Решение по дело №143/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 180
Дата: 13 март 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Емил Бобев
Дело: 20204110200143
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                         

№ ............

 

гр. В.Търново, 13.03.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновски районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 19.02.2020 год. в състав

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛ БОБЕВ,

 

при участието на секретаря М. Ранкова, като разгледа докладваното от съдия Бобев НАХД № 143/2020 год. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на Т.Л.М. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Д.С. от ВТАК, против електронен фиш Серия Г № 0007914, издаден от ОД на МВР - гр. В. Търново, с който за допуснато от Любенов нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, му е наложено административно наказание глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) лева. В жалбата се излагат доводи относно незаконосъобразността на атакувания ЕФ, като се моли пълната му отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д.С. от ВТАК - редовно упълномощен. Същия излага доводи относно незаконосъобразността на ЕФ и моли неговата отмяна изцяло. Представя писмена защита.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се представлява и не заема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОД на МВР - В. Търново на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0007914, за това, че на 24.09.2019 год. в 08.08 часа, на път ІІІ-514, км. 47+300 в посока гр. В. Търново, като физическо лице, което притежава МПС, не е сключило договор за застраховка ГО. В съдържанието на ЕФ е посочено, че нарушението е установено с техническо средство АТСС "САИРН m *SPEEDET 2 D", извършено с МПС л.а. "Ауди А4", с регистрационен номер ****** и представляващо нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0028.

В обжалваният електронен фиш е посочено, че собственик, на когото е регистрирано МПС е Т.Л.М. с ЕГН **********,***.

В ЕФ също е посочено, че за извършеното нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, се налага глоба в размер на 250.00 лева. Същият е връчен на жалбоподателя на 02.01.2020 год., което е удостоверено чрез нарочна разписка. В законоустановеният срок, срещу процесния ЕФ, на 13.01.2020 год., е подадена жалба.

От съдържанието на приложената като доказателство по делото справка, осъществена от водените при "Гаранционен фонд" регистри е установено, че за посочения автомобил (с ДК № ******), към 24.09.2019 год., няма сключена, активна, валидна застраховка "ГО".

При така установеното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима - подадена от активно легитимирано лице, по законоустановения ред и срок. По същество съдът намира, че жалбата е основателна.

Настоящия съдебен състав намира, че процесният ЕФ е незаконосъобразен, тъй като при издаването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При извършената от съда служебна проверка се констатира, че липсва, в изискуемата пълнота на описание на нарушението и на обстоятелствата, при които същото е извършено. Констатираните непълноти са съществени и от такова естество, че съдът е препятстван да установи какво е твърдяното за извършено нарушение.

Обективираните изводи се обуславят от съдържащите се в ЕФ твърдения, според които на 24.09.2019 год. в 08.08 часа, на път ІІІ-514, км. 47+300 в посока гр. В. Търново, жалбоподателят като физическо лице, което притежава МПС, не е сключил договор за застраховка ГО. На следващо място в съдържанието на ЕФ е посочено, че нарушението е установено с техническо средство АТСС "САИРН m *SPEEDET 2 D" и е извършено с МПС - л. а. " Ауди А4", с регистрационен номер ****** и е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0028. При това липсва описание, респективно твърдения от страна на наказващия орган, за осъществено управление на процесното МПС, в процеса на който да е осъществено установяване и заснемане на автомобила. Такова управление, от друга страна се установява, от приложените към преписката фото снимки. От своя страна, така описаното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на разпоредбите на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Така възприетите от наказващия орган факти и възприета правна квалификация на деянието като конкретен състав на административно нарушение от една страна обуславят като субект на нарушението физическото лице, собственик на превозното средство - Т.Л.М..

От друга страна, констатираното и твърдяно от наказващия орган управление на процесното МПС, предпоставя реализирането на наказателна отговорност за управление на МПС, за което не е сключена застраховка "Гражданска отговорност", но такъв субект на нарушение не е установен, респективно посочен от наказващия орган. В тази връзка, в хода на административнонаказателното производство и в това пред ВТРС не се излагат твърдения и не се доказа, че жалбоподателя в посоченото време и на посоченото място е управлявал процесното МПС.

В насока на недоказаност на факта на извършване на нарушението е твърдението на наказващия орган за дата и място на извършване на нарушението. Доказателства за тези обстоятелства не са представени. Приложените като доказателства фото снимки, не допринасят за установяване на тези обстоятелства, тъй като от съдържанието им не може по безспорен и категоричен начин да се установи дата, час и място на извършеното действие. Този извод се обективира от липсата, в контура на снимките или по друг начин, на закрепено съдържание, удостоверяващо, към момента на заснемане на автомобила, на място на нарушение, с посочване на географски координати, дата и част на фиксиране на нарушението.   

На следващо място съдът приема, че в Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на нарушения с автоматизирано техническо средство (чл. 647 ал. 3 от КЗ), и в частност в хипотеза: "Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6 от КЗ...". Изложеното обективира извод, че за всички останали случаи, извън изрично посочените в цитираната разпоредба, налагането на административно наказание с електронен фиш е недопустимо.

Направеният извод се предпоставя от посоченото в ЕФ, че за допуснато нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 250 лв., което е незаконосъобразно. Както бе посочено, с електронен фиш, е допустимо да се налагат глоба или имуществена санкция единствено по чл. 638, ал. 4 и ал. 6 от КЗ, в хипотеза на извършено нарушение, свързано с управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което деяние следва да е установено и заснето по реда на чл. 647, ал. 3 от КЗ.

Такава недопустимост за издаване на ЕФ, е налице по отношение на процесното нарушение, поради което обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и следва да се отмени и на това, формално, основание.

Очевидно е, че законодателят прави ясно разграничение на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, от момента на изтичане валидността на предходната полица за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. За съставомерността на деянието е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с неизпълнение на задължението за сключване на ГО от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Съвсем различен е съставът на нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ, което е довършено при установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този случай законодателят е допуснал диференцираната процедура по чл. 647, ал. 3 от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством автоматизирано техническо средство или система е наказуем при положение, че не е налице сключена застраховка ГО на автомобилистите, при наличие на задължение за това.

В този смисъл съдът намира за основателни изложените в тази насока доводи в жалбата и от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание.

Освен това от доказателствата по делото се установява, че за процесното МПС всъщност е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" в ЗАД "ДаллБогг Живот и Здраве" АД, валидна от 19.08.2019 год. до 19.08.2020 год. (видно от представеното заверено копие от застрахователна полица № BG/30/119002382324 (л. 6 от делото), но същата е била сключена в процеса на регистрация на автомобила, по рамата на същия, докато за автомобила не е имало издаден регистрационен номер.       Описаните по-горе съществени нарушения на процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние материален закон са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, поради което същият следва да бъде отменен.

По отношение на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева, което не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и няма искане от насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесния ЕФ, съдът намира, че следва да се присъдят на жалбоподателят направените от него разноски в размер на 50 (петдесет) лева.

Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство Серия Г № 0007914, издаден от ОД МВР - гр. В. Търново, с който на Т.Л.М. с ЕГН **********,***, за извършено на 24.09.2019 год., в 08.08 часа, в гр. В. Търново, на път ІІІ-514, км. 47+300 в посока гр. В. Търново, нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 4 вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 250,00 лева - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР - В. Търново ДА ЗАПЛАТИ на Т.Л.М. с ЕГН **********,***, направените разноски по делото в размер на 50,00 (петдесет) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново, в 14-дневен срок, от съобщаването на страните.

 

                                     

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: