времето от 6-7 години, и като в крайна сметка се установи, че семейството никога не се е разделяло, пак според същите показания, не може да обоснове доказаност на дълбокото разстройство, което ищецът твърди, тъй че да се налага определяне на обезщетение в по-висок размер, както за случаи, в които семейната връзка наистина се е разпаднала или е било доказано сериозно влошаване на отношенията между партньорите, вследствие на производството.

Отделно от това, както и самият ищец е споделил в интервюто при психологическото освидетелстване, за това влошаване са били налице и фактори, нямащи нищо общо с действията на Комисията и воденото дело за отнемане на имущество от Д.Г., с което е бил обвързан и ищецът, и конкретно, като родителите на жена му я е настройвали срещу него и семейството му, като ги смятали за престъпници, за което ответникът няма как да бъде държан отговорен, защото фактът, че бащата на ищеца е бил осъден с влязла в сила присъда за извършване на престъпление към датата, на която производството за отнемане на имущество е стартирало, не е свързан с предприети от Комисията актове и действия.

Също, именно фактът на осъждането на бащата на ищеца е довел според показанията на св.Д. до влошаване на отношенията между С.Г. и Д.Г., защото ищецът обвинявал баща си като виновник за проблемите, които преживява. По този начин е отречено наличието на пряка причинна връзка между тази твърдяна от ищеца неимуществена вреда и действията на ответника и незаконосъобразните действия на ответника, за които ищецът иска да бъде обезщетен.

            По отношение отдръпване на децата на ищеца от него, св.Д. също няма никакви лични впечатления и знае само онова, което сам ищецът му е споделял за това. Освен това, както ответникът с основание изтъква с писмената си защита, като се вземе предвид обстоятелството, че децата са родени ***г. и ***г., а производството по искането за отнемане на имущество се е развило от края на 2008г. до пролетта на 2017г., а и като сам ищецът при психологичното му освидетелстване е заявил, че всъщност проблемите с децата започнали, когато тръгнали на училище, като се знае, че децата тръгват на училище на 7-8 години, дори да се приеме само въз основа неговите твърдения, че такова влошаване на отношенията е имало, то пак по собствените му твърдения то е продължило в рамките на три-четири години за голямото и една- две години за по-малкото дете, а не за целия период на производството. Отделно от това, както пак самият ищец е посочил при психологичното интервю, усложненията в отношенията с децата му и напрежението идвали от необходимостта да им дава отговори дали той, дядо му и леля му са престъпници, т.е. те също са свързани с осъждането на баща му Д.Г., а не с производството, водено от Комисията по искането за отнемане на незаконно придобито имущество.

            Във връзка с отношенията в приятелския кръг и оценката на обществото.

По отношение на контактите с приятелския кръг се установи, че не са претърпели сериозна и съществена промяна, защото, макар св.Д. да е посочил, че ищецът станал поради проблемите си с Комисията по-нервен и затворен, пак той е заявил, че приятелите му го посещавали в сервиза и по този начин продължили да контактуват с него, а с показанията на св.Я. се установи, че ищецът е поддържал с него едни съвсем регулярни контакти, включително по собствена инициатива, когато ходел в ***, като му се обаждал, освен тогава, когато св.Я. ходел по работа в ***, и се срещали. По този начин всъщност не се събраха данни социалният живот на ищеца да е бил сериозно засегнат, като лица, които са били негови приятели преди стартиране на производството по внесеното искане за отнемане на имущество, да са се отдръпнали от общуване с него, поради това провеждано производство, а за двамата свидетели, които са негова приятели, се установи, че са останали такива и са били в тесен контакт с него по време на цялото това производство.

За това, с какво име ищецът се е ползвал в обществото преди производството, проведено от Комисията, и дали то е било опетнено именно от това производство, се събраха единствено най-общите и уклончиви показания на св.Д., че хората в малкия град говорели негативни работи за семейството на С., че настроението било такова, че се отдръпвали от тях, но това говорене е пак било свързано със съмнението, че и ищецът бил участвал, което двусмислено и неопределено изказване съдът не може да свърже с друго, освен с евентуално участие в престъпната дейност, за която е бил осъден баща му, доколкото, както вече се каза по-горе в това решение, всички публикации, едновременно с информацията относно провеждането от Комисията производство за отнемане на имущество от Д.Г., при които сочат като ответник и С.Г., съдържат и информацията, че преди започване на производството от Комисията, Д.Г. е бил осъден за извършване на престъпление и че именно във връзка с това осъждане е започнато производството от Комисията.

Казаното и вече установеното по това дело, щото огласяването на производството по искането за отнемане на имущество е намерило място само в регионални медии и единствено в началото на процеса по гр.дело №1065/08г. означава,  че и общественото внимание не е останало дълго фиксирано върху този повод чрез медиите, както и че негативните нагласи са създадени едновременно и от информация за факти, към състояване на които действията на ответната Комисия нямат отношение и за които не може да бъде държана отговорна.

Във връзка с твърдените безпокойство и тревожност от личното участие на ищеца в производството по искането за отнемане на имущество.

Никой от свидетелите не посочи в рамките на общото преживявано от ищеца притеснение той да е преживявал и тревожност и безпокойство от личното си участие в процеса, а дори да се счете, че дадените от тях показания за преживявано такова във връзка със страха да не остане на улицата със семейството си, могат да се отнесат и към притеснения от лично участие в процеса, те пак не могат да обосноват необходимост от нарочно обезщетяване на ищеца за такива негативни последици, защото, както се установи категорично от протоколите на проведените съдебни заседания, той е взел лично участие само в три съдебни заседания, а не в 51 съдебни заседания по делото, и то първите такива, в две от които не са били извършвани процесуални действия, тъй че ходът им да е в състояние да доведе до изпитване на безпокойство или напрежение само по себе си.

           

 

            Във връзка с отражението на производството върху бизнеса на ищеца и затрудненията му от финансово естество.

            св.Д. е установил, че клиентите на ищеца намалели по време и във връзка с проблемите, които ищецът имал с Комисията, но също тъй, че след това потокът им се възстановил, а св.Я. не е дал показания намаляването на работата да е бил един от проблемите, който ищецът е имал, поради провежданото производство, но е заявил, че и сега ищецът се занимава с онова, с което се е занимавал и преди- с ***- т.е. производството не е довело до настъпване на съществена промяна на полето на професионална изява за ищеца. Освен това, когато се преценяват показанията на св.Д. за намаляване обема на работа на ищеца, не следва да се изпуска от поглед и съображението, което ответникът е изтъкнал в писмената си защита, че през 2008г. светът е обхванат от криза във финансовия и икономически сектор, която поражда затруднения за бизнеса, тъй че това също следва да се отчете като обективен съпричиняващ фактор, стоящ извън воденото от него производство.

Що се касае до финансовите затруднения, те очевидно са били с временен характер, като се вземат предвид сумите, които св.Д. е посочил, че е дал в заем на ищеца за делата, тъй като възлизат на около 3000лв., докато по делото се установи, че ищецът е заплатил само за адвокатски възнаграждения в хода на производството по гр.д. №1065/08г. сума в размер на около 50000лв. Това и само по себе си сочи, че бизнесът му явно не е бил толкова повлиян от производството, защото ако беше така, заетата от трети лица сума, с която да посрещне разходите за хонорари, би следвало да е много, много по-висока от тази, която св.Д. е посочил да му е предоставил.

            Всички описани по-горе съображения карат съда да смята, че претендираното от ищеца обезщетение от 30000лв. за твърдените като претърпени неимуществени вреди далеч надхвърля онова, което му се следва за обезщетяване на реално установените в процеса като претърпени такива вреди, и като всяко едно от тях е причина съдът да определи това обезщетение в по-нисък размер от претендирания.

Единственият фактор, който доведе съда до извода, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 5000лв., а не на по-нисък от този размер, е самата продължителност на съдебното производство по внесеното от Комисията искане за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, за което, както по-горе вече се каза, е траяло осем години, три месеца и двадесет и четири дни.

Все пак, зачитайки тази немалка продължителност като фактор, водещ до необходимост да се присъди по-високо обезщетение отколкото в случаи, когато производството е траяло от три до пет години, защото делата по тези искове са обичайно сложни както от правна, така и от фактическа страна, съдът отчете и това, че за посочената продължителност по гр.д. №1065/08г. до голяма степен са способствали обстоятелства, стоящи извън действията на ответника, довели до поставяне начало на съдебното производство, и че само много малка част от тези обстоятелства са били свързани с поведението на С.Г., като без да описва същите подробно, само маркира някои от тях в това решение, а именно:

Затруднения при връчване на книжа на ответниците- препис от искова молба с приложенията, включително на С.Г., поради ненамирането им на регистрираните от тях адреси и задвижена процедура по чл.47,ал.6 вр. с ал.1 от ГПК за назначаване на особени техни представители в процеса /виж л.901-л.981/;

Усложнения в процеса, предизвикани от предявяване на искове на трети лица, които са претендирали самостоятелни права върху някои от имуществата, предмет на искането за отнемане и конкретно: от Ц.П.и П.П., по отношение на трите обекта, съставляващи подобрения /бистро и жилища на втори и трети етаж/ в дворно място с адрес гр.***, ул.“*** №***, които се искат за отнемане от Д.Г. и П.М.З.-Е. /виж в тази връзка: искане за встъпване/искова молба на л.1126; за отказано встъпване с Определение от 04.03.10г. и подадена срещу него частна въззивна жалба, както и Определение №678/17.05.10г. на ПАС по ч.в.гр.д. №495/10г. за отмяна определението на ОС-*** –виж ч.в.гр.д. №495/10г. на ПАС на л.2414 и следв./; от М.Д.С., по отношение на имота в гр.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.***, ап.*** /виж молбата на л.2119, повторен два пъти като номерация, като във връзка с нея в процеса се е наложило и извършване на множество процесуални действия, които съдът не проследява тук нарочно, тъй като са множество, за да не усложнява излишно решението/;

Усложнения, свързани с предявени от ответници по делото инциденти установителни искове, конкретно, от отв.Г.Г/виж т.2 на л.991 в отговора на исковата молба на л.987-л.991 и иска на л.1390-л.1393 и предприети в тази връзка действия от съда, данни за които са налични в кориците на делото- напр. Определение от 04.03.10г. за връщане на исковата молба по инцидентните искове като просрочена л.1594-л.1596/;

Множеството оставяния на мотивираното искане без движение от съда и конкретно: с определения в с.з. от 13.10.11г. /л.1863/, в с.з. от 07.05.15г. /л.3229 и следв./, в с.з. от 08.10.15г./л.3386 и следв./ и с определение в з.з. от 22.01.15г. /л.3078-л.3080/, довело и до връщане на искането /л.3093-л.3096/, отменено от въззивната инстанция при обжалването му от Комисията /л.3462-л.3464/;

Спиране на производството по делото с Определение от 07.05.14г. от съда, за да се чака задължително тълкуване по т.д. №7/13г. на ОСГК на ВКС по въпроса необходима ли е пряка причинна връзка между престъпната дейност на лицето и придобиване на имуществото му, за което се иска отнемане по ЗОПДИППД/отм/виж л.2971-л.2973/, макар и за кратко, преди да бъде възобновено с определение от 13.06.14г. /л.3018-л.3021/;

Производства по подадени от различни лица частни жалби срещу Определение №45/05.12.08г. за допускане на обезпечения по висящото по гр.д. №1065/08г. мотивирано искане /виж напр. л.1424 и л.1432- искания и жалба на М.Б.по повод възбраната на имота, находящ се в с.***; л.1411- частна жалба на Д.Г. и др./;

След разделяне на част от исковете по мотивираното искане за разглеждане в отделно производство, частично спиране на производството, свързано с изчакване решаването на преюдициални за него спорове, свързани с права върху имущество, което е предмет и на искането за отнемане, по дела, висящи пред други съдилища, и конкретно- по гр.д. №156/08г. по описа на РС-*** /виж Определение от 11.11.10г. на л.1789-л.1792/.

Отделно от горното, съдът съобрази, че по делото не са налични данни за това, ищецът да е претендирал и да му е било присъдено обезщетение за нарушаване на правато му на разглеждане и решаване на гр.д. №1065/08г. в разумен срок по реда на глава Трета „а“ от ЗСВ, тъй че да има пречка по смисъла на чл.60л от ЗСВ, когато при определяне на справедливия размер на обезщетението, което му се следва в случая, бъде съобразена и продължителността на проведеното срещу него производство, макар и не точно в контекста на правото, гарантирано му от чл.6 от ЕКПЧ, тъй като и по висящия пред този съд спор той не е навеждал конкретно такова оплакване, а само е сочил, че производството е продължило повече от 10 години, през които е търпял негативните му въздействия, за които сега търси обезщетение /виж т.15 от исковата молба/.

            3.4. До изводите за частична основателност както на иска за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, което е предмет на това производство, така и на обезщетенията за лихва за забава върху претърпените от ищеца имуществени вреди, съставляващи разходи за адвокатско възнаграждение, които не са предмет на това производство,  съдът стигна, воден от следните конкретни съображения:

            3.4.1.Ако се съди от соченото от ищеца с исковата молба и уточнението и от 15.07.19г., очевидно е, че той свързва изпадането на ответника в забава за плащане на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, които му дължи, съответно от  датата на допускане от съда на обезпечителните мерки по внесеното от ответника искане за обезпечение на бъдещия негов иск- 06.11.08г., респективно- от датата на всяко едно извършено от него плащане на адвокатски хонорар във връзка със защитата му по гр.д.1065/08г., или, ако трябва да се обобщи, от датата на твърдяното като извършено незаконосъобразно действие от ответника и от датите на реално претърпяване на имуществените вреди, причинени от незаконосъобразните действия на ответника, но предвид тригодишния давностен срок за лихвите, като е ограничил търсеното обезщетение за три години назад, респективно от датат ана исковата молба и от датата, на която сочи, че ответникът му е заплатил присъдените в производството по гр.д. №1065/08г. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар.

            Така определеният от ищеца начален момент на дължимост на търсените обезщетения, е несъответен на приетия с т.4 на ТР №3/22.04.05г. по т.д. №3/04г. на ОСГК на ВКС начален момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, когато се реализира отговорността на Държавата по ЗОДОВ.

            Наистина, формално погледнато, цитираното ТР е постановено много преди да се приеме и да влезе в сила на 19.11.12г. новата разпоредба на чл.2а от ЗОДОВ, предвиждаща отговорност на Държавата за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, но този състав счита, че задължителното тълкуване по  т.4 от ТР №3/05г. относно този начален момент, който следва да се определи и в настоящия случай, е изцяло приложимо и към отговорността по чл.2а от ЗОДОВ.

            Затова и като съобрази още, че в практиката е безспорно, че когато се касае до упражнени от Комисията правомощия, свързани с допускане на обезпечителни мерки и внасяне на искане за отнемане на имущество в съда, тя действа като особена юрисдикция и дейността и не е административна, тъй че отговорността се осъществява по реда на ГПК, както и че действията по допускане на обезпечение на бъдещия иск нямат самостоятелно значение, а са неразривно свързани с производството по него, тъй като, ако този иск не бъде предявен в определения от съда срок, подлежат на служебна отмяна /чл.390,ал.3 от ГПК/, а с решаване по същество на спора, относно който са допуснати, отпада и необходимостта от тях, този състав счита, противно на виждането на ищеца, че началният момент на забавата и дължимостта на мораторната лихва върху обезщетенията, които претендира от ответника, както за претърпени неимуществени, така и за претърпени имуществени вреди, следва да се определи аналогично на хипотезата на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление при исковете по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ /а към датата на ТР- чл.2,т.2,изр.1 от ЗОДВПГ/, т.е., от датата на влизане в сила на решението на съда по гр.д. №1065/08г., с което мотивираното искане е изцяло отхвърлено-29.03.17г., а не от датата на допускане с Определение №33/06.11.08г. на поисканите от Комисията обезпечения на бъдещия и иск, а по отношение на разноските в производството- с влизане в сила на определението на съда за допълване на решението в частта за разноските, за което се прие единствената установена дата, тази на издаване на изпълнителен лист относно присъдените с това определение разноски, след обжалването му пред ПАС, а именно-21.12.17г.

            Воден от горното разбиране, съдът намери исковете за присъждане на обезщетение за забава под формата на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, предмет на това производство, както и за присъждане на обезщетение за забава в плащането на разноските, присъдени на ищеца от ОС-*** и от ПАС, като направени в производството по гр.дело №1065/08г. на ОС-***, за частично основателни, като дължащи се от дати, различни от посочените от ищеца такива, поставящи начало на периода, за който търси обезщетението, включително при съобразяване на тригодишния давностен срок.

            3.4.2. Що се касае до пълното отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за забава върху сумата от 10000лв., заплатена от ищеца като  адвокатски хонорар в хода на производството по гр.д. №1065/08г., съдът бе воден от съображението за недължимост на главното вземане, а оттам- и за неоснователност на акцесорното такова по чл.86,ал.1 от ЗЗД за забава в плащането му, с оглед принципа, че разноските в производството по едно водено гражданско дело следва да се претендират и присъдят в самото производство, като този принцип не може да бъде заобикалян чрез повдигане в настоящото дело, и то индиректно, тъй като претенцията за главницата не е негов предмет, на въпроса за дължимостта и на други разноски, които не са били търсени и присъдени в основното производство, което е приключило, поради процесуален пропуск на страната.

            Затова, макар ищецът да установи в настоящото производство, че на 19.02.15г. е заплатил на адв.Д. сумата от 10000лв., но и като се установи, че не я е включил в списъка си на разноски, представен пред ОС-*** при приключване на производството по гр.д. №1065/08г., тъй че тя е останала поради тази причина и неприсъдена, а също, като не установи в процеса, ответникът да му е заплатил на 30.12.18г. освен присъдените разноски и нея, тъй че това негово действие да се третира като извънсъдебно признание за дължимостта на главницата, съдът намир аиска му за изплащане на обезщетение за забава върху нея изцяло неоснователен.

            А иначе, макар и това да не променя по никакъв начин извода на съда, описан по –горе, и без да прилага цитираното от ищеца в т.28 от писмената му защита ТР №1/15.03.17г. на ВАС по т.д. №2/16г. на ОСС, І-ва и ІІ-ра колегии, а и като то не ангажира със задължителна сила на даденото тълкуване гражданския съд, този състав не поставя под никакво съмнение обстоятелството, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат в хода на производството по внесено от Комисията искане за отнемане на имущество съставлява за тази страна пряка и непосредствена имуществена вреда, под формата на парична загуба, за претърпяване на която може да търси обезщетение по реда на чл.2а от ЗОДОВ.

            3.4.3. И накрая, съдът не намира за необходимо да се спира нарочно и да коментира съдебната практика на СЕС, цитирана в т.2.7 от уточнението на исковата молба от 15.07.19г., за да се обоснове тезата, че присъждането на законна лихва е съществен компонент на обезщетението за претърпяна вреда, доколкото дължимостта на обезщетение, под формата на законната лихва за забава, има ясно очертано и също непоставяно под никакво съменение от съдебната практика основание в разпоредбата на чл.86,ал.1 от ЗЗД във вр. с пар.1 от ЗР на ЗОДОВ, тъй че няма никаква нужда за обосновката му да се прибягва към разбирането, изразено от СЕС по този въпрос.

 

            В частта за разноските.

            Разноски претендират и двете страни, като само ищецът е представил списък на разноските си /виж л.5022 и л.5023/.

            С оглед изхода на спора, в който общият претендиран размер на сумите, за които ищецът иска осъждане на ответника, е 54 063.31лв., исковете му се уважават до общ раззмер от 10 182.66лв. и се отхвърлят за разликата до претендирания общ размер, която разлика възлиза на 43 880.65лв., на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца се следва внесената държавна такса и разноски за един адвокат, съразмерно с уважената част на исковете му, а на ответника, на основание чл.10,ал.4 от ЗОДОВ, се следва юрисконсултско възнаграждение, каквото претендира, чийто размер не може да надвишава максималния за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.

            Макар ищецът да е представил два списъка на разноските си- от 18.02.20г. и от 08.06.20г., сравнението на съдържанието им сочи, че са идентични, като се претендира присъждане на разноски в размер на общо 4 253.72лв., от които 3600лв.- заплатен адвокатски хонорар с включен ДДС от 600лв.

            От посочените в списъка разноски, ищецът установи в процеса реалната направа само на разноските по т.2 в размер на 50лв., съставляващи внесена за производството държавна такса /виж л.2 и л.23/.

            По отношение на разноските по останалите две пера от списъка, по т.1 и по т.3, съдът не ищецът да е установил реалната им направа, воден от следните съображения:

            За адвокатското възнаграждение по т.1 от списъка.

            С представените по делото договор за правна защита и съдействие №6766/7 февруари 2019г., сключен между ищеца и Адвокатско дружество „***“ /виж л.5024-л.5025/ и фактура №***/***г., издадена от Адвокатско дружество „***“ /виж л.5028/, съдът приема за установено в производството, че ищецът се е задължил да заплати на посоченото адвокатско дружество, за изготвяне и подаване на искова молба и процесуално представителство в първоинстанционното производство, възнаграждение в размер на 3000лв., върху която сума се дължи и ДДС в размер на 600лв., тъй че окончателно дължимата сума по договора е в размер на 3600лв., с включен ДДС, като плащането и се дължи авансово на 100% в деня на сключване на договора /виж чл.2.2, чл.1.1 и чл.2.4 на л.5024/, както и че на 12.02.19г., посоченото адвокатско дружество, като доставчик, е издало описаната фактура, с получател С.Г., за плащане по договор за правна защита и съдействие №6766/7 февруари 2019г., в размер на общо 3600лв., от които 3000лв. данъчна основа и 600лв.- начислен върху същата ДДС, при посочен във фактурата начин на плащане: в брой /виж л.5028/.

            Така описаните доказателства не установяват извършено от ищеца плащане на уговореното с договора адвокатско възнаграждение, защото:

            В договора не е посочен начина на плащането му, уговорен от страните /в брой или по банков път/, нито е посочено, че е извършено, тъй че на основание т.1 от ТР №6/06.11.13г. по т.д. №6/12г. на ОСГТК на ВКС да се приеме, че представеният договор има характер на разписка за извършено от страна на ищеца, който е възложител по този договор, плащане на уговорения с договора адвокатски хонорар;

            В издадената от адвокатското дружество фактура за плащане на хонорара, уговорен с описания договор, е посочено, че начинът на плащането и е в брой, но фактурата не е придружена от фискален бон, който да удостоверява, че фактурираната с нея услуга е и заплатена от получателя на фактурата.

            За разходите за копиране на материалите по ч.гр.д. №1053/08г. и гр.д. №1065/08г., предмет на т.3 от списъка за разноски.

            С представената по делото фактура №***/***г. и фискален бон /л.5029 и л.5030/ е установено, че за копирни услуги 1бр., с единична цена 503.10лв. и стойност 503.10лв., доставени от „***“ ЕООД на Адвокатско дружество „***“, на същата дата е заплатена в брой сумата от 603.72лв., от която 503.10лв.-данъчна основа и 100.62лв.-начислен ДДС.

            Описаното като доказано плащане не установява направата на тези разноски от ищеца, доколкото от чл.2.5 от Договор за правна защита и съдействие №6766/7 февруари 2019г. личи, че възложителят по договора наистина дължи на изпълнителя възстановяване на запхлатените от него разходи във връзка с воденото дело, включително за ксерокс услуги, , след като му бъдат предоставени разходооправдателни документи за направата им от изпълнителя по договора, но също тъй, че плащането им следва да се извърши по клиентска банковова сметка на дружеството по чл.39,ал.1 от ЗА, а доказателства за такова извършено от ищеца плащане на описаната сума не се представиха до даване на ход на устните състезания по делото.

            Допълнителни съображения, макар да не касаят самото установяване на плащането, са и тези, че:

            Данните в представената фактура не могат да бъдат свързани с копирането на материалите, представени от ищеца по настоящото дело, тъй като във фактурата не е посочен конкретно предмета на извършените копирни услуги, за които е издадена /в случая- ч.гр.д. №1053/08г. и гр.д.№1065/08г./, нито количественият измерител -1бр., описан във фактурата, може да бъде свързан с представянето на копирани материали в обем от общо 4700листа /от л.283 до л.4983 на това дело/;

            За копираните и представени материали на л.4834-л.4983 не се установи да имат отношение към производството по гр.д. №1065/08г.

            Като не установи ищецът да е заплатил разноски за адвокатско възнаграждение, които да му се следват по реда на чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, съдът не се произнася по повдигнатото от ответника и ОП- *** възражение по чл.78,ал.5 от ГПК, защото, както личи от разпоредбата, тя касае намаление поради прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат.

            Предвид гореказаното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в производството в размер на 50лв., колкото се установи да са направени от него.

            Ответникът е юридическо лице и е бил представляван от юрисконсулт в процеса, тъй че нему се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото претендира, което съдът определи на основание чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от ЗПП, в минималния визиран от тази разпоредба размер на 100лв., с оглед вече взетото становище, щото делото не се отличава с правна или фактическа сложност.

           

            При тези мотиви, съдът

                                                                       Р Е Ш И :

 

            Осъжда, на основание чл.2а от ЗОДОВ, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, гр.София, пл.“Св.Неделя“ №6, да заплати на С.Д.Г., ЕГН **********,***, ***, ет.***, офис ***, адв.Б. и адв.Е., във връзка с решенията и действията и, довели до производствата по обезпечаване на бъдещия иск на Държавата и по внесеното мотивирано искане за отнемане в полза на Държавата на имущество, придобито от престъпната дейност на Д.С.Г., ЕГН **********, по които ответник е бил и С.Д.Г., развили се по ч.гр.д. №1053/08г. на ОС-*** и гр.дело №1065/08г. на ОС-***, по банкова сметка ***, сумите от :

            5000- пет хиляди лева, като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял във връзка с искането за отнемане на недвижим имот, собствен на Д.Г., находящ се в гр.***, на ул.“***“№***, в който С.Г. е живял във времето от ***г.-***г. и с искането за прогласяване недействителност по отношение на Държавата на договора за покупко-продажба от 28.01.08г., сключен между него и баща му, въз основа който е придобил лек автомобил „Мерцедес вито“ с рег.№СТ 4326 НН и за неговото отнемане в полза на Държавата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-21.06.19г., като за разликата до претендираните 30000лв. отхвърля иска;

            1130.57- хиляда сто и тридесет лева и петдесет и седем стотинки, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 5000лв., за периода 29.03.17г.-20.06.19г., като за разликата до претендираните 9133.31лв. и за периода 21.06.16г.-28.03.17г. отхвърля иска;

            1510.42- хиляда петстотин и десет лева и четиридесет и две стотинки, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 14500лв., заплатен на 04.04.14г. адвокатски хонорар, за периода 21.12.17г.-30.12.18г., като за разликата до претендираните 4419лв. и за периода 30.12.2015г.-20.12.2017г. отхвърля иска;

            1510.42- хиляда петстотин и десет лева и четиридесет и две стотинки, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 14500лв., заплатен на 07.05.15г. адвокатски хонорар, за периода 21.12.17г.-30.12.18г., като за разликата до претендираните 4419лв. и за периода 30.12.2015г.-20.12.2017г. отхвърля иска;

            1031.25- хиляда и тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 9900лв., заплатен на 12.07.16г. адвокатски хонорар, за периода 21.12.17г.-30.12.18г., като за разликата до претендираните 3017.26лв. и за периода 30.12.2015г.-20.12.2017г. отхвърля иска;

            50- петдесет лева- разноски в производството.

            Отхвърля иска на С.Д.Г., ЕГН **********,***, ***, ет.***, офис ***, адв.Б. и адв.Е., за осъждане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, гр.София, пл.“Св.Неделя“ №6, да му заплати във връзка с решенията и действията и, довели до производствата по обезпечаване на бъдещия иск на Държавата и по внесеното мотивирано искане за отнемане в полза на Държавата на имущество, придобито от престъпната дейност на Д.С.Г., ЕГН **********, по които ответник е бил и С.Д.Г., развили се по ч.гр.д. №1053/08г. на ОС-*** и гр.дело №1065/08г. на ОС-***, сумата от 3074.74лв., съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 10000лв.- заплатен на 19.02.15г. адвокатски хонорар, за периода 30.12.15г.-30.12.18г.

            Осъжда С.Д.Г., ЕГН **********,***, ***, ет.***, офис ***, адв.Б. и адв.Е. да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, с адрес: гр.София, пл.“Св.Неделя“№6, сумата от 100- сто лева, разноски в производството, под формата на юрисконсултско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              Окръжен съдия: